Брад Тор
Тайният орден (58)

Глава 57

Трябва да се признае, че Харват не само нямаше нищо против да отиде за кафе, но дори успя да намери такова, което ставаше за пиене. Върна се с три чаши в картонена кутия.

Екипът от лабораторията не беше пристигнал още, но Кордеро бе направила съществено откритие.

— Я виж това — подаде му тя пластмасова торбичка с някаква картичка вътре с размера на визитка. От едната страна с кървавочервени букви бе нарисуван череп с кости и корона над тях. От другата страна имаше надпис: Гордея се с откритото признание, че ненавиждам тираните. Следваше съкращението С. Н. С.

— Това според мен е цитат от Джон Ханкок.

— Точно така — обади се Сал и подаде своя смартфон. — В речта му по случай четвъртата годишнина от Бостънското клане.

— Защо е на картичката? И защо са я оставили тук?

— Може да са я изпуснали — предположи Кордеро.

— Къде я откри?

— Зад сандъците до стената.

Имаше логика в думите й. Едно беше сигурно — откриването на този склад беше голям пробив. Поне се надяваше да е така.

— Успя ли да намериш още нещо? — попита Харват.

— Нищо освен блузата и тази картичка — отвърна следователката.

— Все трябва да има още нещо. Просто не сме го намерили.

— Ами пробвай се — обади се Сал. — Попаднеш ли на нещо, само не го пипай. Повикай някой от нас или агент на ФБР.

Харват кимна и се отправи към другата част на склада. Беше свикнал при претърсване на убежища на терористи да открива по-скоро флашки, компактдискове и дори документи, отколкото косми или текстилни нишки.

Картичката беше истинска находка. Повече от ясно беше, че са на точното място. Оставаше само въпросът дали ще могат да открият още нещо.

Щом криминалистите пристигнеха, щяха да претърсят щателно всеки сантиметър. Несъмнено щяха да намерят хиляди отпечатъци и Харват никак не завиждаше на човека, когото щяха да натоварят със задачата да ги провери. При сграда от този мащаб проблемът щеше да е кои отпечатъци да не вземат.

Най-вероятно щяха да се спрат на сандъците, на веригата в стената и на мястото около блузата, дръжките на вратите, ключовете за осветление и повърхностите в тоалетните. За всички останали места беше въпрос на избор, макар процедурата и за полицията, и за ФБР да бе много строга.

Онова, което търсеше, докато се оглеждаше, беше нещо по-необичайно, което не се връзва с мястото.

Този, който е бил тук, вероятно е пристигнал в ранните часове на понеделник сутринта. Само преди два дни. Щом е бил достатъчно небрежен да изпусне картичката, къде още може да се е издънил? Дали блузата беше грешка? Или бе оставена нарочно? Или просто е била без значение за него?

Крадецът на метал бе видял няколко души и това беше потвърждение на теорията им, че зад убиеца има цял екип. Оръжието, което приличало на картечни пистолети, пък беше в подкрепа на хипотезата, че са добре подготвени и най-вероятно са свързани с военни или разузнавателни организации. Като добавим към това и начина по който жертвите бяха убити, особено отрязването на ушите на Клер Маркорт и Кели Дейвис, всичко навеждаше на мисълта, че теорията на Бил Уайс за „Клуба на плувците“ ще се окаже правдоподобна.

Докато крачеше напред-назад из помещението, мисълта на Харват се върна към израза на Джон Ханкок, изписан на обратната страна на картичката. Още докато теглеше чертата с маркера в кабинета на Кордеро, му хрумна, че следващото събитие по хронология би трябвало да е Бостънското клане, но не успя да сподели идеята си заради влизането на шефа на Кордеро.

Ами ако следващото място, където убиецът възнамеряваше да удари, не беше Бостън Комън или Фенюъл Хол, местата, където британските войски са били настанени, а мястото на Бостънското клане?

Колкото повече мислеше, толкова по-силно се затвърждаваше убеждението му, че това ще е така. Текстът от Ханкок трябва да беше свързан със следващото появяване на убиеца. Там трябваше да е.

Оставаше само въпросът дали да продължават да си губят времето тук и да оставят работата да бъде довършена от криминалистите, или да насочат усилията си към следващото място. Всъщност този въпрос изобщо не стоеше.

Той се отказа да оглежда повече и с бързи стъпки се запъти да търси Кордеро. Ако проведяха акцията както трябва, можеха да успеят да заложат и капан и убиецът да се хване.