Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Завоевателите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Conquerors’ Heritage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Ripcho (2012 г.)

Издание:

Тимъти Зан. Наследството на завоевателите

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка ИК „Бард“ ООД

Формат 84/108/32

Печатни коли 17

ИК „Бард“ ООД, 2000 г.

ISBN: 954-585-116-3

История

  1. — Добавяне

23.

Совалката остави Трр-гилаг на малко частно летище на петнадесет хилядоразкрача южно от Тръстиковото село. Правителственият пилот му даде на заем едноместен самоход, обеща да се върне след два тентарка и издигна машината си във въздуха.

Пътуването на север към къщата на майка му беше дълго и самотно. Трр-гилаг видя само няколко сгради — ферми и стопански постройки, повечето от които отстояха на значително разстояние от запуснатия прашен път. Единствените други коли, с които се разминаваше, бяха селскостопански машини. Нямаше много за гледане.

Но пък имаше много време за мислене.

Мислите далеч не бяха приятни. Той се опита да се съсредоточи върху опита да спасят вероятно живия Прр’т-зевисти и върху това как би могъл да размени този факт срещу възстановяването на предбрачното си споразумение с Клнн-даван-а. Но в цялото уравнение имаше прекалено много „ако“, вероятности и несигурност. И дори планът да сработеше перфектно, винаги оставаше тежестта на престъплението на майка му.

Майка му. Трр-гилаг въздъхна, отново обзет от чувство за вина. Едва в совалката се бе сетил за най-важното. Трр-пификс-а се бе опитала да открадне своя фссс-орган, защото не искаше да стане старейшина.

И се бе провалила. Което означаваше, че правото й на избор вече й е отнето. Трр-гилаг все още не можеше да разбере дали този факт го облекчава, или го натъжава още повече.

Когато пристигна пред къщата на майка си, около нея се рееха неколцина старейшини.

— Здравейте — обърна се към него един от тях. — Кой сте вие?

Трр-гилаг го изгледа.

— Защо?

Другият сякаш се изненада.

— Просто се чудя. Чух, че миналата нощ тук се е случило нещо и са били забъркани правителствени воини и някакви престъпления. Просто се чудех дали не знаете нещо.

Трр-гилаг направи гримаса. Значи слуховете вече бяха тръгнали. Неизбежно, наистина. При толкова много свободно време…

— Съжалявам — кратко каза той и продължи към вратата.

— Чакайте малко. — Пред него застана втори старейшина. — Къде отивате?

— Вътре — отговори Трр-гилаг. — Какво ви засяга това?

— Имате ли разрешението на собственика?

— Имам това. — Трр-гилаг показа ключа.

— А разрешение? — повтори старейшината.

Трр-гилаг се спря.

— Имам всички разрешения, които са ми нужни — бавно каза той. — Пак ви питам — какво ви засяга това?

— Това е нашата земя — обади се трети старейшина. Гласът му звучеше малко обидено. — Наше право и задължение е да я пазим.

Внезапно Трр-гилаг се почувства отвратен и уморен от старейшините.

— Това са пълни глупости — хладно каза той. — И вие много добре го знаете. Никога не сте обръщали ни най-малко внимание на Трр-пификс-а, докато не сте надушили възможност за малко клюки. Това е всичко, което искате. Забравете.

— Как смееш да говориш така със своите старейшини? — наду се третият старейшина. — Ние сме…

— Не давам пукната пара за това какво сте — сряза го Трр-гилаг и премина през цялата компания. Отключи вратата и влезе в къщата.

Почти очакваше старейшините да го последват, най-малкото за да изразят мнението си за маниерите му и за нуждата от уважение. Но дори да го бяха последвали, не се издадоха.

Най-вероятно се бяха върнали в родовите си храмове да разкажат с най-малките подробности за ужасно невъзпитания млад мъж, появил се пред обвитата с тайнственост къща на Трр-пификс-а — Кеера’рр.

Майка му беше живяла в този дом сравнително кратко, но въпреки това мястото бе пълно със спомени. Няколко стоудара Трр-гилаг просто се разхождаше из стаите, разглеждаше мебелите и картините, които помнеше от детството си, докосваше бродериите, които тя толкова обичаше да прави и с които така се гордееше. Тук-там се виждаха кесии и шалчета, върху които беше започнала да работи. До мивката в кухнята откри градинските инструменти, грижливо почистени и оставени да съхнат. Върху извитата повърхност на лопатката все още се виждаше капка вода. Трр-гилаг вдигна лопатката, завъртя я и загледа как капката се стича по края й.

С крайчеца на окото си забеляза как нещо проблесна и се раздвижи. Значи не всички старейшини си бяха отишли. Трр-гилаг рязко се извъртя, пое дъх да каже веднъж завинаги на тези любопитни клюкари какво мисли за тях…

— Здравей, синко. — Гласът на Трр’т-рокик беше гробовен. — Радвам се да те видя пак.

Трр-гилаг ахна.

— Татко — успя най-после да възвърне гласа си той.

Сериозното изражение върху лицето на Трр’т-рокик малко се пропука.

— Предполагам, че това е заради неочакваната среща — кисело се усмихна той. — Или имаше нещо да казваш?

— Не, не — побърза да го увери Трр-гилаг и махна неопределено към вратата. — Помислих, че е някой от местните…

Замръзна, все така сочейки вратата, когато го настигна вторият удар. Това не беше родовият храм на Трр. Намираше се тук, южно от Тръстиковото село, на 115 хилядоразкрача разстояние от него.

На петнадесет хилядоразкрача извън достъпния за баща му периметър.

— Не, това не е халюцинация — спокойно каза Трр’т-рокик. — Наистина съм тук.

— Но как? — смутено махна с език Трр-гилаг.

— Боя се, доста незаконно — призна Трр’т-рокик. — Разбира се, изобщо не сме предполагали, че някой ще разбере. При нормално стечение на обстоятелствата никой нямаше да разбере. Но обстоятелствата вече далеч не са нормални.

— Чакай малко. Моля те, чакай малко. Как така си тук? Какво, да не би да имаш резен или нещо подобно?

— Без „или нещо подобно“ — каза Трр’т-рокик. — Говорих с един приятел и той отряза резена. Така че да мога да държа майка ти под око.

Трр-гилаг бавно кимна. Разбира се. Направо очевидно, като се замислиш. Типично в стила на баща му.

— Без тя да знае, предполагам.

Трр’т-рокик извърна глава.

— Не можех да й кажа, Трр-гилаг. Тя не ме искаше. Никога не пожела да ме види отново. Но аз не мога да приема това. Не мога да я оставя да си отиде просто ей така.

Трр-гилаг въздъхна. Наистина, непристойно беше да я шпионира. Но, от друга страна, не можеше да го обвинява.

— Извадил си голям късмет. Сигурно си даваш сметка. Ако беше решила да обиколи местните пирамиди, със сигурност щеше да те хване.

— О, наистина извадих късмет — мрачно каза Трр’т-рокик. — Но не този. Разбираш ли, моят резен не се намира в никоя от местните пирамиди. Нито в местните храмове. Той е… е, да кажем, че е поставен на едно неофициално място.

Трр-гилаг се намръщи. И внезапно разбра.

— Да не искаш да кажеш, че си го метнал в… в някаква кутия или нещо подобно?

— Страхувам се, че си напълно прав — призна Трр’т-рокик. — Намира се в затворен контейнер, заровен под храстите. — Той напрегнато погледна сина си. — Ти си потресен, разбира се. Не мога да те виня за това.

Трр-гилаг въздъхна. Много добре виждаше острата ирония във всичко това. Двамата с Трр-мезаз замисляха да поставят незаконния резен на Прр’т-зевисти в някаква кутия на Доркас. А баща им вече беше направил същото. Сигурно беше наследствено…

— Всъщност не съм чак толкова потресен, колкото мислиш. Кой ти помогна?

— Е, вече нищо не ми пречи да ти кажа. След всичко онова, което се случи, така и така ще се разчуе. Несъмнено ще проверят всички фссс-органи в родовия храм.

Трр-гилаг кимна. Отново беше очевидно.

— Трр-тулкож, нали? — попита той. — Само храмов пазител има такъв достъп.

— Да. Здравата ще загази, когато всичко излезе наяве. Но нищо не можем да направим. — Той погледна сина си с внезапен блясък в очите. — Можем обаче да направим нещо за майка ти. Разбираш ли, не присъствах на онова събрание на старейшините миналата вечер. Бях тук.

Опашката на Трр-гилаг трепна.

— Бил си тук? Имам предвид, тук, в самата къща?

— Тук, в самата къща. И видях всичко. Бяха двама, двама млади мъже, облечени в костюми, каквито можеш да видиш във военните филми. Дойдоха до вратата, оставиха кесията на земята, след което почукаха два пъти и избягаха.

— Защо не си предупредил останалите старейшини?

— Де да го бях направил — въздъхна Трр’т-рокик. — Но не разбрах значението на онова, което видях. Чак когато воините излязоха от прикритието си и се насочиха към къщата…

— Чакай малко — намръщи се Трр-гилаг. — Воините са излезли от прикритието си ли? Откъде?

— О, бяха навсякъде. — Трр’т-рокик направи неопределен жест. — От стопанските сгради наоколо, от канавките, от полето… направо отвсякъде. Не ги забелязах чак докато не се раздвижиха.

Трр-гилаг притисна език към небцето си.

— Но тогава това означава, че не е имало никакво анонимно обаждане, което да ги накара да се намесят навреме, за да попречат на майка ми да унищожи своя фссс-орган — бавно каза той. — Те са знаели предварително. И същевременно твърдиш, че преднамерено са оставили онези двамата да избягат?

— Не зная доколко е било преднамерено. Може просто да са били неподготвени. Нали ти казах, всичко стана много бързо.

— Може би — изръмжа Трр-гилаг. — Но няколко добре разположени старейшини би трябвало да предупредят воините достатъчно рано, за да могат да заловят онези двамата. Ако приемем, разбира се, че воините са искали да ги заловят.

— Много внимавай, синко — предупреди го Трр’т-рокик. — Това може да доведе до още по-сериозни неприятности.

Трр-гилаг пренебрежително махна с език.

— И без това вече си имам сериозни неприятности. Или ще си имам съвсем скоро.

— Затова няма нужда да си усложняваш положението, като повдигаш неоснователни обвинения — контрира Трр’т-рокик. — Това няма да помогне на майка ти.

Трр-гилаг се насили да успокои надигащия се в него гняв.

— Тогава ще намерим доказателства. Казваш, че си видял онези двама зхиррзхианци. Ще ги познаеш ли, ако ги видиш отново?

— Със сигурност.

— Добре тогава. — Трр-гилаг замислено прокара пръст по градинската лопатка. — Тогава ще пуснем описанието им на старейшините и ще видим дали няма да можем да ги открием.

— Рисковано — отрицателно махна с език баща му. — Те със сигурност не желаят да бъдат открити. И при най-малкото подозрение сигурно така ще се покрият, че никога няма да ги намерим.

— Знам — намръщи се Трр-гилаг. — Но това е единствената ни възможност.

— Всъщност може и да не е така — каза Трр’т-рокик. — Казах ти, че двамата избягаха. Но не ти казах, че на стотина разкрача на запад оттук ги чакаше коптер.

— Сигурно са дошли с него от храма. Цял коптер — горчиво каза Трр-гилаг. — Чудя се как правителствените войници са пропуснали и него.

— Не е невъзможно, Трр-гилаг — предупреди го Трр’т-рокик. — Моля те, не си прави неверни заключения от това. Коптерът нямаше светлини, нито маркировка, а освен това беше топлинно екраниран.

— И всичко това доказва, че е бил въвлечен някой с високо положение — контрира Трр-гилаг. — Подобни модификации никак не са евтини. Просто някой е искал да скрие нещо.

— Може би. Но може и да са се излъгали. Моят резен е с малко по-малък размер и нямах много време да огледам коптера преди да се окажат извън обсега ми. Но успях да видя двигателите на коптера, а те се оказаха доста топли. Най-доброто ми предположение е, че машината е летяла ниско над земята през последния хилядоразкрач или някъде там.

— И сигурно ще кажеш, че това е една от причините да останат незабелязани от правителствените части — въздъхна Трр-гилаг.

— Сигурен съм, че това е била целта им — съгласи се Трр’т-рокик. — Които и да са „те“. Но ти не ме разбра. Както казах, двигателите бяха топли. Достатъчно топли, за да излъчват малко количество инфрачервена светлина. — Той мрачно се усмихна. — Както се оказа, достатъчна, за да мога да разчета серийните номера на производителя.

Трр-гилаг усети как зениците му за дневно виждане се свиват.

— Прочел си номерата? — възкликна той. — Значи сме ги хванали. Хванали сме ги за езиците!

— Спокойно, синко, спокойно — вдигна ръка Трр’т-рокик. — Няма да е толкова лесно. Не можем просто да обявим номерата и да ги накараме да си признаят. Както ти самият каза, тук е замесена някоя много важна клечка, а политическата мощ върви ръка за ръка с важността. Не можем да рискуваме да ни нанесат контраудар, който да съсипе целия ни род.

— Какво ще правим тогава? — настоя Трр-гилаг. — Ще си мълчим и ще ги оставим, така ли?

— Разбира се, че не — каза Трр’т-рокик. — Просто казвам, че по нормалния начин няма да стане. Засега Трр-пификс-а е добре — тя е посрамена, но поради някакви причини онзи, който стои зад всичко това, не иска да разгласява случилото се. Това означава, че разполагаме с време. Така че аз ще…

На вратата леко се почука.

В първия момент на Трр-гилаг си помисли, че му се е сторило. Но чукането се повтори. Трр’т-рокик проблесна и изчезна, за да се появи миг по-късно.

— Не зная — прошепна той. — Един зхиррзхианец, мъж, на средна възраст. Изглежда ми познат, но не се сещам откъде.

На вратата се почука за трети път, вече по-настойчиво.

— Остани да гледаш — прошепна на баща си Трр-гилаг и като събра целия си кураж, отвори вратата, готов на всичко.

— Здравейте, изследовател — каза Върховният вожд. — Радвам се, че сте успели да намерите начин да стигнете дотук. Мога ли да вляза?

Трр-гилаг преглътна. Точно това не фигурираше в списъка му от очаквани възможности.

— Разбира се, върховни вожде — каза той и се отмести.

— Благодаря. — Върховният пристъпи напред и Трр-гилаг веднага забеляза дразнещия пулсиращ звук, който го следваше. Зумер, при това вече активиран. Каквото и да предстоеше, явно Върховният го смяташе за поверително.

Но въпреки че не можеше да чува, Трр’т-рокик щеше да е в състояние да наблюдава. Това донякъде го успокои.

— Съжалявам, че ми се наложи да ви накарам да дойдете тук по такъв начин — обърна се Върховният към Трр-гилаг, който тъкмо затваряше вратата. — Но трябва да говоря с вас насаме.

— Във връзка с майка ми ли?

— Във връзка с войната. И с вашата теория, че може би има биохимична основа за агресивността на хората-завоеватели.

Трр-гилаг потисна гримасата си. Целият път дотук… за това?

— Тази теория надали е дълбока тайна, върховни вожде — нетърпеливо каза той. — Вече пуснах някои бележки за нея. Можехме да я обсъдим и в правителствения комплекс.

— Сигурно — спокойно отговори Върховният. — Но надали бихме могли да обсъдим неоторизираното вземане на част от фссс-органа на Прр’т-зевисти.

Трр-гилаг замръзна. Значи знаеха всичко. Сигурно Клнн-даван-а вече се намираше в ареста на Шаманв, а семейството й бе посрамено също като неговото…

— Не — едва успя да изрече той. — Сигурно не бихме могли.

Върховният леко се усмихна.

— Спокойно, изследовател, положението не е толкова лошо, колкото предполагате. Скоро сам ще се убедите. Поне засега никой друг не знае за вашата малка конспирация.

Трр-гилаг положи съществено усилие, за да накара ума си да заработи отново. Естествено Върховният можеше и да лъже. Но Трр-гилаг не виждаше каква полза би извлякъл от това. Оставаше му само да се включи в играта и да види докъде ще доведе всичко това.

— Мога ли да ви попитам как разбрахте?

— От един от старейшините на Прр’т-касст-а, разбира се. Вече бях наредил всичките ви комуникационни линии да бъдат пренасочвани към Оакканв и да минават през някой от правителствените старейшини. Изборът на Прр’т-касст-а затрудни пренасочването на тази връзка, но не го направи невъзможно. Но не това е важното. Важното е, че вие сигурно искате да отидете на Доркас заедно с изследовател Клнн-даван-а. Чудесно, защото аз искам същото.

Трр-гилаг се намръщи. Сериозно ли говореше Върховният?

— Не ви разбирам.

— Много просто. В базата на Доркас има трима пленници. Или може би пратеници, не знаем със сигурност. Един от тях е човек-завоевател. — Върховният погледна Трр-гилаг. — Другите двама са мрачанци.

Зениците за дневно виждане на Трр-гилаг се свиха. Мрачанци?

— Трябва да ви кажа, че не се доверявам особено на мрачанците, върховни вожде.

— Да, зная. И точно затова искам именно вие да разговаряте с тях. Още повече, че ще разполагате и с човек-завоевател за биохимичните си тестове.

— Разбирам. — Трр-гилаг внимателно погледна Върховния. — Трябва ли да приема, че всичко това е… не съвсем оторизирано?

Върховният отвърна на погледа му.

— Аз го оторизирам, изследовател. Това е всичко, от което се нуждаете.

— Да, разбирам това. Имам предвид…

— Зная какво имате предвид — прекъсна го Върховният. — И нямам нито време, нито намерение да обсъждам с вас политически въпроси. Вашите качества са ясни — вие сте добър професионалист и не отстъпвате пред авторитета на традициите, когато се налага да се направи нещо. Въпросът ми е също толкова ясен — отивате, или не?

— Разбира се, че ще отида — отговори Трр-гилаг. — Кога?

— Незабавно. — На лицето на Върховния сякаш се изписа облекчение. — Един кораб вече ви очаква на летището, на което кацнахте. Можете да оставите самохода там, ще го приберат по-късно.

— Добре. Но нямам никакъв личен багаж и оборудване.

— Дрехи и лични вещи ще намерите на борда на кораба. По пътя ще се отбиете на Базов свят девет. По всяка вероятност там ще намерите основната част от оборудването. Дайте на командира на кораба списък с липсващите неща. Всичко ще ви бъде изпратено оттук направо на Доркас. Това удовлетворява ли ви?

— Напълно — кимна Трр-гилаг. — Благодаря ви.

— Тогава тръгвайте. И още нещо. Командир Трр-мезаз докладва, че хората-завоеватели на Доркас са направили вероятно два опита да проникнат в района северно от базата ни.

— Да — потръпна Трр-гилаг. — Каза ми.

— Разбира се, командирът не може да обясни причината за това. — Гласът на Върховния стана твърд. — Но ние с вас няма какво да гадаем.

— Не — промърмори Трр-гилаг. Не, изобщо нямаше нищо за гадаене. — КИОРО.

— Да. И ако един от компонентите му е все още там, няма начин хората-завоеватели да го оставят на мястото му. Ако се наложи, вие сте оторизиран да разкажете на брат си всичко за това оръжие. И да предприемете каквото е необходимо, за да не могат хората-завоеватели да стигнат до него. Разбрахте ли?

— Да — кимна Трр-гилаг.

— Добре. Тогава вървете. И нито дума никому.

— Нито дума никому — потвърди Трр-гилаг и тръгна към вратата.

— И късмет — добави Върховният.

 

 

Успя да размени само няколко думи с баща си преди самоходът да излезе извън обсега на Трр’т-рокик. Каза му само, че напуска Оакканв и че той няма за какво да се безпокои.

Самият Трр-гилаг не беше толкова убеден в това. Можеше да се окаже капан, в който да паднат заедно с Клнн-даван-а, а родовете и клановете им да бъдат компрометирани. Можеше само да гадае в името на какви политически цели.

А може би целта бе Трр-мезаз? Да се окаже забъркан със съмнителен цивилен, който прави опити върху вражески пленник, без да разполага с официално разрешение. Бърз и удобен начин да го лишат от поста му.

Би могло да е и нещо много по-просто — да отстранят самия него, докато двамата зхиррзхианци, подвели Трр-пификс-а, успеят да се укрият на сигурно място, така че никога да не бъдат намерени.

Но и всичко друго би могло да е истина. И ако бе така — ако имаше дори шанс пътуването му до Доркас да помогне на зхиррзхианците във войната — то рискът си заслужаваше.

Глупост или смелост. Само времето можеше да покаже.