Клайв Къслър, Грант Блекууд
Златото на Спарта (39)

Глава 37

Десет минути по-късно отново бяха във водата и караха на север. Този път гледаха да стоят далеч от прибоя и скалите, дори с цената на малко забавяне. Времето беше спокойно и вълните се търкаляха бавно, но Сам и Реми бяха постоянно нащрек за скалите, които ги дебнеха някъде отляво. Не искаха да рискуват отново да се озоват в лабиринта.

След трийсетина минути Сам намали мощността и остави лодката да се носи свободно. Реми го погледна въпросително. Сам сложи ръка на ухото си, посочи напред и прошепна:

— Лодка!

В мъглата наистина се чу ръмженето на мощен двигател, който явно пресичаше отляво надясно някъде пред тях. Доловиха бръмченето на радио и металически глас, но нито Сам, нито Реми разбраха какво казва.

Минаха десетина секунди.

В мъглата проблесна прожектор и започна да обхожда водата в близост до брега. След трийсетина секунди изгасна и лодката потегли, насочвайки се обратно натам, откъдето бяха дошли Сам и Реми.

— Охраната на Бондарук? — предположи Реми.

— Или Украинската брегова охрана — отвърна Сам. — И в двата случая е добре да стоим далеч от тях. Ако са хората на Бондарук, можем да го приемем за добър знак.

— Това пък защо?

— Ако ни бяха забелязали, щяха да пратят повече лодки.

През следващия един час продължиха на север покрай брега, играейки си на котка и мишка със загадъчната патрулна лодка, която се движеше невидима около тях. Чуваха двигателя й, а от време на време виждаха прожектора, който светваше, обхождаше водата и пак изчезваше. На три пъти Сам използва мотора, за да се отместят бавно от лъча.

— Оглеждат на определени интервали — обади се Реми, — засякох го.

— Това ще ни бъде от полза. Постарай се да го следиш.

— Трябва да са хората на Бондарук. Иначе защо ще обикалят само това място?

— Имаш право.

След няколко минути шумът от двигателя отново отслабна и Сам върна лодката към желания курс. Не след дълго високо върху скалите отдясно видяха светлини. Реми се ориентира по фара и каза:

— Това е! Това е Хотин!

Сам насочи лодката към брега, а Реми, застанала на носа, се взираше напред. В един момент вдигна ръка и посочи наляво. Сам зави натам и видя как в мъглата отдясно се материализира скална стена. Завъртя се успоредно на нея и продължи.

Звукът от мотора се промени от ехото на скалите, докато минаваха под моста под имението. От скиците и схемите на острова знаеха, че това е открит тунел, двайсет и пет метра висок и двеста метра широк, простиращ се успоредно на брега в продължение на стотина метра. Достатъчно голям за среден размер кораб.

— Трябва да рискуваме и да светнем — прошепна Сам. Реми кимна и извади фенер от джоба си. Лъчът му се плъзна по околните скали.

— Сега ще разберем дали Бохуслав ни е преметнал промърмори тя.

След малко възкликна:

— Ха, да му се не види! Ето там, точно под лъча! Намали, намали!

Сам намали скоростта на лодката, после върна назад, докато се изравнят с мястото, което сочеше Реми.

От скалата на височината на брадичките им стърчеше нещо като ръждясала железопътна релса, на педя над нея имаше още една, и още една… Сам наклони глава назад, следейки стълбата, която постепенно се откриваше под лъча от фенера на Реми.