Матю Райли
Летящ старт (25)

Състезание „Чалънджър“

Вторник

15 минути до старта

Също като в състезанията в спортното училище, за Чалънджър не се провеждаха квалификации — състезанието осигуряваше равен старт за всички. Колите влизаха в стартовите арки и се приготвяха за състезанието.

Джейсън огледа останалите състезатели: най-добрите от съответните лиги, области и училища.

Маркос Христос от Гърция в колата си, „Ейриън“, номер 12, номерирана така в чест на дванайсетте подвига на Херкулес. Христос се беше класирал на първо място в Европейската второстепенна лига — подразделение на Международната професионална серия.

Едуардо — от Централно & Южноамериканско училище за пилоти в Бразилия. Подобно на Зейвиър, той беше спечелил шампионата в своето училище и съответно професионален договор с второстепенния отбор „Кастолди“. След като не се ползваше с толкова добро име като Международното училище за пилоти, Централно & Южноамериканско училище за пилоти беше получило само две покани за състезанието „Чалънджър“.

Правеен Чандра — от много доброто Индийско училище за пилоти.

Жанг Лао — класиралият се на трето място в Руско-китайската лига — боен пилот от китайските ВВС. Неговият болид с форма на изтребител, „Чун-T’I“, беше номериран 8, защото китайците вярваха, че числото 8 е най-щастливото от всички.

Най-вдъхващи страх бяха двамата класирали се на първо и второ място в Руско-китайската лига: руснаците близнаци Игор и Владимир Кротски. Със своите лъскави еднакви „Миг 90“ — „Червен дявол I“ и „Червен дявол II“ Игор и Влад бяха отговорни за не по-малко от 16 катастрофи в Руско-китайската лига. Никой от двамата не беше пострадал, но една от жертвите беше загинала. Така или иначе Руско-китайската лига беше прочута със суровите нрави, които царяха в тамошните състезания.

Зейвиър Зонора беше името в устата на всички.

За букмейкърите той беше фаворитът с най-голям шанс да спечели — изключителното му класиране на четвърто място в Италианското бягане беше оказало въздействието си. Освен това се бяха разпространили сведения за неговото пълно превъзходство в Международното училище за пилоти.

В Чалънджър щяха да участват общо 30 пилоти — талантливи състезатели от всички краища на света — и всеки от тях знаеше, че победата тук може да промени напълно живота му.

 

 

Джейсън тъкмо се готвеше да се качи в „Аргонавт“, когато някой застана до колата му.

Зейвиър. С черния си състезателен гащеризон и с каска под ръката.

До него стоеше Дидо — Джейсън реши, че вероятно е за психологическо въздействие.

— Господин Чейсър, реших да се отбия и да споделя с теб една интересна статистика, която току-що открих — каза Зейвиър.

— И каква е тя?

Зейвиър пусна зла усмивка.

— От всички състезания, когато сме участвали и двамата, ти само веднъж успя да спечелиш наистина. И това беше много отдавна — в Състезание 25. А днес не се дава награда за второто място. Само победителят получава извънредната покана за участие в сериите Мастърс. Според статистиката, когато се състезаваме, аз не много често завършвам втори. — Зейвиър се обърна да си върви. — Реших, че не е лошо да го знаеш.

— Благодаря — отвърна Джейсън. — Ще го имам предвид.

 

 

Всъщност Джейсън мислеше много за Зейвиър.

Той знаеше много добре своя резултат в двубоите с Черния принц: с изключение на Състезания 25 и 50 (и мързеливия опит на Зейвиър в състезание 49, но той не се броеше), той винаги го беше побеждавал в двубой.

Простият факт беше, че Джейсън просто не можеше да го надмине.

В Състезание 50 само благодарение на отчаяна маневра — минаването последователно и през трите ледени Сцила и Харибда — успя да мине пред Зейвиър.

Затова през тази седмица Джейсън и неговият отбор работеха върху стратегии как да надмине „Острие на скоростта“.

Бяха изгледали видеодисковете и всички предавани по телевизията състезания, в които беше участвал Зонора, както в спортното, така и извън него. Бяха анализирали спиранията в бокса и как неговият технически екип се държи по време на състезания.

Тяхното заключение: Зейвиър беше съвършен пилот. Отбранителната му техника беше непробиваема; работата на техническия му екип — почти безпогрешна. Оливър Кох, неговият старши механик, беше толкова добър, че не само осигуряваше бързо като светкавица обслужване в бокса, но осигуряваше Зейвиър и информационно — за всяка обиколка каква преднина има пред съперниците и дали я увеличава, или те я съкращават.

Бяха невероятен екип.

— Прекалено е добър — беше казала Сали, докато снощи седяха пред телевизора и гледаха финиширането на Черния принц в Италианското бягане: „Острие на скоростта“ профуча през линията на финала, а Зейвиър вдигна победно ръка във въздуха. — Не виждам пукнатина в бронята му.

Бъг също каза нещо.

— Няма съвършени хора, Бъг. — Джейсън поклати глава, вторачен в екрана. — Сали, донеси видеодиска с финала на Спонсорския турнир, ако обичаш.

Сали го донесе и го пуснаха. Гледаха как Зейвиър пресича финала с преднина пред противниците си, включително Джейсън на финала. Щом пресечеше финала, Зейвиър винаги правеше едно и също — стрелваше ръка във въздуха, сякаш нанася кроше.

Сали вдигна рамене.

— Джейсън, мисля, че моделът му на поведение е напълно ясен. Зейвиър се състезава. Зейвиър печели.

— Да, така е — тихичко отговори Джейсън. А после очите му изведнъж светнаха. — Сали, Състезание 25. Надпреварата, в която го победих. Има ли запис от него?

— Не.

— Но нали имаше фотофиниш? Имаме ли копие от снимката?

— Да. Трябва да е някъде тук. — Тя порови в дневника на състезанията, измъкна една снимка и му я подаде.

Джейсън я огледа внимателно.

И се усмихна.

На лицето му се изписа задоволство.

— Какво намери? — попита Сали учудено.

Джейсън гледаше напрегнато снимката.

— Слабостта на Зейвиър.

— И каква е тя?

Джейсън се обърна и я погледна в лицето. А после каза:

— Зейвиър си мисли, че е велик пилот.

Състезание Чалънджър

Обиколка: 13 от 30

Чалънджър беше състезание на шеметните скорости — ако вземеш някой завой по-отворено, колата отзад веднага ще се промуши покрай теб. Ако пропуснеш завоя с няколко метра — три болида ще се стрелнат през освободеното от теб пространство.

Трябваше да се съобразяваш и с непрекъснатия дъжд от конфети в градския участък от трасето — те замъгляваха въздуха като облак и ограничаваха видимостта. Болидите, които се движеха със скоростта на куршум, вдигаха огромни гейзери от конфети.

Трасето на Чалънджър беше супертясно и се извиваше като змия през околностите на Ню Йорк — от финалната права на Пето авеню до международното летище „Д. Ф. Кенеди“ през Бруклин. След това обратно в Манхатън през Куинс, Бронкс и стадиона „Янки“. Сложността на трасето се отразяваше отрицателно на магнитните двигатели — пилотите щяха да имат нужда от пет стопа за трийсетте немного дълги обиколки.

Още с изскачането от арките двама пилоти се озоваха начело.

Зейвиър и Джейсън.

Веднага след старта Черния принц пое водачеството.

Джейсън се беше залепил за него.

Група от десетина преследвачи се носеше подире им. Сред тях бяха Ериъл и Варишна Кришна.

В третата обиколка, докато преследвачите се носеха с рев по финалната права Пето авеню, злокобните близнаци от Русия Игор и Влад Кротски прецакаха първата си жертва: индийския пилот Чандра.

Резултатът беше катастрофален.

Фактически щеше да влезе в историята като най-голямата верижна катастрофа в историята на ФЛК.

Чандра летеше начело на групата преследвачи и братя Кротски в желанието си да се промъкнат покрай него го притиснаха от двете страни. Единият го удари в предната лява част, другият отзад вдясно, което го принуди да се завърти и да се плъзне странично.

Проблемът беше, че Чандра искаше страшно много да спечели това състезание и не отстъпи.

И направи най-голямата грешка в живота си. Даде газ, за да се измъкне от клещите на руснаците… и се стрелна напред, като завъртя колата си странично срещу вятъра — и веднага изгуби скорост.

Бам!

Бам!

Бам!

Идващите след него трима състезатели се блъснаха в болида му с пълна скорост. Настана страхотна касапница.

Летящи болиди се носеха във всички посоки по Пето авеню.

Колата на Чандра се стовари на земята и се смачка като бирена кутийка.

В този момент Жанг Лао се заби в него.

Катапултиране. Взрив.

Следващият беше Варишна Кришна. Блъснат от двама други състезатели, той не можа да избегне грозната купчина метал, в която се бяха превърнали болидите на Чандра и Лао. Той и неговият навигатор катапултираха една милисекунда преди „Калкута-IV“ да се вреже в отломките и самата тя да се превърне в скрап.

Четвъртата и последна кола, която се блъсна в металната купчина, беше „Ейриън“ на Маркос Христос. Той успя да извърти болида вертикално, за да избегне купчината скрап, но закачи отломки с лявото си предно крило, то се отчупи, гръцкият пилот изгуби контрол над болида, стрелна се надясно през Пето авеню и елиминира още трима състезатели!

Само магнитната мъртва зона ги спаси да не се блъснат в най-близката сграда и да не се размажат в стените й.

Четвъртата кола мина през мъртвата зона, спря и като простреляна птица падна на асфалта.

Крайният резултат от тази голяма верижна катастрофа беше двояк.

Първо: катастрофата беше причина от двете страни на Пето авеню да израснат две купчини потрошени болиди, които оформяха своего рода тясна вратичка, през която можеше да минава само по една кола.

Второ: Зейвиър Зонора и Джейсън Чейсър успяха да се откъснат от останалите състезатели.

Нюйоркското състезание Чалънджър, в което победителят взимаше всичко, на практика сега се оказа само с двама съперници.

Състезание Чалънджър

Обиколка: 18 от 30

Зейвиър и Джейсън начело.

Сами.

Пилотираха в състезанието на живота си.

Стрелкаха се наляво и надясно по градския участък от трасето. След това поеха с рев по бруклинските улици, преди да се стрелнат по пистите на международното летище и да намалят на острите завои.

През цялото време Зейвиър караше съвършено и нито веднъж не даде възможност на Джейсън да го задмине.

Джейсън беше само на няколко дължини зад „Острие на скоростта“.

Всъщност с всяка обиколка скъсяваше разстоянието по свръхтясното трасе през града точно преди да излязат на финалната права — обръщаха се наляво и надясно из покритите с конфети каньони на Ню Йорк Сити — обаче в правите градски участъци Зейвиър се отскубваше напред и стопяваше наваксаното от Джейсън.

Положението му беше до болка познато.

Независимо какво опитваше, Джейсън не можеше да мине покрай Черния принц. Беше на половин секунда от него, но със същия успех можеше да е и на половин час.

Мина и Обиколка 20, а Зейвиър продължаваше да е начело.

Обиколка 25 — Джейсън все още беше зад Зейвиър.

„Той е просто прекалено добър. Прекалено добър! Но това е и неговата слабост, защото се мисли за велик.“

— Сали? — каза той по радиото. — Време е да стартираме плана. Готова ли си?

— Ти си абсолютно луда суперзвезда! Но точно затова те обичам. Добре, да почваме.

Джейсън направи следващата обиколка — Обиколка 26 — с бързината на куршум, лепнат за задния спойлер на Зейвиър, но в сравнение с предишните обиколки имаше чувството, че е изостанал.

И това беше вярно.

— Джейсън — обади се Сали, — тази обиколка си със секунда по-бавен от Зейвиър.

— Секунда не е страшно. Надявам се, че Оливър Кох също го е забелязал — отговори Джейсън.

Обиколка 27-и Джейсън изостана още от Зейвиър.

— Още половин секунда… — осведоми го Сали. — Той ти се измъква!

Беше вярно. Зейвиър вече му се измъкваше и дори зрителите можеха да го забележат.

Обаче това беше част от плана. Планът можеше да успее единствено ако Зейвиър си помисли, че печели преднина.

Тъй като оставаха само три обиколки, състезанието изглеждаше вече решено.

Зейвиър водеше.

Джейсън летеше зад него.

След това празнина, благодарение на голямата верижна катастрофа. После двамата руснаци и Ериъл Пайпър.

Обиколка 28 — Зейвиър вече водеше на Джейсън с две секунди.

* * *

В боксовете Сали хвърли поглед към Оливър Кох — старшият механик на „Острие на скоростта“ гледаше екрана на компютъра и говореше бързо в микрофона.

— Оливър захапа въдицата — съобщи тя по радиото.

— Чудесно — отговори Джейсън. — Нали точно това внимание към подробностите му спечели титлата Старши механик на годината. Сега ще му помогне да изгуби това състезание.

Обиколка 29 — преднината на Зейвиър се увеличи с още 0,2 секунди.

Сали си пое дълбоко дъх.

— Джейсън, дано да си прав.

Започна последната обиколка.

 

 

Преднината на Зейвиър беше цели 2,2 секунди. Дори да го настигнеше в S-образния участък в града, който беше близо до финалната права, Джейсън щеше да спечели само секунда.

Зейвиър вече беше недостъпен.

Обаче тогава се случи нещо странно.

Веднага щом започна последната обиколка, Джейсън започна да догонва Зейвиър — бавно, в продължение на цялата обиколка.

Стигнаха до международното летище и преднината беше 2,0 секунди.

Нагоре през Куинс — и преднината се смали до 1,7 секунди.

После през Ийст Ривър и надолу през Бронкс — и преднината вече се беше смалила до 1,5 секунди.

Бъг каза нещо.

— Знам, знам! — тросна се Джейсън. — Ако съм прав, всичко ще стане така, както го намислих. На това разчитам! Финалната права на последната обиколка е единственото място, където мога да го пипна.

В този момент двете коли започнаха да заобикалят стадион „Янки“ и поеха на юг в пълните с конфети градски каньони за последен път.

 

 

И Джейсън атакува.

Както беше правил през цялото състезание — в острите десни завои в града.

Преднината на Зейвиър започна бързо да се топи:

1,2 секунди…

1,1 секунди…

1,0…

Докато накланяше болида и описваше зигзаги между сградите на Горен Уест Сайд, Джейсън видя през облаците падащи конфети „Острие на скоростта“ — и видя, че го наближава все повече и повече.

Зейвиър вероятно очакваше точно това — последен опит, последен напън.

„Точно това е ключът“, мислеше си Джейсън.

Двамата се стрелнаха през Сентръл Парк при пресечката на 79-а улица — и когато излетяха от Сентръл Парк откъм страната на Пето авеню, преднината на Зейвиър се беше стопила до половин секунда.

Оставаха само двайсетина секунди от състезанието. Болидите се спуснаха през Горен Ийст Сайд през снега от конфети. Зейвиър взимаше завоите перфектно и не можеше да бъде надминат, но Джейсън идваше все по-близо.

Видя се и последният завой, водещ на Пето авеню.

— Почваме — каза Джейсън.

Двете коли излязоха на правата.

И тогава Зейвиър го направи — точно както Джейсън се беше надявал.

На триста метра от финала той замахна с юмрук към небето в знак на триумф.

Както го беше правил при всяка от победите си в Спонсорския турнир.

И в Италианското бягане.

Както и при всяко друго състезание, което беше печелил в спортното училище.

Както Джейсън правилно беше забелязал, Зейвиър имаше навика да празнува предварително.

В този миг Джейсън даде газ до дупка.

 

 

Гледката беше удивителна.

Зейвиър в „Острие на скоростта“ се носеше по Пето авеню под одобрителните възгласи на тълпата. Цепеше падащите като сняг конфети, вдигнал триумфално юмрук…

… и неочаквано до него сякаш от нищото изскочи „Аргонавт“!

Когато двете коли стигнаха до купчината смачкан метал, останал от двете страни на финалната права от участвалите във верижната катастрофа болиди, Джейсън се стрелна напред и плъзна болида си пред този на Зейвиър!

Тълпата ахна от тази дързост.

Очите на Черния принц направо щяха да изскочат.

„Аргонавт“ влезе с рев в тесния проход между отломките и се стрелна от другата страна като ракета към финала.

Пресече го.

Първи.

Първо място.

 

 

Причината беше снимката.

Снимката от единствената победа на Джейсън над Зейвиър. Победата в Състезание 25 благодарение на фотофиниша.

Вторачен внимателно в нея вечерта преди Чалънджър, Джейсън беше забелязал нещо много странно.

Там, където преди беше виждал само как носът на „Аргонавт“ пресича финала сантиметри преди „Острие на скоростта“, сега видя нещо съвсем различно.

Зейвиър, който си беше помислил, че е спечелил, макар това да не беше така, беше вдигнал преждевременно ръка във въздуха.

Така Джейсън беше съставил своя план — щеше да използва съвършения екип механици на Зейвиър срещу него, като им позволи да го захранват с информация за нарастващата му преднина. А после, в последната обиколка, щеше да нанесе своя удар. През цялата последна обиколка щеше по малко да наваксва изоставането и да го надмине на финалната права. Мястото, където той сваляше гарда си — единственото място на пистата, където беше уязвим.

 

 

Нюйоркската тълпа зарева от удоволствие: не можеше да повярва, че може да се измисли подобна смела стратегия.

Джейсън беше изненадал всички.

Когато влезе в питлейна, всички телевизионни екипи в града се бяха струпали пред неговия бокс.

След заслужените прегръдки, разменени със Сали и Бъг зад затворените врати на бокса, той излезе, за да се изправи пред медиите.

— Джейсън! Джейсън! Предварително ли беше планирал всичко?

— Джейсън! Откъде знаеше, че Зейвиър ще допусне такава новобранска грешка?

— Джейсън! Как се чувстваш сега, след като успя да се класираш за Ню Йорк Мастърс?

Последният въпрос привлече вниманието на Джейсън.

— Чувствам се… прекрасно — отговори той. — Проблемът е… че нямам лицензиран отбор… който да ме спонсорира. А без отбор не мога да се състезавам.

— Млади приятелю — избоботи познат глас, — винаги можеш да пилотираш от името на моя отбор.

Умберто Ломбарди се беше изправил зад тълпата журналисти, ухилен до уши.

Разпери широко ръце.

— Имах втори болид, но един млад пилот го разби тази година в Италия! Джейсън, ако си готов да се състезаваш със своя собствен болид, можеш да го направиш с моя лиценз в сериите Мастърс.

Медиите отново насочиха микрофоните към Джейсън.

Той точно се готвеше да отговори, когато се чу друг глас, който надвика шума:

— Аз имам друго предложение.

Всички се обърнаха…

… и видяха добре облечен мъж, застанал до Ломбарди. Беше по-млад от него, на четирийсетина, американец, със съвършено пригладени коси. На костюма му сякаш беше написано: „Аз съм богат!“.

Това беше една от най-известните личности в света на ФЛК.

Антъни Нелсън, шеф на фирмения отбор на „Локхийд-Мартин“.

— Аз разполагам с резервна кола — многозначително продължи той. — Моят отбор беше готов да участва в Мастърс с трима пилоти, но за съжаление нашият пръв избор — той погледна към бокса на Зейвиър — не издържа изпита на Чалънджър. Но ти, Чейсър, го издържа. Заради това за отбор „Локхийд-Мартин“ ще е чест, ако се състезаваш от наше име.

Медийната тълпа замръзна. Всички бяха впили поглед в Джейсън.

Джейсън също гледаше над тълпата репортери и оператори. Гледаше нетърпеливите им лица — нетърпеливи за нова история.

След това погледна Нелсън и Ломбарди — и пред очите му се откри парад на контрастите. Единият слаб и дребен, другият — едър и шумен. Единият предлагаше болид последна дума на техниката. Другият нямаше нищо, освен лиценз от Международната асоциация на ФЛК.

Единият беше ял с него мазни пилешки бургери. Другият очевидно от години не беше ял нещо толкова вредно.

Джейсън си пое дълбоко дъх.

— Смятам да се състезавам за отбор „Ломбарди“.

Медиите направо се взривиха. Заваляха въпроси, засвяткаха светкавици и прожектори, обаче на Джейсън вече не му пукаше.

Без да им обръща внимание, той се прибра в бокса, като по такъв начин сложи край на пресконференцията.

Огледа отбора си: дребничкия Бъг, усмихнатата Сали Макдъф, сериозния Скот Сиракюз.

— Е — каза им, — аз самият още не мога да повярвам. Обаче след два дни ще се състезаваме в Ню Йорк Мастърс.

След като получи поредната сензация, тълпата от медийни представители си тръгна. Джейсън остана сам в бокса.

В отсрещния бокс видя Зейвиър — също сам, събираше си багажа.

По някаква причина, която сам не можеше да обясни, Джейсън отиде при него.

— Зейвиър, добре се състезава днес.

Зейвиър се направи, че не го забелязва, и продължи да прибира нещата си.

— Е, щом не искаш да говориш с мен… — каза Джейсън и се обърна да си върви.

— Според всички аз съм по-добър пилот от теб — каза Зейвиър зад гърба му.

Джейсън се обърна и го погледна.

Зейвиър го гледаше гневно, погледът му беше леден.

— Беше очевидно през цялата година. Моята средна скорост е по-добра. Завоите. Надминаването. Моят екип. Във всичко съм по-добър от теб. Точно затова не мога да разбера как ме победи днес! Аз трябваше да участвам в Мастърс.

Джейсън също го гледаше втренчено.

— Зейвиър, знаеш ли защо те победих днес?

— Защо?

— Заради всичко, което каза току-що. Да, ти си по-добър от мен. Може би имаш повече талант от мен. Обаче аз работя по-упорито от теб! Затова спечелих. И затова ти се страхуваше от мен през цялата година. Затова изпрати Дидо да ми отвлича вниманието и да събира информация за мен. Затова, принц Зейвиър, ако някога пак се срещнем на пистата, аз пак ще те победя. Желая ти всичко хубаво.

Обърна се и си тръгна.

Ню Йорк Сити (сряда)

Денят на парада

Летящите платформи с шестнайсетимата пилоти, които щяха да участват в Мастърс, се рееха ниско над Пето авеню.

Целият Ню Йорк се беше изсипал тук, за да ги види. По градските улици се бяха струпали може би десет милиона души и махаха с флагчета. Гирлянди падаха от високите етажи на небостъргачите и се смесваха с несекващия дъжд от конфети.

Джейсън, Сали и Бъг стояха на огромната платформа от папиемаше — изработена с формата и цветовете на „Аргонавт“ — и махаха на приветстващите ги тълпи.

На другите платформи имаше познати лица.

Алесандро Ромба.

Ла Бомба Ромба. Настоящият световен шампион и тази година победител в Сидни, Лондон и Италия. Ако тази седмица спечелеше Мастърс, щеше да се превърне в първия състезател, печелил Златния голям шлем — всички четири състезания от Големия шлем през една и съща година.

На друга платформа беше Фабиан.

Злокобният французин, когото Джейсън беше унижил в показното състезание в Италия.

Етиен Труво — не по-малко злият съотборник на Фабиан. Човекът, който толкова безмилостно беше откъснал крилото на Джейсън в Италия.

Двамата пилоти от американските ВВС — Ангъс Карвър и Дуейн Левицки. Тълпата ги посрещаше и изпращаше с шумни викове и ръкопляскания.

В един момент по време на парада погледите на Джейсън и Фабиан се срещнаха.

Французинът му се усмихна, изобрази с ръка пистолет — и усмивката му изчезна, когато дръпна спусъка.

 

 

Докато Джеймс и останалите бяха на парада по Пето авеню, „Аргонавт“ — малкият храбър „Аргонавт“ — беше в бокса на отбор „Ломбарди“ на Шесто авеню за основен ремонт.

Умберто Ломбарди не можеше да предостави на Джейсън фабрично нов болид за сериите Мастърс, но както беше направил в Италия, можеше поне малко да обнови „Аргонавт“: нови дюзи за сгъстен въздух, нов заден спойлер и комплекти от най-добрите магнитни двигатели, които можеха да се купят с пари — „Ферари ХП-7“.

„Аргонавт“ вече не беше смесица от напълно различни части — сега, поне отвътре, представляваше цялост.

Отвън обаче хората на Ломбарди не пипнаха нищо.

Единственото, което Ломбарди ги накара да направят, беше да пребоядисат болида и да го полират. Не в цветовете на отбор „Ломбарди“, а в неговите собствени: синьо, сребристо и бяло.

Следобед, когато Джейсън, Бъг и Сали се върнаха от парада и изкараха „Аргонавт“ от бокса, той направо блестеше.

И беше готов за състезанията.

 

 

Джейсън и неговият отбор не отидоха на никоя от официалните прояви — вечери, спонсорски сбирки, коктейли.

След като в Италия бяха видели колко са кухи, бяха решили да не си губят времето с тях.

Останаха на официалната тренировъчна писта на Лонг Айланд Саунд и изпробваха преработения „Аргонавт“ с различни скорости — а привечер се върнаха в къщата на братовчедите на Джеймс в Ню Джърси.

 

 

Чейсърови, кланът Макдъф, Ериъл Пайпър и Скот Сиракюз седяха около масата и обсъждаха различни тактики.

— Важното е системата на елиминациите — обясни Сиракюз. — И в четирите състезания се използва едно и също генерално класиране. Както в спортното училище получаваш 10 точки за победа и 1, ако се класираш на 10-о място, а ако не завършиш — нула точки. В края на всяко състезание класиралите се на последните четири места се елиминират. В Състезание 1 се надпреварват 16 състезатели; в Състезание 2 вече са 12; в Състезание 3 — 8, а в последното, Състезание 4, само 4.

— Затова първото състезание е просто — продължи той. — Ако пресечеш финала сред последните четирима, си аут. Ако оцелееш в първото надбягване, елиминирането зависи от точките на всеки в следващите състезания.

— Не забравяйте принципа на Бредбъри — обади се Хенри Чейсър, който както винаги играеше ролята на експерт пред телевизора. И намигна.

— Да, татко — въздъхна Джейсън и поклати глава.

— Вижте! — извика едни от братовчедите му пред телевизора. — Може да се залага на Джейсън!

Всички се обърнаха и загледаха спортните новини, където в момента се съобщаваше за курсовете на залагане за отделните участници в Мастърс. Представител на най-голямата компания за интернет залагания „Интербет“ обобщаваше курсовете.

Джейсън беше класиран като аутсайдер, който все пак може да спечели Мастърс — шансовете му бяха определени като 1500 към 1.

Обаче не това изненада Джейсън, а броят различни възможности, които се предоставяха на разпаления комарджия да си профука парите:

— можеше да заложи на Джейсън, че ще оцелее в Състезание 1 (100 към 1)

— че ще стигне до Състезание 4 (575 към 1)

Обаче имаше и по-сложни залагания:

Джейсън да се класира в челната тройка.

Джейсън да се класира в челната петица.

Джейсън да се класира сред първите трима във всяко състезание (разбира се, шансовете в Състезание 1 бяха по-малки, отколкото, да речем, в Състезание 3, след като трябваше да избегне елиминациите, за да се добере до него).

Джейсън да се класира сред първите петима във всяко състезание.

Беше малко объркан от цялата тази работа. Винаги си беше падал по надпреварата, но никога не се беше интересувал от залаганията.

— Хъм, аз не съм много по хазарта — замислено каза Марта Чейсър, — но смятам да заложа някой долар на теб, че ще спечелиш Големия шлем. Тогава ще мога да си купя модерна шевна машина. Да.

Вечерята свърши и Джейсън и Бъг се прибраха в стаята си, за да спят. Искаха да се наспят както трябва преди утрешното състезание.

Обаче, преди да си легне на Джейсън му хрумна нещо и той влезе в интернет, за да го провери… Искаше да разбере какви са били коефициентите за него в Италия.

„Хъм“, каза си, вторачен в екрана, преди да спре лаптопа.

В този момент влязоха родителите им, пожелаха им лека нощ, угасиха лампата и излязоха.

Джейсън лежа дълго в мрака — дълго след като Бъг беше заспал, — вторачен в тавана. После се обърна на другата страна и затвори очи.

След малко Хенри Чейсър влезе и седна между леглата на Бъг и Джейсън.

— Момчета — започна той тихо, сигурен, че спят, — искам да знаете нещо. Толкова се гордея с вас. Не за това, че стигнахте до Мастърс, а за това, което сте, и за това, че се държите така чудесно. Утре и да спечелите, и да загубите — няма значение, защото ще продължавам да ви обичам. Просто се опитайте да направите възможно най-доброто и се насладете на преживяването. Надявам се, че ще преживеете най-хубавото нещо в живота си.

Преглътна няколко сълзи.

След това стана и бързо излезе.

Джейсън се усмихна в мрака.

Той не знаеше, но Бъг също беше буден и внимателно бе изслушал думите на баща им.

Ню Йорк Сити, САЩ (Четвъртък)

Състезание 1: Суперспринт „Либърти“

Обиколка: 1 от 40

Светкавична скорост.

Каньони от размазани небостъргачи.

Бавно падащи конфети.

Ревящи тълпи.

И направо брутално състезание.

Състезание 1 от Ню Йорк Мастърс запозна Джейсън с едно напълно ново равнище на състезанията с летящи коли.

То не беше просто бързо.

А направо отчаяно. Правиш всичко, което е по силите ти, за да не влезеш в последната четворка… и да останеш жив.

Трасето на суперспринта „Либърти“ не се отличаваше твърде от това, по което Джейсън беше карал в състезанието „Чалънджър“. Като се изключи това, че тази писта никога не напускаше остров Манхатън, но това не ги спасяваше от спускането до коварния Лакът на статуята.

Обаче трасето беше тясно, стръмно, една несекваща поредица остри десни завои нагоре-надолу по остров Манхатън — на пилотското съзнание не се даваше възможност малко да почине. Ако изгубиш концентрация и за секунда, неминуемо ще изпуснеш завой или ще се плъзнеш над размагнетизиращите светлини, или ще се нахендриш на мъртва зона.

С една дума. Състезание 1 беше смърт за магнитните двигатели, което беше нарочно търсен ефект. Това правеше взимането на Лакътя на статуята още по-трудно.

В първия завой от състезанието Етиен Труво направи едва прикрит опит за покушение върху задния спойлер на Джейсън.

Обаче той — помъдрял от същото преживяване в спортното училище и доволен от допълнителната скорост на новия и подобрен „Аргонавт“ — очакваше нещо подобно и умело избягна нападението.

Посланието гласеше: добре дошъл отново във висшата лига.

Завъртане, завиване, накланяне, пилотиране.

Шестнадесет състезатели, но само дванадесет можеха да продължат в Състезание 2.

Фабиан се стрелна и пое водачеството…

Следван отблизо от Ла Бомба Ромба…

Джейсън се вмъкна на четиринадесето място, състезаваше се здраво, но въпреки това си оставаше в обсега на елиминациите.

На него обаче трасето му харесваше. То подхождаше на лекия и пъргав „Аргонавт“. Никога несвършващата поредица от къси прави отсечки и 90-градусови завои подхождаше на по-малките коли — в града нямаше нито една улична отсечка за по-тежките и с по-големи двигатели болиди, на която да успеят да наберат висока скорост по правата.

Единственото място, където успяваха да извлекат малко предимство, беше по късата права, водеща право към Лакътя на статуята.

Това беше мястото, където нещата ставаха плашещи.

 

 

Обиколка: 17 от 40

В Обиколка 17 Лакътя на статуята взе първата си жертва.

Камико Идеки, който караше с изтощени магнити в края на колоната, като се надяваше да успее да влезе в бокса в края на обиколката, изгуби контрол, докато се опитваше да вземе прословутия ляв обратен завой.

Изгуби го напълно, поднесе, опита се да изправи болида, но изтощи магнитите и се плъзна…

Преобърна се…

И с въртене излетя от завоя и продължи с феноменална скорост към една от огромните летящи трибуни с форма на подкова, преди да бъде уловен, рязко и изцяло, като муха в паяжина, от защитната мъртва зона пред Лакътя.

Камико беше автоматично елиминиран.

 

 

Обиколка: 32 от 40

Навсякъде в боксовете кипеше трескава дейност.

Сали се справи добре, дори много добре, и Джейсън потегли пред двама други състезатели, влезли в боксовете преди него: Раул Хаса, втори пилот за отбора на „Локхийд-Мартин“, и колегата на Джейсън от отбора „Ломбарди“ — Пабло Ривиера. Изпреварването в боксовете изкачи Джейсън до 12-тото място.

Почувства известно облекчение — след като Идеки вече беше елиминиран, ако не завършеше 13-ти, 14-ти или 15-ти, щеше да участва в Състезание 2.

Обаче докато състезанието навлизаше в последната си част, нещата почнаха да се влошават.

 

 

Обиколка: 35 от 40

Раул Хасан в своя „Локхийд“ се опита да надмине Джейсън при Лакътя. След като Джейсън го беше изпреварил в бокса през 32 обиколка, през следващите три Хасан го преследва, настъпвайки го по петите, така че в 35-а обиколка, когато стигнаха Лакътя, предниците им бяха почти изравнени.

Двете коли се наклониха рязко, завиха едновременно страна до страна — Джейсън от вътрешната, Хасан от външната.

Джейсън почувства как огромните гравитационни сили от завоя се стоварват върху тялото му. Вкопчи се във волана, защото се бореше за живота си, сякаш той беше единственото нещо, което го задържаше вътре в „Аргонавт“.

G-метърът на арматурното табло започна да отмерва нарастването:

6,2…

7,1…

8,0…

В този момент, точно както го беше запланувал Хасан, то се случи. За милисекунда, когато колата му достигна 8 G, Джейсън изгуби съзнание.

Писъкът на Бъг го свести…

… и Джейсън намали и успя да овладее „Аргонавт“ малко преди да се плъзне върху мъртвата зона. Но не и преди Хасан, Ривиера и трети състезател, Карло Мартинес в „Боинг-Форд“ да се промъкнат покрай него.

Грешката му струва скъпо.

Изведнъж „Аргонавт“ се озова на 15-о място.

Внезапно Джейсън се оказа последен.

 

 

Обиколка: 36 от 40

Последните четири обиколки от състезанието минаха като в сън.

Джейсън пилотираше, сякаш животът му зависеше от това, със зигзаги се стрелкаше из тесните нюйоркски улици.

Обаче грешката в Лакътя вече му беше навредила — при всяка обиколка той взимаше завоя все по-внимателно… и постепенно изостана още повече от останалите.

Въпреки това продължи да гони, като се стараеше да не ги изпуска от поглед и да стои колкото може по-близо до групата.

Нещо можеше да се случи.

Можеше всичко да се случи.

Човек винаги има шанс.

Това беше „Принципът на Бредбъри“ на Хенри Чейсър, отпратка към австралийския кънкобегач на къси разстояния Стивън Бредбъри, който изостанал от водачите, но скоро те всички паднали, повалили се един друг в грандиозен сблъсък и то точно в последната обиколка.

И докато водачите лежали пръснати по леда, Бредбъри просто минал между тях и спечелил първия златен медал, печелен от Австралия на зимни олимпийски игри.

Принципът на Бредбъри: дръж се и не се отказвай, защото никога не се знае.

В състезанията от веригата „Мастърс“ той бе особено уместен, защото година след година във финалните обиколки на всяко състезание се показваше наистина опасно пилотиране, докато състезателите гледаха да се елиминират един друг на всяка цена.

Това безразсъдно пилотиране беше толкова често, че си имаше наименование: „Лудостта на Мастърс“.

 

 

Обиколка: 40 от 40

Навлязоха в последната обиколка, а Джейсън се влачеше на шест автомобилни дължини зад най-близките петима състезатели.

Раул Хасан се беше изкачил в класирането, както и Пабло Ривиера и сега се бяха измъкнали от последните три места.

Непосредствено пред Джейсън се намираха:

На 12-о място (и затова предпазен от елиминиране): Хелмут Райце, германският пилот от отбора на „Порше“.

На 13-о: Карло Мартинес с неговия „Боинг-Форд“.

На 14-о: Брук Питърс от отбора на „Дженеръл Мотърс“.

И накрая Джейсън.

Профучаваше през последния район и не можеше да ги настигне.

Надолу до Лакътя, но все още не можеше да навакса съществено.

След това отново в града, яростно завиване и накланяне, преди да пресече Сентръл Парк за последен път и да се озове пред последните няколко завоя преди финала.

Джейсън се ругаеше за допуснатата по-рано грешка, но странно защо беше щастлив.

Беше стигнал до Мастърс.

И само по себе си това беше изключително постижение. През следващите години отново щеше да се върне тук — сигурен беше в това, но тогава щеше да е по-голям и по-добър състезател. В края на краищата беше само на петнадесет.

И тогава, когато болидите пред него влетяха в последния ляв завой — поразително и вълнуващо „Принципът на Бредбъри“ влезе в действие.

До голяма степен вината беше на класирания на 13-о място пилот Карло Мартинес, който в опита си да избегне елиминацията направи опит да надмине класирания на 12-о място Хелмут Райце с неговото „Порше“.

Както и да се погледне място нямаше, но въпреки това Мартинес се опита — Лудостта на Мастърс — и стрелна своя „Боинг“ от вътрешната страна на сребристото „Порше“ на Райце, щом влязоха в последната обиколка.

Резултатът беше поразителен и не по-малко трагичен.

Мартинес закачи Райце, двете коли се завъртяха, но не преди третия следващ ги болид, „Дженеръл Мотърс“ на Брук Питърс, да се блъсне с пълна скорост в тях. Питър и неговият навигатор катапултираха секунда преди колата им да изчезне в огнено кълбо.

И трите коли рухнаха на пътя, овъглените им останки се посипаха от двете страни на последния завой.

В този момент „Аргонавт“, изоставен като вече умрял на последното място, просто мина край тях, наклони се и зави в Пето авеню, разсече черните стълбове дим, които се издигаха от останките, и прелетя над финалната линия — последната кола, която да я пресече в Състезание 1, но вече на безопасното 12-о място.

Благодарение на чистия си късмет, на това, че продължи, когато всичко изглеждаше загубено, Джейсън попадна в Състезание 2!

Ню Йорк Сити, САЩ (четвъртък)

След суперспринта „Либърти“

Веднага след края на суперспринта „Либърти“ огромни таблици с класирането щръкнаха из града: над старт/финала на Пето авеню на Таймс Скуеър, на Бруклинския мост и на още стотици други места.

Таблицата с класирането в челото изглеждаше така:

Пилот	Суперспринт „Либърти“	Манхатънско състезание на вратички	Преследването	Търсенето	Общо
1. Ромба, А. (1) Отбор на „Локхийд-Мартин“	10				10
2. Фабиан (17) Отбор на „Рено“	9				9
3. Труво, Е. (40)	8				8
4. Карвър, Е. (24) Отбор ВВС на САЩ	7				7
5. Левицки, Д. (23) Отбор ВВС на САЩ	6				6
6. Скайф, М. (102) Отбор на „Дженеръл Мотърс“	5				5
7. Хасан, Р. (2) Отбор „Локхийд-Мартин“	4				4
8. Рейн, Д. (45) Отбор „Боинг-Форд“	3				3
9. Чоу, А. (38) Отбор на Китай	2				2
10. Райце, Р. (51) Отбор „Порше“	1				1
11. Ривиера, П. (12) Отбор „Ломбарди“	0				0
12. Чейсър, Дж. (55) Отбор „Ломбарди“	0				0
13. Райце, Х. (50) Отбор „Порше“	НЗ
14. Мартинес, Карло (44) Отбор „Боинг-Форд“	НЗ
15. Питърс, Б. (05) Фирмен отбор на „Дженеръл Мотърс“	НЗ
16. Идеки, К. (11) Отбор „Ямаха“	НЗ

Докато Джейсън се беше борил на опашката на групата, в челото се беше разиграла люта битка между Алесандро Ромба и двамата фирмени пилоти на „Рено“ — Фабиан и Етиен Труво. Накрая Ромба беше успял да удържи атаките на двамата французи и вече беше спечелил 10 точки, правейки още една крачка към Златния голям шлем.

Пилотите на последните четири места, които отпаднаха, бяха маркирани в червено — елиминирани.

След следващото състезание щяха да отпаднат още четирима.

 

 

Тази нощ Джейсън си легна едновременно изтощен и развълнуван. Вярно, беше последен в таблицата с класирането, обаче хранеше големи надежди за състезанието утре — защото беше състезание на вратички — неговата и на Бъг специалност.

Докато спеше, цяла армия работници се заеха да преустрояват Ню Йорк: да издигат сводести вратички и извисяващи се прегради в подготовка на Манхатънското състезание на вратички.

Ню Йорк Сити, САЩ (Петък)

В петък утрото завари улиците на Ню Йорк Сити призрачно пусти. По широките булеварди не се виждаха коли, таксита и камиони — днес движението на превозни средства беше забранено.

По улиците бяха издигнати високи метални арки — вратички за състезания — общо 250.

Също така десетки от градските улици бяха запушени с високи временни стоманени прегради, които ги превръщаха в задънени.

Остров Манхатън беше превърнат в лабиринт.

Всяка година разположението на нюйоркските улици се променяше — три минути преди старта състезателите и навигаторите получаваха карта с разположението на всички вратички и задънени улици.

Както при всички състезания на вратички, най-отдалечената струваше 100 точки, а най-близката — 10. След като никой състезател не би могъл да премине през всички вратички в рамките на отпуснатото време, това се оказваше битка на стратегии — кой ще подбере най-подходящия маршрут.

Времевата граница на състезанието беше 3 часа.

Наказанието за по-късно пресичане на старт/финала беше жестоко: 2 точки за секунда.

Тоест ако закъснееш една минута, губиш солидните 120 точки.

Освен това Манхатънското състезание на вратички беше единствената от надпреварите във веригата „Мастърс“, в която действаше правилото за финиширане „кола през финалната линия“. За това състезание „пилот през финалната линия“ не беше достатъчно добро правило — цялата кола трябваше да се върне и да пресече финала.

Посланието беше кристално ясно: излез, мини през колкото може повече вратички и се върни навреме.

 

 

Рано в петък сутринта Джейсън пристигна в района с боксовете на Пето авеню.

Тъй като беше нервен, спа на пресекулки и се събуди ужасно рано — в 4:30, затова реши да слезе при боксовете и да поработи върху „Аргонавт“.

Докато надничаше в задната дюза, един глас зад него го накара да подскочи:

— Ооо, здравей, здравей. И това ако не е младият Джейсън!

Беше Рави Гупта, малко зловещият индиец, когото Джейсън бе срещнал в Италия и за когото по-късно беше разбрал, че е един от водещите букмейкъри.

Гупта стоеше на няколко метра от него, притиснал молитвено длани. Беше се появил изневиделица, сякаш се бе материализирал от нищото.

— Какво правите тук? — попита Джейсън. — Този район е затворен за външни лица.

— Ооо, Джейсън, аз отдавна съм замесен в състезанията, така че не съм външно лице — хитро обясни Гупта. — Познавам много хора.

— Какво искате?

Гупта бързо вдигна ръце.

— Аз? О, Джейсън, нищо. Нищичко. Мисля, че вчера извади късмет. Ооо, извади голям късмет с катастрофата на последния завой.

— Състезанието не е свършило, докато и последният не пресече финала — предпазливо отговори Джейсън.

— О, да, да. Колко вярно — закима Гупта. — Обаче сега вече е факт, че си в Състезание 2 — състезание на вратички, а всички знаят колко обичаш такива надпревари. Сега чувстваш ли се уверен?

Джейсън се намръщи. Струваше му се, че Гупта се опитва да измъкне информация от него. Или да разузнае как се чувства, за да прецени как ще се състезава през деня и да промени залозите.

Беше осъзнал твърде късно, че Гупта беше правил точно това в Италия.

Усмихнат, индиецът заговори:

— Наслаждаваш ли се на новия и подобрен „Аргонавт“? Трябва да кажа, че прилича на кукличка.

— Страхотен е — отговори Джейсън.

Някъде се блъсна врата. Джейсън се обърна и видя служител от охраната да крачи по питлейна. Обърна се, за да продължи разговора с Гупта…

… и установи, че индиецът е изчезнал. Като привидение.

Също толкова тихо и внезапно, както се беше появил.

Джейсън се смръщи.

— Ама че работа…

 

 

Вече бе 8 сутринта и в Ню Йорк Сити отново валеше дъжд от конфети. Градът беше наводнен от зрители.

Хората се трупаха по улиците, навеждаха се от прозорците на офиси, излежаваха се на шезлонги по покривите. Огромни тълпи се бяха събрали около двете най-скъпи вратички — „Аркадата“ в най-северната част на острова и в края откъм Бруклин на дългия тунел „Бруклин-Батъри“. Всички те се надяваха, че точно тази ще е годината, когато някой състезател ще мине и през двете.

Обаче най-голямата тълпа беше разположена от двете страни на Пето авеню: едно многоглаво множество, което се простираше от Нюйоркската библиотека на 42-ра улица по протежение на Пето авеню и четирилентовия старт/финал в края му, който беше разположен в подножието на небостъргача „Емпайър Стейт“ на пресечката с 34-та улица.

Декорите бяха подредени.

Тълпата беше готова.

Състезанието щеше да започне в 9:00.

Ню Йорк Сити, САЩ (Петък)

Състезание 2: Манхатънско състезание на вратички

12 състезатели. 250 вратички. 3 часа.

08:59

Дванайсетимата състезатели, продължаващи в сериите Мастърс, стояха на местата си на квадратния старт/финал, обърнати към четирите посоки на света — първоначалните им стартови посоки, определени чрез жребий.

Голямата стрелка показа 90:00 — бам — и светофарът светна зелено.

Започваше се.

Джейсън беше изтеглил място, гледащо на изток — най-търсени бяха гледащите на север, след като най-важната област за реализиране на точки се намираше в средата на северната част на острова. Докато състезателите полетяха на изток и после завиха на север, Джейсън, по нареждане на Бъг, се завъртя на 360 градуса и полетя на юг по Пето авеню и към южната половина на острова.

Обаче и един друг състезател пое на юг, следваше Джейсън отблизо.

Фабиан.

И докато Джейсън летеше на юг и профуча през живописните вратички пред парка при Уошингтън Скуеър и паметника на Световния търговски център и Уолстрийт, стана ясно, че Фабиан не го е последвал просто на юг.

Фабиан го следваше навсякъде!

Всеки път, когато Джейсън завиваше към нова вратичка, Фабиан завиваше след него.

— Мамка му, Бъг! Лепнал ни се е като опашка! Не се доверява на собствения си навигатор и използва нашия състезателен план.

В състезанията на вратички „опашката“ не беше нещо непознато (в Южното полукълбо му викаха „репей“). Технически беше в рамките на правилата, но същевременно се смяташе за евтин и подлярски начин да се състезаваш.

По целия път към Манхатън тълпите приветстваха „Аргонавт“…

… виковете се превръщаха в дюдюкане и освиркване, когато частица от секундата по-късно се показваше пурпурнозлатистият „Марсилски сокол“.

През още вратички в югозападния ъгъл на острова. Всеки път, когато „Аргонавт“ профучаваше през вратичка, вратичката даваше остър електронен сигнал:

Бип! Бип! Бип!

Състезателният план на Бъг беше почти съвършен — съставен така, че да минат през възможно най-много вратички, носещи много точки, като пропускат онези, които не възнаграждават равностойно пилота за положените усилия.

Същевременно целият маршрут беше измислен така, че да държи Джейсън в близост с боксовете за нужните смени на магнитни дискове и дозареждане с охладителна течност.

Точно когато часовникът отброи първия час от състезанието и Джейсън влезе за втори път в бокса, „Аргонавт“ беше натрупал невероятните 750 точки и оглавяваше класирането!

За съжаление, тъй като го следваше навсякъде, Фабиан имаше същия брой точки и двамата си деляха водачеството.

Но в този момент Джейсън направи нещо неочаквано.

Потегли отново на юг, но този път по свръхбързия маршрут по „Франклин Делано Рузвелт“. Беше се насочил към тунела „Бруклин-Батъри“. И към вратичката, снасяща 100 точки, в другия му край.

Фабиан видимо се поколеба дали да го последва, но накрая реши отново да му стане опашка.

Впоследствие това се оказа много умен план — да се захванеш с тунела, докато магнитните ти двигатели са с максимална мощност, резервоарите са пълни с охладителна течност и няма какво да те разсейва.

Без да намалява, „Аргонавт“ се гмурна в тунела, следван от „Марсилски ястреб“.

Минута по-късно Джейсън излезе в обръщалото в другия, бруклинския край на дългия тунел и беше посрещнат от рева на събраните тълпи; зави, наклони се почти вертикално, мина на скорост през вратичката…

Бип!

… и влезе с рев в тунела, за да поеме по обратния маршрут.

 

 

Обаче докато Джейсън плячкосваше точките на южните райони, другите напредваха добре в северната част на острова.

Първи между тях бяха двамата пилоти на ВВС на САЩ: Карвър и Левицки.

Те бяха специалисти по състезания на вратички, а освен това ВВС на САЩ се гордееха със способността си да навигират всеки курс по най-резултатен начин.

Говореше се, че навигаторите на Карвър и Левицки всеки ден са тренирали по десет часа на най-съвременни симулатори за компютърна навигация, така че най-рационалното планиране на състезателния маршрут се беше превърнало едва ли не в тяхна втора природа.

Обаче, когато завърши първият час от състезанието и стана ясно, че със своите 740 точки двамата изостават с десет от Джейсън и Фабиан, тълпите и коментаторите направо полудяха.

Телевизионните коментатори с помощта на своите компютри за планиране на маршрути веднага започнаха да анализират възможните състезателни планове на Джейсън, като се основаваха на досегашния му курс.

— Ха! — възкликна един. — От старта Джейсън пое на юг, а всички останали полетяха на север. Сега се връща на север, където улиците вече не са толкова задръстени с други състезатели и по маршрута си трупа вратички с по 20 точки печалба… Току-що се прехвърли на булевард „Хенри Хъдсън“ и продължава на север. Къде ли може да отива? Окей, ето, излиза компютърната оценка на неговия план… какво прави той, по дяволите?!

Същото се случваше и в останалите студия на спортните канали. Шокираните коментатори бяха видели плана на Бъг.

— Не е възможно!

— Не може да е истина!

— Вероятно има някаква грешка!

— Не, няма грешка… Мили боже, този маршрут ще го върне при старт/финала с много точки и с лекота ще спечели първото място! Господа, според състезателния план, който състави нашият компютър, Джейсън Чейсър, популярният млад пилот в Кола №55, се е насочил към Аркадата. Тръгнал е да вземе още 100 точки! И ако успее да го направи, тогава, пак според нашите изчисления, ще спечели и състезанието!

 

 

Състезателно време: 1 ч. 30 мин.

В средата на състезанието таблицата с класирането изглеждаше така:

Пилот	№	Кола	Точки
1. Чейсър, Дж.	55	„Аргонавт“	1250
2. Фабиан	17	„Марсилски сокол“	1250
3. Карвър, Е.	24	„Мустанг-I“	1220
4. Левицки, Д.	23	„Мустанг-II“	1210
5. Ромба, А.	1	„Ла Бомба“	1160

Джейсън пилотираше добре — бързо и безкомпромисно — но Бъг беше този, който участваше в състезанието на живота си. Беше се разчуло за неговия състезателен план и всеки фен на ФЛК в Ню Йорк беше на нокти дали е възможно „Аргонавт“ да направи двойния удар и да спечели състезанието?

Обаче Фабиан ги следваше неотстъпно.

А в южната част на трасето двамата пилоти от ВВС на САЩ също добре трупаха точки. Освен това всички знаеха, че Алесандро Ромба, световният шампион, буквално мрази състезания с вратички — той щеше да е доволен, ако успее да запази петото си място.

На други места се случваха други неща.

Когато състезанието навлезе в последния си час, пилотите започнаха да изпадат в отчаяние, което ги караше да поемат по-големи рискове, да взимат завоите по-безразсъдно — ако два летящи болида стигнат до едно и също кръстовище от различни посоки, можеше да стане катастрофа.

Точно такава катастрофа извади от състезанието китайския пилот Ау Чоу. Той беше на седмо място, когато изскочи с висока скорост от Сентръл Парк точно в момента, когато един от движещите се на последно място — американецът Дан Рейн с неговия „Боинг-Форд“ — се стрелна по Пето авеню, за да завие в питлейна.

Двете коли се сблъскаха под прав ъгъл. Рейн мина драматично през носа на Чоу и напълно го откъсна, като за малко не отряза и краката на китайския пилот.

Рейн се отърва със смачкана предница, но въпреки това успя да се довлече до боксовете. За Чоу състезанието приключи и след като беше спечелил само 2 жалки точки в Състезание 1, участието му в сериите Мастърс също завърши.

 

 

Състезателно време: 2 ч. 45 мин.

— Харесвам стила ти, Бъг! — изкрещя Джейсън.

„Аргонавт“ се носеше по Ривърсайд Драйв, като от време на време се стрелваше навътре в сушата, за да обере няколко 40-точкови арки в Горен Уест Сайд — а Фабиан през цялото време го гонеше по петите.

— Всички те мислят за мъничко свито момченце, но аз винаги съм подозирал, че си търсач на славата — продължи Джейсън. — Само ти можеш да измислиш състезателен план, с който не само се печелят точки, но и се пише история.

Бъг отговори с три думи.

Джейсън кимна.

— Смърт или слава. Прав си, брат ми.

Стрелнаха се към Аркадата. Сега състезанието им беше уравнение от разстояние и време.

Стоточковата Аркада беше най-отдалечената от старт/финала вратичка в състезанието, а им оставаха още 15 минути състезателно време.

Бъг беше изработил плана си добре. Беше планирал всичко до секундата.

 

 

Все още обаче оставаше проблемът с Фабиан.

Колкото и да се опитваше, Джейсън не можа да се отърве от опашката си.

Лукавото франсе не се отделяше от задния му спойлер и копираше блестящата стратегия на Бъг — без съмнение екипът му го беше информирал от бокса, че е печеливша.

Джейсън на няколко пъти се опита да се измъкне на французина в лабиринта от улички в Горен Уест Сайд, но безуспешно.

Точно когато часовникът на състезанието сочеше 15 минути до края, а Джейсън беше поел курс към Аркадата, Фабиан го освободи от тая грижа.

Или беше изгубил самообладание, или екипът му беше предал по радиото нов план — повечето наблюдатели сметнаха, че просто си е изпуснал нервите.

Каквато и да беше причината, Фабиан излезе от Ривърсайд Драйв, зави надясно и пое обратно към градския център, защото не беше готов да поеме риска да лети нагоре чак до Аркадата: затова предпочете да трупа точки от по-ниско оценени вратички и да се върне в рамките на 3 часа състезателно време.

„Аргонавт“ продължи на север, вече сам.

На север към Аркадата.

 

 

Джейсън стискаше здраво волана. Минутите отлитаха.

Точно два часа и петдесет минути след началото на състезанието „Аргонавт“ нахлу с рев в Аркадата, а тълпите започнаха радостно да правят мексиканска вълна, когато профучаваше покрай тях — и бип! — мина през вратичката под нея и получи 100 точки.

— Уха! — изкрещя Джейсън.

Бъг изпищя от радост.

— Браво на нас — каза Джейсън. — Е, време е да се връщаме.

 

 

Състезателно време: 2 ч. 52 мин.

Свръхпредпазливите състезатели вече пресичаха старт/финала — завършваха състезанието цели осем минути преди официалния му край, решени да запазят трудно спечелените си точки, за да избегнат наказанието за закъснение. Защото в състезанията с вратички човек никога не знаеше…

Според плана на Бъг връщането им трябваше да е бързо и просто.

Трябваше да се стрелнат на юг до западната част на Сентръл Парк, след това да продължат покрай границата на парка, след това да излязат на Бродуей, който се пресичаше с центъра — откъдето щяха да минат през няколко лесни 10-точкови вратички, преди да излязат на 42-ра улица в посока Пето авеню.

Всичко вървеше по план, докато в самия край на Сентръл Парк двете рена на Фабиан и Етиен Труво не се материализираха сякаш от нищото и не заеха позиция от двете страни на „Аргонавт“.

Привидно бяха двама състезатели, които бързаха да стигнат до старт/финала, но на практика му нанасяха удари с щръкналите заострени стабилизатори на предните спойлери. Джейсън знаеше, че има и още нещо.

Фабиан и Труво се опитваха да ги изхвърлят от състезанието.

Завинаги.

Той се отбраняваше с мрачна решителност, подхвърлян от единия към другия, задържан и от двете страни. В един момент се понесе по Бродуей на една страна, но когато зави наляво в 42-ра улица, само на още един десен завой от финала, френските състезатели го докопаха.

Трите болида взеха заедно завоя в 42-ра улица — Фабиан от вътрешната страна, Джейсън по средата, а Етиен от външната страна.

В този миг, преднамерено и с маниер, имитиращ енергично пилотиране, Фабиан го блъсна към Труво.

Без да има накъде да избяга, „Аргонавт“ се плъзна надясно и малко по малко започна да се приближава към проблясващите носови стабилизатори…

… и се сблъскаха.

Тряяс!

Предният спойлер на „Аргонавт“ се строши на парчета, откъсна се и Джейсън изгуби контрол.

„Аргонавт“ се завъртя и полетя надолу към коравата настилка на 42-ра улица. А двете рена отлетяха, като двойка зли гарвани, които са си свършили работата.

Джейсън някак си успя да вдигне предницата на болида и „Аргонавт“ се стовари на улицата — кацна тромаво по корем.

Магнитните дискове започнаха да се късат и да отхвърчат наляво и надясно — един, два, три, общо четири…

… и „Аргонавт“ — допреди малко красив, а сега очукан и пушещ — се плъзна и с пронизително скърцане спря по средата на 42-ра улица. Само на един завой и на 500 метра от финала.

 

 

Състезателно време: 2 ч. 56 мин.

Тълпата на най-близката до „Аргонавт“ трибуна направо зяпна от изненада заради неочакваната катастрофа.

Телевизионните коментатори буквално откачиха.

„О, не, Чейсър отпадна! Чейсър отпадна…“

„Дами и господа, оглавяващият класирането катастрофира…“

„Само четири минути до края на състезанието. Това можеше да остане като едно от най-добрите състезания с вратички в историята! О, колко жалко!“

Фабиан и Труво завиха надясно, излязоха на Пето авеню и след секунди прекосиха с рев финала на 34-та улица — само на една пряка разстояние.

 

 

„Аргонавт“ лежеше — смачкан и потрошен — на 42-ра улица до величественото здание на Нюйоркската публична библиотека.

Джейсън уморено вдигна глава. Първото, което направи, беше да провери отзад.

— Добре ли си?

Бъг изстена, но кимна.

Джейсън натисна бутона за запалване.

Вътрешностите на болида му изтракаха, но не се случи нищо. Колата остана неподвижна.

Джейсън отново се опита да запали. И отново нямаше късмет.

— Хайде, „Аргонавт“! — извика Джейсън. — Не ме предавай точно сега! Имаш още два магнитни диска. Все още има време да пресечем финала!

Натисна пак бутона за запалване.

Рууум!

„Аргонавт“ се издигна точно седемдесет сантиметра над платното…

… и остана там.

Джейсън включи на преден ход, но колата си остана зависнала. Дюзите й за сгъстен въздух жалко кашляха. Болидът се държеше във въздуха само благодарение на двата си магнитни диска.

Беше изгубил предния ход.

„Аргонавт“ не искаше — не можеше — да върви напред.

Джейсън се намръщи. Ако това беше обикновено състезание от сериите Мастърс, можеше да изтича и да пресече пеша финала с волана в ръка, както беше направил Бъг в състезание 50 на спортното училище. Обаче това беше единствената надпревара в Мастърс, която изискваше колата да пресече финала. „Аргонавт“ трябваше да пресече линията.

— О, по дяволите! — изруга Джейсън.

 

 

Състезателно време: 2 ч. 57 мин.

Оставаха три минути до края на състезанието, а от 12-имата стартирали 8 вече бяха пресекли финала. Четирима бяха отпаднали: катастрофиралите Ау Чоу, Раул Хасан, вторият пилот на „Локхийд-Мартин“, Дан Рейн с неговия закърпен „Боинг-Форд“ (и двамата в опит да спечелят повече точки) и Джейсън.

Когато катастрофира, Джейсън водеше по точки.

Обаче сега, когато стоеше неподвижен на 42-ра улица, всички решиха, че надпреварата за него е приключила.

Телевизионните коментатори, чиито кабини гледаха към старт/финала, започнаха да изразяват скръбта си заради катастрофата.

— Толкова жалко…

— Пилотирането му можеше да влезе в историята…

— Той е още млад, ще се научи…

— Да, Боб, точно така. Състезанието на вратички не е завършило, докато не пресечеш финала…

В този момент един от коментаторите блъсна стола си назад и надвика всички:

— Ей, я чакайте! Какво е това?!

Всички зрители на Пето авеню едновременно обърнаха глави и…

И за първи път в историята на Пето авеню се възцари пълно мълчание.

Защото онова, което видяха, напълно ги слиса.

Под славния дъжд от бавно падащи конфети видяха нещо да излиза от 42-ра улица на Пето авеню.

„Аргонавт“. Висеше над улицата.

А зад него, превити на две от усилие, се виждаха две малки фигури.

Джейсън и Бъг го бутаха.

 

 

Бавно, крачка по крачка, Джейсън и Бъг избутаха „Аргонавт“ на Пето авеню.

Широкото авеню се простираше пред тях — до финала оставаха 500 метра.

Те продължаваха да бутат. Отначало бавното им пътуване минаваше в мълчание — тълпите по трибуните от двете страни на улицата ги гледаха слисани до онемяване.

Но след миг някой ревна с класически нюйоркски акцент:

— Хайде, момчета, избутайте бричката до финала!

Тези думи разпръснаха магията на слисването и тълпата започна да пляска и да поощрява Джейсън и Бъг с викове, които разтърсваха небесата.

 

 

Състезателно време: 2 ч. 58 мин.

Две минути до края. 200 метра до финала.

Стъпка след мъчителна стъпка Джейсън и Бъг бутаха „Аргонавт“ — техния „Аргонавт“, малката им храбра кола — по финалната права.

Тълпите от двете им страни направо бяха луднали, подкрепяха ги с ритмично пляскане и викове в хор:

— Раз-два, раз-два!

Пот се стичаше по челото на Джейсън и капеше по асфалта.

Бъг бе опрял гръб в задния спойлер и буташе заднишком.

Часовникът, отмерващ състезателното време, прескочи на 2 часа и 59 минути.

Една минута до края.

Оставаха още 120 метра до финала, но момчетата вече бяха изтощени.

Коментаторите направо бяха прегракнали от вълнение:

— … Откакто коментирам състезания от ФЛК, не съм виждал подобно нещо…

— … Да погледнем генералното класиране. Преди да катастрофира, Чейсър оглавяваше класирането с 60 точки преднина. Сигурно е, че с тази ниска скорост няма да успее да пресече финала преди изтичане на времето. Възниква въпросът: колко точки ще изгуби заради закъснението?

Джейсън и Бъг бутаха болида по Пето авеню пред очите на скандиращите зрители:

— Раз-два, раз-два!

Джейсън буташе навел глава.

Крачка, тласък.

Крачка, тласък.

Обаче в този миг Бъг се подхлъзна… и падна.

Джейсън спря и вдигна брат си.

— Продължавай да буташ! — нареди му задъхано. — Трябва… да успеем.

В този миг часовникът на състезанието отбеляза 3:00. От сега нататък всяка секунда щеше да им струва по 2 точки… а им оставаха още 80 метра.

— Раз-два!

20 секунди минаха.

— Раз-два!

Вече станаха 40 секунди.

— Раз-два!

Една минута.

70 секунди, след като времето за финиширане беше минало, под бараж от проблясващи светкавици и прожектори на камери, Джейсън и брат му Бъг избутаха „Аргонавт“ през линията на финала и се строполиха един върху друг.

 

 

Ако не беше атаката на 42-ра улица, Джейсън щеше да спечели състезанието с 60 точки преднина.

Обаче закъснението му със 70 секунди да пресече финала в указаното време му стовари тежко наказание — лишаване от 140 точки. Така Джейсън завърши на 3-то място зад двамата специалисти по състезания с вратички от ВВС на САЩ Карвър и Левицки.

Фабиан се беше класирал на 4-то място, подпомогнат от това, че се беше лепнал като опашка към задния спойлер на Джейсън. Ромба беше предоволен, че е успял да завърши 5-и.

Последните четирима пилоти — Хасан, Рейн, Чоу и Райце — или бяха катастрофирали (Чоу), финиширали със закъснение (Хасан и Рейн) или просто не се бяха справили добре (Райце).

Пилот	Суперспринт „Либърти“	Манхатънско състезание на вратички	Преследването	Търсенето	Общо
1. Ромба, А. (1) Отбор на „Локхийд-Мартин“	10	6			16
2. Фабиан (17) Отбор на „Рено“	9	7			16
3. Труво, Е. (40)	8	3			11
4. Карвър, Е. (24) Отбор ВВС на САЩ	7	10			17
5. Левицки, Д. (23) Отбор ВВС на САЩ	6	9			15
6. Скайф, М. (102) Отбор на „Дженеръл Мотърс“	5	4			9
7. Хасан, Р. (2) Отбор „Локхийд-Мартин“	4	0			4
8. Рейн, Д. (45) Отбор „Боинг-Форд“	3	1			4
9. Чоу, А. (38) Отбор на Китай	2				2
10. Райце, Р. (51) Отбор „Порше“	1	2			3
11. Ривиера, П. (12) Отбор „Ломбарди“	0	5			5
12. Чейсър, Дж. (55) Отбор „Ломбарди“	0	8			8
13. Райце, Х. (50) Отбор „Порше“	НЗ
14. Мартинес, Карло (44) Отбор „Боинг-Форд“	НЗ
15. Питърс, Б. (05) Фирмен отбор на „Дженеръл Мотърс“	НЗ
16. Идеки, К. (11) Отбор „Ямаха“	НЗ

С един скок Джейсън с 8-те точки за класирането на трето място изпревари Хасан, Рейн, Чоу и Райце, да не говорим за своя колега от отбор „Ломбарди“ Пабло Ривиера.

Сега беше 7-и в общото класиране.

Което означаваше, че по най-невероятен начин след първите две състезания е сред класиралите се осем състезатели.

Джейсън Чейсър още не беше отпаднал от Мастърс.

И беше само на две състезания от славата…