Читателски коментари

Царството на злото от Клифърд Саймък


Доста слабо за този автор. Докато четях, на моменти си мислех, че не е от него!

Учението на Шамбала от Маха Чохан

Саика Варадинова (4 юни 2007 в 23:14)

Здравейте!

Искам да кажа едно голямо БРАВО на автора. Много се радвам, че тук намерих информация, засягаща силата на мисълта. Все още не съм прочела материала, но сигурно ще ми хареса. Аз съм чела нещо от огнената йога и съм много впечатлена. Моля Ви от всичкото си сърце и душа да публикувате упражнения, активиращи мисълта: Управления на ума, например. Или по-точно за контролиране на процеси и явления чрез мисълта и нещо подобно. Аз правя някои такива, но все още не мога да намеря упражнения. Даже с детето си понякога говоря наум, а тя ме чува. Би ми се искало да развия това и много такива качества. Ще ходя на изпити, не искам никой да ми мисли зло и т.н. Аз обещавам, че на никого нищо лошо няма да направя, защото горе-долу познавам закона за възмездието. Искам да правя само добро.

Благодаря Ви! Сега започвам да чета и ще ви пиша допълнително, относно информацията изложена тук.

Приятен ден ви желая! Дано живота Ви е ползотворен!

Пътеводител на галактическия стопаджия от Дъглас Адамс

Кристина Аткова (4 юни 2007 в 19:00)

Това е една наистина много интересна книга. Препоръчвам на всеки да я прочете. Наистина си заслужава!!!

Сонети от Уилям Шекспир

misteria (1 юни 2007 в 22:10)

Щом не ти харесват на Валери Петров не ги чети /да използвам твойте думи/, а Валери Петров „доколкото си спомням“ също не е само преводач. И относно порядъците … бая си се изхвърлил или поне напиши като културен човек, че за теб се е справил по-добре, иначе ще тярбва да се доказваш с много критика :)

Приключенията на Лукчо от Джани Родари

Мима (31 май 2007 в 17:56)

Смятам, че това е една от книгите, които всяко дете трябва да прочете. Сигурна съм, че няма да я забрави!

Воинът на светлината — наръчник от Паулу Коелю

гост (30 май 2007 в 15:53)

Както всичко на Коелю много въздействаща книга.

Синдикатът на престъпниците от Жан-Мишел Шарлие, Жан Марсили


Чела съм няколко пъти тази книга и ще го направя пак, защото всеки път изтръпвам, четейки за случилото се и осъзнавайки, че това всъщност е истина. Ще цитирам един мой приятел който казва че: Това е библията на криминалните романи.

Лице в лице от Филип Финч


Книгата е страхотна и се чете адски леко! Много готин и достъпен за един среднообразован.. че даже и за необразован човек става!

А за преводът — браво на преводачът, защото не е лека задача.. особено през ’95та..

813 — Двойният живот на Арсен Люпен от Морис Льоблан

Красимира (26 май 2007 в 08:22)

Книгата си заслужава отделеното време- вълнуващ сюжет, динамика и непредсказуеми ситуации!

Сонети от Уилям Шекспир


Тъй наречената от теб преводачка е преводач и е известен и то доста не само с преводите си. А ако не ти харесва неговия превод не го чети.

Четох ги тези на Валери ПЕтров и твърдя че Свинтила се е справил с порядъци по-добре.

Сонети от Уилям Шекспир

misteria (23 май 2007 в 21:54)

За съжаление, без да искам да обидя преводачката, бих казал че единствения за мен превод на сонетите е този на Валери Петров като ги чета в неин превод просто не е същото.

Записки по съвременна история 1918–1945 от Милен Семков

misteria (23 май 2007 в 21:51)

мммм дааа по тях учих едно време написани много приятно и не натоварващо не бих могъл да ги сравня с някой друг учебник за този материал защото не съм чел друг :) но и до сега помня доста неща от този учебник.

Арсен Люпен — крадецът джентълмен от Морис Льоблан

Pavelcho (23 май 2007 в 18:29)

Книгата е страхотна! Бих казал… не зная какво бих казал. Трябва да я прочетете, за да добиете представа за какво иде реч. Струва си!

Вероника решава да умре от Паулу Коелю

Вили Владова (20 май 2007 в 23:20)

Винаги съм имала усещането, че Коелю казва отдавна казаните истини от класиците и филосифите… просто той има дарбата да ги поднесе по един много фин, разбираем и съвременен начин, което му носи и голямата популярност.Аз лично обичам да го чета… любим и предпочитан автор ми е … а тази книга?…. дава ви отговор на въпроса : какъв е смисъла на живота? (вие преценете дали си струва)

Приятно четене

Приключенията на Лукчо от Джани Родари

Рахвин (20 май 2007 в 18:57)

Това е един от великолепните романи на хилядолетието. С него е свързано цялото ми детство ,защото това може би беше най интересната книга която съм прочел, по готина дори от Приказките. Редовно я прочитам и сега!

1984 от Джордж Оруел

Деси (20 май 2007 в 12:47)

Гениална! Любима! Вечна!

Приказка за Тройката от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки

Асен Цветков (16 май 2007 в 09:17)

Лично според мен също както при „Тютюн“ и двата варианта на книгата имат своята голяма литературна стойност и това, че на български е излязла само едната си е загуба. Не случайно в повечето издания на книгите за НИИЧАВО фигурират и двата варианта на „Приказка за тройката“.

Цикъл „Просъници“ от Еди Маринов

mamaS (11 май 2007 в 19:31)

Много рано си помъдрял, приятелю (позволи да те наричам така, макар че си на възрастта на един от синовете ми). Това като че ли е характерно за цялото ви поколение. Да, много мъдрост откривам в стиховете ти, но и много болка, а това ме плаши. Децата ми не пишат стихове, но сигурно имат същите проблеми. Ти си щастлив, че можеш да изливаш тази болка в стихове, да не я таиш в себе си. И все пак — събуди се! Ето ти моето „Събуждане“:

Време беше да се събудя

след толкова дълго сънуване,

за да открия учудена —

любовта съществува.

Колко малко ни трябва,

за да бъдем щастливи —

някой с нас да се радва

на това, че сме живи.

Най-сърдечни поздрави от една жена, която може да ти бъде майка, но е способна да разбере твоето поколение.

Стас и Нели от Хенрик Сенкевич

Славчо Йорданов (10 май 2007 в 19:33)

Това е един невероятно добър роман от един от най-великите писатели Хенрик Сенкевич. Това е една изключително интересна история, написана в приключенският дух на XIX век. Като дете гледах филмовата адаптация всеки пък, когато беше излъчвана по телевизията, и се потапях в един ниобятен свят. В последствие прочетох и книгата и бях впечатлен още повече. С годините малко позабравих тази история, докато миналата година ми се отдаде случай да гледам новата кино-продукция „Стас и Нели“. Изведнъж си спомних детството и всички приятни спомени изплуваха. Прочетох отново този невероятен детски роман… бих желал да приканя всеки, който не е чел или е забравил историята на безстрашния Стас и малката Нели, да отдели време на тази творба — НЯМА ДА СЪЖАЛЯВА!!!

Бездна от Илиян Димитров

Елка (10 май 2007 в 12:08)

Ти го знаеш, но пишеш блестящо. Възхищавам ти се отдавна!