Франсоа Шаму
Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха (13)

Библиография

Посочените по-долу заглавия представляват само ограничен подбор от обширната литература. Това са или основни трудове, или съчинения, отразяващи сегашното състояние на нашите знания и на проблемите. За удобство на читателя те са указани по реда на главите в книгата.

I. Микенската цивилизация

Дешифрирането на писмеността линеар Б е повратен момент в изследването на тази цивилизация. То бе направено достояние на учените със статията на M. Ventris and J. Chadwick, Evidence for Greek Dialect in the Mycenaean Archives, Journal of Hellenic Studies, 75, 1953, pp. 84–105. Вж. също J. Chadwick, The Decipherment of Linear B, New York, 1958. Основният сборник от текстове е: М. Ventris, J. Chadwick, Documents in Mycenaean Greek, Cambridge, 1956. Последваха и други трудове, а проучванията продължават. Като пример за изследване на езика може да се посочи: M. Lejeune, Mémoires de philologie mycénienne, Paris, 1958.

За табличките от Кносос, които се датират обикновено през XV в. пр.н.ера, различно мнение изказа L. R. Palmer в Mycenaeans and Minoans, London, 1961; той ги датира едва през XII в.

Относно главните центрове на минойската цивилизация може да се види в:

1) общо: F. Matz, Kreta, Mykene, Troja, Stuttgart, 1956; S. Marinatos, M. Hirmer, Crete and Mycenae, 1960. (T. В. Блаватская, Ахейская Греция, M., 1966.

2) Микена: A. J. B. Wace, Mycenae, Princeton, 1949; G. E. Mylonas, Mycenae and the Mycenaean Age, 1966.

3) Тиринт: G. Karo, Führer durch Tiryns, Athen, 1934, и публикацията на разкопките: Tiryns, 4 тома, 1912 и сл.

4) Пилос: отчети на G. Blegen, American Journal of Archaeology, 43, 1939, pp. 557 и сл и от 1953 г. ежегодно в същото списание.

5) Троя: C. Blegen и сътрудниците му, Troy, 4 тома, Princeton, 1950–1958.

Отн. микенската керамика вж. главно A. Furumark, The Chronology of Mycenae, Stockholm, 1941; The Mycenaean Pottery: Analysis and Classification. Атическата керамика е предмет на специално изследване във F. J. Stubbings, Mycenaean Pottery of Attica, Annual of the British School of Athens, 42, 1947, pp. 1 и сл.

II. Геометричната цивилизация

Новата литература върху Омировия проблем, разгледан във връзка със съвременната на поета геометрична цивилизация, както и с микенската цивилизация (към която той се обръща ретроспективно), е много богата. Читателят може да използува:

1) на френски: A. Severyns, Homere, I, Le cadre humain, II, Le poeie et son oeuvre, III, L’artiste, Bruxelles, 1943-1948; F. Robert, Homere, Paris, 1950.

2) на немски: W. Schadewaldt, Von Homers Welt und Werk, 3. Auf)., Stuttgart, 1959; R. Hampe, Die Gleichnisse Homers und die Bildniskunst seiner Zeit, Tübingen, 1952.

3) на английски: H. L. Lorimer, Homer and the Monuments, London, 1950; M. I. Finley, The World of Odysseus, London, 1956; T.B.L. Webster, From Homer to Mycenae, London, 1958; D. Page, History and the Homeric Iliad, Berkeley (California), 1960; G. S. Kirk, The Songs of Homer, Cambridge, 1962. Ще отбележим и колективния труд под редакцията на A. J. В. Wace и F. J. Stubbings, A Companion to Homer, London, 1963 (общ поглед, полезен, но на места спорен, върху различни аспекти на проблема).

Отн. геометричната керамика препращаме читателя към общите съчинения за керамиката, посочени в IX глава, като добавяме V. R. d’A. Desborough, Protogcometric Pottery, Oxford, 1952.

III и IV. Архаичната и класическата епоха

За историята на този период добре е читателят най-напред да се отнесе към текстовете на големите гръцки историци Херодот, Тукидид и Ксенофонт, както и към „по-малките“ историци (за тях вж. старото, но все още удобно издание на C. Müller, Fragmenta Historicorum Graecorum, Paris, 1841–1870, с превод на латински, и новата публикация на F. Jacoby, Die Fragmente der griechischen Historiker, Berlin, по-късно Leyden, чието издаване започна през 1923 г., с коментари на немски).

Общи съчинения по история: 1) на френски: F. Chapouthier et A. Aymard в P. Jouguet и колектив, Les premières civilisations, Paris, 1950 (главите за Гърция); P. Roussel et P. Cloché, La Grèce et L’Orient, des guerres médiqucs à lu conquête romaine, Paris, 1938; G. Glolz et R. Cohen, Histoire grecque, I, Des origines aux guerres médiqucs. II, La Grèce au Ve siècle. III, La Grèce au IV e siècle: la lutte pour hégémonie, Paris, 1925–1936 (подробно, по остаряло съчинение); P. Lévêgue, L’aventure grecque, Paris, 1964.

2) на немски: H. Bengtson, Griechische Geschichte, 3. Aufl., München, 1965 (отличен наръчник, критичен и забележително добре информиран).

3) на английски: в Cambridge Ancient History, предимно IV, V и VI глава, IV издание, 1953. Ново и синтетично изложение: N. G. L. Hammond, A History of Greece to 322 B.C., Oxford, 1959.

3) на български: В. Д. Блаватский и колектив, История на древна Гърция, 2 изд., С., 1976 — превод от руски.

Полезна библиография у H. Bengtson, Einführung in die alte Geschichte, 3. Aufl., München, 1965, и E. Manni, Introduzione allo studio della storia grcca e romana, 2 ed., Palermo, 1952; прегледни карти у H. Bengtson и V. Milojcic, Großer historischer Weltatlas, I, Vorgeschichte und Altertum, München, 1953.

Отн. колонизацията общо изложение у J. Bérard, L’expansion et la colonisation grecques jusqu’aux guerres médiqucs, Paris. 1960; вж. също C. Roebuck, Ionian Trade and Colonization, New York, 1960. За архаичната епоха: A. R. Burn, The Lyric Age of Greece, London, 1960; Th. J. Dunbabin, The Greeks and their Eastern Neighbours, London, 1957, и The Western Greeks, Oxford, 1948.

V. Военно дело

Най-ново общо съчинение с библиография е Yvon Garlan, La guerre dans Antiquité, Paris, 1972.

Проблемите на тактиката и въоръжението не са разглеждани цялостно след J. Kromayer und G. Veith, Heerwesen und Kriegführung der Griechen und Römer, München, 1928; P. Coussin, Les institutions militaires et navales de la Grèce, Paris, 1932. За наемниците: H. W. Parke, Greek Mercenary Soldiers from’the Earliest Times to the Battle of Ipsos, Oxford. 1933. За конницата вж. J. K. Anderson, Ancient Greek Horsemanship, Berkeley-Los Angeles, 1961. За укрепителните съоръжения вж. библиографските посочвания у R. Martin, Urbanisme, pp. 190–203, R. Wycherley, How the Greeks…, pp. 46–49 (съчинения, цитирани във VII глава), както и бележките на A. Aymard, Remarques sur la poliorcétique grecque в: Etudes d’archéologie classique II, Annales de l’Est, mémoire No 22, Paris, 1959, pp. 1–15. В същия сборник, pp. 16–27, същият автор е публикувал изследването Mercenariat et histoire grecque, от което съм се ползувал в настоящата книга.

За флотата вж. A. Koster, Das antike Seewesen, Berlin, 1923, и L. Casson, The Ancient Mariners (Les marins de l’antiquité, Paris, 1961).

За Скевотеката на Филон в Пирея вж. W. B. Dinsmoor, Architecture (цитирано в IX глава), pp. 241 и сл.

За военното право вж. F. Kiechle, Zur Humanität in der Kriegführung der griechischen Staaten, в: Historia, 7, 1958, pp. 129–156.

VI. Религия

C „Периегеза“ на Павзаний може да се работи удобно в два английски превода: J. G. Frazer, London, 1897 и сл., 6 тома с богат коментар; W. H. S. Jones, London, 1918–1935, 5 тома (в поредицата Loeb), текст и превод (V том под редакцията на R. E. Wycherley е преиздаден през 1955 г. с допълнения и съдържа изключително археологически коментари с илюстрации). Съществува и немски превод: E. Meyer, Pausanias, Beschreibung Griechenlands, Zürich, 1955 (без исторически отклонения).

Общи трудове за гръцката религия:

1) на френски: E. des Places в: Al Brillant et R. Aigrain, Histoire des religions, III, Paris, 1955, pp. 159–291 (изложение въз основа предимно на литературните извори, разглеждащо почти изключително религиозната мисъл на писателите и философите); A. F. Festugière в: Gorce et Mortier, Histoire générale des religions, Grèce-Rome, Paris, 1944 (тънък, задълбочен и навеждащ на мисли анализ, използуващ нашироко сведения от Павзаний, надписите и археологическите паметници); L. Gernet et A. Boulanger, Le génie grec dans la religion, Paris, 1932 (предимно от социологична гледна точка).

2) на немски: М. Р. Nilsson, Geschichte der griechischen Religion, I, 1941 (II допълнено издание 1955); II, 1950, München. Това е основен наръчник за всяко изследване върху гръцката религия. II том разглежда религията през елинистическата и римската епоха, но съдържа и ценни сведения за предходния период.

3) на английски: J. Harrison, Prolegomena io the Study of Greek Religion, London, 1903 (от етиологична гледна точка); L. R. Farnell, Cuits of the Greek States, 5 тома, London, 1896–1909.

По митология справки могат да се правят в малкия Dictionnaire de la mythologie grecque et romaine на P. Grimai, Paris, 1951 (твърде удобен, съдържа главните посочвания в старите текстове), в огромния Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie на W. H. Roscher, Leipzig, 1884–1937, или в наръчника на H. J. Rose, Handbook of Greek Mythology, London, 1928 (преиздаван многократно, последното издание от 1958 г.). Много статии по митология в Real-Encyclopädie (вж. в края на X глава).

За култовете: P. Stengel, Die griechischen Kultusaltertümer, 3. Anfl., München, 1920, и Opferbräuche der Griechen, 1910; L.R. Farnell, Greek Hero Cults, London, 1920. Сборници със свещени закони: 1. von Prott und L. Ziehen, Leges sacrae, 1896-1906; F. Sokolowski, Lois sacrées de l’Asie Mineure, Paris, 1955, и Lois sacrées des cités grecques (supplément), Paris. 1962.

За култа на мъртвите: K. Friis Johansen, The Attic Grave Reliefs of the Classical Period, an Essay in Interpretation, Copenhagen, 1951. За Елевзинските мистерии: G. E. Mylonas, Eleusis and the Eleusinian Mysteries, Princeton. 1961. За Теоген от Тасос: J. Pouiiloux, Recherches sur l’histoire et les cultes de Thasos, I. Paris, 1954, pp. 62 и сл. (заедно с уговорките, направени в Revue des études grecques, 72, 1959, pp. 359–361). Плочката от Фарсала с орфически текст е публикувана от N. M. Verdelis, Archaiologike Ephemeris, 1950–1951, p. 99.

За оракулите: малкият том на R. Flacelière, Devins et oracles grecs, Paris, 1961, е прекрасен увод в материята. Вж. също M. Delcourt, L’oracle de Delphes, Paris, 1955; H. W. Parke and D. E.Wormell, The Delphic Oracle, 2 тома, Oxford, 1956; P. Amandry, La mantique apollinienne à Delphes, Paris, 1950. Цялостно представяне на Делфийското светилище с много хубави снимки: P. de la Coste-Messelière et G. de Miré, Delphes, 2e éd., Paris, 1957.

VII. Градът държава

Прекрасно въведение у V. Ehrenberg, Der Staat der Griechen, I, Der hellenische Staat, Leipzig, 1958, преведено на английски: The Greek State, Oxford, I960. Съчинението на G. Glotz, La Cité grecque, преиздадено от P. Cloché, Paris, 1953, е едновременно систематично и неясно. Много богата документация върху гръцките институции у G. Busolt und Н. Swoboda, Griechische Staatskunde, 3. Auflage, 2 тома, München, 1920–1926. Въведение в епиграфските извори у G. Klaffenbach, Griechische Epigraphik, 2. Aufl., Göttingen, 1966; A. G. Woodhead, The Study of Greek Inscriptions, Cambridge, 1959; J. Pouiiloux, Choix inscriptions grecques, Paris, 1960. L. Robert, L’épigraphie, в: Encyclopédie de la Pléiade, L’histoire et ses méthodes, pp. 453–497, Paris, 1961.

Характер на гръцкия град държава: E. Kirsten, Die griechische Polis als historisch-geographisches Problem des Mittelmeerraums, Bonn, 1956; C. B. Welles, The Greek City, в: Studi in onore di A. Calderini e R. Paribeni, I, 1956, pp. 81–99. (Т. В. Блаватский и колектив, История на древна Гърция, 2 изд., С., 1976, сс. 107–112.)

Отн. икономиката на гръцкия свят: F. H. Heichelheim, Wirtschaftsgeschichte des Altertums, 2 тома, Leyden, 1938. Първият том (до средата на VI в.) е издаден и в английски превод: An Ancient Economic History, I, Leyden, 1958, с библиографски допълнения. За робството: W. L. Westermann, The Slave Systems of Greek and Roman Antiquity, Philadelphia, 1955. (Вж. библиографските допълнения към тази книга, както и посочванията по общи и специални въпроси във връзка с робството у: В. Велков, Робството в Тракия и Мизия през Античността, С., 1967, сс. 131–133.)

За урбанизма: R. Martin, L’urbanisme dans la Grèce antique, Paris, 1956; R. E. Wycherley, How the Greeks built the Cities, London, 1949, преиздадено 1962. За възпитанието и образованието: H. I. Marrou, Histoire de léducation dans l’Antiquité, 6e éd., Paris, 1965; M. Jaeger, Paideia, The Ideals of Greek Culture, Oxford, I, 1936; II, 1944; III, 1945. За всекидневния живот: R. Flacelière, La vie quotidienne en Grèce au siècle de Pcriclès, Paris, 1959; Ch. Picard, La vie privée dans la Grèce classique, Paris, 1930. За гръцките монети: Ch. Seltman, Greek Coins, 2nd edition, London, 5 955; B. V. Head, Historia Numorum, 2nd edition, Oxford, 1911. За размерите на търговските кораби: L. Casson, в: Study… A. Calderini e R. Paribeni, I, Milano, 1956, pp. 231–238.

За отношенията между държавите: V. Martin, La vie internationale dans la Grèce des cités (VIe — IVe siècle), Genève, 1940.

VIII. Философия и литература

Въведение в гръцката литература: R. Flaceliére, Histoire littéraire de la Grèce, Paris, 1962 (старателно и живо изложение). Най-новият и най-широко осведомен наръчник е А. Lesky, Geschichte der griechischen Literatur, 2. Aufl., Bern, 1963. (И. М. Гронски, История на античната литература, С., 1965, дяла за гръцката литература.) За библиографски допълнения у M. Platnauer (и колектив), Fifty Years of Classical Workship, Oxford, 1954. За портретите на гръцки писатели и философи: K. Schefold, Die Bildnisse der antiken Dichter, Redner und Denker, Basel, 1943.

За философската мисъл, освен съчинението на Jaeger, посочено във VII глава, вж. A. Rivaud, Histoire de la philosophie, I, Des origines à la scholastique, Paris, 1948; P. M. Schuhl, Essai sur la formation de la pensée grecque, 2e éd., Paris, 1949; C. J. de Vogel, Greek Philosophy, a Collection of Texts Selected and Supplied with Some Notes and Explanations, I, Thales to Plato, 1963; W. K. C. Guthrie, A History of Greek Philosophy, I, The Earlier Presocratics and the Pythagoreans, 1962. За положителните науки: P. H. Michel et J. Beaujeu в: R. Tatou, Histoire générale des sciences, I, La science antique et médiévale, Paris, 1957.

IX. Изобразително изкуство

Кратко синтетично изложение върху гръцкото изкуство от VI до IV в. от мен в: R. Huyghe, L’art et l’homme, I, Paris, 1957, pp. 251–298. За „Меланхоличната Атина“ вж. Bulletin de correspondance hellénique, 81, 1957, pp. 141–159. За „Хермес от Маратон“ вж. Etudes d’archéologie classique, II, Annales de l’Est, mémoire No 22, Paris, 1959, pp. 38 и сл. Отн. техниката на атическата керамика вж. C. P. T. Naudé, Acta Clossica, II, Le Cap, 1959, pp. 106–116, и J. V. Noble, American Journal of Archaeology, 64, 1960, pp. 307–318.

Общите съчинения за гръцкото изкуство са извънредно много на брой. Удобно въведение читателят ще намери у R. Ginouvés, L’art grec, Paris, 1964, и G. M. A. Richter, A Handbook of Greek Art, London, 1959. Нова и блестяща синтеза: G. Hafner, Geschichte der griechischen Kunst, Zurich, 1961. За архаичното изкуство: G. M. A. Richter, Archaic Greek Art, New York, 1949. За разцвета на класическото изкуство: P. Devambez, L’art au siècle de Pericles, Lausanne, 1955. Албум: J. Boardman, J. Dörig, W. Fuchs, L’art grec, Paris, 1966.

За архитектурата основни наръчници са: D. S. Robertson, A Handbook of Greek and Roman Architecture, 2nd edition, Cambridge, 1945; W. B. Dinsmoor, The Architecture of Ancient Greece, London, 1950; A. W. Lawrence, Greek Architecture, London, 1957; R. Martin, Manuel d’architecture grecque, I, Matériaux et techniques, Paris, 1965.

За скулптурата: Ch. Picard, Manuel d’archéologie grecque: lasculpture, 4 тома в 7 части, Paris, 1935–1963 (много подробно изследване от наченките до IV в.); G. Lippold, Die griechische Plastik (в: Handbuch der Archäologie), München, 1950 (богат наръчник с обективно и фактологично изложение); G. M. A. Richter, The Sculpture and Sculptors of the Greeks, 3rd ed., Yale, 1950. Книгите на J. Charbonneaux, La sculpture grecque archaïque и La sculpture grecque classique, 3 тома, Paris, 1945–1946, навеждат на интересни идеи.

За живописта и керамиката: M. Robertson, La peinture grecque, Genève, 1959. Прекрасно въведение в керамиката у F. Villard, Les vases grecs, Paris, 1956. Основното съчинение е A. Rumpf, Malerei und Zeichnung (в: Handbuch der Archäologie), München, 1953. Вж. също R. M. Cook, Greek Painted Pottery, London, 1960. За нумизматиката може да се види книгата на Ch. Seltman, посочена към VII глава. За глиптиката вж. увода на G. M. A. Richter, Metropolitan Museum of Art, New York, Catalogue of Engraved Gems Greek, Etruscan and Roman, Rome, 1956, pp. XV и сл.

X. Общи сведения

Читателят, който би искал да получи по-пълни сведения за главните археологически обекти в Гърция, може да потърси някои основни насоки в: J. et G. Roux, La Grèce, Coll. Les Beaux Pays, Paris et Grenoble, 1964; P. Lévêque, Nous partons pour la Grèce, Paris, 1961; Fougères, Béquignon etc., La Grèce, Coll. Les Guides bleus (многократно преиздавана); E. Kirsten, W. Kraiker, Griechenlandkunde, 4. Aufl., Heidelberg, 1962; M. Cary, The Géographie Background of Greek and Roman History, Oxford, 1949.

Заслужава да се споменат специално два нови обобщаващи труда върху гръцката цивилизация: A. Aymard в: Histoire générale des civilisations, I. L’Orient et la Grèce antique, Paris, 1953, pp. 256–383 (главите за архаична и класическа Гърция); A. J. Toynbee, Hellenism, the History of a Civilization, London, 1959.

Най-после не бива да се отминават три големи енциклопедии, които са неизчерпаем източник на сведения за класическата Античност: C. Daremberg, E. Saglio, E. Pottier, Dictionnaire des antiquités grecques et romaines, 5 части в 9 тома, Paris, 1877–1919 (обилна документация за институциите и термините, отнасящи се до частния и обществения живот, която се основава на много подробно проучване на литературните текстове); заглавните на статиите са на латински, текстът е на френски; Real-Encyclopädie der klassischen Altertumswissenschaft от Pauly, Wissowa, Kroll и сътрудници, Stuttgart, започната през 1893 г. и вече към края си (около 70 тома с много богата информация; някои от статиите представляват обширни студии; дава сведения както за лицата през Античността, така и за нещата и паметниците, „реални“); Enciclopedia dell’Arte Classica под редакцията на R. Bianchi-Bandinelli, Roma, под печат (нови уточнени данни и богата илюстрация).