Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (13)

IV

Адам Джилис се приближи до прозореца и погледна надолу към улицата. Ужасно му беше досадила тая мацка. Как се беше излъгал! Нищо особено, обикновена малка кучка, дори не беше красива.

Наблюдаваше едно приближаващо такси, размишлявайки как да се освободи от нея, без да предизвика сцена.

Таксито спря пред входа и от него слезе млада жена.

Ийв!

Джилис тихо изруга. Защо ли идваше?

Обърна се към момичето и каза:

— Бързо изчезвай! Идва оная проклетия, сестра ми. Побързай! Чуваш ли? След минута-две ще бъде тук.

— Много важно! — злобно отвърна момичето. — Защо трябва да й отваряш? Нека си звъни.

Джилис я сграбчи за ръката и я изправи грубо на крака.

— Остави ме, глупако! — пискливо изруга тя. — С кого си мислиш, че… — гласът й изведнъж замря. Джилис я бе стиснал здраво с другата си ръка за шията. После така силно я блъсна, че тя се търколи в другия край на стаята.

— Слушай, кучко! Махай се, щом ти казвам! Хайде, чупката! — от устата му хвърчаха слюнки, очите му гледаха страшно.

Жената наистина се уплаши и побърза да се облече.

— Мръсен смрадлив негодник! — пое си въздух тя. — Къде да отида по това време?

— Хич не ми пука! И си затваряй човката, за да не съжаляваш — беснееше Джилис. Хвана чантата, шала, шапката й и ги хвърли към нея. — Хайде, омитай се! Можеш да се облечеш и в таксито — отвори вратата. — Ето, вземай и да те няма! — мушна в ръката й банкнота от десет долара и я бутна надолу по стъпалата. — Бързо се махай!

Жената започна отново да проклина и той я блъсна с такава сила, че тя преплете крака и се срина надолу.

Джилис затвори вратата и завъртя ключа в бравата. Стаята вонеше на евтин парфюм. Псувайки, той отвори още един прозорец и започна да маха с вестник, мъчейки се да проветри. Погледът му попадна върху смачканата покривка на леглото. Остави вестника и започна да оправя.

Тъкмо беше изхвърлил и пепелника, пълен догоре с угарки, по които ясно личаха следи от червило, когато на вратата се почука.

Хвърли бърз поглед в огледалото. Ризата му беше мръсна, а на сакото липсваше копче. Беше омазан с червило по лицето и врата. Бързо влезе в банята и се почисти с влажна гъба, а след това облече износен домашен халат и се върна в стаята. На вратата отново се почука. Той отвори.

— А, Ийв! — зяпна Джилис. — Какво те води насам?

— Трябваше да те видя — отвърна тя. — Може ли да вляза?

— Разбира се — каза той колебливо, — въпреки че не е време за гости. Исках вече да си лягам — той се отстрани и я пропусна да мине. — Извини ме за тая миризма, разсипах неволно шише с парфюм. Бях го купил за теб. Мирише доста кофти, нали? А оная проклета глупачка от магазина твърдеше, че излъчвал загадъчен аромат.

Ийв не повярва на нито една от думите му. Тя огледа голямата, оскъдно обзаведена стая. Само веднъж преди бе идвала тук. Беше мръсно и прашно. Гадеше й се от тази стая.

— Какво има? — попита Адам раздразнен. — Седни, за бога!

Седна и случайно се загледа в нещо, което се подаваше изпод леглото. Гърлото й мъчително се сви и тя извърна бързо поглед.

— О, знам какво си мислиш — заядливо подхвърли Адам. — Мислиш, че е имало жена тук. Грешиш. Бях съвсем сам, когато почука.

— Това не ме интересува — заяви тя спокойно. — Но не е необходимо да лъжеш. Изгубила си е шапката на стълбите. По-добре ще бъде да й я върнеш. Нямаше вид на жена, на която й е все едно дали ще я загуби, или не.

Лицето на Джилис изразяваше изненада.

— Е, предполагам, не си дошла тук само заради това? — Адам губеше търпение. — Казвай какво има.

— Рико доведе тази вечер Бърд. Срещнаха се с Кейл — говореше тя със затворени очи. — Тръгнаха си преди малко.

— Бърд! — Адам се примъкна до нея. — Видя ли го?

Тя само кимна с глава.

— Ще приеме ли работата?

Мисля, че да. Иска първо да огледа терена.

— Какво точно стана? Разкажи ми всичко от начало до край, искам да зная кой какво е говорил.

Седнал на леглото до сестра си, Адам внимателно слушаше, докато тя му разказваше подробно как бе преминала срещата. Когато свърши, той се отпусна. Красивото му жестоко лице се оживи.

— Чудесно! Разбира се, че ще го направи. Знаех си, че не се лъжа. Има нещо в тоя тип… Ти какво мислиш за него, Ийв?

— Страх ме е — отвърна тя. — Той е опасен, Адам. Има нещо у него… той… той е като див звяр, като тигър…

— Той е убиец. Безмилостен и жесток. Рядкост са хората като него… Дилинджър, Нелсън, Баркър… Можеш да ги изброиш на пръстите на едната си ръка. Бърд е може би последният от този вид и единственият подходящ за тази работа.

— Адам, всичко това ужасно ме тревожи — рече Ийв. — Твърде е опасно. Дори и да успееш да се добереш до Хейтър, кое ти гарантира, че ще признае къде са скрити бижутата?

Спокойното до този момент лице на Адам се изкриви в коварна гримаса, а очите му лукаво заблестяха.

— Разбира се, че ще признае. Ще ни е признателен, че сме го измъкнали от пандиза. Когато му кажа, че раджата иска да преговаря с него, с най-голямо удоволствие ще си каже всичко. Без нас той не може да направи нищо.

— Но, Адам, ти не му помагаш да излезе от затвора, ти го отвличаш. Очевидно ще се съпротивлява. След две години той и без друго ще бъде освободен. Ако сега побегне и го заловят като беглец, отново ще го осъдят на много години. А е излежал вече петнайсет, две години са нищо за него. Защо не изчакаш, докато го освободят?

Джилис угаси цигарата си в мръсния пепелник на нощната масичка. Погледна я сурово.

— Не мога да чакам още две години — каза той, привидно спокоен. — Чиста случайност беше, че разбрах как раджата възнамерява да измами застрахователната компания. Ако не беше онзи малък въшлив кучи син от охраната, никога не бих се докопал до тази информация. Ако чакам Хейтър да излезе от пандиза, може на някой друг също да му хрумне тази идея и да ме изпревари. Тук става дума за половин милион, Ийв.

— Не, няма да е половин милион — погледна го Ийв. — Трябва да дадеш и на Хейтър неговия дял. Той може да поиска половината.

Джилис се засмя. Усети капана и го избягна.

— Е, добре, значи четвърт милион. И това не е за изхвърляне.

— Ти нищо няма да му дадеш — настоя Ийв възбудено.

— На Хейтър? А защо не? Не вярвам, че ще издаде нещо, е, не точно половината, но някаква доста голяма сума.

— А Кейл? Той нищо ли няма да получи?

— Ами… изглежда и на него ще трябва да дадем нещо, за да му запушим устата — внимателно отвърна Джилис. — Колко си интересна…

— Но след като тайно преговаря с раджата, не може ли да присвои всичко и да те остави с празни ръце? — продължи да разпитва Ийв.

— Няма да го позволя — отговори й той. — Точно исках да поговорим с теб за това. Ти ще трябва да намериш слабото му място, за да го притиснем, ако откаже да играе по моите правила.

— Ще стане голяма каша, Адам — избегна тя директния отговор и започна нервно да кърши ръце, — страхувам се. Кейл си прави планове за цялата награда. А да не забравяме и Бърд. Да допусне да прибереш цялата сума? Та неговата работа е най-опасната!

— Ти постоянно мислиш за трудностите — засмя се Адам отново. — Твоят проблем е, че непрекъснато се тревожиш. Щом Бърд започне да изпълнява плана и да върши своята част от работата, няма да се тревожиш. Другото е моя грижа.

— Ти не отговори на въпроса ми. Какво ще правиш с Кейл? И с Бърд, ако разбере, че сделката е за половин милион долара?

Адам запали нова цигара и хвърли клечката през прозореца.

— Ще изчакам да дойде това време. Но що се отнася до Кейл, ти трябва да си нащрек. Той сигурно има някаква тайна, която не би искал да се разчуе. Ти трябва да се съсредоточиш върху това. Ако откриеш нещо тъмно в миналото му, ще можем да го държим изкъсо.

— Не, няма да го направя — отвърна твърдо Ийв. — Това си е изнудване.

— Да приемем, че е изнудване. И какво от това? Може би искаш да си останеш метреса на Кейл, докато повехнеш и погрознееш, а той накрая те изрита на улицата?

— Моля те, Адам, послушай ме — спокойно му каза тя и стана. — Може би ще успееш да изиграеш Кейл, но Бърд едва ли. Кейл тук не важи. Той е стар и болен и не е проблем. Виж, Бърд е друго. Опасен е и никак не е глупав. Само ако нещо усети…

— Зная, зная — Джилис я дари с най-милата си усмивка. — Всичко това вече ми го каза. Може би ще се изненадаш, но Бърд въобще не ме безпокои. Надявам се, че имам достатъчно мозък, за да се справя с тип като него. Знам, че е убиец, но какво от това? Един добър боксьор винаги може да повали един бабаит. А Бърд е бабаит и толкоз. Въобще не ми пука от него.

— Ох! Сигурна съм, че Бърд ще измъкне Хейтър от затвора — започна тя отново. — Той всичко може да направи, но твоите проблеми започват оттам нататък. Моля те, откажи се от тая проклета идея, докато не е късно.

— Мисля, че сега ще си легна да поспя — потупа я той по ръката и се прозя. — Уморен съм като куче. Иди и ти да спиш, Ийв, и послушай съвета ми: грижи се за своите проблеми, а мен ме остави на мира.

— Добре, скъпи. Отивам и аз да си легна — въздъхна Ийв.

— Да имаш случайно десет долара у себе си? — попита Адам, докато я изпращаше до вратата. — Имам един малък заем, който трябва да изплатя.

Тя отвори чантичката си и извади две банкноти по десет долара.

— Вземи — подаде му ги, без да го гледа.

— Само десет — каза й и взе едната банкнота. — И само да кажеш, че те използвам.

Когато той отвори вратата, Ийв още веднъж се обърна и го погледна.

— Адам, моля те. Размисли още веднъж. Виждаш колко е опасно всичко.

— Ставаш досадна — каза той и полека я избута навън.