Тимъти Зан
Изходящ полет (24)

23.

Битката беше приключила преди цели шест часа и Кардас вече започваше да изпитва сериозно отегчение от чакането, когато най-после чу ритмично почукване зад гърба си.

Той се извърна наполовина и изтрака по корпуса същия сигнал с макробинокъла. След това отново се обърна към звездите и започна да разтрива мускулите си заради обездвижването, докато чакаше.

Всичко се разви толкова бързо, че първоначално не успя да се осъзнае. Вратата на затвора зад него изненадващо се отвори и от внезапно създалия се вакуум дробовете и лицето му изтръпнаха. Декомпресията буквално го изсмука с гърба назад и след миг той се озова в коридора. За секунда успя да зърне няколко силуета във вакуумирани костюми и след това тялото му бе загърнато в някаква лепкава материя. Той не успя да направи нищо, освен да размърда трескаво пръсти в опит да отмахне досадната обвивка от лицето си, когато с остро съскане материята внезапно се отлепи от тялото му и леко се изду във всички посоки. Миг по-късно той се озова в някаква прозрачна и сферична спасителна капсула.

— Ухаа! — промълви той и сбърчи чело, когато ушите му се отпушиха от възстановяването на налягането.

— Добре ли сте? — попита познат глас от закачения към кислородната бутилка предавател на сферата.

— Да, командире, благодаря ви — увери го той. — Да разбирам ли, че всичко проработи според плана?

— Да — потвърди гласът на Траун, но в него се долови нотка на тъга. — В по-голямата си част.

Един от спасителите му се наведе към него и за своя изненада Кардас видя лицето на човека, който по-рано се бе представил на борда на „Мрачна мъст“ с името командир Стратис.

— Кардас?! — озадачено прозвуча гласът на Стратис. — Вие пък какво правите тук?

— Подмамва вагаарите в моя капан, разбира се — каза Траун, сякаш бе очевидно. — Или сте забравили, че чисите никога не се въвличат в изпреварващи удари?

— Разбирам — каза Стратис, като очите му не се откъсваха от Кардас. — Значи онези обвинения в шпионаж, които хвърляхте на борда на „Мрачна мъст“, не са били нищо друго освен прах в очите? Един вид застраховка за вас, в случай че цялата тая работа се разпадне.

— Беше предпазна мярка, да. Но не за мен — каза Траун. После вдигна ръка и даде знак на останалите от групата да придвижат сферата на Кардас надолу по коридора. — Беше за защита на адмирал Аралани. Тя е командващ офицер на кораба, който пристигна преди около час, за да освободи джеронските роби и да ги върне в родния им свят.

— Понеже тя не може да си позволи официално да бъде въвлечена в нещо подобно — продължи мисълта му Стратис. — Но пък би могла, когато трябва, да погледне в друга посока, оставяйки вас и Кардас да поемете вината, ако нещо се обърка.

— Забравете вината — вметна Кардас. — Кажете ми какво се случи с „Изходящ полет“? Тук видях как изтребителите тръгват към него…

Траун и Стратис размениха погледи.

— Наложи се да стигнем по-далеч, отколкото се бях надявал — отговори Траун.

Кардас почувства как сърцето му спря да бие.

— Колко по-далеч?

— Мъртви са — тихо каза Траун. — Всички.

Последва продължителна тишина. Кардас извърна глава встрани и очите му попаднаха на мъртвите вагаари, покрай които чисите пренасяха сферата му. Траун бе зарязал атаката срещу познатите робовладелци и убийци, за да нападне и да ликвидира експедиция с десетки хиляди невинни хора?!

— Нямахме друг избор — прекъсна мислите му гласът на Стратис. — Хоръс Кбаот бе започнал да използва силите си и щеше да задуши командира до смърт. Просто нямаше друг начин да го спрем.

— Но въобще дадохте ли им възможност да се обърнат и да се приберат вкъщи? — горчиво изтърси Кардас.

— Да — кимна Траун.

— И то не един и два пъти — добави Стратис. — Всъщност командирът им предложи тази възможност повече пъти, отколкото бих го сторил самият аз. А и ако това изобщо има някакво значение, аз натиснах бутона за атака.

Кардас свъси вежди несъзнателно. От една страна, това имаше огромно значение. Но, от друга, бе все едно.

— Сигурни ли сте, че няма никакви оцелели?

— В крайцерите бяха пуснат радиационни бомби — каза му Стратис. — Все още не сме пратили никого да провери точно как стоят нещата, но ако командирът е прав в описанието на тези оръжия, не би трябвало да има каквито и да е оцелели.

— Значи в крайна сметка постигнахте своето — Кардас внезапно почувства силна умора. — Сигурно сте щастлив.

Стратис погледна встрани.

— Удовлетворен, да — каза той. — Но не и щастлив.

 

 

— Е? — настоя вицелорд Кав, докато Стратис се изнизваше от вакуумирания си костюм в една от съблекалните на „Брулещ ястреб“. — Не чувам никакви скръбни жалейки за смъртта на падналия капитан.

— Това е, защото капитанът не е паднал — каза Дориана. — Не ми се удаде възможност.

— Не ви се удаде — натърти Кав — или не потърсихте такава?

— Не ми се удаде — хладно повтори Дориана. Тъкмо сега не му беше до такива игрички. — Ако държите да премахвате военен командир пред собствените му хора, прав ви път.

Той продължи да се преоблича мълчаливо.

— Той трябва да умре — каза Кав, когато Дориана приключи. — Знае прекалено много за участието ни в случилото се.

— Миттраунуруодо е необикновено същество — отбеляза Дориана. — Пък и стои отворен въпросът, кога ще ни се удаде възможност.

— Или кога ще потърсим такава — натърти Кав. После пристъпи близо до Дориана и пъхна нещо в ръката му: — Ето!

Дориана озадачено сведе очи надолу. Бе му нужен само един поглед.

— Откъде се сдобихте с това? — изсъска той и бързо сви дланта си, за да скрие малкия ръчен бластер.

— Беше си у мен през цялото време. Стреля леко и незабележимо, но пък зарядът му е много силен. Убива намясто и го прави тихо и чисто.

И би могло да докара на Дориана също толкова бърза смърт, ако се случеше да го хванат с него. Той усети как внезапно под якичката му го избива студена пот, и бързо скри бластера в джоба си.

— Само че нека аз да подбера момента — предупреди той. — Не искам да кръжите около мен като квачка, която бърза да снася.

— Не се безпокойте — изръмжа Кав. — Къде е командирът сега?

— Отиде в кораба на адмирала, за да разговаря с нея — Дориана оправи туниката си и се наведе, за да си обуе ботушите. — Замъкна и Кардас със себе си.

Което пък беше другият проблем, припомни си хладнокръвно той. Кардас също знаеше прекалено много какво се бе случило тук. А и за разлика от Миттраунуруодо той скоро щеше да се върне в Републиката. След като се справеше с командира, Дориана трябваше да отстрани и Кардас, преди той да успее да разкаже какво бе видял.

 

 

Избавените джеронци бяха наблъскани в товарния отсек — единственото място на кораба, където изобщо можеше да се съберат. Повечето бяха насядали с кръстосани крака на малки групички и разговаряха тихо помежду си. Последните няколко групи от тях все още се оправяха с хранителните пръчици и топлите напитки, които им бяха донесли матросите на адмирал Аралани. Всички изглеждаха някак си замаяни, сякаш все още не можеха да повярват, че са се избавили от ръцете на вагаарите.

Застанал току до една от вратите към отсека, опитвайки се да не се пречка на пътя на джеронците или на чисите, които се движеха между тях, Кардас разглеждаше множеството с умора, каквато сърцето и съзнанието му не бяха изпитвали от дълго време насам. Най-малко хиляда пъти през изминалия ден си бе задавал въпроса, какво изобщо правеше в центъра на всичко това и с каква галактическа сила Траун го бе убедил да влезе в ролята на стръв за вагаарите.

Ала замисълът на командира бе проработил. Всичко бе станало според плана. Джеронците бяха освободени, и то не само тези роби пред очите му, но и цялата им родна планета. Адмирал Аралани вече бе заявила, че когато корабът й върне джеронците у дома, заедно с тях ще изпрати и ударна група чиски бойни кораби за охрана. И че ако изобщо около техния свят все още се навъртат някакви вагаари, това няма да е за дълго.

А що се отнасяше до „Изходящ полет“…

Кардас затвори очи. Петдесет хиляди души избити до крак — абсолютно всички обитатели на шестте крайцера. Действително ли е било нужно? Според Стратис не е имало друга възможност, а и Траун не го бе поправил. Ала наистина ли това е бил единственият изход?

Вероятно Кардас никога нямаше да узнае със сигурност. Някъде далеч в ума му мина мисълта, какво ли щеше да каже сега Марис, когато научеше какво бе сторил нейният благороден герой.

— Дори и сега сякаш още не могат да повярват — промълви отляво един глас.

Кардас отвори очи. До него бе застанал Трасс. Оглеждаше препълнения отсек с особено изражение на лицето.

— Синдик Миттрассафис — поздрави го Кардас, — не знаех, че сте на борда.

— Адмирал Аралани настоя да дойда — отговори Трасс, без да откъсва очи от джеронците. — Сега тя май смята, че тримата с брат ми най-сетне ще можем да разрешим въпроса с вагаарската стока на Крустай и ще ви дадем възможност на вас и на вашите спътници да си заминете по пътя — с тези думи той обърна очи към Кардас. — Сега, след като с вас явно сме изиграли ролята си във всичко това.

Кардас издържа на погледа му, без да премигне.

— За мен не е проблем да участвам в плановете на брат ви — каза той с равен тон. — Това не би трябвало да ви притеснява и вас.

— Аз бях подведен и манипулиран — каза Трасс и в очите му проблесна огорчение.

— За ваше собствено добро — добави Кардас. — Ако Траун и Аралани ви бяха въвлекли в плана си, вашето бъдеще също щеше да бъде заложено на карта подобно на тяхното.

— На тях още не им се е разминало — мрачно отбеляза Трасс. — Деветте управляващи фамилии няма да толерират подобно незаконно и неморално нападение.

— Първо — каза Кардас, вдигайки един показалец, — тази система се намира в охраняваните предели на вашата завоевателна флота. Това я прави чиска територия. Второ, вагаарите пристигнаха тук е пълната си военна мощ и явното намерение да нанесат военен удар. Това означава, че всички действия на командир Миттраунуруодо са били единствено отбранителни, и аз твърдо заставам зад това.

— Единствената причина да дойдат тук е, защото вие сте ги подмамили.

— Аз не съм обвързан от вашите правила — припомни му Кардас. — Освен това адмирал Аралани ще засвидетелства, че командир Миттраунуруодо публично ме е определил като вероятен шпионин сред чисите. Ако в отчаянието си аз съм решил да се обърна към вагаарите за помощ в освобождаването на спътниците ми, вие няма да можете да обвините него за това мое действие.

Горната устна на Трасс помръдна.

— Така е. Траун винаги е бил особено добър в това да заличава следите след себе си, когато е необходимо.

— Което, изглежда, разрешава всичките ви правни притеснения — заключи Кардас. — А що се отнася до другото ви възражение — той посочи към джеронците, — предизвиквам ви да погледнете тези същества и да ми кажете по какъв начин тяхното освобождаване от тирания би могло да се смята за неморално действие.

— Нравствеността на едно действие не зависи от крайния резултат — твърдо каза Трасс. След това лицето му леко се изопна и той продължи: — Но въпреки всичко в настоящия случай е трудно да се защитава подобна позиция.

— Аз лично видях как вагаарите се отнасят със своите роби — каза Кардас и потръпна от спомена за беззащитните джеронци, които Мискара хладнокръвно бе изтребил в упражненията си. — Според мен Вселената само печели от погубването им.

— Аз самият съм съгласен с вас — каза Трасс, — обаче аристокра Чаформбинтрано може и да не види нещата в толкова ясни очертания.

Кардас се облещи:

— Че той какво общо има с всичко това?

— Той е тръгнал насам с някои кораби на петата управляваща фамилия — мрачно каза Трасс. — Точно преди да напусна Крустай, разговарях с него. Подозирам, че възнамерява да постави Траун под арест.

Гърлото на Кардас се сви.

— А Траун знае ли за това?

— Не.

— Трябва да му кажем, и то незабавно — мрачно каза Кардас. Имате ли представа, къде е сега?

— Мисля, че двамата с адмирал Аралани отидоха да разгледат „Изходящ полет“.

— Тогава да тръгваме! — каза Кардас. — Совалката ми е на един от бакбордовите докове.

 

 

Със скърцането на разместените метални улеи вратите на турболифта се отвориха, колебливо плъзгайки се.

— Изглежда, отново си имаме въздух — отбеляза Улиър, като огледа тавана на кабината.

В по-голямата си част изглеждаше непокътнат, но в единия ъгъл запоеният ръб се бе отлепил. По краищата на процепа имаше леко обезцветяване, явно резултат от мощна радиационна вълна. Да не би някой от реакторите да бе гръмнал? Едва ли. Дори и тук долу биха чули подобен силен взрив.

— Шахтата обаче сигурно ще е прецакана — измърмори Кийли, като пристъпи внимателно до Улиър. — А самите крайцери ще са още по-зле. Ще ни отнеме доста време да се качим там.

— Тогава да не губим повече от него в празни приказки — каза Улиър. Той понечи да стъпи в кабината…

— Стойте! — прекъсна го Джинзлър, като леко го докосна по рамото. Тя също бе огледала състоянието на кабината със съсредоточен и угрижен израз на лицето. — Ще отида сама.

— В подобна ситуация не е добре да си сам — вметна Кийли.

— Да си сам, за джедаите понякога е единственият път — каза тя. Очите й се върнаха на него и част от угрижеността й спадна. — Не се безпокойте. Веднага щом намеря някое безопасно място, ще се върна да ви взема.

— Сигурна ли сте, че не искате някой да ви придружи? — попита Улиър и я изгледа косо. Никак не му беше до това да си подава главата горе и да му се налага да се разминава с трупове и всевъзможните там отломъци. Ала, от друга страна, не му допадаше и идеята да изпуска от поглед тази жена джедай.

— Напълно сигурна — каза Джинзлър. — Върнете се и изчакайте, докато не дойда за вас.

— Както кажете — Кийли дръпна Улиър за ръкава. — Хайде, Час.

— Хубаво — Улиър неохотно отстъпи назад, за да направи място на Джинзлър да влезе в кабината. — Но не се бавете.

— Ще се постарая — каза Джинзлър и му се усмихна окуражително.

Преди усмивката й да изчезне от лицето, вратата между тях се затвори със скърцане.

 

 

Откриха Траун и Аралани на мостика на водещия крайцер сред група заети чиски оператори, който последователно проверяваха кои командни конзоли са все още оперативни. Тук също имаше много тела, разпръснати безразборно из цялата палуба. Този път обаче Кардас сякаш не ги забелязваше.

— А, братко мой! — каза Траун, докато Трасс и Кардас си проправяха път в лабиринта от конзоли. — Подобаващо ли се погрижихме за джеронците?

— Оставете ги джеронците — намеси се Кардас, преди Трасс да отвори уста. — Аристокра Чаформбинтрано е тръгнал насам с цяла флота кораби от петата фамилия.

— Под чие командване летят? — рязко попита адмирал Аралани.

— Под командването на самия аристокра, предполагам — каза Траун и очите му се свиха в размисъл. — Кога се очаква да пристигнат?

— Всеки момент — отговори Трасс. — Допускам, че идва, за да повдигне обвинения срещу теб.

— За това едва ли ще му е нужна цяла флота — отбеляза Траун. — Не, по-скоро ми се струва, че аристокра Чаформбинтрано е замислил да се сдобие с нещо доста по-доходно.

— С „Изходящ полет“ ли? — запита Кардас.

— Всъщност според мен идва, за да сложи ръка на остатъците от вагаарската флота — каза Траун. — Но вие сте прав. Веднъж щом види „Изходящ полет“, това моментално ще се превърне в първи приоритет.

— Как така ще сложи ръка? — възрази Трасс и погледна към Аралани. — Той няма право!

— Технически сте прав — отвърна Аралани със стегнат глас. — Но от практическа гледна точка, след като е докарал със себе си толкова много кораби, няма начин да го спрем.

— Но съветът на фамилиите… — започна Трасс.

— …със сигурност ще оспори това — довърши мисълта му Аралани. — Но процедурата ще е доста дълга и сложна.

— А междувременно петата фамилия ще се възползва от възможността да проучи тайните на новата си придобивка — каза Траун.

Трасс изсъска е изненадващо змийски звук:

— Не бива да допускаме това. Ако една-единствена фамилия сложи ръка на „Изходящ полет“, това ще наруши равновесието на силите за няколко десетилетия напред.

Кардас кимна и в стомаха му започна да се образува твърда буца. Вагаарите бяха намерили смъртта си единствено заради мисълта, че ще могат да се сдобият е контрол над дроидите изтребители. Колко по-значително предимство биха придобили аристокра Чаформбинтрано и фамилията му, ако успееха да си присвоят и дроидите, и технологията на „Изходящ полет“?

— Ще се наложи да го забавим — каза Аралани. Ала не звучеше особено убедена. — Ще трябва някак си да попречим на хората му да стъпят на борда на този кораб поне докато не успея да събера отбранителната флота тук.

— Нямаме време за това — каза Траун. — По-скоро трябва незабавно да отнесем „Изходящ полет“ в някоя военна база и да го обявим официално за собственост на отбранителната флота.

— За колко дълго пътуване говорите? — недоверчиво вметна Кардас. — Това нещо изглежда доста пострадало.

— Ще изцедя цялата енергия на системите — прецени Траун. — Но се налага да опитаме. По-добре би било „Изходящ полет“ да бъде изцяло унищожен, отколкото да позволим да попадне в ръцете на една-единствена управляваща фамилия.

С крайчеца на окото си Кардас забеляза някакво леко движение. Вдигна поглед към небето зад илюминаторните прозорци… И видя как последният от десетината огромни чиски кораба излезе от хиперпространството.

— Твърде късно е — промълви той. — Вече са тук.

Аралани произнесе някаква дума, която Кардас не бе срещал при езиковите си уроци.

— Ще трябва да го направите с наличния тук екипаж — каза тя. — Побързайте, преди…

Тя не довърши изречението си, понеже предавателят на Траун изпиука настойчиво. Командирът вдигна поглед към новодошлите кораби и неохотно извади предавателя:

— Тук командир Миттраунуруодо.

— Командире, аристокра Чаформбинтрано от петата управляваща фамилия изпрати сигнал за вас тук, на „Брулещ ястреб“ — каза един глас. — Той настоява незабавно да се присъедините към него на борда на „Прочутия Чаф“.

Очите на Траун проблеснаха към адмирал Аралани.

— Не давайте потвърждение на сигнала му — нареди той.

— Но командире, това не е молба — предупреди гласът.

— Не давайте потвърждение — повтори Траун и изключи предавателя си.

— Траун, не можеш ей така да пренебрегнеш пряката заповед на аристокра! — възрази Трасс.

— Все още не съм получил никаква пряка заповед от аристокра — каза Траун с равен глас. — Кардас, намерете къде е щурвалът.

— Слушам — бързо каза Кардас и трескаво заоглежда околните конзоли.

В този миг изпиука предавателят на адмирал Аралани.

Всички очи се насочиха към нея.

— Хитро — отбеляза тя и като го откачи от колана си, го включи: — Тук адмирал Аралани.

— Тук е аристокра Чаформбинтрано — прогърмя гласът. — Не успявам да се свържа с командир Миттраунуруодо и подозирам, че той отказва да комуникира с мен. Като аристокра на петата управляваща фамилия ви заповядвам да го откриете и да го задържите. Той ще бъде подведен под отговорност за последните му военни действия.

Аралани се поколеба и Кардас усети, че не смее да изпусне дъха си. След това с явна неохота кимна и каза:

— Тъй вярно, аристокра. Чух ви и ще се покоря.

После изключи предавателя си.

— Съжалявам, командире, но нямам друг избор, освен да ви задържа.

— Това ще доведе до края на чисите — тихо каза Траун. — Отбранителната флота и единствено отбранителната флота може да сложи ръка на този кораб, без това да доведе до пагубни последици.

— Разбирам и ще направя всичко възможно, за да забавя аристокра Чаформбинтрано. Но междувременно ви задържам. Наредете на хората си да се съберат в хангара и да се завърнат по корабите си.

Един дълъг момент Траун не стори нищо. След това бавно сведе глава в лек поклон и включи предавателя си:

— Тук е командир Миттраунуруодо. До всички чиски матроси на борда на „Изходящ полет“, завръщане в основния хангар!

— Благодаря ви — каза Аралани. — А сега, ако обичате? — добави тя и посочи към херметическата врата. — Вие също, Кардас.

Кардас си пое дълбоко дъх.

— Аз не съм под командването на чисите, адмирале — каза той. — Бих желал да остана на борда още малко.

Очите на Аралани се стесниха.

— Какво възнамерявате да направите? Със сигурност не можете да подкарате този кораб сам.

— Аз не съм под командването на чисите — повтори той. — Пък и в заповедта си аристокра Чаформбинтрано не спомена нищо за мен.

Аралани погледна към Траун, след това към приближаващата флота на петата фамилия и накрая отново спря очи върху Кардас.

— Давам позволение — каза тя, после се обърна към херметическата врата…

— Аз също ще остана — изведнъж се обади Трасс, преди тя да стигне до изхода.

Аралани се спря озадачено:

— Какво?!

— Аз също не съм под военното командване — каза Трасс. — Пък и аристокра Чаформбинтрано не спомена нищо и за мен.

Аралани изгледа Траун остро:

— И двамата ще си изпатим здраво заради това — предупреди го тя.

— Ролята на чиския воин е да брани народа на чисите — припомни й Траун. — А собственото му оцеляване идва едва на второ място.

В продължение на няколко дълги удара на сърцето двамата останаха загледани един в друг. После с внезапна съскаща въздишка адмирал Аралани се обърна към Трасс:

— Най-близката база на отбранителната флота е Песфаври. Знаете ли координатите?

Трасс кимна утвърдително.

— В такъв случай ви оставяме — кимна му тя. — Нека късметът на воина да се усмихне на начинанието ви.

После се обърна и продължи пътя си към херметическата врата. Траун се забави, колкото да хвърли един последен дълъг поглед към брат си, и я последва.

След минута Кардас и Трасс бяха вече сами.

— Наистина ли смятате, че ще можем да закараме това нещо чак до военната база? — запита Кардас.

— Май не разбрахте основната идея, Кардас — мрачно каза Трасс. — Не чухте ли какво каза брат ми? „По-добре би било «Изходящ полет» да бъде изцяло унищожен, отколкото да позволим да попадне в ръцете на една-единствена управляваща фамилия“.

Гърлото на Кардас се сви.

— Чакайте малко! — възрази той. — Аз бях намислил просто да заключа „Изходящ полет“ по такъв начин, че пратениците на аристокра да не могат да си пробият път дотук, освен ако не взривят всичко. Но не съм се кандидатирал за самоубийствена мисия!

— По-смело, Кардас — увери го Трасс. — Аз също не съм тръгнал натам. Намерението ми беше да насочим този кораб към повърхността на най-близкото слънце, а след това да се измъкнем със същата совалка, с която дойдохме.

Кардас обмисли предложението. Това би било възможно, реши той, но при положение че поне един от двигателите на някой крайцер все още работеше, а командните табла не бяха повредени.

— Сигурно е възможно.

— Да го направим тогава — каза Трасс. — Този кораб е построен от ваши хора. Кажете ми какво да правя.

 

 

Шахтата на турболифта беше сравнително чиста и кабината стигна до К–4 само с няколко по-сериозни раздрусвания. Самият крайцер също не изглеждаше чак толкова зле.

Ако се изключеха, разбира се, всички тези трупове.

Медицинските дроиди вече бяха започнали постепенно да ги разчистват. Вероятно ги отнасяха в някоя от медицинските лаборатории, където щяха да очакват заповеди от някое живо същество, как да процедират по-нататък.

Ала там никой не посрещаше труповете. Лорана се присегна със Силата и се опита да преслуша комуникационната система на кораба, като изпитваше смътна и нелогична надежда, че някъде можеше да има оцелели по чудо след злокобния катаклизъм, който бе погубил живота на „Изходящ полет“.

Но на повикванията й не отговори никой. На крайцер К–4 наистина нямаше никаква жива душа.

Нито на защитниците, нито на техните нападатели. На Лорана този факт й се стори едновременно и любопитен, и злокобен. Едва ли чисите бяха положили толкова много усилия да разбият „Изходящ полет“ само за да го зарежат след това.

Но тогава къде бяха?

Тя не се задържа дълго на К–4 и продължи по-нататък. Турболифтът към К–3 не работеше. Това означаваше, че или кабините бяха повредени, или пилонът бе понесъл щети, или и двете. Затова тя се насочи към К–5. Там отново я очакваше пълен хаос от мъртви тела и множество отломъци, а и комуникационната система отново не даде отговор. На К–6 — следващия кораб от зловещата й обиколка — ситуацията беше същата.

От друга страна, и трите крайцера вече изглеждаха сравнително обезопасени. Декомпресията бе овладяна, а осветлението, отоплението и гравитацията — възстановени. Обслужващите дроиди явно бяха положили доста старания през последните няколко часа. Ако чисите наистина бяха зарязали „Изходящ полет“ на произвола на съдбата, тогава сигурно Лорана и другите оцелели щяха да могат поне частично да го възвърнат към живот.

Пътуваше вече с турболифта към крайцер К–1, когато сетивата й доловиха слабия шепот на нечий живот някъде наблизо.

Тя притисна ухо към стената на кабината, присягайки се със Силата, доколкото й позволяваха нейните собствени наранявания и остатъчен ужас. Със сигурност някъде там имаше живи същества. Сякаш бяха някакви непознати съзнания, и то немного. Но поне имаше някой.

А тя се бе запътила е турболифта си право към тях.

Като се отдръпна от стената, тя застана нащрек и обви пръсти около дръжката на лазерния си меч. Дали целенасочено или непреднамерено, но командир Миттраунуруодо бе изпълнил заканата си да ликвидира „Изходящ полет“. И то бе успял да го направи срещу обединената воля на Хоръс Кбаот и останалите джедаи.

Беше време да се види колко добре щеше да се справи чисът в индивидуална схватка лице в лице.

Кабината на турболифта се затлачи малко преди спирката си на К–1, блокирана от няколко отцепили се при битката подпорни греди. Като използва Силата, за да влее енергия в мускулите си, Лорана успя да разтвори вратите на кабината с един лост и след това се покатери през усукания метал към входната врата.

Пилоните на турболифтовете се свързваха с основата на всеки от крайцерите, като обслужваха единствено първа и втора палуба. Мостикът беше цели четири палуби по-нагоре и предвид на създалите се обстоятелства Лорана прецени, че не е разумно да използва собствената система от турболифтове на крайцера. Затова се запъти към най-близкото стълбище и се заизкачва.

 

 

Вратата пред него се отвори и с не особено нежно бодване по кръста двамата чиси в жълта униформа подканиха Дориана да пристъпи напред.

Озова се на команден мостик, доста сходен с командния мостик на „Брулещ ястреб“, но по-просторен и изпълнен с голям брой чиси в същата жълта униформа като неговите стражи. Това правеше черния костюм на Миттраунуруодо още повече да се отличава от всичко останало. Той стоеше в средата на помещението и разговаряше с друг чис, облечен в сиво-жълта роба. Зад гърба на Миттраунуруодо висока синьокожа жена, облечена в бяло от главата до петите, бе застанала мирно.

Чисът в сиво-жълтата роба изгледа Дориана, докато двамата стражи за пореден път го сръгаха в ребрата, за да се приближи напред. Устните му произнесоха нещо остро на езика на чисите…

— „Значи това е вашият съзаклятник“ — преведе Миттраунуруодо.

— Не съвсем — каза Дориана, като се опита да вкара в интонацията си възможно повече достойнство и надменност, в случай че облеченият в роба чис можеше да долови нещо от нея. Нямаше представа точно какво ставаше тук, но му бе ясно, че между присъстващите се разиграва някакъв вид борба за надмощие.

А Кинман Дориана, личният съветник на върховния канцлер Палпатин, бе изключително добре обигран в политическите борби за надмощие.

— Аз съм посланик на едно мащабно събрание от звездни системи, което се нарича Галактическата република — каза той с официален напев. — Изпратен съм тук с мисия за доброжелателство и взаимно опознаване.

Той внимателно изгледа физиономията на високопоставения чис, докато Миттраунуруодо му превеждаше казаното. Другият обаче само се усмихна цинично и отново проговори нещо.

— „Вие сте дошли тук единствено за да посеете безредие и вражди в тези територии — преведе Миттраунуруодо. — И сте донесли със себе си неизвестни на нас оръжия, които сте възнамерявали да използвате срещу Чиското господство“.

Когато Миттраунуруодо довърши превода, високопоставеният чис гордо се изпъчи и отново проговори:

— „Но планът ви се провали. От настоящия момент нататък оръжията ви стават притежание на петата управляваща фамилия. Аз, аристокра Чаформбинтрано, изказвам законна претенция за собственост върху тях“.

Дориана мислено възтържествува. Значи тук ставаше дума за попечителството над „Изходящ полет“. А той бе добре запознат със спецификата на междуособните конфликти, за да знае, че ако някоя чиска групировка успееше да се сдобие с пълен контрол върху подобна собственост, това най-вероятно щеше да доведе до ужасяващи конфликти между нея и останалите групи. Възможно бе това дори да доведе до гражданска война.

Което, разбира се, би представлявало именно онова, което Дарт Сидиъс би се радвал да види тук. Докато бъдеше въвлечено във вътрешните му междуособни неразбирателства, Чиското господство нямаше да представлява заплаха за плановете на ситския лорд да установи своя Нов ред в рамките на Галактическата република. Застанал тук, сред бойците на аристокра Чаформбинтрано, на него не му оставаше нищо друго, освен да потвърди законната претенция на петата фамилия и с това да тласне чисите по този дълъг и горчив път.

Ала тъкмо когато отваряше уста, за да проговори, Дориана срещна погледа на Миттраунуруодо. Командирът го гледаше право в очите с напълно безизразно лице.

Дориана вече с неохота бе стигнал до заключението, че Миттраунуруодо щеше да бъде убит. Но ако смъртта му настъпеше в резултат от препирните върху собствеността на „Изходящ полет“…?

— Моите извинения, аристокра Чаформбинтрано, но вие нямате право на никаква законна претенция за собственост върху „Изходящ полет“ — вместо това произнесе Дориана. — Като надлежно назначен представител на Галактическата република, която е изпратила тази експедиция на изследователско пътешествие, аз изказвам претенция за пълните права над целия комплекс кораби.

Чаформбинтрано изглеждаше напълно слисан от превода на Миттраунуруодо. Той изплю някакви думи…

— „Абсурдно! — преведе Миттраунуруодо. — Един агресор не може да има никакви права!“

— Отхвърлям обвинението ви, че самият аз или „Изходящ полет“ от своя страна сме показали каквото и да е агресивно отношение спрямо вашия народ — официално произнесе Дориана. — И вследствие на това отправям формално искане за задълбочено разследване и юридическо решение, преди който и да е чис да стъпи на борда на „Изходящ полет“.

Миттраунуруодо преведе думите му. Очите на Чаформбинтрано се свиха, а погледът му се стрелна към облечената в бяло жена. Той каза нещо, тя му възрази и така бе поставено начало на необходимия спор.

Дориана изгледа Миттраунуруодо изпод вежди. Лицето на командира все още бе напълно безизразно, но когато погледът му се кръстоса с погледа на Дориана, едното ъгълче на устните му съвсем леко се изви нагоре в микроскопична одобрителна усмивка.

Какво точно щеше да предприеме командирът при разразилата се бъркотия, Дориана нямаше представа. Но за своя приятна изненада откри, че изпитва истинско любопитство да открие как щяха да се развият нещата оттук нататък.

 

 

За да се подготви „Изходящ полет“ за полет, се оказа, че е необходимо доста повече време, отколкото предполагаше Кардас. Ала най-накрая все пак успяха.

— Добре, отидете при щурвала — каза той на Трасс и хвърли поглед през илюминаторите към чиските кораби, които се носеха в небето над тях. Защо все още не бяха изпратили абордажна група, Кардас нямаше представа. Очевидно Траун и Аралани бяха успели да открият начин да ги забавят известно време.

— Готов съм — извика Трасс.

Кардас се изправи пред навигационната конзола и я прегледа за последен път. Курсът на последното пътешествие на „Изходящ полет“ бе зададен и запаметен в компютъра. Той пристъпи към маневрената конзола и се подготви да включи захранването…

— Внимавайте! — внезапно извика Трасс.

Кардас се извърна рязко, очаквайки да завари зад гърба си цял отряд облечени в жълти униформи чиси.

Ала за негова изненада там стоеше една-единствена фигура. Беше жена. И то не чис, а човек. С крайчеца на окото той видя как Трасс измъква оръжие изпод дрехата си. В отговор жената извади къс метален цилиндър… И внезапно от него се появи блестящото зелено острие на лазерен меч!

— Стойте! — извика той към Трасс, размахвайки трескаво с ръце.

Ала бе прекалено късно. Оръжието на чиса изхвърли синкав заряд, който жената отрази без никакво усилие към тавана.

— Стойте, казах! — отново извика Кардас. — Тя е джедай.

За негово успокоение Трасе не произведе втори изстрел.

— Какво искате? — запита чисът, без да сваля оръжието си.

— Пита ви какво искате — преведе изречението от чеунх Кардас.

Очите й проблеснаха към него:

— Той не говори ли основния език?

— Не, тук никой не го говори освен командир Миттраунуруодо — обясни Кардас. — Но пък говори сай бисти, ако това може да ви помогне.

— Може — жената премести поглед към Трасс. — Кой сте вие? — запита тя, превключвайки на сай бисти.

— Аз съм синдик Миттрассафис от осмата управляваща фамилия на Чиското господство — представи се той.

— А аз съм Джори Кардас — добави Кардас. — Най-вече невинен зрител на всичко случващо се тук.

— Най-вече?

— Попаднах тук поради повреда в хипердвигателите ни — обясни той. — А вие коя сте?

— Лорана Джинзлър — каза тя. После сведе надолу лазерния си меч, без да го изключва, и като прескочи една метална преграда, започна да се приближава към тях, видимо накуцвайки. Очите й пробягаха през нападалите по пода тела и на лицето й се изписа нова болка. — Кой друг е на борда.

— В момента сме само ние двамата — каза Трасс. После се поколеба, но все пак прибра оръжието си под туниката. — Тъкмо сега високопоставен представител на една от нашите управляващи фамилии се опитва да сложи ръка на „Изходящ полет“. А ние се опитваме да предотвратим това.

Очите на Джинзлър се свиха подозрително:

— Как?

— Смятаме да го разбием — каза Кардас и внимателно се вгледа в лицето й. Дори и при положение че от цялата експедиция не бе останало нищо друго освен разпокъсан метал, все пак имаше вероятност тази жена да изпитва някакво остатъчно чувство на носталгия към кораба и да се противопостави на намерението им. Понякога хората се поддават на такива емоции…

— Не! — отсече тя. — Не може да го направите.

— Вижте, искрено съжалявам — каза Кардас с успокоителен тон. — Но тук няма нищо друго освен изпотрошен метал и разни дроиди…

— Оставете изпотрошения метал — прекъсна го тя. — На борда все още има живи хора.

Сърцето на Кардас сякаш прескочи. Не, това не беше възможно! Един джедай можеше и да оцелее след сеещите смърт бомби на Траун, но не и обикновените хора.

— Кой? — запита той. — Колко са?

— Петдесет и седем души — каза Джинзлър. — Сред тях има и деца.

Кардас погледна към Трасс и видя собствения си ужас отразен в лицето на другия.

— Къде са? — запита той. — Можем ли да ги измъкнем от тук?

— В тази совалка? — възрази Трасс, преди още Джинзлър да успее да отговори. — Не, там няма място и за десетима.

— А и ще ни отнеме прекалено дълго време да ги докараме тук — добави Джинзлър. — Те са все още в складовото ядро.

Кардас се плесна по челото. В складовото ядро. Разбира се! Това бе единственото място, където Траун не бе ударил.

— Какво да правим тогава?

— Не разбирам проблема — каза Джинзлър, като поглеждаше ту към единия, ту към другия. — Защо просто да не си тръгнем сега?

— Ами като за начало няма да можем да стигнем твърде далеч с „Изходящ полет“. Не и само с двама души на мостика — каза Кардас. — Даже и ако вашите хора успеят да дойдат тук и да се включат да помагат.

Лорана огледа мостика.

— Нямаме нужда от тях — каза тя с тих, но твърд глас. — И аз мога да управлявам „Изходящ полет“.

— Сама? — опули се Трасс невярващо. — Един-единствен човек?

— Един-единствен джедай — поправи го Джинзлър. — Учителят Кбаот ни накара да изучим всички необходими системи за управление и ние ги познаваме. Поне в нормалното им състояние, разбира се.

— Сегашното състояние обаче едва ли може да се нарече нормално — отбеляза Кардас. — А и остава въпросът, в коя посока да тръгнем. Ясно е, че няма начин да стигнем до Републиката. Не и при тези сериозни повреди.

— Просто трябва да стигнем до някоя база на отбранителната флота, както предложи брат ми — каза Трасс.

— А тогава какво ще се случи с моите хора? — запита Джинзлър. — За военнопленници ли ще ги вземете? Ще ги заключите, за да ги изследвате ли?

— Това не е в стила на чисите — обади се Кардас.

— Но крайният резултат все пак ще е същият — призна Трасс. — Ако петата управляваща фамилия реши да предяви претенции за собственост върху „Изходящ полет“, дори и да стигнем до военната база, те все пак може да поискат всички на борда да бъдат задържани до провеждането на едно пълно разследване.

— Което пак е затворничество, но под друго наименование — мрачно каза Джинзлър. — Колко дълго продължава подобно разследване обикновено?

Трасс изсумтя.

— При положение че залогът е „Изходящ полет“? Би могло да отнеме и години.

— Значи можем да забравим който и да е вариант в територията на чисите — заключи Кардас. — Имате ли представа, дали някъде наоколо се навъртат каквито и да е обитаеми светове?

— Дори и да имах, бих ви препоръчал да избягвате всичко, което е в близост до тази система — каза Трасс. — Тези територии са изпълнени с опасности. Тук бъка от всякакви пирати и мародери.

— Без да споменаваме онова, което остана от флотата на вагаарите — добави Кардас и по гърба го полазиха тръпки. — Хайде, Трасс, помислете. Трябва да има поне нещичко, което бихме могли да направим.

Трасс вдигна поглед към корабите на петата управляваща фамилия.

— Има още една възможност — бавно каза той. — На около дни дни път от тук има един звезден куп, който отбранителната флота съвсем наскоро започна да изследва и да укрепва за евентуална своя база в бъдеще. Разглеждал съм данните за това място и знам, че там има най-малко десетина обитаеми свята, които все още не са били изследвани.

— Един вид заселнически светове — неопределено вметна Кардас.

— И са все още на чиска територия — добави Джинзлър.

— Но пък там корабите на петата фамилия няма начин случайно да се натъкнат на вас — обясни Трасс. — На това място ходят единствено екипажи на отбранителната флота. А и те се занимават само с онези светове, до които са били изпратени да изграждат укрепления.

— Тогава какъв е проблемът? — поинтересува се Кардас.

Трасс направи физиономия.

— Проблемът е, че не разполагам е безопасните маршрути за маневри в звездния куп — обясни той. — Навигационните ви системи могат ли са сами да си намерят сигурен маршрут?

— Най-вероятно не — каза Джинзлър. — Но пък може аз самата да успея. Съществуват джедайски навигационни техники, които би трябвало да ми помогнат да насоча „Изходящ полет“ дори и в такива деликатни територии.

— И какво следва, ако действително тя може да го направи? — обърна се Кардас към Трасс. — Те се настаняват на някоя планета и просто чакат всичко да се забрави?

— Или пък аз се връщам, след като ги скрием, и провеждам тайни преговори със съвета на фамилиите, за да им осигуря безпрепятствено завръщане у дома — предложи Трасс. — Дори и подобни преговори да отнемат няколко месеца, все пак оцелелите ще разполагат с обитаема планета, на която да живеят — той погледна към Джинзлър. — На борда тук има и други работещи кораби с хипердвигатели, нали?

— Само един двуместен Делта–12 „Небесен поток“ — потвърди Лорана. — Но би трябвало да ви свърши работа за подобно разстояние.

— Значи това е? — запита Кардас, все още не вярвайки, че са смогнали толкова бързо да стигнат до сполучливо разрешение. — Скриваме „Изходящ полет“ някъде в този звезден куп, уговаряме сделка с чисите — с всички чиси — и всеки си тръгва доволен?

— В общи линии — каза Джинзлър и след това се поколеба. — Само че това няма да включва вас самия. За вас имам нещо друго, което бих искала да свършите — при тези думи устните й съвсем леко се свиха. — Искам да ви помоля за лична услуга.

— Като например? — предпазливо запита Кардас. Да извършва лични услуги за някой джедай, едва ли бе най-привлекателното нещо.

— Бих искала да ви помоля да откриете моя брат, когато се завърнете в Републиката — каза тя. — Дийн Джинзлър, вероятно все още работи на Корускант като механик към сенатските служби по поддръжката. Предайте му… — тя се поколеба, — просто му кажете, че сестра му мисли за него, надявайки се, че един ден той ще успее да преодолее гнева си. Гнева си към мен, към родителите ни и към самия себе си.

— Добре — каза Кардас и по гърба му отново полазиха тръпки. Самият факт, че тя го изпращаше с подобна задача, показваше колко малко вярва самата тя във възможността да се завърне вкъщи. А предвид състоянието на „Изходящ полет“ това бе напълно разбираемо. — Ще направя всичко, което е по силите ми.

Една дълга минута тя не откъсна очи от неговите. Накрая кимна утвърдително.

— Тогава по-добре да тръгвате — каза тя. След това погледна надолу към жужащия си лазерен меч, сякаш бе забравила за него, и го изключи. — Моля ви, не забравяйте това.

— Няма — обеща той. — Успех! — обърна се към Трасс: — И на двама ви!

Десетина минути по-късно Кардас подкара чиската совалка от хангара на крайцера и излетя от него. Като насочи носа й към корабите на петата управляваща фамилия, той се обърна през рамо и изгледа внушителния силует на провалената експедиция „Изходящ полет“.

И се почуди дали изобщо някога щеше да му се удаде да види тези крайцери отново.

 

 

Кинман Дориана гледаше през илюминаторните прозорци на мостика, слушайки с половин ухо неспирните препирни между аристокра Чаформбинтрано, командир Миттраунуруодо и жената адмирал, когато пред очите му „Изходящ полет“ внезапно се стрелна в хиперпространството и се изгуби от поглед.

В първия миг той буквално зяпна от изненада… След това обаче в ъгълчетата на устата му бавно се настани лека усмивка. Значи това бе целял Миттраунуруодо е цялата тази безсмислена конфронтация. Беше се опитвал да отвлече вниманието на Чаформбинтрано, докато някои от хората му успеят да отмъкнат крайцерите изпод носа на аристокра.

И очевидно неговият собствен опит да размъти водите на чиските взаимоотношения през цялото време е бил част от намеренията на командира. Дали Миттраунуруодо бе предвидил какво ще стори Дориана? Или просто се бе възползвал от ситуацията на мига и я бе вплел по някакъв начин в собствените си планове? Което и от двете да бе вярно, командирът бе разиграл картите си майсторски.

— Ъъ, извинявам се… — обади се той и вдигна пръст. — Струва ми се, че спорът ви вече е безпредметен — той изчака, докато спечели вниманието и на тримата, и след това вдигна пръст нагоре към звездното небе. — Наградата ви току-що изчезна.