Платон
Държавата (69)

Човекът при демокрацията

XII. Виж сега — продължих аз — какъв е характерът на един такъв човек. Нали трябва да го разгледаме, както разгледахме държавната уредба, по какъв начин той се е появил?

— Да — рече той.

— Не произхожда ли той по следния начин: няма 558d ли да бъде, мисля, син на оня скъперник и олигарх, като се възпитава от своя баща според неговите нрави?

— Защо да не е така?

— Следователно със сила той ще господствува над своите страсти, които са разрушителни, а не са градивни и са наречени не необходими.

— Явно е — рече той.

— А искаш ли — попитах аз — да не разговаряме неясно, а най-напред да определим ония желания, които са необходими и които не са необходими?

— Искам — рече той.

— Нали биха се нарекли с право необходими тия желания, които не сме в състояние да потиснем, а 558e така също и тия, които ни носят полза, след като бъдат изпълнени? Необходимо е в съгласие с нашата природа да се стремим към тия две желания. Или не е така?

— Разбира се, че е така — рече той.

— С право ще кажем за тия желания, че са необходими.

— С право.

559a — Но какво? Би ли могъл някой, като полага грижа от младини, да се освободи от тия желания, които не вършат нищо добро, когато са налице, а някои пък вършат тъкмо обратното? Ако за всички тия желания кажем, че не са необходими, нали добре бихме говорили?

— Добре, разбира се.

— Да вземем ли сега някакъв пример за двата вида желания, за да имаме за тях представа какви са и какво представляват от себе си?

— Наистина трябва.

— Нали желанието за ядене, с други думи, за 559b хляб и ястие, се явява като необходимост, за да имаме здраве и добро самочувствие?

— Смятам, че е така.

— Желанието за хляб е необходимо поради две причини: понеже ни е полезно и може да прекрати живота на човека.

— Да.

— Също и желанието за друга храна е необходимо, защото принася полза за добро самочувствие.

— Съвсем вярно.

— Но какво? Как стои въпросът с желанието за други ядливи неща? Ако това желание започне да се ограничава от младини и да се ограничава чрез възпитание, то повечето хора биха се освободили от него, защото то е вредно както за тялото, така и за душата, 559c понеже не допринася нищо за нейната разумност и разсъдителност. Нали с право това желание би се наричало не необходимо?

— Съвсем вярно.

— Няма ли да наречем тези желания разпиляващи, а другите събиращи поради това, че са полезни за дела?

— Как иначе?

— Нали същото ще кажем за любовните и другите желания?

— Същото.

559d — Следователно този, когото преди малко нарекохме търтей, е под властта именно на такива удоволствия, а не на необходими желания, а пък пестеливият и олигархът са под властта на необходимите желания.

— Несъмнено — рече той.

XIII. Сега нека отново кажем — продължих аз — как от олигарх се появява демократ. А според моето мнение неговото произхождение в общи черти става така.

— Как?

— Когато възпитаният младеж по начин, както неотдавна говорихме, необмислено и пестеливо накуси от меда на търтеите и се сдружи с яростни и диви зверове, които са в състояние да му доставят разнообразни, разнородни и проявяващи се по различен начин наслаждения, смятай, че тогава започва 559e промяната на неговите олигархически схващания в демократически.

— Това е съвсем необходимо — рече той.

— Нали както и в държавата настъпва промяна, когато на известна част от нейните граждани се оказва помощ отвън поради сходство на възгледите, също така и юношата се променя, когато някоя част от неговите желания бива подпомагана отвън чрез такъв вид желания, които са сходни и родствени на неговите желания?

— Разбира се.

— Аз мисля, че в случая, когато срещу това, което подпомага неговото олигархическо схващане, е било противодействувано във вид на съвети или укори от страна на баща му или на някой друг от семейството, у него възниква бунт и борба срещу това, а така също и борба вътре в самия него.

— Защо наистина да не е така?

— Според моето мнение понякога демократическото отстъпва на олигархическото и едни от 560a желанията изчезват, а други биват прогонени, след като се е появил срам в душата на младежа. И той отново идва в ред.

— Понякога и това става — рече той.

— Мисля, че други желания, сродни с изгонените, отново се подхранват и стават многобройни и силни поради лошото възпитание, получавано от бащата.

— Обикновено така става — рече той.

— Тогава те увличат младежа към същите навици 560b и създават у него множество други желания чрез тайни общувания.

— Защо не?

— Най-сетне според мене те завземат крепостта на душата на младежа и откриват, че тя е празна от знания, добри занимания и истински разсъждения, които 560c са най-добрите стражи и пазачи в ума на боголюбивите мъже.

— И твърде много — рече той.

— Вместо тях, мисля, лъжливи и надменни речи и мнения бързо заемат място при един такъв млад човек.

— Разбира се — рече той.

— Няма ли такъв младеж отново да се отправи при известните лотофаги^[1] и няма ли да живее сред тях открито? И ако някаква помощ от страна на роднини дойде за пестеливата почтена част на душата му, то неговите надменни речи заключват вратата на 560d царската крепостна стена у него и не допускат тая съюзна помощна войска, дори не приемат пратениците, т.е. разумните доводи на по-стари и по-умни люде, макар това да са частни лица. В тая битка с пестеливото начало у себе си излизат победители и по безчестен начин изгонват вън като изгнаница срамежливостта, като я наричат глупост, а пък разсъдителността смятат за липса на мъжество, изгонват я и я захвърлят; а умереността и скромността при разходите смятат за селяшка простотия и скъперничество, гонят ги от своите предели, опрени на своите многобройни и вредни страсти.

— Разбира се.

— Когато освободят и очистят пленената си от тия мисли своя душа, посвещавана във великите тайнства, 560e после те тържествено и с голям хор въвеждат в нея надменност и безредие, безпътство и безсрамие, като всичко това превъзнасят и наричат с хубави имена — надменността наричат добро възпитание, безредието — свобода, безпътството — великолепие, а 561a безсрамието — мъжество. Нали така някак — продължих аз — младежът, възпитан в необходимите желания, преминава към освобождаване от тях и допускане на не необходимите вредни удоволствия?

— Това е съвсем ясно — рече той.

— Един такъв младеж, мисля, че след това вече живее, като пилее парите си, труда си и своето време не за необходимите, но за излишните удоволствия. 561b Но ако той има щастие и неговият живот не е стигнал до крайните предели на разпътство, когато вече стане на зряла възраст и голямата буря отмине, той взема страната на изгонените желания и не се отдава всецяло на едно от завладелите го удоволствия. Като докарва удоволствието до някакво равновесие, той започва да живее така, че предава властта над себе си на всяко удоволствие, което сякаш по жребий му се натрапва, докато се насити, после преминава към друго, без някои да отхвърля, а наравно всички изпитва.

— Естествено.

— А когато някой би му казал — продължих аз, — че едни удоволствия произлизат от хубави и 561c добри желания, а други от лоши и че първите трябва да приема и да почита, а вторите да обуздава и да ги потиска, младежът не приема това истинно слово и не го допуска в своята крепост; на всички тия съвети клати отрицателно глава и казва, че всички удоволствия са равни и трябва да бъдат уважавани по един и същи начин.

— Съвсем вярно — рече той. — Който има такова схващане, той и така говори.

— Нали той и така живее — продължих аз, — като всеки ден се отдава на случайни желания? Ту се 561d отдава на пиянство и на наслади със свирене на флейта, а после отново пие само вода и се изтощава с въздържане, ту се занимава усърдно с гимнастика, а после се отдава на леност и за нищо не се грижи, ту пък като че се отдава на философия, но още по-често се занимава с политика и от един път скача на друг въпрос, като говори и върши каквото му дойде наум. Ако някой път се възхищава от военните лица, насочва се към тях, а когато пък хареса търговците, тогава се насочва към тях. В неговия живот няма нито ред, нито необходимост. Като нарича този живот 561e приятен, свободен и блажен, той се ползува от него винаги.

— Без съмнение — рече той. — Ти описа живота на един човек, който е безразличен.

— Смятам — продължих аз, — че този човек е разнообразен и многолик, понеже има много черти от различни характери; той е прекрасен и хитър, както е и оная държавна уредба, чийто гражданин е той. Много мъже и много жени биха му завидели за живота, който съдържа в себе си твърде много примери за държавни управления и нрави.

562a — Така е — рече той.

— Но какво? Този човек, който съответствува на демократическата държавна уредба, право ли е да бъде смятан за демократ?