Тимъти Зан
Наследството на завоевателите (16)

16.

Вълната се блъсна в огромната скала, извисяваща се на петдесет разкрача над океана. За един кратък момент нищо не се случи. След това подножието на скалата сякаш експлодира в бяла пяна. Вятърът я подхвана и понесе наоколо пръски, които превръщаха сивия камък в черен. Пяната се превърна в поточета и малки водопади и водата изтече обратно в морето.

Трр-гилаг вдиша дълбоко, наслаждавайки на соления въздух, и погледна надолу. Опитваше се да познае коя вълна ще предизвика следващото представление. И да не мисли за онова, което ставаше в негово отсъствие там, в главната сграда на рода Кллн.

— Стихове ли съчиняваш? — обади се познат глас зад него.

Трр-гилаг се обърна. Кллн-торун, братът на Клнн-даван-а, облечен в официалните одежди на рода, внимателно изминаваше последните няколко разкрача, който ги разделяха.

— Какво те кара да мислиш така? — опита се да надвика рева на вълните Трр-гилаг.

— Мислех, че си точно такъв тип. Особено както стоиш тук и съзерцаваш океана.

— Типично за Кллн самодоволство. Какво те кара да мислиш, че хълмовете и потоците в територията на Трр не могат да се сравняват с някакъв жалък океан?

Кллн-торун леко се намръщи.

— Да не би да могат?

Трр-гилаг се усмихна и махна отрицателно с език.

— Нямат никакъв шанс.

— А! — Лицето на Кллн-торун се проясни. — Не мислех така. Накара ме да се разтревожа.

Трр-гилаг погледна отново към океана, точно в момента, когато една по-малка вълна се разби в скалата.

— А ти? Съчиняваш ли стихове за океана.

— Не. Опитах няколко пъти на младини. Но така и не успях да напиша нещо добро. Сигурно просто умът ми не работи по този начин.

— Да ти кажа истината, моят също — сви рамене Трр-гилаг.

— О, я стига — намръщи се Кллн-торун. — Ами онези три стихотворения, посветени на Клнн-даван-а веднага след първата ви среща?

— Не ти ги е показвала, нали? — подозрително го изгледа Трр-гилаг.

— О, не, разбира се — увери го Кллн-торун. — Само ми прочете избрани пасажи. Наистина са много добри.

— Радвам се, че съм те заблудил. Истината е, че проливах кървава пот над тях и така и не успях да ги направя такива, каквито исках. Много съм благодарен, че привлякоха вниманието й преди да ми се наложи да съчинявам други. Все още съм наполовина убеден, че тя започна да ме забелязва от чисто съжаление.

— Надали — леко се усмихна Кллн-торун. — Напротив, беше много впечатлена от тях. И от теб, разбира се.

— Не е и на половината на онова, което почувствах аз — промърмори Трр-гилаг и погледна през рамо. Главната сграда на Кллн се извисяваше зад него. Каменните й стени сякаш бяха продължение на скалата, на която бе кацнала. Вътре се намираше Клнн-даван-а, изправена пред лидерите на рода и клана й. Опитваща се да спечели битката, която вече беше спечелила срещу брат си и родителите си.

При това сама. Не пуснаха Трр-гилаг. Нито Кллн-торун, нито родителите и най-близките й приятели. И на тях не им оставаше нищо, освен да стоят в чакалнята или да се мотаят навън, да се чудят какво става вътре и да чакат да ги извикат. Глупава, остаряла съдебна процедура…

— Чух, че баща ти е станал старейшина преди половин цикъл — каза Кллн-торун. — Съжалявам, че не успях да присъствам на церемонията по посрещането му. Беше точно в разгара на нахлуване на бръмбари шахбба и се нуждаехме от всички.

— Няма нищо — каза Трр-гилаг. Старото чувство за вина се надигна отново. — Случи се така, че и аз не успях. Точно тогава участвах в археологически разкопки. Нямахме почти никакви възможности за пътуване.

— Да, Клнн-даван-а веднъж пропусна церемонията на един наш чичо поради същите причини. Как привиква Трр’т-рокик към новия си живот като старейшина?

— Доста добре, доколкото забелязах — отговори Трр-гилаг и кимна към океана. — Най-голямата му грижа през последните няколко завъртания май е как да уреди новият храм да бъде построен близо до река Амт’бри, за да може да чува шума на водата. Представи си какво би поискал, ако можеше да види това.

— Не ми се налага да си го представям — мрачно каза Кллн-торун. — Лидерите на Дхаа’рр вече ни се качиха на върховете на езиците с исканията си да им позволим да направят пирамиди покрай брега.

— Нима? — Трр-гилаг се огледа. Като се изключеше главната сграда, се виждаха само няколко други постройки. — Изненадан съм, че тук вече не е издигната цяла гора от храмове.

— Всъщност никога няма да видиш храмове толкова близо до брега. Солта винаги се е смятала за прекалено опасна за фссс-органите, за да може някой да си позволи такъв риск.

— Ясно — кимна Трр-гилаг. — Но това не е такъв проблем, при положение че си имаш работа с резени.

— Именно. И колкото повече стават резените, толкова повече шум се вдига.

Трр-гилаг отново се загледа в океана.

— Е, поне на Дхаранв имате много свободна територия за усвояване. Онези от нас, чиито центрове са все още на Оакканв, не разполагат с подобно предимство.

— Може би — каза Кллн-торун. — Но дори тук нещата не са толкова лесни, колкото би могъл да си помислиш. Всички известни и красиви места вече са нечия собственост — родова или частна. Много от тях се развиват бързо.

— И никой от собствениците не желае отегчени старейшини да му се мотаят в краката и да надзъртат през рамото му.

— Точно така. — Кллн-торун замислено докосна бузата си. — Знаеш ли, Трр-гилаг, ако трябва да бъда съвсем честен, всичко това започва да ме тревожи. Чудя се дали нещата няма да излязат извън контрол.

— Как?

— Ами… — Кллн-торун се поколеба. — Изучавал ли си някога зхиррзхианската история? Сериозно, имам предвид.

Трр-гилаг сви рамене.

— Минах обичайните курсове и малко отгоре. Нищо специално.

— Аз се позанимавах доста. Особено внимание отделих на Войните на старейшините.

— Така ли? — Трр-гилаг го погледна. — Нямах представа, че се увличаш от военна история.

— Просто защото се старая да избегна конфликтите в собствените си работи не означава, че не ми е интересно да чета за тях. Всъщност смея да твърдя, че ако искаме да избягваме конфликтите, трябва да ги изучим по-добре.

— Напълно логично — съгласи се Трр-гилаг. — И за какъв заплашващ да се повтори конфликт от миналото става дума?

Кллн-торун хвърли погледна към главната родова сграда.

— Известно ли ти е, че точно такава борба за територии между старейшини и телесни е подпалила Третата война на старейшините?

Трр-гилаг се намръщи и се опита да си спомни онова, което беше учил навремето.

— Е… ситуацията не е точно същата. Тогава всички сме били натъпкани на Оакканв. А сега имаме още седемнадесет свята, които да усвояваме.

— Което според мен е главната причина, поради която са ни необходими петстотин цикъла, за да достигнем отново до същата точка, вместо онези триста, изминали между Втората и Третата война — отбеляза Кллн-торун. — Но тук се намесва и един друг фактор. По онова време е било съвсем обичайно старейшините да са наоколо през цялото време. Присъствието им е било част от живота на всеки. А сега изведнъж културата ни сякаш е обсебена от желание за уединение и лично усамотяване, което понякога достига до враждебност. Не желаем някой друг да е толкова близо до нас. Особено старейшини. Все по-силни стават исканията храмовете и пирамидите да се поставят на такива места, че малки, а понякога и по-големи градове да се окажат извън периметъра им. Поне на Дхаранв районите, които са недостъпни за старейшини, се развиват невероятно бързо. Това е безсмислено.

— Всъщност не е така — замислено каза Трр-гилаг. — Това, което виждаш тук, е следствие от културна промяна. Преди петстотин цикъла всички са живеели повече или по-малко на едно и също място и единствените старейшини около тях са били от собствения им род. Познато, удобно, уютно. С отварянето на границите и пътуването между звездите, особено през последните стотина цикъла, никога не можеш да знаеш кой е до теб и кой наднича над рамото ти. Това е изнервящо. А когато си нервен твърде често, лесно можеш да станеш и агресивен.

— Прав си — кимна Кллн-торун. — Не бях помислил за това.

— Е, имам малко повече опит в културологията — каза Трр-гилаг. — Освен това живея по този начин по-често от теб. Като живееш и работиш в овощната градина на рода си, ти ставаш много по-силно свързан с традиционната зхиррзхианска култура.

— Да, разбирам. А ето и още един фактор — при всички тези пирамиди самите старейшини стават все по-слабо свързани със собствените си родове. — Кллн-торун се намръщи. — Всъщност това може би прави подозренията ми още по-достоверни.

— Какви подозрения?

Опашката на Кллн-торун трепна.

— Че според мен старейшините имат голяма изгода от войната срещу хората-завоеватели.

Трр-гилаг го погледна изненадано. Величествената гладка на океана моментално се изпари от вниманието му.

— Какво имаш предвид?

— Ами, помисли си. Всяка планета, която можем да завладеем от хората-завоеватели, е още един свят, който да усвояват старейшините. Повече разнообразие, повече гледки — повече пространство по принцип.

— Не мислиш сериозно, че някой ще започне война само заради разнообразието и гледките, нали?

— Не, разбира се. Най-малко не специално заради гледките. Но ние превземаме нови територии. А това винаги е била една от основните причини за войните. А и не забравяй, че онова, към което старейшините се стремят по-силно, отколкото дори към гледките, е работата. Всеки нов свят им създава работа — от свързочници нагоре.

Трр-гилаг отново погледна към сградата зад тях и си помисли за света, от който току-що бяха пристигнали двамата с Клнн-даван-а. Когато зхиррзхианците се бяха натъкнали на чиг преди около двеста цикъла, те вече бяха имали колонии на два свята и бяха започнали да изследват други два. Последвалата война ги бе принудила да се върнат на родната си планета Грий, където стояха и досега под зоркото око на окупационните сили на зхиррзхианците.

А четирите им колонии бяха част от осемнадесетте свята. С хиляди зхиррзхианци и стотици пирамиди, разпръснати навсякъде.

— Зная, че звучи неправдоподобно — наруши мислите му Кллн-торун.

— Да, наистина е така. Най-малкото трябва да предположиш наличието на някакъв огромен заговор, в който е включен буквално всеки старейшина. Сам ще признаеш, че това не е много вероятно.

— При нормални условия — определено. Всички знаем колко бързо се разпространява информацията сред обществото на старейшините. Но понякога част от тази информация е под контрола на ограничен кръг старейшини. Изследователската група на Клнн-даван-а на Грий е добър пример за това. Тя ми каза, че независимо че баща ти вече е чул за заплахата към предбрачното ви споразумение, нейните старейшини не са й казали нито думичка. Трябваше лично да отидеш дотам, за да й го кажеш.

Трр-гилаг се обърна към океана, но почти не го видя — така силно се бяха свили зениците му. Обяснението за началото на войната беше, че хората са агресивни завоеватели, които преднамерено и безмилостно са нападнали миролюбивите зхиррзхиански изследователски кораби и са използвали оръжия срещу старейшини. И единственият източник на тази информация бяха осемте старейшини на борда на корабите.

Трр-гилаг бе чул това твърдение от първа ръка, когато бе разговарял с Бвее’т-хиббин на Оакканв. И бе приел, че един старейшина няма никакви причини да лъже.

Ами ако Кллн-торун бе прав? Ами ако Бвее’т-хиббин бе имал причина да излъже? Ами ако пленникът Фелиан Кавана бе казвал истината за онази битка?

Ами ако зхиррзхианците наистина бяха започнали тази война?

— Много се умълча — обади се Кллн-торун.

Трр-гилаг се опита да се съсредоточи върху реалността.

Дали мислите на Кллн-торун се въртяха около нещо подобно? По всяка вероятност. Професията градинар не бе особено престижна, но Кллн-торун беше много по-умен, отколкото се предполагаше. Дали да му разкаже за разговора си с Бвее’т-хиббин? А може би — и за твърденията на Фелиан Кавана?

Но никой от тях не разполагаше с доказателства… а в родовата сграда имаше старейшини, които спокойно биха могли да подслушват разговора им.

— Интересно предположение — каза вместо това той. — Допускам, че може да има някои старейшини, които преиначават нещата или дори лъжат. Но не мога да си представя, че има някакъв мистериозен заговор на старейшини. Дори и малка конспирация.

— Разбирам. — Известно време Кллн-торун сякаш изучаваше лицето му. След това с подчертана небрежност се обърна към океана. — Е, нали все пак ти си експертът по култури. Би трябвало да знаеш по-добре.

— Хм — неопределено каза Трр-гилаг. Изгаряше от желание да разбере какво си мисли Кллн-торун точно в момента. Беше ли приел последните му думи за чиста монета? Или просто се забавляваше и теорията му за конспирации бе просто игра на ума му?

Появи се един старейшина.

— Кллн-торун? — Гласът му едва се чуваше от шума на океана. — Викат ви в залата.

— Идвам. Ами Трр-гилаг?

През прозрачното лице премина сянка на отвращение.

— Той също може да дойде — неохотно каза старейшината. — Но побързайте и двамата. Чакат ви.

И старейшината изчезна.

— Не се притеснявай — каза Кллн-торун, докато двамата с Трр-гилаг вървяха по скалистия бряг. — Щом ни викат едва сега, могат да ни почакат малко.

— Да. — Опашката на Трр-гилаг се мяташе нервно. Моментът беше настъпил. Съдът на лидерите на рода и на клана Дхаа’рр над него и Клнн-даван-а.

— Трр-гилаг — Кеера’рр? — промърмори един глас в ухото му.

Трр-гилаг се обърна и видя точно до себе си лицето на старейшина. Жена, съвсем непозната.

— Да?

— Шш! — каза тя, преди да изчезне.

— Какво беше това? — обърна се Кллн-торун.

— А… нищо — отговори Трр-гилаг и се огледа. Очевидно старейшината искаше да говори с него насаме. Нещо свързано с Клнн-даван-а? — Виж, защо не продължиш? Ще те настигна след малко.

Кллн-торун изглеждаше озадачен, но само кимна.

— Добре. Но не се бави.

И продължи, като леко се прегърби, докато се катереше нагоре по склона. Трр-гилаг се огледа, след което отиде до една покрита с водорасли скала.

Не му се наложи да чака дълго. Старейшината се появи отново.

— Съжалявам — каза тя. Лицето й беше същинско огледало за бързо сменящите се чувства, които я терзаеха. — Наистина съжалявам. Всъщност дори не трябва да говоря с вас… искам да кажа, вие дори не сте Дхаа’рр и…

— Всичко е наред — прекъсна я Трр-гилаг. — Освен това всяко нещо, което засяга Клнн-даван-а, е нещо, за което имам правото да знам.

Старейшината трепна, явно изненадана.

— Клнн-даван-а ли? Не става въпрос за Клнн-даван-а. А за Прр’т-зевисти.

Трр-гилаг се отдръпна към скалата.

— Разбирам.

— Не, не разбирате — каза старейшината. Гласът и лицето й потрепериха от внезапен гняв и отчаяние. — Изобщо не разбирате. Или изобщо не ви е грижа, че ще отнемат последния му шанс. Последния! Но какво ви интересува това?

— Чакайте — протестира Трр-гилаг и вдигна ръка. — Само за момент, ако обичате. Нищо не мога да разбера. Коя сте вие и кой на кого се опитва да отнеме последния шанс?

Старейшината за малко затвори очи.

— Казвам се Прр’т-касст-а. Аз съм съпругата на Прр’т-зевисти. Онзи, който е изчезнал на човешкия свят Доркас.

— Да, знам кой беше той — тихо въздъхна Трр-гилаг. Значи жената на Прр’т-зевисти. Вероятно една от онези, които решаваха бъдещето му с Клнн-даван-а. Страхотно.

— Не „беше“! — извика тя. Гневът и отчаянието се появиха отново на лицето й. — Не „беше“. Е! Той не е мъртъв, Трр-гилаг. Зная, че не е. Не може да е.

Трр-гилаг трепна.

— Вижте, Прр’т-касст-а, зная как се чувствате. Но…

— Млъкнете — сряза го тя. — Млъкнете и ме изслушайте. Лидерите на Дхаа’рр решиха да извършат прощалните церемонии за Прр’т-зевисти след три завъртания. Включително церемонията на изгарянето.

Хлад пробяга през тялото на Трр-гилаг. Церемонията на изгарянето. Ритуалът за унищожаването на фссс-органа на мъртъв старейшина. Вече не се изпълняваше често, но когато се случеше, последиците за близките бяха силно травмиращи. Последното сбогом на някой, когото няма да видят никога повече…

Намръщи се. Чак сега си даде сметка за времето.

— Чакайте малко. Последните церемонии? Вече? Това се случи преди колко… десет завъртания?

— Дванадесет — каза Прр’т-касст-а. — Това е. Само дванадесет завъртания, откакто е изчезнал.

— Но срокът не е достатъчно дълъг. Не и за такова решение. Казаха ли ви на какво основание са го взели?

— Измъкнаха някакъв древен закон на Дхаа’рр — безпомощно махна с ръка Прр’т-касст-а. — Нещо неясно, според което петнадесет завъртания без контакт е достатъчно време за чакане.

— Срокът наистина не ми се вижда достатъчно дълъг — каза Трр-гилаг, като се мъчеше да си спомни дали в законодателството на Кеера’рр има нещо подобно. Не можа. — Сигурно законът е наистина много стар. Преди методите за съхраняване да са станали и наполовина надеждни колкото сегашните.

— Точно така. Помолих един служител от моя род да разучи нещата. Той не успя да го открие сред всички правни документи, създадени след времето на преселването на клана на Дхаранв.

Което означаваше най-малко 350 цикъла. Пък и не бе нещо, на което се позоваваш два пъти на завъртане.

— Но защо правят всичко това?

— Не зная. — На лицето й бяха изписани болка и безпомощност. — Не ми казват нищо. Чиновниците просто ми повтарят закона и казват, че древните традиции на Дхаа’рр трябва да се спазват. А лидерите на клана изобщо не желаят да говорят с мен.

— В такъв случай надали става въпрос само за спазване на традицията — мрачно заключи Трр-гилаг. — Прилича ми на някаква политическа интрига.

— Мисля, че сте прав. Точно затова се обърнах към вас. Вие не сте въвлечен в политическите игри на Дхаа’рр. И въпреки това Дхаа’рр не са ви безразлични — иначе защо да се обвързвате с една от нашите? Нямаме много време. Прр’т-зевисти няма много време. Можете ли да ни помогнете по някакъв начин?

Трр-гилаг погледна възрастното й лице. Сега много добре разбираше онази част от страховете на майка си. Да бъдеш жив, да знаеш и да си абсолютно безсилен.

Самият той едва ли би могъл да стори нещо.

Но как да й откаже?

— Ще се опитам — въздъхна той. — Ще направя каквото… е, ще опитам.

— Благодаря ви. — Прр’т-касст-а вече изглеждаше донякъде успокоена. — С какво ще започнете?

— Първото нещо, от което се нуждаем, е по-добра идея какво всъщност става. — Трр-гилаг хвърли поглед към брега. Кллн-торун вече почти беше стигнал до първите храсти, на няколко разкрача над линията на прилива. — Имам нещо наум, но точно сега трябва да отида в главната сграда, за да разбера какво е решението за нас с Клнн-даван-а. Имате ли резен някъде наблизо?

— Не, родовият ми храм се намира до едно градче на тридесет хилядоразкрача навътре.

— Добре. Нека да се срещнем тогава тук половин тентарк след края на изслушването.

— Ей там има малка пещера — предложи Прр’т-касст-а и посочи един тесен скалист полуостров, издигащ се над вълните неколкостотин разкрача надолу по брега. — Поне ще ви послужи за нещо като убежище.

— Нищо против. Ще се срещнем в пещерата. Останалата част е ваша работа. Дотогава ще трябва да ми осигурите сигурна линия с брат ми командир Трр-мезаз, който ръководи сухопътните операции на Доркас.

— Мога да го направя — каза Прр’т-касст-а. — Да, ще успея.

— Имам предвид наистина сигурна — предупреди Трр-гилаг. — Колкото по-малко старейшини участват, толкова по-добре. Всички те трябва да са ви добри приятели, на които може да се разчита и които няма да продумат нищичко на никого. Ако лидерите на Дхаа’рр разберат за какво си говорим, за двама ни с Клнн-даван-а няма да има абсолютно никакъв шанс.

— О! — Прр’т-касст-а беше поразена. — Дори не си помислих за това. Съжалявам. Аз… аз не…

— Всичко е наред — успокои я Трр-гилаг. — Просто искам да сте сигурна, че връзката ще бъде наред.

— Ще бъде. Кълна се в живота си. Ще бъде. Аз… благодаря ви, Трр-гилаг.

Тя изчезна.

— Няма за какво — промърмори Трр-гилаг на океанския бриз. Всичко това не му харесваше още отсега. Особено подозрението, че ще затъне още по-дълбоко.

Но нямаше да е зле да обсъди ситуацията с Трр-мезаз. Може би той имаше някаква информация. Може би дори някакви идеи.

Но всяка криза с времето си. Трр-гилаг събра кураж и тръгна по брега към главната зала.

 

 

Прр’т-касст-а бе описала мястото на срещата им като пещера. За Трр-гилаг това представляваше всъщност малка вдлъбнатина в скалата, обърната към океана. Беше влажно, шумно и миришеше на разлагащи се водорасли.

Но вълните, които непрекъснато се блъскаха там, щяха да ги предпазят от нежелани гости, а шумът гарантираше, че никой старейшина няма да може да подслушва, без да бъде забелязан.

Когато Трр-гилаг и Клнн-даван-а стигнаха там, Прр’т-касст-а вече ги очакваше. Очакваше ги и връзката.

За изненада на Трр-гилаг, Трр-мезаз вече беше на линия.

— Надявам се, че не си ме чакал прекалено дълго, братко — каза Трр-гилаг след обичайната размяна на поздрави. — Нямах намерение да държа линията отворена преди да дойда.

После кимна на Прр’т-касст-а и каза:

— Давайте.

— О. Да. — Тя изчезна.

— Не вярвам някога да е била крайна точка на комуникационна връзка — отбеляза Клнн-даван-а и огледа пещерата.

— Ще се справи. Повече се тревожа за това дали връзката й наистина е сигурна. — Той също се огледа. — Или дали лидерите горе няма да станат прекалено любопитни и няма да пратят някой старейшина да разузнае какво става.

— Надали някой ще се занимава с нас точно сега. По начина, по който говореха…

Прр’т-касст-а се появи отново.

— „Няма проблем, братко — цитира тя. — Тук е нощ и така и така не се занимавах с нищо важно. Просто се опитвах да проумея какво замислят твоите хора-завоеватели.“ — Прр’т-касст-а се намръщи съсредоточено. — Чакайте малко… а, да. „Но първо най-важното. Какво стана с теб и Клнн-даван-а?“

— Пълно разочарование — каза Трр-гилаг. — Разпитаха най-подробно Клнн-даван-а, после зададоха няколко въпроса на мен и казаха, че ще размислят още няколко завъртания.

Прр’т-касст-а кимна и изчезна.

— Не те попитах дали си успяла да научиш нещо — обърна се той към Клнн-даван-а.

— Нищо, за което да съм сигурна. Оставам с чувството, че самите лидери на Клнн не виждат някакъв проблем за нашето предбрачно споразумение, но смятат за уместно да угодят на лидерите на клана.

— Интересно. Аз пък останах с впечатлението, че и едните, и другите действат под внушението на старейшините си.

Последва кратко проблясване и Прр’т-касст-а се появи отново.

— „Е, предполагам, че е по-добре от пряко «не». Така. За какво става дума?“

— Имаме един проблем. Научих, че лидерите на Дхаа’рр подготвят прощалните церемонии за Прр’т-зевисти, в това число и церемонията на изгарянето. Въпросът ми е дали имаш сигурни доказателства, че наистина е мъртъв.

Прр’т-касст-а трепна в тиха агония, но изчезна, без да каже нито дума.

— Мислиш ли, че се е случило това? — попита Клнн-даван-а.

— Или това, или е някакъв политически ход. Не мога да намеря никакви по-добри обяснения.

Клнн-даван-а потрепера и се сгуши от студа и влагата.

— Ужасяващо е някой да играе политическите си игри за сметка на живота на други.

Трр-гилаг притисна език към небцето си. Сети се за неотдавнашния си разговор с Кллн-торун.

— Да — промърмори той. — Наистина е ужасяващо.

Прр’т-касст-а се появи отново… и още преди да заговори, Трр-гилаг вече беше наясно, че се е случило нещо. Страхът, изписан на лицето й преди малко, беше сменен с нещо твърдо и студено.

— „Наистина, ситуацията тук се промени. Но това няма нищо общо с никакви доказателства. Поисках от рода Прр да ми изпратят втори резен от фссс-органа на Прр’т-зевисти.“

Трр-гилаг хвърли слисан поглед към Клнн-даван-а.

— Втори резен? Защо?

— Чакайте, има още — каза Прр’т-касст-а. — Мм… „Предполагам, че ако Прр’т-зевисти е бил заловен по някакъв начин от хората-завоеватели, най-добрият начин да го измъкнем е да поставим втори резен някъде наблизо до базата им.“

— Май няма да ти е много лесно да пренесеш цяла пирамида нагоре в планината.

Прр’т-касст-а изчезна. Когато се появи отново, на лицето й бе изписано нещо друго.

— „Всъщност имам предвид нещо друго — цитира тя. — Мислех си — и двамата с Прр’т-касст-а ще трябва да го обсъдите — вместо да използвам пирамида, да поставя резена в някакъв малък защитен контейнер.“

Клнн-даван-а промърмори нещо. Трр-гилаг гледаше Прр’т-касст-а, но не можеше да разчете лицето й.

— Какво мислите, Прр’т-касст-а?

— Ужасна идея! — Тя трепереше. — Абсолютно непристойна. Нарушение на всичко културно и цивилизовано, застъпвано някога от Дхаа’рр и Прр… Но ако това е единственият начин да върнем Прр’т-зевисти… да, в такъв случай нека го направим.

Трр-гилаг погледна Клнн-даван-а.

— Не ме гледай — тя стискаше ръце. — Не аз съм онази, която трябва да вземе това решение.

Той кимна и отново се обърна към Прр’т-касст-а.

— Добре, братко, съгласни сме. Стига родът Прр да ни даде този резен.

— Ами ако не го направи? — възрази Прр’т-касст-а. — Остават само три завъртания. След това ще унищожат неговия фссс-орган.

Трр-гилаг се намръщи. Три завъртания. Точно след толкова време трябваше да замине от Оакканв за Мрач.

— Нямаме много време.

— Определено няма да е достатъчно да се упражни натиск върху рода — вметна Клнн-даван-а. — Освен ако не става дума за подобно нещо.

Трр-гилаг я погледна съсредоточено.

— Какво имаш предвид?

Тя се обърна към старейшината.

— Прр’т-касст-а, защо не изпратите съобщението? Кажете му, че сте съгласни с идеята.

— Добре — каза Прр’т-касст-а и изчезна.

— Сега ще ми кажеш ли какво си намислила? — обърна се Трр-гилаг към Клнн-даван-а.

— Мисля, че знаеш много добре. Ако лидерите на Дхаа’рр са твърдо решени да унищожат фссс-органа на Прр’т-зевисти, ние тримата нямаме кой знае какъв шанс да убедим рода Прр да им се противопостави. Не и за три завъртания.

— Всъщност аз разполагам само с едно завъртане и после трябва да тръгвам — каза Трр-гилаг. — Тогава какви са алтернативите?

Клнн-даван-а отново потрепера.

— Виждам само една. Трябва сами да вземем резен.

Прр’т-касст-а се върна преди Трр-гилаг да успее да отвори уста.

— „Добре. Зная, че не ви е лесно, особено на Прр’т-касст-а. Аз самият не съм кой знае колко въодушевен. Но мисля, че това е единствената възможност за Прр’т-зевисти. Ще се опитам да накарам рода Прр да се размърда.“

— Добре — каза Трр-гилаг и погледна Клнн-даван-а. — Но няма да е зле да разработим и резервен план. За всеки случай.

Прр’т-касст-а леко се намръщи, но кимна и изчезна.

— Имаш ли представа какво говориш? Никой от нас не е достатъчно квалифициран, че да направи резен.

— Не мисля, че вече е чак толкова сложно — каза Клнн-даван-а. — Не и при сегашните методи. Вече го няма онова вътрешно втечняване, което е правело вземането на първите резени толкова трудно.

— Да живее прогресът — изръмжа Трр-гилаг. — Но това изобщо няма да ни помогне. Да ти припомням ли, че фссс-органът на Прр’т-зевисти не е бил третиран със сегашните средства?

— Прав си — трепна Клнн-даван-а.

— А това означава студени скалпели, сгъстен аргон и всичко останало — продължи Трр-гилаг. — И нещо, с което да се запечатат разрезите, преди всичко да е изтекло, и лечител, който да може да свърши тая работа. Да не споменавам колко трудно ще бъде да измъкнем фссс-органа от нишата му и после да го върнем обратно.

— Не съм казвала, че ще е лесно. — Клнн-даван-а го изгледа свирепо. — Казах, че това е единствената ни възможност.

Трр-гилаг отвърна на погледа й. Но тя беше права. Още повече, че това беше единствената възможност за Прр’т-зевисти, не за тях.

Прр’т-касст-а се появи.

— „Мисля, че разбирам…“ Добре ли сте? — попита тя, като местеше погледа си от Трр-гилаг към Клнн-даван-а и обратно.

— Разбира се — въздъхна Трр-гилаг и прегърна Клнн-даван-а. — Просто малко разминаване в гледните точки. Какво каза Трр-мезаз?

— Да. „Мисля, че разбирам какво искаш да кажеш. Късмет. Дръж ме в течение. Всичко добро.“

— Всичко добро, Трр-мезаз — промърмори Трр-гилаг, изпълнен със съмнения. Последните думи на Трр-мезаз наглеждаха подозрително напрегнати. Дали не беше възникнал проблем с хората-завоеватели?

Прр’т-касст-а все още чакаше.

— Предайте съобщението и освободете линията — инструктира я той. — Кажете на останалите, че може би отново ще ни потрябват.

Тя кимна, изчезна и се върна почти на мига.

— Съгласни са да стоят в пълна готовност. А сега какво?

— Трябват ни идеи — каза й той. — Нека размислим и да се срещнем отново тук след, да речем, три тентарка. Или колкото се може по-близко до това място — добави той, като гледаше засилващото се вълнение. — А, освен това трябва да разберем къде точно се намира нишата на Прр’т-зевисти. Можете ли да научите номера й?

— Той е точно до мен. Бяхме преместени в свързани ниши след обвързването ни.

Различна система от онази, която използваха Кеера’рр.

— Добре. Това ще ни помогне. Значи така. След три тентарка.

— Да — каза Прр’т-касст-а. — Благодаря ви още веднъж. И на двама ви.

— Няма защо.

— И какво ще правим сега? — запита Клнн-даван-а, докато се изкачваха по брега.

— Не зная — призна си Трр-гилаг. — Но все ще измислим нещо.