Вяса, Кришна Дхарма
Махабхарата (50) (Разказана от Кришна Дхарма)

2.
Съдбата на Шикханди

(разказана от Бхишма)

Както знаете, аз отдавна съм се заклел никога да не заемам престола, нито да имам деца, които биха претендирали за него. Тогава баща ми Шантану се ожени за красивата Сатявати и имаше двама синове — Читрангада и Вичитравиря. Той умря, преди синовете му да пораснат, а аз бях определен за техен попечител. Читрангада загина в сражение с царя на гандхарвите и Вичитравиря остана единствен наследник на трона.

Когато той поотрасна, реших, че е време да му намеря съпруга. Научих, че царят на Каши организира сваямвара за трите си дъщери Амба, Амбика и Амбалика. Реших да потегля към Каши с колесницата си, готов за бой. На сваямварата се бяха събрали царе и принцове от цял свят, като всеки се надяваше една от принцесите да го избере за съпруг.

Като ги видях събрани там, аз си спомних, че мъдреците одобряват много видове брак, но най-добрият е, когато девойката бъде открадната сред множество воини, след като са били победени в битка. Тогава заявих пред царете, че възнамерявам да взема и трите принцеси за своя по-млад брат, и ги предизвиках да ми попречат, ако могат.

Грабвайки и трите девици на колесницата си, аз препуснах. Царете в първия миг се изненадаха, после се разяриха. Сложиха брони и впрегнаха конете си. Скоро ме преследваха стотици. Хиляди стрели се изсипваха върху колесницата ми, но аз ловко ги избягвах. Докато трите принцеси трепереха от ужас, взех лъка си и се обърнах да посрещна царете, парирайки пороите от стрели със своите собствени, като същевременно пронизвах противниците си. Толкова бързо изстрелвах стрелите си, че враговете ми напълно се объркаха и можеха единствено да се възхитят на храбростта ми. Някои бяха убити, на други бяха строшени оръжията, а броните разкъсани. Те се оттеглиха и се разбягаха във всички посоки.

Шалва обаче продължаваше да ме преследва. Той бе решен да спечели ръката на една от принцесите и препускаше след мен с викове: „Чакай, спри!“

Предизвикан, аз се обърнах да го посрещна. Последва яростна, но краткотрайна битка. Скоро победих Шалва и разбих колесницата му, но реших да не го убивам. После се завърнах в Хастинапура с трите девици.

Когато вече бяхме стигнали столицата, Амба, най-голямата принцеса, се приближи към мен и ми каза: „Аз вече бях избрала Шалва за свой съпруг. Той също ме бе приел в сърцето си и баща ми беше съгласен на този брак. Щях да го избера на сваямварата, но ти ме отвлече и ме лиши от тази възможност. След като си такъв велик познавач на истината, кажи ми какво да направя сега?“

Помолих я да почака, докато обсъдя въпроса с брамините. Стигна се до заключението, че Амба трябва да отиде в града на Шалва и да му предложи да му стане съпруга. Дадохме й свита от жреци и прислужнички и я изпратихме при Шалва. Когато я видял обаче той казал: „О, нежнолика, аз вече не желая да те имам за своя жена, тъй като бе отвлечена от другиго. Бхишма те отведе, ликуващ, пред очите на всички царе. Как бих могъл аз, който трябва да съм пример за другите, да те приема сега? Ти вече си докосвана от друг мъж. Според свещените писания не мога да те взема за съпруга.“

Амба започнала да умолява Шалва и да го увещава, че не е искала да бъде отвлечена и че била отишла при него още при първа възможност. Царят бил неумолим. Той не желаел да я приеме и казал на разстроената принцеса да се връща в Хастинапура. Ридаеща, тя си мислела: „Коя жена на света би могла да изпадне в по-страшна беда от тази, която ме сполетя? Бях отвлечена надалеч и разделена от приятелките си, Шалва ме изостави! Нито мога да се върна в Хастинапура, нито да си отида у дома, така опозорена и отхвърлена от всички…“

Търсейки причината за нещастието си, Амба заключила, че виновният съм аз, и решила да потърси отмъщение. Вместо да се върне в Хастинапура, отишла в една отшелническа обител да прекара нощта. На сутринта ришите я видели да плаче и я попитали за какво скърби. Тя им разказала всичко и ги помолила да й помогнат, но мъдреците отговорили: „Ние сме се отрекли от всички земни дела. Как бихме могли да ти помогнем?“

Амба ги помолила да й позволят да живее при тях и да се заеме с отречения. Била стигнала до извода, че това бедствие я е сполетяло в резултат на минали грехове и че чрез покаяния би могла да се освободи от тях.

Ришите се посъветвали помежду си. Някои считали, че Шалва би следвало да я приеме, докато други предлагали аз да се оженя за нея. Накрая решили, че тя трябва да се върне при баща си, защото една жена винаги трябва да живее под закрилата на съпруг, син или баща. Но Амба отказала да си тръгне. Тя казала, че никога няма да се върне в града на баща си и да страда в срам.

Докато мъдреците седели и обмисляли какво да направят, в обителта пристигнал царственият светец Хотравахана. На него особено му дожаляло за Амба, тъй като бил неин дядо по майчина линия. Разгневил се, че съм я отвлякъл и по такъв начин съм провалил живота й. С разтреперани от гняв устни, той казал: „О, Амба, не тъгувай повече. Не се връщай в дома на баща си, защото това само още повече ще увеличи мъката ти. Трябва да изложиш случая пред великия Парашурама. Той ми е добър приятел и доброжелател и от обич към мен несъмнено ще намери лек за скръбта ти. Той или ще убеди Бхишма да те вземе за съпруга, или ще го убие в бой. Единствено този светец е достатъчно могъщ да направи което и да е от двете.“

Случило се така, че Парашурама се очаквало да пристигне в обителта на следващия ден. Дошъл рано на другата сутрин, облечен в черна еленова кожа и заобиколен от учениците си. Със секира през рамо и с лък в ръка той бил плашеща гледка. Дълги заплетени коси се спускали по раменете му, очите му блестели. След като бил подобаващо приет и почетен от останалите светци, той седнал да разговаря с Хотравахана и научил за бедата на Амба. Повикал я и й казал: „Ти си ми скъпа, колкото си скъпа на Хотравахана. Кажи ми какво мога да направя за теб? Ако искаш, ще заповядам на Бхишма да те вземе за съпруга. Откаже ли, ще унищожа и него, и всичките му министри в бой. Или ако предпочиташ, ще принудя Шалва? Кажи ми какво е решението ти, принцесо.“

Амба отговорила: „Изглежда, че Бхишма е причината за сполетялото ме нещастие. Считам, че трябва да го убиеш. Станала съм толкова отмъстителна, че единственото, което искам сега, е смъртта му. О, велики мъдрецо, убий този коварен и лош човек заради мен.“

Парашурама не бил склонен да вдигне ръка срещу мен, затова казал: „Ще използвам оръжията си само ако брамините поискат това от мен. Такъв обет съм дал. Мога обаче да накарам или Бхишма, или Шалва да последват заповедта ми. Затова избери си един от двамата за съпруг, красива принцесо, а аз ще направя останалото.“

Но Амба вече била решила, че единственото й желание е аз да умра. Тя отново и отново умолявала Парашурама да ме предизвика на бой. Тогава и един друг мъдрец, Акритавана, изпълнен със състрадание към Амба, също го помолил да се сражава. Тъй като бил помолен от брамин, Парашурама накрая казал: „Добре, ще отида при Бхишма да потърся разрешение по мирен път. Не приеме ли думите ми, без съмнение ще го убия.“

На следващия ден той поел към Хастинапура заедно с Амба. Аз го обожавах с цялата си почит, след което той изрече с гневен глас: „О, Бхишма, как ти дойде наум да отвлечеш Амба? И след като я отвлече насила, защо после я отпрати? Ти й опетни честта, защото никой друг мъж няма да я приеме сега. Затова или я вземи за съпруга на брат си, или за себе си.“

Отговорих: „В никакъв случай не мога да приема обратно тази принцеса, тъй като тя е дарила сърцето си на другиго. На добродетелния човек не подобава да взима такава жена. Не мога да се откажа от дълга си поради страх, алчност, привързаност или съжаление. Такъв е обетът ми, Рама.“

Мъдрецът се разгневи: „Ако не действаш според напътствията ми, ще погубя и теб, и всичките ти министри.“

Той непрестанно повтаряше това, въпреки че се опитвах да го успокоя по всевъзможни начини с най-внимателни думи. Като осъзнах, че е решен да се сражава, аз го попитах: „Защо искаш да се биеш срещу мен, о, най-добър сред своя род? В детството си аз бях твой ученик и ти ми преподаде военната наука.“

Парашурама отговори: „Въпреки че съм твой учител, ти не се подчиняваш на заповедите ми. Има само един начин да ме удовлетвориш: или приеми тази девица и продължи с нея рода си, или се приготви да умреш.“

Но думите на моя гуру не намираха отклик в сърцето ми. Аз отговорих: „Господарю мой, не мога да приема заповедта ти. Какъв е смисълът да настояваш? Кой глупак би приел в дома си жена, която копнее за другиго? Още повече че съм се заклел да не се женя. Не виждам къде е справедливостта в заповедта ти. Ваю постановява, че учителят може да бъде изоставен, ако е лъжлив и пустословен, ако се е отклонил от правия път или ако не знае какъв е дългът му. В този случай не виждам грях в това да се сражавам с теб, вместо да приема заповедта ти. Искаш от мен да постъпя несправедливо единствено от собствена изгода. Стани свидетел тогава на силата на ръцете ми и на свръхчовешката ми сила. Нека отидем на Курукшетра. Убит от стрелите ми, ще постигнеш божествените сфери, които си заслужил с аскетизма си, о, ти, чието единствено богатство е предаността.“

Вече и аз самият се бях разгневил. Добавих: „Хвалиш се, че си победил цялата раса на кшатриите, но днес ще докажа колко празни са хвалбите ти. Когато си победил кшатриите, аз още не съм бил роден; нито е имало някого другиго като мен. Тези, които си сразил, са били слаби. Но сега вече е роден онзи, който ще сложи край на самохвалството ти и на желанието ти за битки. Аз ще съкруша гордостта ти, не се съмнявай в това.“

Мъдрецът се усмихна: „Какво щастие, Бхишма, че искаш да се биеш. Тъкмо ще мога да сломя арогантността ти. Ще се сражаваме на Курукшетра. Там майка ти Ганга ще те види повален, превърнал се в храна за лешоядите. О, владетелю, майка ти не заслужава да види подобна гледка, но ще трябва, тъй като си високомерен глупак.“

Поклоних се пред мъдреца и казах: „Така да бъде.“ След като извърших умилостивяващи обреди, за да призова благословиите на брамините, аз се качих на колесницата си и препуснах извън града. Бях взел всичките си оръжия, колесницата ми бе засенена с бял слънчобран и бе запрегната с бели коне, способни да се носят със скоростта на вятъра. Докато препусках, бардовете и певците ме възславяха. Пристигнах на Курукшетра и видях Рама да ме очаква там, стиснал в ръка огромния си лък. Присъстваха хиляди от последователите му, както и безброй риши, изправени сред полето. А в небесата видях боговете, начело с Индра; звучеше божествена музика и се сипеха цветя.

Майка ми, приела пленителния си човешки облик, дойде при мен и каза: „Какво си намислил да извършиш, скъпи сине?“

Когато й казах, тя ме укори: „Не бива да се биеш с брамин. Не се сражавай срещу сина на Джамадагни. По сила той е равен на Шива; сам унищожи всички кшатрии. Ти знаеш всичко това. Защо тогава си дошъл да водиш битка с него?“

Обясних на майка ми всичко, което се бе случило, като дадох ясно да се разбере, че вече няма да се върна. Тогава тя започна да умолява мъдреца да не се бие с мен. В крайна сметка аз бях негов ученик, което е равносилно на син.

Мъдрецът отговори, че е решил да ми даде урок. Безпомощна в опитите си да спре и двама ни, майка ми си тръгна от бойното поле, изпълнена с тревога за мен.

Погледнах Парашурама и видях, че той няма нито колесница, нито ризница. Тогава му извиках: „Как мога да се сражавам срещу теб, докато си на земята, о, Рама? Качи се на колесница и си сложи броня, защото сега ще освободя оръжията си.“

Рама се изсмя в отговор: „Земята е моята колесница, Ведите са конете ми, а вятърът ми е колесничар. Майките на Ведите — Гаятри, Савитри и Сарасвати — са моята броня. Ще се сражавам, закрилян от тях, о, радост на Куру.“

Мъдрецът на мига ме обсипа от всички страни с гъст порой от стрели. Докато ги отблъсквах, го видях да се качва на пламтяща колесница, огромна като крепост. Небесни жребци бяха запрегнати в нея и цялата бе обкована и украсена в резбована златна броня. Колесницата бе удивителна за гледане и бе сътворена просто по волята му. Облечен в сияйна ризница, той стоеше изправен на нея също като Ямараджа, заобиколен от въплътените астри. Неговият ученик, Акритавана, който го бе помолил да се сражава, му бе станал колесничар и умело управляваше колесницата, докато Рама викаше: „Хайде! Ела!“

Аз отбивах нови и нови порои стрели. Накрая скочих от колесницата си, свалих оръжията си и като отидох пред мъдреца, се поклоних в краката му: „Независимо дали сме равни в боя, или ме превъзхождаш, аз ще се бия с теб, господарю мой, въпреки че си ми учител. Благослови ме да спечеля победа.“

Рама се усмихна: „О, най-добър сред Куру, поведението ти е подобаващо и ми харесва. Ако не бе дошъл пред мен по този начин, щях да те прокълна. Не мога да те благословя да спечелиш победа, тъй като самият аз желая да те победя. Върви и се бий честно и търпеливо.“

Аз се върнах при колесницата си и надух раковината си, давайки сигнал за началото на боя. И двамата използвахме всевъзможни по вид оръжия един срещу друг. Сражавахме се яростно, защото всеки желаеше победа. Със смях аз изстрелях няколко стрели с широки острия, които разсякоха лъка му на късове. Други мои стрели пронизаха цялото му тяло и излязоха от него, обагрени в кръв, потъвайки в земята като съскащи змии. Но с духовната си мощ мъдрецът успяваше да поддържа живота си и се сражаваше в отговор безстрашно с неизтощима енергия.

Целият в кръв, Рама стоеше на колесницата си като планина, изригваща лава, и ми отвръщаше с добре заострени стрели, които ме поразяваха като мълнии. Улучен в жизненоважните си органи, аз цял се разтресох и се подпрях на пилона на флага си, за да остана на крака. Призовах цялата си издръжливост и възвръщайки си присъствието на духа, изстрелях стотици смъртоносни стрели по Рама. Поразен от тях, той падна в безсъзнание на пода на колесницата си.

Веднага бях обхванат от разкаяние и заплаках: „Какво направих! Убих собствения си учител, праведния брамин!“ Захвърлил оръжия, аз се хванах за главата в отчаянието си, но скоро Рама отново се изправи на крака, след като колесничарят му умело бе извадил стрелите и го бе свестил. Слънцето залезе и ние се оттеглихме за почивка, а вечерта се събрахме като приятели.

На следващата сутрин по изгрев отново се изправихме един срещу друг на бойното поле. Рама изстрелваше пламтящи стрели със змиевидни остриета. Аз ги съсичах със своите още докато летяха във въздуха. Тогава мъдрецът прибягна към небесните си оръжия, които аз отблъсквах със собствените си. По време на бурната размяна на оръжия внезапно бях улучен в гърдите от копие, което ме лиши от съзнание. Моят колесничар бързо ме отнесъл надалеч от полесражението, докато всички последователи на Рама, а с тях и Амба, ликували.

След известно време дойдох на себе си и заповядах на колесничаря си да ме върне обратно в боя. Той пришпори конете ми, които сякаш танцуваха, докато ни носеха към Рама. В мига, в който го видях, аз изстрелях стотици праволетящи стрели, които свистяха из въздуха, но Рама съсичаше всяка една от тях на парчета със собствените си стрели и моите падаха на земята. Тогава изпратих нови стотици стрели по Рама, още докато той отблъскваше последната ми атака. Улучен неподготвен, той изгуби съзнание. Докато падаше от колесницата, силен вик: „Уви!“ се чу от учениците му.

Виждайки го да пада на земята като слънце от небето, принцесата на Каши се втурна към него заедно с многото му последователи да го свестява. Те напръскаха лицето му с прохладна вода, мълвейки благотворни химни. Рама бавно дойде на себе си и вторачи поглед в мен, както бях седнал на колесницата си. Разгневен, той извика: „Ставай, Бхишма! Вече си мъртъв!“

Дори още преди да се качи на колесницата си, той изстреля стрела, подобна на жезъла на смъртта. Тя ме прониза отдясно и ме зашемети. Залитнах, а Рама уби конете ми, като същевременно ме покри с хиляди стрели. Без да се объркам, аз устоях на атаката му с лекота. Докато посрещах стрелите му, моят колесничар бързо доведе нови коне за колесницата. Така помежду ни продължаваше страховита размяна на небесни стрели, които се сблъскваха и оставаха във въздуха, без да падат, покривайки небето с мрежа, която затъмни слънцето. Рама изстрелваше хиляди, после десетки хиляди, после милиони стрели по мен, които аз на свой ред контрирах с божествените си оръжия. В небето запламтя страшен пожар, който изпепели околните гори. Докато се сражавахме така, слънцето залезе и битката приключи.

Бихме се много дни, служейки си с всички небесни средства и форми на двубой, споменати във Ведите. Рама използваше оръжия, които едва ли бих могъл да опиша. Те приемаха различни форми и идваха от всички посоки. Аз неспирно се въртях на колесницата си, отблъсквайки атаките му и стремейки се да контраатакувам със собствените си оръжия. Всеки от двамата търсеше пропуск в защитата на противника, всеки от двамата се защитаваше съвършено. Денем битката бушуваше, а нощем отпочивахме, изтощени от боя до краен предел.

На двайсет и третия ден от битката Рама се сражаваше с удвоени сили. Внезапно той изстреля безброй стрели, които се посипаха по жребците и колесничаря ми като отровни змии. Те до един бяха убити, а аз останах изправен върху неподвижната колесница, докато Рама се прицелваше в мен със смъртоносните си стрели. Стараех се да ги посрещам, когато мъдрецът изстреля едно могъщо оръжие. То полетя към мен като камшик на светкавица, улучи ме в гърдите и ме събори от колесницата. Паднах на земята на разстояние от цели петдесет крачки.

Като ме помисли за мъртъв, Рама изрева оглушително като гръмотевичен облак и всичките му последователи заликуваха. Присъстващите Куру от своя страна потънаха в скръб. Докато лежах неподвижен, аз видях да ме наобикалят осем сияйни брамини с небесни форми. Повдигнаха ме от пръстта и грижовно ме подкрепиха. Като напръскаха лицето ми със студена вода, те казаха: „Не се плаши. Скоро ще постигнеш победа.“

Съживен и уверен, аз се изправих и видях колесницата си, запрегната с нови коне, които майка ми бе довела. Докоснах с благодарност нозете й и почетох паметта на предците си. После се качих на колесницата и като отпратих майка си, взех юздите и продължих битката. Успях да улуча Рама с една мощна стрела, която го прониза дълбоко. Мъдрецът се свлече на колене, лъкът се изплъзна от ръката му и той падна в безсъзнание.

Тогава видях много лоши знамения. От небето заваля кръв и западаха метеори. Слънцето потъна в затъмнение, извиха се силни ветрове, земята потрепери. Но Рама бе само зашеметен. Не след дълго отново бе на крака и продължи да се бие. И двамата изстрелвахме най-мощните си оръжия един срещу друг, докато слънцето отново залезе и за пореден път се оттеглихме за през нощта.

Същата нощ, докато лежах в леглото и лечителите се грижеха за израненото ми тяло, аз си помислих, че тази битка никога няма да свърши. Молех се на боговете да ми посочат някакъв начин да победя Рама. После, когато вече бях заспал, отново видях осмината брамини, които ме бяха посетили на полесражението. Утешавайки ме, те ми казаха: „Не се бой, сине на Ганга. Ти си един от нас и ние ще ти дадем цялата си закрила. Без съмнение ще победиш Рама. Ето ти това оръжие, което познаваш от предишния си живот. То е създадено от Вишвакарма и се нарича Прашвапа; никой на земята не го познава, дори Рама. Повикай го утре в ума си по време на боя и то ще се яви. Рама ще бъде повален от него, но няма да загине. Той не може да бъде убит, но ще бъде победен и ще изпадне в безсъзнание от Прашвапа. После ще можеш да го съживиш с оръжието Самводхана.“

Сияйните брамини изчезнаха и аз се пробудих, изпълнен с радост. Зората изгря и битката започна отново. Вдъхновен от небесните брамини, аз се бях ободрил и се сражавах с нова енергия. След яростен обмен на стрели си спомних за Прашвапа. Мантрите за извикването му внезапно се явиха в ума ми, но докато това се случваше, чух силни небесни гласове: „О, Бхишма, спри се, недей да освобождаваш оръжието Прашвапа!“

Без да им обръщам внимание, аз го поставих на лъка си и се прицелих в Рама. Внезапно пред мен се появи Нарада Риши: „Боговете гледат от небесата и ти забраниха да използваш това оръжие. Рама е аскет, брамин и твой учител. О, сине на Куру, недей да го унижаваш по никакъв начин!“

Докато Нарада говореше, отново видях осмината брамини в небето. Те се усмихнаха и казаха: „О, най-добър сред Бхаратите, покори се на Нарада. Това ще облагодетелства всички същества.“

Парашурама видя неустоимата Прашвапа, поставена на лъка ми и без да разбира, че ми се забранява да я изстрелям, извика: „Уви, о, Бхишма, загубен съм!“ и захвърли лъка си. Баща му Джамадагни заедно с други божествени риши се яви пред него, забранявайки му да продължи тази битка. Казаха му, че аз съм един от осмината Васу и че не може да ме убие в бой. Джамадагни добави: „Арджуна, могъщият син на Индра, по-късно ще стане причина за смъртта на Бхишма. Такава е повелята на Брахма.“

Така битката приключи. Жестоко ранен, аз отидох пред учителя си и се поклоних в нозете му. Тогава той каза на Амба: „Видя, че се опитах с всички сили да победя Бхишма, Принцесо, но въпреки това не можах. Затова отиди където решиш. Не мога да направя нищо повече.“

Амба тъжно отговори: „Така да бъде, светецо. Ти направи всичко по силите си заради мене и съм ти благодарна. Но сърцето ми още гори за отмъщение. Ще се заема с аскетизъм. Така ще успея да спечеля силата лично да причиня смъртта на Бхишма.“

Моят учител бе изключително доволен от храбростта ми и ме благослови да нямам равен в бой. След като и Амба му се поклони, той си тръгна заедно с всичките си последователи.

Тогава Амба потъна в горите. Отишла край река Ямуна и извършвала суров аскетизъм. Аз знаех всичко, тъй като, когато се завърнах в Хастинапура, назначих хора, които да я наблюдават и те ми носеха редовно новини. Цяла година живяла на речния бряг, без да се храни. Съсухрена и изпита, със загрубяла кожа, станала бронзова от слънцето, със сплъстени коси тя стояла с вдигнати ръце.

Щом изтекла годината, прекъснала поста си, като изяла едно-единствено сухо листо. Тогава влязла до кръста във водата за още цяла година, стоейки само на един крак, изгаряща от негодувание.

Така изминали дванайсет години. Нито близките й, нито който и да било друг можел да я убеди да се откаже. След това тя си тръгнала от Ямуна и заскитала на воля, посещавайки свещените обители на много мъдреци. През цялото време продължавала да изпълнява аскетичните си практики, къпейки се по три пъти на ден, медитирайки безмълвно и постейки. Преди нежна — станала свирепа на вид и започнала да сияе с мистично могъщество.

Един ден, докато се къпела в Ганг, майка ми й казала: „Защо извършваш такива ужасяващи покаяния, девойко?“

Амба отговорила: „Желая да убия Бхишма, който е толкова могъщ, че дори Парашурама не можа да го победи. Затова съм решена да се сдобия с ненадмината сила посредством аскетизма си.“

Моята винаги тичаща към океана майка се разгневила на думите й: „Колко си коварна, принцесо! Няма да успееш да постигнеш целта си, понеже си слаба. О, дъще на Каши, щом настояваш в решителността си, ще те прокълна да се превърнеш в страшна река, в която водите текат само през дъждовния сезон. Дано си пълна с крокодили и други ужасни създания!“

Като изрекла това, майка ми изчезнала, оставяйки Амба сред водите си. Въпреки това принцесата не се поколебала. Тя предприела дори още по-сурови въздържания, отказвайки се напълно от храна и вода и контролирайки дори жизнения си дъх. Амба продължила да се скита и когато достигнала до Ватсабхуми, паднала и се превърнала в река. Знае се, че реката във Ватсабхуми тече само през дъждовния сезон и е невъзможно човек да се доближи до нея заради многото крокодили и хищни риби.

Поради заслугите от аскетизма си обаче само половината й тяло се превърнало в река, докато другата половина останала да броди, както преди. Тя продължавала с въздържанията си и след известно време ришите от Ватсабхуми отишли при нея. Попитали я какво желае и когато им обяснила, казали: „Търси благословията на Махадева, защото той е божеството, което изпълнява всяко желание.“

Амба започнала да се моли на Шива и скоро той се появил пред нея, за да узнае какво е желанието й. Когато поискала от бога да има силата да ме убие, той отговорил: „Ще го убиеш.“ Тогава Амба попитала как ще стане възможно това, след като е жена. Шива казал: „Думите ми никога не отиват напразно. О, благословена, ти ще станеш мъж и ще убиеш Бхишма в битка. Ще си спомняш всичко това в следващия си живот. Ще се родиш в семейството на Друпада и ще станеш могъщ воин махаратха, ловък в боравенето с оръжия и изключително умел и яростен в сражение. Всичко това скоро ще се сбъдне.“

Щом Шива изчезнал, Амба събрала дърва и си построила погребална клада пред очите на всички риши. Като я запалила, тя се хвърлила вътре с ум, изгарящ от гняв, викайки: „За смъртта на Бхишма!“

Така че Шикханди бе Амба в предишния си живот. Той първо бе роден като жена, а чак след това получи сегашната си форма. Слушайте, ще ви разкажа как стана това.

Царицата на Друпада бе бездетна от дълго време. Заедно със съпруга си те обожавали Шива с надеждата да се сдобият с дете. Друпада се молел за могъщ син, но Шива му казал, че жена му ще роди дъщеря, която по-късно ще се превърне в мъж. Макар Друпада да умолявал бога просто за син, Шива отговорил: „Ще бъде както казах, защото такава е повелята на съдбата.“

Скоро след това царицата на Друпада заченала и когато дошло време, родила дъщеря. Помнейки думите на Шива, Друпада обявил, че му се е родил син. Всички съответни ритуали били извършени като за момче. Никой не бил виждал детето; само няколко доверени дворцови слуги знаели истината.

Друпада отгледал момичето с обич, учейки я на писане и на всички изкуства. Наредил също така да й преподават стрелба с лък и други бойни умения. Когато пораснала, царицата помолила Друпада да й намери подходяща съпруга. Друпада се разтревожил. Момичето все още не се превръщало в мъж. Нима думите на Шива щели да се окажат неверни? Но жена му била твърдо уверена: обещанието на Махадева не може да не се изпълни. Шикханди щяла да стане мъж, затова трябвало да се ожени за жена.

Друпада бил убеден от силната вяра на жена си и уредил бракосъчетанието. Избрал дъщерята на Хираняварман, царя на дашарнаките. Този цар бил непобедим и с радост дал дъщеря си на сина на Друпада. Никой не заподозрял нищо по време на брачната церемония. Младата Шикханди, красива като бог, се явила облечена като младеж в красива ризница. Тя си спомняла ясно събитията от предишния си живот и думите на Шива и въпреки че била родена жена, се държала като мъж.

Но било въпрос единствено на време дъщерята на Хираняварман да разкрие истината. Тя изпратила вестоносци при баща си да му съобщят, че синът на Друпада всъщност е жена. Баща й бил бесен. Той изпратил емисар при Друпада с думите: „Оскърбен съм от извратеността ти. Как можа да вземеш дъщеря ми за жена на собствената си дъщеря? Приготвям се да дойда и да те накажа за това. Скоро ще те убия заедно с всичките ти министри.“

Друпада се почувствал като престъпник; нямало какво да отговори. Опитал се да убеди жената на Шикханди, че нейният „съпруг“ всъщност скоро ще стане мъж, но без полза. Бащата на момичето събрал огромна армия и поел към Кампиля. Ужасен, Друпада казал на съпругата си: „Какви глупаци сме! Каква беда си навлякохме! Намираме се в голяма опасност. Какво да правим сега според теб?“

Друпада и царицата стигнали до извода, че единственото им спасение е да обожават боговете. Докато Хираняварман напредвал към столицата, Друпада се молел пред божествата.

Междувременно Шикханди напуснала града, скърбейки за нещастието, което чувствала, че им е причинила. Решена да умре, тя навлязла дълбоко в гората в една област, която била жилище на могъщия якша Щхуна. Стигайки в обителта му, тя влязла в неговия красив бял дворец и седнала да практикува аскетизъм. Няколко дни по-късно Щхуна се върнал и я видял да седи вътре с изпосталяло от глад тяло. Тъй като бил добър по сърце, Якшата я попитал защо прави всичко това: „Кажи ми какво мога да направя, за да ти помогна.“

Шикханди отвърнала: „Никой не може да ми дари това, което искам.“

Но Щхуна не бил съгласен: „Аз със сигурност мога да изпълня желанието ти, принцесо. Аз съм слуга на Кувера и мога да дарявам благословии. Ще ти дам дори невъзможното. Кажи ми какво искаш?“

Шикханди му разказала подробно цялата история и завършила: „Единственият начин да се спаси настоящата ситуация е да се сдобия с мъжественост, о, непогрешими.“

Якшата се натъжил от историята й и чувствайки се призван от съдбата, дълбоко се замислил над молбата й. Най-после отговорил: „Наистина трябва да е така. Ще поставя обаче едно условие. Мога да изпълня желанието ти единствено като разменя пола си с твоя, но не след дълго ти ще трябва да ми върнеш мъжествеността.“

Шикханди се съгласила да се върне при Щхуна, веднага щом Хираняварман си тръгне от Кампиля. Тогава двамата разменили половете си и Шикханди се прибрал в двореца на баща си.

Когато армията на Хираняварман пристигнала пред столицата, той изпратил своя жрец при Друпада с думите: „Ела и се сражавай, окаянико. Ти ме измами.“ Но Шикханди вече се бил завърнал в мъжкия си вид. Друпада казал: „Станала е някаква грешка, свети човече. Царят е бил подведен. Виж сам пола на сина ми.“

Изненаданият Хираняварман изпратил няколко красиви девойки да изпитат Шикханди. Когато те го убедили, че синът на Друпада действително е мъж, той влязъл в Кампиля с радостно сърце. Прекарал известно време с Друпада и после се завърнал в царството си, щастлив от възстановения съюз.

Щхуна се криел в двореца си, очаквайки завръщането на Шикханди. В това време случайно оттам минал Кувера, летейки с небесната си колесница. Той видял сияйния и красив дворец на Щхуна, украсен с пъстроцветни знамена, скъпоценни камъни и гирлянди. Спуснал се и се приближил, но когато никой не излязъл да го посрещне, гневно извикал: „Кой безумец живее тук? Защо не идва да ме приветства?“

Тогава няколко якши изтичали при Кувера да му разкажат какво се било случило. Казали му, че Щхуна се крие от срам в двореца си. Кувера отговорил: „Доведете този глупак тук да го накажа.“

Щхуна излязъл и застанал срамежливо в женската си форма пред господаря си, Кувера. „Защо постъпи така? — попитал Кувера. — Ти унижи якшите, като отстъпи пола си. Затова те проклинам да не си получиш обратно мъжествеността. Шикханди също няма да възвърне образа си на жена.“

Останалите якши се смилили над Щхуна. Той бил действал единствено от добрина. Те помолили Кувера да ограничи проклятието си, за да не бъде Щхуна навеки прокълнат.

Кувера казал: „Когато Шикханди умре, Щхуна ще възвърне мъжкия си вид. Нека бъде спокоен.“

После могъщият Кувера, който може да преминава огромни разстояния за миг, си тръгнал заедно с придружителите си. Не след дълго пристигнал Шикханди: „О, Щхуна, идвам да ти върна мъжествеността, както се уговорихме.“

Щхуна отговорил: „По волята на съдбата, мъжествеността ще бъде твоя за този живот, благородни. Върни се с радост в дома си.“ При тези думи Шикханди се прибрал ликуващ в Кампиля.

* * *

Когато Бхишма завърши разказа си, той добави: „Затова Шикханди, който преди бе Амба, ме ненавижда. Но тъй като първо е роден като жена, аз никога няма да вдигна оръжие срещу него. Заклел съм се в това: няма да се сражавам с оръжие срещу жени, срещу такива, които носят имена на жени, нито дори срещу такива, които приличат на жени. О, Дурьодхана, знай, че няма да се бия срещу Шикханди, дори той да ме нападне, желаещ смъртта ми.“

Дурьодхана кимна, а погледът му бе изпълнен с уважение към Бхишма. Макар дядо му често да бе рязък и строг към него, принцът не можеше да отрече благородството му. Като постави длан на царския скиптър, Дурьодхана каза: „О, сине на Ганга, предстои ни да се сражаваме с могъщата армия на Пандавите. Пълна с герои, равни на вселенските закрилници, тя ще бъде труднопреодолима като океан. Кажи ми, дядо, колко време според теб ще ти е нужно да ги унищожиш?“

Бхишма се усмихна: „Подобава да питаш това, Дурьодхана. Един водач трябва да познава силата и слабостта както на врага, така и на самия себе си, преди да започне боя. Чуй сега за безпределната сила, която ще вложа в тази война. Използвайки обикновени оръжия срещу обикновените войници и небесни оръжия срещу онези, които са запознати с тях, аз ще избивам по десет хиляди пехотинци и по хиляда воини на колесници на ден. Или може би дори повече. Ако се разгневя, докато използвам оръжията си, мога да унищожа много повече хора. Трябва да знаеш обаче, че ще се бия само по честен начин.“

Бхишма напомни на Дурьодхана правилата на боя, които той нямаше да наруши. Например героите никога не биваше да използват божествени оръжия, за да избиват по-слаби воини. Битката винаги трябваше да е равностойна. Дори да притежава божествени оръжия, човек трябваше да се бие само с голи ръце, ако се налага, щом противникът му бе останал без оръжия.

Ръката на Бхишма докосна лъка му: „Ако се сражавам по такъв начин по цял ден, Царю, бих могъл да избия вражеската армия за един месец.“

Като възслави Бхишма, Дурьодхана се обърна към Дрона: „Ами ти, Учителю? Колко време считаш, че ще ти е нужно, за да сразиш врага?“

Също като Бхишма и Дрона се усмихна на Дурьодхана: „Остарял съм и съм изгубил част от силата си. Въпреки това ще вложа всичките си усилия и ще изпепеля армията на Пандавите в пожара на своите оръжия. Аз също смятам, че ще мога да унищожа всички воини за около месец.“

Крипа каза, че ще са му нужни два месеца, а Ашватхама дръзко заяви, че ще се справи за десет дни. Карна каза, че ще унищожи врага за пет дни, на което Бхишма се разсмя и отговори: „Можеш да говориш така преувеличено само докато не си се изправил пред оръжията и раковината на Арджуна, чийто колесничар е Васудева. Говори каквото искаш, сине на Радха; да се говори е лесно.“

Карна се намръщи, но премълча. Дурьодхана продължи да разпитва генералите и командирите си, за да установи могъществото им и решимостта им да се сражават. Кауравите обсъждаха бойните си планове до късно през нощта. Скоро след изгрев-слънце битката щеше да започне.