Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Състезателни коли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hover Car Racer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2014)

Издание:

Матю Райли. Летящ старт

Австралийска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2012

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-344-7

История

  1. — Добавяне

На Мат Мартин

Благодарности

Здравейте, читатели!

Както веднага ще забележите, в „Летящ старт“ има едно съвсем ново нещо: картите със състезателните трасета и произведенията на изкуството. Досега в моите книги винаги е имало карти и диаграми, а с „Летящ старт“ зная, че съм направил нещо ново, каквото не съм виждал в никой роман досега. За мое щастие това ми позволи да работя с един от най-добрите графични дизайнери в Австралия — Рой Говие от студио „Ксифос“.

Макар че Рой вече беше създал ракетата на носа на „Плашилото“, сега задачата беше много по-сложна. Той взе за три месеца моите (откровено казано твърде жалки) карти със състезателните маршрути и ги превърна в страхотни триизмерни произведения на изкуството с летящи състезателни коли. Благодаря му за положените големи усилия.

Освен него има и много други, на които трябва да благодаря:

Прекрасният екип на „Пан Макмилан“ начело с моята невероятна издателка Кейт Петерсън (която полека-лека се превърна в апостол на разширяването на фентъзи пазара в тази страна). Джейн Новак — моята прекрасна рекламна агентка. Серина Роуъл — моята неуморна редакторка. Освен това съм задължен на Рос Гиб, Пол Кенеди, Джанин Фоулър и Джеймс Фрейзър за техните напътствия и опит. И разбира се, благодарности за търговските пътници на „Пан Макмилан“, които всеки ден посещават книжарници, за да им продават моите книги. Книгоиздаването е отборна игра, а те са един сензационен отбор.

И накрая — моята най-голяма благодарност е към жена ми — Натали. Един ден, когато се върна от работа, тя ме завари — мен, голям човек — превърнал стаята в кочина с части за модели, лепило и боя, а аз вдигнах първия прототип на „Аргонавт“ и заявих: „Виж какво направих — летяща кола!“. Друг път, като се прибра, всекидневната беше заета от двуметров стиропорен модел на пирамида на маите. И в двата случая тя само се усмихна и каза: „Прекрасно!“. Всеки писател трябва да се радва на такава подкрепа.

Да, наистина, всеки, който познава писател, никога не бива да подценява цената на своята подкрепа.

Добре, а сега стига с това и да се залавяме със състезанията.

Матю Райли

Сидни, Австралия

Септември 2004