Кони Мейсън
Циганският любовник (22)

Епилог

Един месец по-късно

— Дядо ти и баба ти ще ми липсват — каза Есме замислено. — Искаше ми се да останат повече.

Данте и Есме току-що се бяха оттеглили в спалнята си след един по-скоро мрачен обед, където Карлота и Шандор разкриха плановете си да се върнат при своите хора.

— Не им е удобно да живеят в такава величествена къща като тази — каза Данте. — Най-щастливи са във фургона си, скитайки из провинцията със своите съплеменници. Ще ги видим пак през лятото, когато се върнем в Бедфорд Парк. Обещаха да се разположат на лагер в нашата ливада за цялото лято. Не смятам да живеем постоянно в Лондон, ще се връщаме в града само за откриването на Парламента, ако нямаш нищо против.

— Харесвам Лондон не повече от тебе, но съм съгласна, че трябва да заемеш мястото си в Парламента. Дядо ти Алстън би искал това.

— Обърни се, за да развържа роклята ти. Или да повикам Джейн?

Есме му отправи съблазнителна усмивка.

— По-скоро бих искала ти да го направиш.

— Палавница — ухили се Данте. — Знам какво си намислила. Искаш да ме измъчваш.

Тя се пресегна нагоре и дръпна главата му към себе си. Той й отвърна с пареща целувка, която й подсказваше как точно щеше да завърши тази нощ. Той нямаше да допусне никакво противоречие. Циганският любовник сега беше изцяло неин, никоя друга жена вече нямаше да изпитва магията на неговата страст.

Целувката продължаваше безкрайно. Когато Данте се откъсна, двамата дишаха тежко и възбудено. Дрехите им пострадаха от бързината, с която и двамата искаха да останат голи. А после се стовариха на леглото с преплетени ръце и крака, устните на Данте откриваха нейните, целувайки я с изключителното умение, което вече беше свикнала да очаква от него.

— Какво ще иска милейди тази вечер? — прошепна Данте срещу устните й.

— Тебе — въздъхна Есме — в мене.

Данте се изкикоти дяволито и този звук накара огън да потече из вените й. Дори тонът на гласа му я възбуждаше.

— Мога да бъда много по-изобретателен от това. Трябва ли да започна, като целувам гърдите ти и засмуквам зърната ти? Това винаги ти харесва.

Есме протегна ръце.

— Прави каквото искаш с мене, циганино.

— Както желаете, милейди.

Данте близна нежно гърдата й и подразни зърната с грапавия си език. Есме преглътна един стон, извивайки се към ласките му. Всеки път, когато Данте се любеше с нея, я издигаше в нови висини. Когато изпуснеше последния си дъх, искаше да бъде в ръцете на Данте.

Емоция блесна в очите му, когато се плъзна по тялото й, галейки чувствителната й кожа с езика и устата си. Повдигайки глава, той прошепна:

— Обичам те, Есме, толкова, че чак боли. Разтвори крака, за да мога да ти се насладя.

Той започна да пие от медения й извор, докато не чу стона й, докато не почувства как тръпките я разтърсват от глава до пети. Треперейки от нетърпение, я настани под себе си й навлезе с цялата си твърда, мъжествена дължина в нейната пулсираща топлина, тръпнейки в чист разкош. Прошепна името й с дрезгав глас, докато я обожаваше с тялото си, потъвайки в нея все по-дълбоко, по-силно и по-бързо. Желание и любов преливаха от неговото тяло в нейното. Той усети стените на секса й да се свиват, чу я да вика и разбра, че заедно са стигнали в рая.

Сладко доволство го изпълваше, докато събираше сили да се вдигне от нея. Търкулвайки се настрана, той я прегърна и придърпа завивките над двама им.

— Данте? Спиш ли?

— Не. Пресмятам благословиите си. След цялото това време още не мога да повярвам, че ме обичаш.

— Повярвай — изрече Есме, отпускайки глава на рамото му. — Ти си единственият мъж, когото някога ще обичам, единственият мъж, когото искам. — Пръстите й се отклониха към гърдите му, играейки си с меките тъмни косми, които растяха по тях. — Никога не сме говорили за деца.

Последва напрегната тишина.

— Не бях сигурен, че искаш деца от мене.

— Защо не?

— Мислех, че е очевидно. Аз съм циганин.

— Никога не си правил каквото и да било, за да ме предпазиш от забременяване.

— Мислех, че трябва да оставя природата да следва хода си, и се молех да обичаш децата, които ще ти дам.

Ръката на Есме замря.

— Значи искаш деца, нали?

Погледът му улови нейния и го задържа.

— Бих искал деца, стига ти да си им майка.

Есме изпусна дъха, който беше сдържала.

— Радвам се, защото нося твоето дете.

Данте застина като статуя.

— Ти носиш дете от мене?

— Нали точно това казах?

Тя леко докосна устните му със своите.

— Нашето дете ще има твоята и моята кръв във вените си. Ще го научим да се гордее с циганското си наследство.

— Го? Откъде си толкова сигурна?

— Доверих се на Карлота днес сутринта. Тя предсказа син за нас, първо момче, после дъщеря.

Данте се ухили.

— Не бих възразил, ако имаме най-напред дъщеря, която да прилича на тебе. Само искам детето ни да е здраво.

— Толкова те обичам, Данте. Искам всички да бъдат толкова щастливи, колкото съм и аз. Дори Калвин, изглежда, се е вразумил. Намерил си е годеница и скоро ще се ожени.

— Остави ги, Есме. Ние сме влюбени, в леглото сме, а нощта още не е свършила. Да те любя ли пак?

Очите й заблещукаха дяволито.

— Бих искала. Покажи ми отново как знаменитият цигански любовник удовлетворява любовниците си.

— Аз имам само една любовница, милейди, жената в моите ръце — измърмори Данте, пъхвайки я под себе си.