Вяса, Кришна Дхарма
Махабхарата (10) (Разказана от Кришна Дхарма)

10.
Сваямварата на Драупади

След няколко дни пътуване горската пътека изведе Пандавите и Дхаумя на пътя към Панчала. Докато вървяха по широката каменна улица, те настигнаха група брамини. Брамините ги попитаха: „Кои сте вие и накъде отивате?“ Юдхищхира отговори, че са петима брахмачари, целомъдрени ученици, пътуващи от Екачакра заедно със своя учител. Тогава брамините започнаха да увещават братята да дойдат на сваямварата на Драупади: „Елате с нас. Тръгнали сме право натам. Щедрият цар Друпада ще раздава богатства на брамините за благоденствието на божествената си дъщеря.“

Пандавите отново чуха за необикновеното раждане и красота на Драупади, както и подробности за предстоящата сваямвара. Цяла Кампиля щеше да празнува. Щеше да има артисти, певци, танцьори и умели четци на древни ведически истории. Щяха да се състезават могъщи борци, атлети щяха да показват удивителни демонстрации. Ястия и напитки от най-високо качество щяха да се сервират в изобилие. В края на празненството Драупади щеше да си избере съпруг сред царете и принцовете, пристигнали от всички краища на света. Брамините разказаха на Пандавите, че Друпада е поставил непостижимо трудна задача за онзи, който иска да спечели ръката на дъщеря му. Царете, дошли да се състезават, също щяха да раздават щедро милостиня на брамините с надеждата да натрупат благочестиви заслуги и да победят в сваямварата.

Докато приказваха, брамините се смееха, сочейки обикновените парчета плат, с които бяха облечени Пандавите. „Момчета, ще можете да си облечете нещо по-ново. Елате с нас. Като получите всичко, от което имате нужда, можем да се върнем заедно, а може да отидете и където искате.“ Приканвайки петимата братя да тръгнат с тях, брамините продължиха: „Кой знае, може пък принцесата да си избере някого от вас. Всички сте хубави като ангели.“ После посочиха Бхима: „Тялото на този богоподобен младеж е като гръмотевица. Със сигурност ще спечели голямо богатство, ако участва в състезанията на борците.“

Юдхищхира се усмихна: „Ще дойдем с вас в Кампиля. Моля, водете ни!“

Групата продължи напред. През деня вървяха, а нощем спираха в горите или по бреговете на езерата. С вежливите си думи и дружелюбното си поведение Пандавите ставаха скъпи на всекиго, който ги срещнеше, но никой не ги разпозна. Като стигнаха околностите на града, те спряха в малко селце, където тръгнаха от къща на къща да търсят подслон; скоро ги приеха в дома на един грънчар. Братята се установиха там и започнаха да преживяват от подаяния, както бяха правили в Екачакра. От селяните научиха, че сваямварата щеше да се състои след няколко дни. Царят бе избрал тежка задача за онзи, който искаше да спечели Драупади. Дребна мишена бе поставена на върха на висок кол. Под нея се въртеше колело с малка дупка в него. Стрела трябваше да се изстреля през дупката в мига, в който тя се изравнеше с целта. Царят беше наредил освен това да се използва един точно определен лък, и то какъвто обикновен човек не бе способен дори да повдигне. Единствено изключителен воин би могъл да премине изпита и да заслужи ръката на божествената Драупади.

Арджуна се оживи, молейки се в себе си на Кришна да има възможността да спечели принцесата. От думите на Вясадева ставаше ясно, че тя е предопределена за жена на някого от тях; чрез подобен брак братята биха спечелили приятелството и съюзничеството на Друпада, а това със сигурност щеше да се окаже полезно за в бъдеще. Арджуна очакваше сваямварата с нетърпение.

* * *

Друпада бе направил разточителни приготовления за церемонията. Бе издигнат широк стадион. В масивните му каменни стени имаше сто врати, всяка от които инкрустирана със злато и скъпоценни камъни и достатъчно широка, за да пропуска тълпите без затруднения. От вътрешната страна плавно се спускаха тераси от корал и лазурит. Най-отпред бяха поставени стотици обсипани с перли тронове за присъстващите монарси. Около стадиона царят бе издигнал за техни резиденции бели многоетажни дворци, наподобяващи достигащите облаците върхове на планината Кайлаша. На прозорците сияеха решетки от златен филигран, стените блестяха от диаманти и смарагди. Скъпи килими застилаха мраморните подове.

Когато настъпи денят на сваямварата, царете бяха поканени на стадиона. Те пристигнаха през северната порта и заеха местата си на златните тронове. Докато владетелите влизаха, затръбиха хиляди тромпети, из стадиона отекнаха барабани. Много риши, сияйни като слънца, влязоха през източната порта. Терасите, украсени с неизброими венци и гирлянди, се изпълниха с жителите на Панчала. Влизайки в стадиона, многоцветната тълпа бушуваше като океан. Докато всички сядаха, се разнасяше аромат на черно алое и други благоухания.

Пандавите дойдоха заедно с брамините и насядаха сред тях, незабелязани от никого. Те огледаха арената. Начело на всички събрали се царе седеше Дурьодхана с братята си, наподобяващ сияйна планета, заобиколена от ярки звезди. Бхима усети, че го обзема гняв, но Юдхищхира го възпря с поглед. Не можеха да рискуват да бъдат разпознати — не още.

Церемонията започна. Актьори и танцьорки забавляваха тълпата. Брамини извършваха огнени жертвоприношения. Друпада раздаваше подаяния. Всичко това продължи петнайсет дни, като всеки ден публиката се увеличаваше. Пандавите бяха смаяни от благоденствието на Друпада. Царят на Панчала раздаваше купища злато и бисери на брамините. Макар да бяха преоблечени като брамини, Пандавите не отидоха да получат милостиня, оставайки по местата си в очакване да видят Драупади.

На шестнайсетия ден принцесата, облечена в сари от искряща жълта коприна и украсена с блестящи накити, излезе на арената. В ръцете си носеше на златен поднос сватбената гирлянда, която щеше да постави на шията на онзи, който успееше да победи в състезанието. Нежна музика от флейти, барабанчета и вини се лееше, докато Драупади вървеше към мястото си до своя баща. Виждайки красотата й, царете и принцовете внезапно наскачаха и размахаха оръжията си, величаейки се един пред друг на висок глас: „Аз ще спечеля принцесата!“ „Няма равен на мен по сила и храброст!“ „Драупади вече е моя!“

Войнствените принцове приличаха на развълнуван океан, когато се изправяха на крака и се хвалеха със силата си. Поразени от бога на любовта, гледайки се един друг ревниво, те се удряха по мишците и размахваха лъковете и мечовете си, наподобяващи стадо разгонени хималайски слонове, подлудени от желание.

Небесните колесници на боговете, водени от пазителите на четирите посоки на вселената — Ямараджа, Индра, Кувера и Ваю — застанаха над арената. Рудри, сиддхи, чарани, наги, дайти, данави и гухаки се събраха в небесния свод, наблюдавайки с любопитство жертвоприношенията на Друпада и избора на съпруг за Драупади. Великите риши, водени от Нарада, Ангира и Парватя, стояха в небесата сред боговете като безброй слънца.

Когато петимата Пандави видяха смуглото нежно лице на Драупади, сякаш стрели пронизаха сърцата им. Те се изправиха от местата си и съзерцаваха изящната й снага, докато тя грациозно вървеше към баща си. На отсрещната страна на арената бяха Ядавите от Матхура. Седейки сред тях, Кришна забеляза изправените Пандави. Той внимателно се вгледа в петимата братя и обръщайки се към Баларама, каза: „Според мен онези петима мъже, ето там, са Пандавите.“ Той посочи братята с леко кимване с глава. „Дочух слух, че братовчедите ни са оцелели от пожара във Варанавата. Това като че ли е вярно. Ти как мислиш, Рама?“

Баларама внимателно огледа всеки един от петимата братя. Нямаше никакво съмнение, това бяха синовете на Кунти. Той се усмихна на Кришна, който отвърна на усмивката му, но и двамата не казаха и дума за това.

Сега всички принцове гледаха само към Драупади и баща й. Никой не забеляза Пандавите. Друпада махна с ръка. Принцовете седнаха, хапейки устни в гняв един към друг. Докато от небето се сипеха райски цветя, звукът на безброй раковини и барабани изпълваше въздуха. Братът на Драупади, Дхрищадюмна, се изправи като златен флаг, развян в чест на Индра. Стадионът потъна в тишина, докато той провъзгласяваше имената на всички присъстващи принцове и царе. Най-напред той изреди принцовете от Хастинапура, после от Матхура, а след това и всички останали, пристигнали от стотици царства и провинции.

Дхрищадюмна хвана сестра си за ръката и каза с глас, тътнещ като гръмотевица: „Тази принцеса ще бъде спечелена днес от онзи, който улучи целта.“ Принцът посочи грамадния лък, лежащ на една златна маса: „Там са лъкът и стрелите, които трябва да използвате. Казвам ви истината, онзи, чиято стрела премине през колелото и улучи мишената, ще спечели ръката на Драупади. Само човек с благородно потекло и дивна храброст би бил способен на такъв подвиг.“

Дхрищадюмна седна близо до баща си. Друпада поръча на жреците да запалят жертвения огън за церемонията сваямвара. Над арената се понесоха гласовете на хиляди брамини, рецитиращи ведически молитви. Царят огледа събралите се принцове и никак не бе впечатлен. Никой от тези горделиви владетели не изглеждаше достоен за дъщеря му. Друпада си помисли за Арджуна. Да можеше принцът да е жив! Той бе дочул слуха, че Пандавите са избягали от пожара, но къде бяха тогава? Единствено човек с уменията на Арджуна би преминал изпитанието. Друпада преднамерено бе измислил такава задача с надеждата, че Пандава може да се появи. Яджа му бе обещал, че ще се сдобие от жертвоприношението с дъщеря, която ще стане жена на Арджуна. Нима биха могли думите на мъдреца да се окажат неверни? Друпада се оглеждаше неспокойно, докато принцовете един по един бяха повиквани на арената.

Със сияйни корони, със златни обеци, блестящи в ярката слънчева светлина, царете и принцовете един по един отиваха към лъка. Единствено с неимоверно усилие те успяваха едва да повдигнат огромното оръжие от масата и ако някак съумееха да го изправят, трябваше да го извият и да му надянат тетива. Това бе непосилна задача дори за въображението им. Лъкът леко се огъваше, а после отскачаше назад с огромна сила, хвърляйки на земята принцовете с натъртени тела и оваляни в прахта корони и венци. След като всеки излизаше на свой ред и бе по този начин унизен, се връщаше на изящния си златен трон, оправяйки пътьом разбърканите си блестящи украшения. Дишайки тежко, с угаснал романтичен плам, принцовете сядаха и поклащаха глави.

Дойде ред на Карна. Като го видяха да се отправя към лъка, огромен като златиста планина, ходеща по арената, Пандавите решиха, че мишената е улучена и принцесата спечелена. Но тъкмо Карна да вдигне лъка, Драупади се изправи и извика силно: „Няма да приема за свой съпруг сина на колесничар.“

Знаейки, че Карна е син на Адхиратха, водачът на кастата сута, които обикновено се занимаваха с управляване на колесници, Драупади имаше право да му откаже възможността да участва в изпитанието.

Карна дълбоко почервеня и се изсмя с раздразнение. Хвърляйки поглед към слънцето, той се обърна и седна на мястото си, стиснал зъби и юмруци, но без да отвърне и дума.

Следващ бе могъщият цар на чхедите, Шишупала. С огромно усилие той изви лъка в полукръг, но не успя да го удържи, опитвайки се да сложи тетивата му. Той бе хвърлен по гръб и лежа без сили няколко мига, преди в поражението си да се върне на мястото си. После бе ред на Джарасандха, владетелят на Магадха, който бе заплаха дори за боговете. Той преви лъка, държейки го с една ръка, докато се опитваше да го наниже с другата. Лъкът отново отскочи и го повали на колене.

Присмивайки се на немощта на останалите царе, Дурьодхана излезе напред. На стадиона настъпи мъртва тишина, когато принцът на Хастинапура се поклони на Друпада. Царят леко кимна и Дурьодхана вдигна лъка. Той сръчно го наниза, постави на тетивата му една от златовърхите стрели и след като внимателно се прицели, я изстреля. Тя полетя, преминавайки през въртящата се дупка, но за малко не улучи целта. Принцът гневно захвърли лъка и се върна на мястото си.

Като знаеха, че съдбата на Драупади е да се омъжи за Арджуна, никой от царете на династията Яду, включително Кришна и Рама, не участваше в изпитанието. Те просто гледаха, смеейки се, когато лъкът хвърляше принцовете на земята и въздъхнаха с облекчение, когато стрелата на Дурьодхана просвистя край мишената. Този порочен човек не заслужаваше награда като Драупади. Но къде беше Арджуна? Само Кришна и Баларама не се притесняваха, взрени отсреща в отделението на брамините.

Вече всички царе бяха опитали и се бяха провалили. Драупади още държеше ярката алена гирлянда на златния поднос. Дхрищадюмна попита дали някой последен няма да опита. Арджуна погледна към Дхаумя, който се усмихна и кимна. Принцът се изправи и излезе в средата на арената. Присъстващите брамини завикаха от радост и размахаха еленовите си кожи. Може би един скромен брамин ще успее там, където горделивите, могъщи земни царе не успяха. А ако някой брамин трябваше да успее, това несъмнено бе именно този. Арджуна приличаше на тъмен облак, докато вървеше към лъка с лъвската си походка.

Не всички брамини обаче бяха съгласни. Някои от по-възрастните, изпълнени със съмнения и страх, че Арджуна би могъл да унизи класата на брамините с подобно прибързано действие, се развикаха високо: „Как може човек, който е неопитен във военното изкуство и на когото липсва сила, да успее там, където дори господарите на света се провалиха? Спрете този юноша! Само от младежка буйност или от суета той се захваща с тази непосилна задача. Ще ни изложи всичките!“

Други брамини възразиха: „Я вижте по-отблизо този младеж! Ръцете и бедрата му приличат на хоботи на мощни слонове. Раменете му са широки, той изглежда силен като подлуден лъв. Възможно е да успее. Пък и нямаше да излезе напред, ако му липсваха сила и енергичност.“

Някои описваха браминската сила. Дали има физическа мощ, или не, браминът винаги е силен с добродетелите на духовната си мощ. Никой брамин никога не бива да бъде подценяван. Навремето всички земни воини били победени от Парашурама, който бе брамин. Великият риши Агастя бе изпил целия океан. Нямаше нищо непостижимо за брамина. Не биваше да спират този юноша. „Нека върви!“ — викаха. „Той с лекота ще вдене лъка и ще улучи целта.“

По-възрастните брамини отговориха: „Така да бъде“ и отново насядаха по местата си.

Арджуна стигна до средата на арената и след като се поклони на царя, попита с глас, който проехтя по целия стадион: „Разрешено ли е брамин да участва в това изпитание?“

Друпада с любопитство погледна брамина и даде съгласието си. „Никога не е срамно владетелите да бъдат покорени от силата на брамините — отговори царят. — Всъщност тази сила ги закриля така, както Вишну закриля боговете.“

Арджуна се обърна към лъка и като допря длани, му се поклони, а вътре в себе си се молеше на Кришна. След като почтително обиколи лъка три пъти, той го вдигна в дясната си ръка. Само за мигове вече го бе нанизал и бе поставил златната стрела на тетивата. Тишина настъпи на стадиона, докато Арджуна стоеше неподвижен, опънал лъка докрай. Той коленичи и се прицели в мишената. Внезапно изстреля стрелата и тя полетя с ослепителна бързина, минавайки право през дупката, като улучи целта в средата. Когато мишената падна на земята със стърчащата в нея стрела, стадионът изригна. Хората скочиха на крака и заликуваха, музиканти засвириха на безброй инструменти. Отекваха барабани, тромпети и раковини; бардове съчиняваха поеми за подвига на Арджуна, боговете го възхваляваха и сипеха порои небесни цветя. Брамините станаха като един, размахвайки шаловете и делвите си и скачайки от радост. Ала царете и принцовете бяха обхванати от срам, надавайки скръбни и отчаяни възгласи. Друпада, с разширени от щастие очи, се взираше удивен в тайнствения брамин, който идваше към царския подиум. Кой бе той? Нима наистина бе Арджуна? Царят забеляза, че останалите владетели се бяха раздвижили. Изглежда щеше да има битка. Друпада се обърна към първия си министър и нареди армията да е в готовност. След това каза на Драупади да приеме брамина за съпруг.

Арджуна коленичи и се прицели в мишената.

Принцесата гледаше Арджуна, който вървеше към подиума. Тя веднага бе привлечена от божествено красивия младеж с фини маниери. Може би той бе Арджуна, както бе предрекъл Яджа. Но дори и да не беше, нищо срамно нямаше да се омъжи за него. Той бе брамин, а брамините винаги са считани за по-висши от управляващата класа на кшатриите. Пък и макар да бе облечен като брамин, той бе изключително силен и очевидно себеовладян. Този съюз със сигурност бе осветен от присъствието на Кришна, всемогъщият Бог на цялото творение. Драупади приближи към сина на Кунти и с радост постави гирляндата около шията му.

Виждайки, че Драупади наистина бе съгласна да приеме брамина, царете се разгневиха още по-силно. Юдхищхира реши, че е време да тръгват. Той стана с братята си и се отправи към портите на стадиона. Арджуна идваше след него с Драупади, а брамините ликуваха и го възхваляваха, докато минаваше покрай тях.

Сред разгневените царе Дурьодхана се развика на висок глас: „Как си позволява Друпада да ни обижда по такъв начин? Пренебрегвайки всички царе на земята, той дава дъщеря си на някакъв беден, неспособен брамин. На брамините никога не бива да се разрешава да се състезават на сваямвара, тъй като тя е само за царете. Явно Друпада ни е поканил тук единствено за да ни оскърби.“

Царете завикаха одобрително. Някои размахаха оръжията си. Тогава Шишупала каза: „Царят на Панчала е толкова високомерен, че не приема никого от нас за достоен. Заслужава да бъде наказан веднага. Да направим така, че други сваямвари да не завършват по подобен начин.“

Царете се изправиха с извадени оръжия. Втренчени в Друпада, те тръгнаха към него като един. Виждайки значителното им превъзходство, Друпада отстъпи назад.

Юдхищхира бе наблюдавал случващото се от портата. Осъзнавайки опасността, в която бе попаднал Друпада, който вече бе техен тъст, той заповяда на Бхима и Арджуна да му помогнат. Братята затичани се качиха на подиума и застанаха между Друпада и останалите царе. Арджуна все още държеше жертвения лък. Бхима изкорени едно дърво отстрани на арената и заплашително го размахваше. Двамата изглеждаха като Индра и Ямараджа, изправени срещу пълчищата на дайтите и данавите. Стотиците царе се поколебаха предпазливо, виждайки двамата брамини насреща си.

Кришна не помръдна от мястото си. Гледайки двамата Пандави готови за бой, той тихо каза на Баларама: „Каквито и съмнения да сме имали за самоличността на тези принцове, вече са неуместни. Друг освен Бхима не би могъл да изкорени цяло дърво, нито пък друг освен Арджуна би могъл да улучи целта. О, Санкаршана, това със сигурност са Пандавите!“

Баларама гледаше към Бхима и Арджуна, които се готвеха да отблъснат разгневените царе: „Несъмнено е така — усмихна се той. — Какво щастие, че леля ни и младите й синове са успели да избягат от пожара във Варанавата.“

Много брамини се втурнаха да подкрепят двамата Пандави. Те размахваха паниците и еленовите си кожи с викове: „Не се бойте! Ще се бием с тези надменни царе.“

Арджуна се усмихна и внимателно ги спря. „Просто застанете отстрани и гледайте — каза той. — Ще ги спра с острите си стрели като люпило от змии, отблъснато със силата на мантрите.“

Карна беше начело на царете. Той извика: „Въпреки че кшатриите не бива да нападат брамини, това е позволено, ако тези брамини стоят готови за битка.“

Карна спря на разстояние от Арджуна и започна да го обсипва със стрели. Арджуна, снабден с голямо количество стрели от войниците на Друпада, на мига отбиваше всички стрели на Карна със своите. Цар Шаля от Мадра се биеше с Бхима; те приличаха на два огромни блъскащи се слона. Дурьодхана и останалите царе внимателно отблъскваха останалите брамини, които въпреки всичко продължаваха да ги предизвикват. Те с лекота удържаха аскетичните светци, без да ги наранят.

Арджуна изстреля голям брой бързи стрели по Карна. Те пронизаха крайниците му и го замаяха със силата си. Карна се вгледа изненадан в противника си. Не бе очаквал такава ловкост и бойно умение. Защитавайки се с повече внимание, той отвърна със стотици прави изстрели, но Арджуна отново отби всичките му стрели, преди да го достигнат. Като видяха изкусността му, останалите царе завикаха одобрително. Това разяри Карна. Той изстреля хиляди нови стрели, които изпълниха въздуха като ято златопери птици. Арджуна въпреки това им устоя, призовавайки небесните си оръжия, като сътвори облак от стрели, летящи към Карна.

Двамата противници се биеха със смайващи умения. Докато се сражаваха, те се обръщаха един към друг на езика на героите: „Виж силата на ръцете ми!“ „Защитавай се, ако можеш!“ „Виж как парирам движенията ти!“ „Приготви се, защото изстрелвам смъртоносните си оръжия!“

Останалите царе стояха наоколо и ги гледаха с изумление, възхвалявайки двамата воини, които демонстрираха ловкостта си.

Карна скоро разбра, че не може да победи в тази битка, затова прекрати атаката си и се обърна към Арджуна с вик: „О, най-добър от брамините, възхитен съм от храбростта ти. Да не би да си самото олицетворение на военното изкуство? Да не би да си Парашурама или Индра, или самият непобедим Бог Вишну? Когато съм разгневен, никой друг не може да се сражава с мен освен тези личности — никой, освен сина на Кунти, Арджуна.“

Арджуна се усмихна: „Не съм нито Индра, нито Парашурама. Не съм нито бог, нито небесно същество. Знай, че съм обикновен брамин, добил дълбоки познания в бойното изкуство по милостта на своя гуру. Владея както земните, така и небесните оръжия и съм готов да те сразя в битка.“

Карна сведе оръжията си и се замисли. Това не беше обикновен брамин. По-добре бе да се оттегли от битката. Духовната сила на брамините винаги надвишаваше бойните умения на кшатриите. Великият цар Вишвамитра, макар да познаваше съвършено всички божествени оръжия, не бе могъл да победи Васища Риши, а браминът Парашурама с голи ръце бе сразил всички царе на земята. Карна се поклони на загадъчния брамин и се оттегли от битката.

Бхима и Шаля все още бяха заети в свиреп ръкопашен бой. Вкопчени един в друг, те стъпваха и се търкаляха по арената като двойка обезумели слонове, борещи се за надмощие. Ревовете и разтърсващите им удари отекваха из стадиона. Блъскайки, влачейки и хвърляйки се един друг, те се бореха с неизтощима енергия, като се удряха с мълниеносна сила и едновременно с това се смееха силно. Внезапно Бхима вдигна Шаля високо над главата си и го завъртя. После хвърли царя надалеч, оставяйки го да лежи прострян, без да го напада повече, тъй като знаеше, че е брат на Мадри.

Царете бяха изумени да видят и Карна, и Шаля отблъснати от двама брамини. Те гледаха със страхопочитание към Бхима и Арджуна, които стояха един до друг, готови да посрещнат ново нападение. „Тези двамата със сигурност не са брамини. Кой би могъл да излезе насреща на Карна освен ако не е Дрона или Арджуна? Кой би могъл да хвърли така могъщия Шаля освен Баларама или Бхима? Никой не може да се изправи срещу Дурьодхана освен непобедимия Кришна. Нека по-добре да разберем кои са, преди да продължим битката.“

Останалите царе се съгласиха. Не бе разумно да се сражават с брамини, дори да са се държали оскърбително; но ако те се окажеха от друга каста, тогава битката можеше да продължи.

Виждайки колебанието на царете, Кришна се приближи и им каза: „О, владетели, принцесата бе спечелена честно и изненадващо от брамина. Няма нужда от повече боеве. Нека не петним това свещено събитие с излишни кръвопролития, особено с нападения над брамини.“

С внимателни думи и аргументи Кришна успя да отклони царете от по-нататъшна агресия. Те постепенно свалиха оръжията си и напуснаха арената, а докато си отиваха, разговаряха едни с други, смаяни и удивени кои ли може да са двамата силноръки брамини.