Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Strangers on a Train, 1950 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Екатерина Михайлова, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2011)
Издание:
Патриша Хайсмит
Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
Американска. Първо издание. Литературна група — 04/95366/75531/5637–99–88
Рецензент: Юлия Гешакова
Редактор: Юлия Гешакова
Рисунка: Георги Младенов
Оформление: Веселин Дамянов
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Радослава Маринович
Дадена за набор май 1988 г. Подписана за печат август 1988 г.
Излязла от печат октомври 1988 г. Формат 60×100/16
Печатни коли 36,50. Издателски коли 40,52. УИК 44,21. Цена 6,19 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гаврил Генов“ 4, 1988
ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново
Patricia Highsmith
Strangers on a Train © Patricia Highsmith, 1950
Penguin Books, New York, 1974
Deep Water © Patricia Highsmith, 1957
Harper & Bros, New York, 1966
The Cry of the Owl ©Patricia Highsmith, 1962
Penguin Books, New York, 1983
Предговор: © Миглена Николчина
Превод: © Екатерина Михайлова, © Албена Бакрачева, © Сашка Георгиева
Ч 820–3
История
- — Добавяне
6
Тази вечер Чарлс Антъни Бруно се бе изтегнал по гръб в една хотелска стая в Ел Пасо; мъчеше се да задържи златна писалка в хоризонтално положение върху твърде малкия си, твърде сплескан нос. Беше прекалено неспокоен, за да си легне, а не му стигаха сили да отиде в някой бар наблизо, за да поогледа. Беше обикалял цял следобед и според него Ел Пасо не беше кой знае какво. Както и Големият каньон. Много повече го занимаваше мисълта, която го беше споходила по-предната вечер във влака. Жалко, че Гай не го бе събудил на следващата сутрин. Макар че с него не можеше да се обмисли план за убийство, Гай му допадаше като личност. Заслужаваше си човек да го познава. Нещо повече, Гай си беше забравил книгата и той би могъл да му я върне.
Вентилаторът отгоре бръмчеше неравномерно, понеже една от четирите му перки беше паднала. Каза си, че ако си беше на мястото, щеше да му е малко по-хладно. Едно от кранчетата в клозета беше повредено, щипката на нощната лампа над леглото висеше счупена и по цялата врата на гардероба личаха отпечатъци от пръсти. А пък разправяха, че това бил най-реномираният хотел в града! Защо във всяка хотелска стая, в която попадаше, все нещо куцаше, та макар и едно-единствено? Някой ден щеше да открие идеалната хотелска стая и щеше да я купи, ако ще да е в Южна Африка.
Приповдигна се да седне на ръба на кревата и посегна към слушалката.
— Искам междуградски разговор. — Впери безизразен поглед в петното от червеникава кал, лепнато от обувката му върху белия юрган. — Грейт Нек 166… Грейт Нек, да. — Изчака малко. — Лонг Айланд… В Ню Йорк, тъпако, да си го чувал?
Не мина и минута и майка му се обади.
— Да, пристигнах. Тръгваш в неделя, остава си същото, нали? Дано… Та значи яздих муле. За малко да ме довърши… Да, видях каньона… Е, да, само дето цветовете са поизбледнели… Както и да е, при теб как вървят работите?
Бруно се разсмя. Събу се и заливайки се от смях, се претърколи по гръб върху леглото, без да изпуска телефона. Тя му разправяше как се прибрала вкъщи и заварила Капитана да прави компания на двама нейни приятели — запознала се с тях предната вечер; отбили се за малко и решавайки, че Капитана й е баща, оттук нататък съвсем объркали конците.