Роже Мартен дю Гар
Семейство Тибо (154)

LXXX

Неочаквано убежище! Ресторантът за трета класа беше тъй обширен, че клиентите, макар и многобройни, изпълваха само средата на салона; в дъното беше съвсем пусто.

Жак избра една голяма маса до стената, заобиколена от други свободни маси.

Свали сакото си, откопча яката си. Изгълта лакомо вкусна порция задушено телешко, щедро намушкано със сланина и гарнирано с моркови. След това изпи цяла кана ледена вода.

Вентилаторите бръмчаха на тавана. Келнерката постави пред него листове и мастило до чаша ароматично кафе.

Едно момче минаваше край бара с поднос:

— Пури! Цигари!

„А, да, цигари!…“ След като не бе пушил цели дванадесет часа, първото всмукване на тютюневия дим му се стори чудесно. Чувствуваше се опиянен от това блажено състояние, от прилива на жизненост, който се разливаше по жилите му и караше ръцете му да треперят. Наведен над масата, с набръчкано чело, мигайки от дима, той не чака, не се опитва да подреди мислите, които напират. По-късно ще пресее всичко с отпочинала глава…

С жадно нетърпение перото му полетя по листа:

„Французи и германци, вие сте жертва на измама!

И в двата лагера ви представят тази война не само като отбранителна война, но и като борба за правото на народите, за справедливост, за свобода. Защо? Защото знаят добре, че нито един германски работник или селянин, нито един френски работник или селянин не би дал кръвта и за нападателна война, за завземане на територии и на пазари!

Накараха ви всички да повярвате, че отивате да се биете, за да смажете империализма на съседния народ. Като че ли всички милитаризми не са еднакви! Като че ли войнственият национализъм нямаше през последните години толкова поддръжници във Франция, колкото и в Германия. Като че ли империалистите във вашите правителства не крояха от години все едни и същи планове за война!… Вие сте жертва на измама! Накараха ви всички да повярвате, че отивате да защищавате родината си срещу престъпното нахлуване на нападателя, а и двата генерални щаба — и френският, и германският — с едно и също безсрамие от години изучаваха начините, по които могат първи да започнат мълниеносна офанзива. И в двете армии генералите се стремяха да си осигурят предимствата на тази «агресия», заради която те днес заклеймяват противника си, за да оправдаят във вашите очи войната, която те сами подготвяха!

Вие сте жертва на измама! Най-добрите измежду нас вярват добросъвестно, че се жертвуват за правото на народите. А всъщност политиците никога не са милеели нито за народите, нито за правото освен в официалните си речи! Никоя от нациите, които са хвърлени във войната, не е била запитана чрез плебисцит дали желае война. Вас ви изпращат на смърт по силата на тайни договори, стари, произволни договори, чието съдържание ви е неизвестно и които никой от вас не би подписал! Вие всички сте жертва на измама! Вие, французи, сте измамени, защото вярвахте, че трябва да препречите пътя на германското нахлуване, да защищавате цивилизацията срещу нападението на варварите. Вие, германци, също бяхте измамени, защото вярвахте, че Германия е обкръжена, че съдбата на страната ви е в опасност, че трябва да спасите вашето национално благоденствие, към което лакомо гледат чужденците. И всички вие, французи и германци, всички бяхте излъгани по един и същ начин в своята страна, всички добросъвестно повярвахте, че само за вас тази война ще бъде свещена война; че е нужно без пазарлъци, от любов към отечеството, да принесете в жертва щастието си, свободата си, живота си за «честта» на вашата нация, за «тържеството на справедливостта»!… Измамиха ви! За няколко дни вие бяхте заразени от това изкуствено възбуждение, създадено от безсрамната пропаганда. И вие всички, които ще се превърнете в нейни жертви, тръгнахте героично едни срещу други още при първия зов на родината, която не е заплашена от никаква опасност, без да разберете, че сте играчка в ръцете на вашите управляващи класи, без да разберете, че сте пионки в техните комбини, монета, която те прахосват, за да задоволят жаждата си за господство и печалба!

С едни и същи лъжи властите във Франция и в Германия хитро ви измамиха! Никога европейските правителства не са проявявали такъв цинизъм, не са разполагали с подобен арсенал от похвати, за да измислят клевети, да внушават лъжливи тълкувания, да пръскат неверни новини, да сеят с всички средства паника и омраза, за да ви превърнат в свои съучастници!… За няколко дни само, без да ви дадат време да прецените каква огромна жертва се иска от вас, вие бяхте тикнати в казармите, въоръжени и тласнати към убийство и смърт. Всички свободи бяха премахнати с един удар! В двата лагера в един и същи ден бе обявено военно положение! В двата лагера — безмилостна военна диктатура! Горко томува, които желае да разсъждава, да иска сметка, да се опомни! Впрочем кой от вас би могъл да направи това? Та нали вие не знаете истината! Единственият ви източник за осведомяване е официалният печат, националната лъжа! В затворените граници на държавата всемогъщият печат говори само с един глас — гласа на тези, които ви заповядват и за които вашето доверчиво неведение, вашата покорност са необходими, за постигнат целите си!

Вашата вина е, че не попречихте на пожара, когато имаше още време! Вие можехте да не допуснете войната! Но не съумяхте нито да съберете, нито да организирате, нито да използувате навреме, системно и решително огромното мнозинство миролюбиви хора, да противопоставите на подпалвачите на война едно движение на всички класи, на всички страни и така да наложите на европейските правителства волята си за мир.

Сега навсякъде неумолима дисциплина е задушила гласа на съвестта. Навсякъде са ви свели до сляпата покорност на животно с вързани очи… Никога човечеството не е познавало подобно падение, никога човешкият дух не е бил така потискан! Никоя власт до днес не е принуждавала умовете да се откажат тъй абсолютно от правото си да разсъждават, никоя власт не е потъпквала тъй свирепо стремежите на масите!“

Жак смачка в кафената чинийка угарката, която опари устната му. С гневно движение отметна кичура коса от челото си и избърса потта, която се стичаше по бузите му. „… не е потъпквала тъй свирепо стремежите на масите!“ Тези звучни думи кънтяха в ушите му, сякаш сам ги бе изрекъл с пълен глас пред двете армии, които халюциниращият му мозък бе изправил пред него като живи. Той изпитваше същите чувства — възторг, кипеж на кръвта, надрастване на самия себе си, същите чувства, които го бяха наелектризирали преди няколко дни, когато, понесен от внезапен порив на вяра, гняв и любов, от неудържима нужда да убеди масите и да ги поведе, той бе скочил на трибуната на едно събрание и се бе издигнал изведнъж над тълпата и над самия себе си в опиянението на импровизацията.

Той не запали цигарата, която извади от джоба си; перото му отново полетя по хартията:

„Вие вече разбрахте какво значи война!… Чухте пищенето на куршумите, стенанията на ранените, на умиращите! Сега можете да усетите ужаса на клането, което ви готвят!… Повечето измежду вас, отрезнели, вече чувствуват как в глъбините на съвестта им се надига срам, че тъй покорно са се оставили да ги измамят! Преследва ви споменът за скъпите същества, които тъй бързо напуснахте. Под натиска на действителността вашите умове се събуждат и очите ви най-после се отварят! А какво ще стане, когато разберете поради какви долни сметки, с какви намерения за завоевания, за хегемония, за материални облаги, от които никой от вас няма никога да се възползува, финансовите магнати, господарите на тази война, са ви наложили тази чудовищна саможертва!

Какво направиха със свободата ви, със съвестта ви, с човешкото ви достойнство? Какво направиха с щастието на вашите домашни огнища? Какво направиха с единственото съкровище, което човекът от народа има да защищава — своя живот? Има ли право френската държава, има ли право германската държава да ви откъсне от вашите семейства, от работата ви, имат ли право те да разполагат с вашата кожа въпреки най-очевидните ви лични интереси, въпреки волята ви, въпреки убежденията ви, въпреки най-човечния, най-чистия и най-здравия човешки инстинкт? Кой им е дал тази чудовищна власт на живот и смърт над вас? Вашето невежество! Вашата пасивност!

Един проблясък на мисълта, един порив към бунт и вие ще можете да се освободите.

Неспособни ли сте да сторите това? Ще чакате ли под гранатите, в най-страшни физически и морални мъчения, далечния мир, който вие никога няма да видите, вие, първите жертви на войната; мира, който и по-младите от вас, които ще бъдат събрани масово под знамената, за да ви заместят на огнената линия и да бъдат пожертвувани като вас в «славни» хекатомби, сигурно също няма да видят.

Не казвайте, че е вече късно, че ви остава само да се примирите с робството и смъртта! Това би било подло!

И напълно погрешно!

Настъпи часът да отхвърлим игото! Само от вас зависи да си възвърнете свободата, сигурността, радостта от живота, цялото щастие, което ви е било отнето!

Съвземете се, докато е още време!

Вие разполагате със средство, сигурно средство да поставите вашите генерални щабове в невъзможност да продължат дори с един ден това братоубийствено клане: откажете да се биете! Подкопайте изведнъж тяхната власт с общ бунт.

Вие можете да го направите!

Вие можете да го направите още утре!

Вие можете да го направите без никакъв риск от репресии!

Но за това има три условия, три изрични условия: вашето въстание трябва да бъде внезапно, трябва да бъде общо, трябва да бъде едновременно.

То трябва да бъде внезапно, за да не оставите на вашите командири време да вземат предварителни мерки срещу вас. То трябва да бъде общо и едновременно, защото успехът зависи от масовата акция, започната едновременно от двете страни на границата! Ако петдесет души откажат да се бият, те ще бъдат безмилостно застреляни. Но ако вие сте петстотин, ако сте хиляда, десет хиляди, ако се вдигнете масово, едновременно и в двата лагера, ако вашият бунтовен вик се понесе от полк на полк в двете армии, ако вие възпламените най-после непобедимата сила на мнозинството, никаква репресия не е възможна. Командирите, които ви заповядват, и правителствата, които са ви дали тези командири, за няколко часа ще се озоват парализирани завинаги в самия център на престъпната им власт!

Разберете всички цялата тържественост на този решителен час! За да си възвърнете с един удар свободата, необходими са три условия и трите зависят само от вас: вашето въстание трябва да бъде внезапно, трябва да бъде общо и едновременно!“

По лицето на Жак беше изписано напрежение, той се задъхваше, гърдите му свиреха. Спря за миг и вдигна очи към прозореца с цветни стъкла. Погледът му бе поглед на слепец. Действителният свят бе изчезнал: той не виждаше нищо, не чуваше нищо; заобикаляше го огромно множество осъдени хора, отправили към него изтерзаните си от тревога лица.

„Французи и германци! Вие сте човеци, вие сте братя! В името на вашите майки, на вашите жени, на вашите деца, в името на онова, което е най-благородно у вас, в името на животворния дъх, дошъл от глъбините на вековете, който се стреми да направи от човека справедливо и разумно същество, възползувайте се от тази последна възможност! Спасението е близко! На крак! Всички на крак, преди да е станало твърде късно!

Това възвание се хвърля днес в един и същи час в хиляди и хиляди екземпляра във Франция и Германия, по целия боен фронт. Точно в този миг в двата лагера хиляди френски и германски сърца тръпнат от една и съща надежда, хиляди юмруци се вдигат едновременно, хиляди съвести се присъединяват към бунта, желаят тържеството на живота над лъжата и смъртта.

Смелост! Не се колебайте! Всяко забавяне може да ви погуби! Вашият бунт трябва да избухне още утре!

Французи и германци, утре в един и същи час, при изгрев-слънце, вдигнете прикладите всички заедно, в общ порив на героизъм и братска обич! Хвърлете оръжията с един и същи вик на избавление!

Всички на крак, за да препречим пътя на войната! За да наложим на държавите незабавното възстановяване на мира!

Всички на крак утре при изгрев-слънце!“

Жак предпазливо остави перото върху мастилницата.

Бавно изправи рамене и се отдръпна малко от масата. Седеше със сведени очи. Движенията му бяха меки, плавни, безшумни като на човек, който се старае да не подплаши кацнала наблизо птичка. Лицето му не беше вече напрегнато. Той като че ли чакаше завършването на един вътрешен, малко мъчителен процес: да се успокои сърцето, кръвта да не напира тъй силно в слепоочията, съзнанието му да се възвърне бавно към действителността, без прекалено силна болка…

Той машинално събра листчетата, изписани с трескав почерк, без зачерквания. Сгъна ги, опипа ги и внезапно ги притисна силно до гърдите си. Наведе за миг глава и без да движи устни, пошепна като молитва:

— Да възвърна мира на света!…