Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710

История

  1. — Добавяне

Числото като елемент за познаване на битието

— Но какво е това? — попита той.

— Дребна работа е това — продължих аз: да се различава едно, две, три. Аз наричам това общо с името число и пресмятане. Нима в действителност всяко изкуство и наука не са принудени да си служат с тях?

— Разбира се — рече той.

— Следователно — попитах аз — и военното изкуство?

— Съвсем е необходимо — рече той.

522d — А при това — казах — в трагедиите Паламед[1] прави при всеки удобен случай Агамемнона твърде смешен. Или ти не си забелязал, че Паламед, който е изнамерил числата, твърди, че сам разположил бойните редици на лагер при Троя и преброил корабите и всички други предмети, сякаш преди това не е имало пресмятане, и сам Агамемнон, както изглежда, не е знаел колко крака има, щом не е знаел да брои? По какъв начин мислиш, че той е бил пълководец?

— По някакъв странен начин, ако наистина всичко това е вярно — рече той.

522e VII. Ще приемем ли — продължих аз, — че за военния човек е необходима наука да може да пресмята и да изчислява?

— Повече от всичко друго — рече той, — ако желае да знае нещо за бойния строй, а още повече, ако желае да бъде човек.

— Но мислиш ли ти — казах — за тая наука същото това, което мисля и аз?

— Какво?

523a — Струва ми се, че тя по природа принадлежи към ония науки, които водят към размисъл за тия неща, които ние търсим, обаче никой не си служи правилно с нея, макар че тя в същност действително води към битието.

— Какво говориш ти? — попита той.

— Ще се опитам — продължих аз — да ти обясня моята мисъл. Когато разграничавам тия неща, които са предмет на нашето разискване, дали водят към целта, или не, ти внимавай и потвърждавай или отричай, за да видим още по-ясно дали това е така, както аз предполагам.

523b — Покажи го — рече той.

— Започвам да го показвам — продължих аз. — Нали забелязваш, че едни неща поради усещанията не предизвикват размисъл за изследване, доколкото сами биват преценявани с усещане, а други пък непременно подтикват мисълта към изследване, понеже усещането не дава нищо положително.

— Явно е, че ти говориш за тия неща, които се показват отдалеч и се представят в сенчести образи — рече той.

— Но ти съвсем не улучи това, за което говоря — продължих аз.

— А за какво говориш? — попита той.

— Предметите, които не предизвикват 523c размисъл — продължих аз, — са тези, които същевременно не преминават в противоположно усещане; а тия, които преминават, аз наричам предизвикващи размисъл, понеже усещането открива, че едното съвсем не е по-голямо от другото, противоположното нему независимо дали е близко или далече предметът, който го поражда. Ти ще разбереш по-ясно това което мисля, от следния пример. Ето ние казваме, че това са трите пръста: най-малкият, следващият и средният.

— Разбира се — рече той.

— Представи си, че аз говоря за тях като за видими отблизо предмети. И обмисли заедно с мене следното.

523d — Кое?

— Всеки от трите се явява като пръст и при това няма значение дали се намира в средата или в края, дали е бял или е черен, дали е дебел или тънък и т.н. Във всички подобни случаи душата на повечето хора не се принуждава да стигне до размисъл какво е пръстът. Зрението никога не съобщава на душата, че пръстът е противоположно нещо на самия него, а че е само пръст.

523e — Без съмнение не показва друго — рече той.

— Затова е естествено — продължих аз — това нещо да не предизвиква и да не събужда размисъл.

— Естествено.

— Но какво наистина? Зрението достатъчно вижда големината или дребността на пръстите и не е ли безразлично за него дали някой пръст се намира в средата или накрая? Нали е същото и с дебелината и тънкотата, с мекостта и твърдостта при осезанието? Нали и останалите усещания така несъвършено 524a показват това? Нали така действува всяко от тях? Първо, усещането, което се отнася към твърдо, е принудено да се отнася и към мекото и докладва на душата, че то усеща едно и също като твърдо и като меко?

— Така е — рече той.

Бележки

[1] Паламед е герой от „Илиада“. Той е ходил при Одисей, когато последният се престорил на луд, за да не вземе участие в Троянската война. Понеже поставил Телемах, пеленачето на Одисей, пред чудния впряг от коза и муле, Одисей веднага отбил настрана животните, за да не сгази детето си. Но след време той му отмъстил жестоко: оклеветеният от него Паламед бил убит. Легендите приписват на Паламед много сръчности. Есхил, Софокъл и Еврипид са писали трагедии под заглавие „Паламед“, но от тях са запазени до нас само отделни стихове. Целият този епизод с острата шега против Агамемнон се гради върху древното предание, че той не знаел геометрия.