Сюзън Джонсън
Табу (6)

4.

Вдигна я на ръце и я понесе към леглото с пълното съзнание каква лудост се готви да извърши. Ала нищо не бе в състояние да го възпре, както нищо не можеше да промени хода на събитията, които щяха да започнат на зазоряване.

— Какво искаш — момче или момиче?

— Ти реши — отвърна тя смирено, влюбено и блажено, което не й се бе случвало, преди да усети тези невероятни приливи.

— Защо не и двете? Или направо цяла дузина — продължи Дюра, — така че никога да не ме изоставиш!

Обзе я зашеметяващо желание. Сърцето й се изпълни с надежда. Невъзможността да чака повече възпламеняваше сетивата й. Притегли лицето му и го целуна така страстно, че той се спря, за да поеме силната й ласка. Когато устните й най-после се отделиха от неговите, той, все още пленен от лумналата й страст, призна:

— Много се радвам, че обърка пътя при Брегенц.

— А аз се радвам, че съм жива — отвърна тя възторжено, — и съм в обятията ти…

— И под мен — прекоси краткото разстояние до леглото, положи я върху зелената кадифена кувертюра и се отпусна върху нея, — където и възнамерявам да останеш — прокара език по устните й, докато умело се настаняваше между бедрата й, — доста дълго.

— Поне докато ми направиш дванадесет деца! — Тео обгърна врата му с ръце и леко се надигна, за да го посрещне.

— Поне дванадесет. — Потреперващите му устни не се отделяха от нейните. — Възнамерявам да те задържа…

Оргазмът й започна, преди да завърши думите си и преди да е проникнал изцяло в нея. Самата идея да бъде притежавана от такъв мъж я замая. Затова върховната наслада я връхлетя така внезапно — почувства как цялата се разтреперва, очите й се разширяват и остава без дъх.

— Вероятно те желая прекалено много — промълви тя след малко, кое още смаяна от тръпките, които пробягваха по тялото й.

— Никога не е прекалено — отвърна той нежно, като проникна по-дълбоко в нея и сведе глава, за да чуе радостния й стон. — Ето! Как се чувстваш?

— Прекрасно… Невероятно… Сякаш…

Думите й преминаха във вопъл. Ноктите й се впиха в гърба му и след части от секундата вече бе дълбоко в нея. Утробата й го желаеше. Дивият й копнеж замъгляваше съзнанието й, сякаш нищо друго отвъд чувствеността не съществуваше.

Тео представляваше същинска разтопена лава под него. Дюра искаше едновременно и да се забави малко, за да се наслади докрай, и да се отпусне, отдавайки се на заслепяващия пламенен оргазъм.

Тя за втори път стигна до края и той леко се усмихна, независимо от силните страсти, които го раздираха. Намали ритъма и продължи да прониква дълбоко в нея, за да усети още по-пълно насладата й.

Вкопчена в него, Тео не преставаше да издава тихи, възторжени стеналия.

Зашеметяваше го парфюмът й, невинността й и внезапната му потребност да бъде баща на детето й, не само за да задоволи каприза й. Затвори за миг очи и се зачуди какво става с него.

Истинска лудост! Оставаха им само няколко часа. Утре може и да е мъртъв.

Нейното всеотдайно обожавам те го накара да повярва, че трябва да е с нея — отново и отново. И ако съдбата е решила още тази нощ да я дари с дете.

Отново проникна дълбоко. Бедрата й се разтвориха по-широко, за да го приемат. Почти останала без дъх, с невероятна нежност и невинност Тео промълви обичам те. Почти се сепна. Обзелото го желание за бащинство бе нещо ново. Но то премина така светкавично, както се бе появило. Замени го неизразимо силното желание да я притежава — повече не бе в състояние да се контролира.

— Дръж се — прошепна Дюра, сякаш щяха да скачат от планински връх.

Тя изглежда го разбра, защото още по-силно се вкопчи в него и едва промълви:

— Отведи ме и накрай света.

В следващите няколко мига той я отведе на място, където звездите танцуваха, а пламналите желания искряха като сини огньове.

После остана смълчан. Държеше я в обятията си — и двамата се наслаждаваха на връхлетелите ги силни чувства. Не разговаряха, само мълвяха любовни слова. Не разговаряха и по-късно, когато отново се любиха — когато той прокарваше ръка между краката й, когато езикът му проникна в нея и я накара да стигне до оргазъм за кой ли път. И двамата не искаха да изгубят рая, в който се бяха озовали.

— Благодаря — каза той най-сетне и се надигна от леглото. Два пъти се върна да я целуне, няколко пъти застава надвесен над нея полуоблечен.

— Насладата беше за мен — увери го тя с усмивка.

Когато Боней дойде да го вземе, Дюра бе вече готов. Тео съзнаваше, че не бива да плаче. Дъщеря и внучка на храбри племенни вождове, тя добре знаеше как трябва да се държи в навечерието на битка.

— Върни се при мен!

— Точно така възнамерявам да постъпя.

Стояха много близо един до друг, с преплетени пръсти. Бялата й роба докосваше тъмния му мундир и високите ботуши.

— Кога?

— Надявам се, след няколко дни. — Сви рамене. — Зависи.

— Не бъде неразумен.

Дюра леко се усмихна.

— Именно с това печеля.

— Аз никога не действам така.

Пръстите му се отпуснаха. Боней го чакаше до вратата.

— Благодаря ти за детето.

Усмивката му се разшири.

— Толкова ли си уверена?

— Да — отвърна тя простичко и отпусна ръката си. — Ела си у дома при нас.