Матю Райли
Летящ старт (5)

Международно училище за пилоти, Тасмания
Състезание 1, Трасе 1

Денят на състезанието.

Ревът на летящите коли разтърсваше въздуха. Размазани болиди с пилота и навигатора вътре се стрелкаха край питлейна. Големите плаващи трибуни бяха пълни с весело провикващи се зрители, които се наслаждаваха на карнавалната атмосфера в началото на училищния състезателен сезон.

Още от началото Състезание 1 беше направо наелектризиращо. На първия завой две коли се блъснаха и полетяха с 500 км/ч надолу към бреговете на река Дъруент. Бяха се докоснали, докато завиваха, след това се обърнаха и се запреобръщаха с плашеща бързина, а когато докоснаха повърхността на водата и заподскачаха по нея, парчета от фюзелажите им се разхвърчаха; колите се преобърнаха няколко пъти, но пилотите и навигаторите бяха в безопасност в усилените си кабини. Колите обаче вече бяха за основен ремонт и обновление.

Досега Джейсън не беше виждал нещо подобно.

Скоростта беше много по-висока от тази в състезанията, в които беше участвал. Гонитбата беше яростна. Това беше разликата между аматьорските гонки и професионалното състезание.

Състезанието наистина заслужаваше наименованието си „Суперспринт 30-2-1: Последният отпада“. На всеки 2 обиколки последният в класирането се отстраняваше.

Стартираха 20 състезатели (неколцина се бяха отказали заради технически проблеми с колите си) и това означаваше, че в последните две обиколки ще се сражават 6 коли.

Трасето беше тясно — виеше се на запад из тропическите гори на Долна Тасмания, преди да се насочи обратно към Хобарт по коварното южно крайбрежие на острова.

Толкова тясно трасе се отразяваше брутално на магнитните дискове, което от своя страна означаваше, че отборите трябва да се отбиват за питстоп на всеки седем-осем обиколки. Така към края възникваше (нарочно заложена) дилема: да се отбиеш в питстопа някъде около 30-ата обиколка или да се опиташ да изкараш до финиша с все по-отслабващи магнитни дискове? Разбира се, ако си в боксовете, докато другите пресичат линията на старт/финала, за да завършат една обиколка, ще се окажеш на последно място и веднага ще те отстранят.

 

 

Първите две елиминирани коли бяха двата болида, които катастрофираха зрелищно още в началото. Това означаваше, че останалите 18 болида могат да карат в относителна безопасност през следващите шест обиколки: третото елиминиране нямаше да се случи преди края на Обиколка 6.

Завиване, накланяне, гонене — състезаване.

Джейсън виждаше как светът профучава размазан покрай него: сочното зелено на тропическия лес се превръщаше в мазки зелен цвят. Остро извиващият път близо до водопадите Ръсел — една от забележителностите на Тасмания — се превърна просто в мост за задминаване. Точка, в която може да се промъкнеш покрай някой, който е натиснал спирачките.

Завиваш покрай острите назъбени крайбрежни скали, после надолу към крайбрежната ивица.

730 км/ч.

Осморки под извисяващите се от водата алуминиеви арки, блъскани от вълните, които се стоварваха върху южното крайбрежие.

550 км/ч.

След това рязко спиране до „само“ 210 км/ч за последния завой: коварен ляв, почти обратен, покрай остров Тасман — подобна на колона скална формация недалеч от останките на затвора от XIX век в Порт Артър.

След това отново обратно към река Дъруент — на правата вдигаш максимална скорост — 770 км/ч.

Продължителност: 15 мин.

Обиколка: 5

„Аргонавт“ изрева по правата, плъзна се в смъртоносния Завой 1 и се стрелна в тропическия лес.

Намираха се в Обиколка 5 и от общо 18-те болида Джейсън беше на десето място — и се чувстваше много добре.

Точно тогава десният му заден магнитен диск необяснимо спря да работи.

Колата му веднага изгуби част от „сцеплението“ и стана по-трудно управляема.

Специално правените за състезания летящи коли имаха по шест магнитни задвижващи устройства с формата на дискове, монтирани на долната част на фюзелажите. Загубата на един от дисковете беше поносима. Ако два предадяха богу дух, все едно караш автомобил с колелета на мокър път. Ако ти се развалят четири — имаш усещането, че управляваш по ледена пързалка.

Джейсъновата арматурна конзола светна като коледна елха.

Гласът на Сали изригна в слушалката му:

— Джейсън, току-що изгуби магнитен диск номер шест!

— Знам. Какво стана?

— Не знам — отговори Сали. — Според телеметричните ми екрани просто е спрял да работи, изгубил е цялата си мощност.

— Бъг, к’во ще кажеш? Да се отбием ли в питстопа?

Брат му само изхъмка в слушалката.

— Да, прав си, ще е на косъм — каза Джеймс. — Сигурен ли си, че ще успеем?

Бъг измърмори утвърдително.

— Добре — съгласи се Джейсън. — Сали, Бъг е прав. На десето място сме и на обиколка и половина от следващата елиминация. Вероятно всички останали се готвят за питстоп след Обиколка 8. Ако влезем в питстопа сега, ставаме от раз последни, но ако в пита всичко мине както трябва, ще имаме цяла обиколка да наваксаме. А освен това ще разполагаме с нов комплект магнитни дискове. За нас това е най-добрата възможност.

— Тогава идвайте, момчета! — изрева Сали. — Чакам ви!

 

 

„Аргонавт“ взе отлично последния остър завой при Порт Артър и когато в Обиколка 6 пилотите се стрелнаха към Дъруент, Джейсън зави в питлейна.

Спря точно в очертанията на питстопа.

Часовникът започна да отброява.

00:00

00:01

Питмашината, вече кръстена от Сали Тарантула, започна да се спуска към „Аргонавт“. Шест от ръцете й свалиха шестте магнитни диска от долната страна на колата, а останалите две допълниха резервоарите с охладителна течност и презаредиха дюзите със сгъстен въздух.

00:04

00:05

Джейсън потропваше нетърпеливо. Всяка прекарана тук секунда беше изгубена.

Руум! Руум! Руум!

Летящите коли, които досега бяха зад него, профучаваха край пистоповете.

— По-бързо! По-бързо! — прошепна той.

00:08

00:09

Питстоп от десет секунди щеше да е много добре.

Руум!

Изведнъж колата на последно място профуча край стопа. Вече официално се намираха на опашката.

Тарантулата почти беше свършила. Само маркучът за охладителната течност още беше свързан с „Аргонавт“. Джейсън, нетърпелив да се върне в състезанието, натисна газта и запълзя напред.

— Нарушение в питстопа! Кола 55! — понесе се от говорителите усилен от уредбата металически глас. — Наказание петнайсет секунди!

— Какво?! — изрева Джейсън.

И тогава видя контрольора на питстоповете. Учителите се редуваха да изпълняват тази длъжност. Днес контрольор беше професор Зороастро, учителят на Барнаби, както и на онова тайнствено момче в черно. А точно в момента сочеше предните криле на „Аргонавт“. Те бяха пресекли границата на питстопа точно с два сантиметра и половина.

— О, не, в никакъв случай! — извика Джейсън.

Червена бариера се спусна със съсък пред „Аргонавт“, за да му попречи да излезе от питстопа. Цифров хронометър на бариерата започна да отброява от 00:15 надолу.

Сега на Джейсън всяка секунда му се струваше повече от вечност.

00:10

00:09

00:08

Джейсън погледна Сали. Зад нея стоеше Скот Сиракюз — скръстил строго ръце.

00:02

00:01

00:00

Бариерата се вдигна, „Аргонавт“ излетя от питстопа и се стрелна по състезателното трасе.

 

 

Шестте чисто нови магнитни диска на корема на фюзелажа вляха нов живот на Джейсън.

„Аргонавт“ летеше като куршум и взимаше острите завои в тропическия лес, сякаш се движеше по релси.

С новите си магнитни дискове болидът разполагаше с предимство в сцеплението в сравнение с другите коли, чиито магнитни дискове вече бяха на почти шест обиколки.

Гласът на Сали:

— Намираш се на двайсет секунди след предпоследната кола, номер 70, и я наближаваш. Деветнайсет… вече осемнайсет секунди.

Бъг каза нещо.

— Знам — успокои го Джейсън. — Знам.

На всеки два километра печелеха грубо по две секунди. Обаче от тази обиколка оставаха само 40 километра за надминаване.

При тази скорост, разбира се, стига Джейсън да караше без никакви грешки, щяха да стигнат Кола 70 на самата линия на старт/финала.

Профучаха край водопадите Ръсел.

Десет секунди от предпоследния.

Покрай острозъбите скали и напред по крайбрежната права — точно навреме, за да видят как Кола 70 се стрелва зад склона далеч напред.

Шест секунди.

Джейсън започна да описва осморки из завоите под крайбрежните арки — и изведнъж опашният стабилизатор на Кола 70 се оказа близо.

Четири секунди изоставане.

В този момент Джейсън видя пред тях обратния завой при Порт Артър, видя каменната колона с размерите на сграда на остров Тасман.

Това беше мястото за задминаване.

Той имаше нови магнитни дискове, а другото момче — не.

Кола 70 влезе в обратния завой.

„Аргонавт“ влезе в по-широката част, като пресече линията на идеалния завой на 70 от външната част. Двете коли летяха една до друга и опасно близо до насечената скална колона — и „Аргонавт“ излезе от него, а крилатият му нос беше на едно равнище с по-заоблената муцуна на другата кола!

Тълпите на трибуните скочиха на крака.

Коментаторите на местните телевизионни канали направо полудяха и запръскаха слюнки за дързостта на атаката.

Кола 70 и „Аргонавт“ се носеха страна до страна надолу по Дъруент, нос до нос — и пресякоха заедно старт/финала.

Продължителност: 18:02 мин.

Обиколка: 7

От високоговорителите металически глас обяви: „Край на Обиколка 6, елиминираната кола е №70. Пилот Уолкън“.

Тълпата зарева възторжено.

Джейсън натисна педала до ламарината, а другият болид намали и пилотът му заблъска по волана, преди да се насочи към изхода от трасето в края на правата.

„Аргонавт“ оставаше в състезанието.

Продължителност: 01:15 ч.

Обиколка: 25

Почти час по-късно Джейсън още беше сред участниците.

Излезе на шесто място.

В края на Обиколка 25 осемте коли влязоха повече или по-малко заедно в боксовете.

Джейсън закова „Аргонавт“ точно в очертанията.

Тарантула се спусна и започна да си върши работата.

Точно пред него в питстопа беше влязло момчето в черно.

Болидът му беше суперизточен „Локхийд-Мартин Прорейсър-5“, боядисан изцяло в черно и номериран просто — 1. Беше много самонадеяно да си лепнеш номер 1 на колата, след като в професионалния шампионат този номер се даваше на миналогодишния шампион. Обаче в пилотското училище пилотът избираше своя състезателен номер.

Питмашината на Черното момче работеше с необикновена точност — монтираше нови магнитни дискове, доливаше охладителна течност в резервоарите на колата му, вкарваше сгъстен въздух.

И изведнъж момчето в черно изчезна — излетя от питстопа си цели три секунди преди Джейсън.

Сигурно питстопът му беше продължил само седем секунди.

„Как го направи? — помисли си Джейсън. — По дяволите, наистина е добър!“

Тарантулата свърши и Джейсън натисна газта, за да влезе отново в състезанието.

Продължителност: 01:21 ч.

Обиколка: 27

Три обиколки до края, а на трасето бяха останали седем болида.

Следващата елиминация беше резултат на страхотен сблъсък на коварното крайбрежно трасе: вторият в класирането изгуби два магнитни диска, докато преодоляваше осморките, виещи се под металните арки — магнитните му двигатели не бяха закрепени както трябва при последния питстоп и се откачиха от скоростта.

Резултатът беше страховит челен удар с 500 км/ч в една от дебелите стоманени арки. Последва оглушителен взрив, но пилотът и навигаторът катапултираха частица от секундата преди сблъсъка и оцеляха.

Което означаваше, че когато останалите коли пресякоха старт/финала, този пилот беше елиминиран — четиринайсетата и последна елиминация в това състезание.

Вече всички се бяха отбивали по три път в питстоповете — заради това всички се състезаваха с магнитни двигатели с приблизително еднакво износване.

Бяха останали шест болида. Две обиколки до края.

Сега започваше спринтът към финиша.

Супербърз и свръхнапрегнат. Една грешка и отпадаш. Минути на шофиране под огромно напрежение.

Проверка на класирането:

Джейсън се движеше на пето място.

Момчето в черно и неговият източен „Локхийд-Мартин Прорейсър-5“ с номер 1 беше начело.

Джейсън виждаше Барнаби Бейкър — със своя кафеникав „Локхийд“ той беше втори.

Трети беше едно французче, което със своето „Рено Х-700“ настъпваше Бейкър по задния спойлер, но Барнаби успяваше да проваля всичките му опити да го надмине.

На четвърто място се движеше един червено-бял „Боинг Евърчардж-III“. Това беше болидът на Ериъл Пайпър — „Свирачът от Хамелн“.

„Браво, Ериъл — помисли Джейсън. — Не мърдай оттам.“

След това караше Джейсън, следван от Айзая Уошингтън на последното място.

Шестте болида взеха завоя в края на правата и за последен път навлязоха в тропическата гора.

Покрай водопада и отново на крайбрежната права.

Фасулска работа.

Влетяха в осморките на крайбрежните арки и най-неочаквано „Аргонавт“ се разтресе силно, а задницата се плъзна във въздуха, все едно че се състезаваха по кално трасе. В същата секунда гласът на Сали Макдъф изтрещя в ухото на Джейсън:

— Телеметрията ми направо откачи! И двата ти задни магнита току-що изгубиха мощност!

Джейсън — продължаваше да се бори с волана — изсумтя:

— Забелязах, Сали.

Стоманените арки просъскваха на сантиметри покрай него. Колата на Уошингтън го надмина с рев и „Аргонавт“ остана на последно място.

— По дяволите! — изрева Джейсън. — Прецакани сме! Стигнахме чак дотук, а сега…

Наистина бяха прецакани. Само с четири магнитни диска Джейсън не можеше да поддържа високата скорост и нужния контрол.

„Аргонавт“ започна да изостава. Обаче Джейсън продължи да кара. Беше решен да завърши състезанието и да спечели 5 точки, които получаваше класиралият се на 6 място, та дори това да означаваше да докуцука до финала дълго след останалите.

Излетя от S-образните завои и пред него се откри широкият залив, който водеше към обратния завой при Порт Артър.

Видя как черният болид с номер 1 се накланя в последния завой с математическа точност — след това изчезна зад огромната каменна колона, следван плътно от Барнаби, който все още успяваше да задържи френския състезател с реното. Следваше Ериъл Пайпър, която се носеше близо до тях.

Точно в този момент се случи.

Колата на Ериъл не взе обратния завой наляво. Вместо това продължи напред, стрелна се надясно и се насочи право към открития океан.

Джейсън се ококори.

— Какво по дяволи… — успя само да изломоти.

Уошингтън взе последния завой — беше доволен, че е минал на четвърто място — и пое към финала.

Обаче Джейсън не откъсваше поглед от летящата кола на Пайпър.

Тя беше започнала силно да се тресе и да занася надясно — в напълно погрешна посока — и се стрелна в далечината в суперширок завой.

— Нещо не е наред — измърмори Джейсън. — Ако беше изпуснала завоя, вече щеше да се е върнала на трасето…

И тогава му светна.

— Изгубила е контрол над колата!

И докато го казваше, видя последният обратен завой да лети към него и изведнъж се изправи пред избор: да спечели 6-те точки за класирането на пето място или да помогне на Ериъл.

Бъг отбеляза, че от училището ще пратят спасителни екипи, за да приберат Ериъл.

— Не — възрази Джейсън. — Погледни я. Отдалечила се е твърде много. Няма да стигнат до нея навреме. Ние сме единствените, които можем да й помогнем.

И взе решение.

Вместо да вземе последния остър завой наляво, Джейсън наклони „Аргонавт“ надясно и полетя с рев след изгубилата контрол над колата си Ериъл.

 

 

Журналистите никога не бяха виждали нещо подобно.

Че заради голямото напрежение „Свирачът от Хамелн“ беше пропуснал последния завой — това не беше нищо ново. Обаче това, че „Аргонавт“ се понесе след него в далечината — беше!

Щабът на състезанието изпрати два оранжеви пикапа със спасителни екипи — такава беше стандартната практика при подобно произшествие. Обаче те не можеха да знаят, че това не е обикновено произшествие.

„Аргонавт“ се носеше ниско над водата; застана до опашката на червено-белия „Свирач“ и двете коли започнаха да описват широк десен завой.

— Сали! Дай ми радиочестотата на Ериъл! — извика Джейсън в микрофона.

Сали му я каза и когато „Аргонавт“ се изравни с тресящата се кола на Ериъл, Джейсън я видя как се бори с волана.

— Ериъл! Какво става?

— Джейсън, всичките ми магнитни двигатели отдясно изгубиха мощност! Изключиха едновременно точно когато се готвех да взема обратния завой!

— С какъв контрол над болида разполагаш?

— Никакъв! Имам чувството, че всичко спря работа едновременно! Контрола на дюзите го няма! Електрониката не реагира! Дори не мога да загася задвижването, а останалите дискове бързо губят магнетизъм.

Лоша работа. Магнитните двигатели от лявата страна на колата й поемаха цялата тежест и затова губеха мощност два пъти по-бързо. И караха колата да се върти в широк кръг, като я накланяха надясно.

Онова, което влошаваше положението, беше гледката пред тях.

Южните крайбрежни скали на полуостров Порт Артър се издигаха от океана като огромна стена. В основата им се разбиваха високи океански вълни. Широкият десен завой на Ериъл я беше завъртял на 270 градуса: сега тя се носеше на север и щеше да се блъсне в скалите.

— Ериъл! — изкрещя Джейсън. — Катапултирай.

— Не! — викна тя в отговор.

— Не? Да не си мръднала? Защо?

— Джейсън, ако катапултирам, „Свирачът“ ще се размаже в скалите и вече няма да имам кола. А без кола ще изхвърча от училището.

— Ако загинеш, също си аут от училището.

— Няма да катапултирам!

Скалите приближаваха.

Бързо. Прострени нашироко. Неподвижни.

До сблъсъка оставаха не повече от десет секунди.

Джейсън мислеше трескаво.

— Добре…

Даде газ и плъзна „Аргонавт“ под летящата стремглаво напред червено-бяла кола на Ериъл.

Скалите се приближаваха все повече.

Девет секунди… осем… седем…

Фюзелажът на „Свирачът“ хвърляше тъмна сянка върху Джейсън и Бъг — бяха само на педи под него.

Шест… пет… четири…

Скалите вече бяха много близо.

И тогава Джейсън дръпна джойстика назад и „Аргонавт“ постепенно се издигна.

Извитата гърбица на въздухозаборника изстърга във фюзелажа на „Свирачът“. Широкият плосък заден обтекател също докосна корема на носещата се с висока скорост кола на Ериъл и й предостави нещо подобно на триточкова опора.

Три секунди…

Джейсън натисна газта докрай и пое теглото на две летящи коли с една.

Двата болида започнаха да се издигат, болезнено бавно, балансирайки един върху друг.

Нагоре… нагоре…

Две секунди…

Още нагоре…

Една секунда…

Назъбените скали се извисяваха над тях и се приближаваха с шеметна скорост. „Свирачът“ щеше да успее да прелети над тях, но „Аргонавт“ май нямаше да се справи.

Твърде късно.

Удар.

 

 

Джейсън профуча над скалите с космическа скорост и те откъснаха радиоантената от долната страна на „Аргонавт“.

Въпреки всичко беше успял: прелетяха на сантиметри над зъбатите канари и беше избутал колата на Ериъл над тях.

Опасността отмина. Двата сервизни пикапа на Международното училище за пилоти застанаха от двете страни на „Свирачът“ и го уловиха в дебел лъч електромагнитна енергия. Стабилността на колата на Ериъл моментално се възстанови и пикапите внимателно я затеглиха към щаба на състезанието.

Джейсън отклони „Аргонавт“ и пое към питлейна.

Бъг му каза нещо и Джейсън му изръмжа:

— Млъкни, малко нахално копеленце!

 

 

„Аргонавт“ се плъзна леко в бокса, където беше посрещнат от Сали Макдъф, Скот Сиракюз и шумна тълпа зяпачи.

Сали се усмихваше широко.

Сиракюз се мръщеше мрачно.

Имаше и зяпачи: фотографи, оператори и журналисти.

— Откачалник! — изрева Сали и го тупна по каската. — Но, млади момко, запомни думите ми: никога повече не излагай моя малък Бъг на подобна опасност!

Джейсън се усмихна, след това се обърна и застана пред Сиракюз.

— Поздравления, господин Чейсър. Ти току-що си спечели име. Но също така не успя да завършиш състезанието, което означава, че изгуби шестте точки, които се полагат за петото място. Ще обсъдим това по-късно.

След което се обърна и си тръгна.

Светкавиците започнаха да проблясват, осветителите пуснаха прожекторите, журналистите се катереха един върху друг и крещяха въпроси. Искаха да разберат какво е накарало Джейсън да рискува живота си, за да спаси Ериъл.

Сред суматохата се чу вик, че Ериъл Пайпър току-що е влязла в бокса си. Ятото представители на медиите хукна натам и Джейсън остана на тишина и спокойствие в бокса заедно с Бъг.

Седна и си пое дълбоко дъх. Бъг се стовари до него.

След няколко минути Сали дойде при тях.

— Току-що проверих задните магнитни двигатели. И знаеш ли какво? Били са заредени само десет процента, когато сме ги монтирали на „Аргонавт“.

— Какво?! — възкликна Джейсън. — Откъде ги взе?

— От същото място като всички. — Сали поклати глава. — От училищния отдел за части и оборудване. Всички коли в училището получават чарковете оттам. Обаче има и още нещо.

— Какво?

— Спомняш ли си онзи магнитен диск, който се скапа още в началото на състезанието и те принуди да се прибереш за питстоп в Обиколка 5? Ами проверих и него. И той не беше зареден догоре. Същото количество. Десет процента.

— И според теб какво означава това? — попита Джейсън.

— Означава — бавно отговори Сали, — че или сме направо галактически кутсузлии, щом в нашия дял части попадат три наредени магнитни диска…

— Или…?

— Или че някой ни е скроил номер — отсече Сали.

Казаното увисна във въздуха.

— Някой е уредил да получим три прецакани магнитни двигателя от училищния отдел за части и оборудване. Помисли малко. За състезанието взех осемнайсет магнитни диска — три комплекта по шест. Днес в течение на състезанието щяхме да използваме и трите комплекта. Така че щяхме или да отпаднем, или да се наложи да влезеш за подранил питстоп. Джейсън — тя се намръщи, — мисля, че днес някой саботира колата ни.

 

 

След няколко минути дойде Ериъл Пайпър. Медийната буря беше изтръгнала нужното й от нея — малко думи, който да подплатят снимките и кадрите — и беше продължила по пътя си.

— Ето го моя рицар в блестяща броня — каза тя.

— Здрасти — отговори Джейсън и представи Сали и Бъг.

— Благодаря за помощта и за разбирането, че не мога да катапултирам.

— Забрави. — Джейсън махна с ръка. — Ти щеше да направиш същото.

Ериъл поклати глава.

— Джейсън, не съм толкова сигурна. За някои от нас героизмът не е първичен инстинкт. Въпреки това благодаря.

Изгледа го и продължи:

— Има и още нещо. Моят старши механик Боти проведе няколко бързи диагностики на колата. Изглежда, някои от магнитните дискове са били пипани преди състезанието — източена е деветдесет процента от заредената енергия. Освен това бордовата ми електроника била заразена с компютърен вирус, програмиран да заработи към края на състезанието — затова изгубих контрол над колата в последната обиколка.

— Не е за вярване… — каза Джейсън. — Ние също получихме прецакани дискове, но не са ни качили вирус.

Ериъл впери поглед в него.

— Някой не е искал да завърша това състезание. А ако не беше ти, всичко щеше да завърши зле. Много по-зле. Джейсън, страх ме е. Мисля, че някой иска да ме разкара от училището завинаги.