Читателски коментари

То бива, бива захаросано съдържание, ама авторката е прекалила. Героите направо плуват в сироп от щастие. Да имаше поне някакъв конфликт, да повярваме, че е част от живота. Получава се нещо като социалистически реализъм — конфликтът е между доброто и по-доброто. Но това е по-малкият проблем, други неща ми се набиха на очи и нещо не ми се вързва развитието във времето. И двете книги са издадени през 2016 г. и се казва черно на бяло, че героинята Марая е на 27 години. Значи, че е родена най-късно през 1989 г. Следва, че родителите ѝ се запознават някъде през 1987–1988 г. Да попитам, ако можех и самата авторка — през тези години какви частни фирми и магазини биха могли да притежават родителите на Марина, майката на Марая? В какъв частен магазин за парфюми би могла да работи Марина в Бургас? Кой можеше да открие собствен ресторант? Кой можеше да си позволи собствено жилище през социализма, дори да има пари, ако не е някакъв важен партиен другар-номенклатурчик или ако това жилище не му е дадено от предприятието, в което работи, или от общината, при това след години чакане? За собствена кола също се чакаше с години — ако нямаш някой роднина на Запад, който да ти я подари. Авторката знае ли колко фиктивни разводи имаше тогава, за да се запази едното жилище — защото всяко семейство имаше право да притежава само едно жилище. Ами как е възможно Марина, за която в първата книга се казва, че е на 22 години /т.е. родена някъде около 1975–1976 г./ да учи в УНСС, при това Маркетинг и мениджмънт. Ако авторката не знае, да ѝ припомня, че преди 1989 г. това учебно заведение се наричаше Висш икономически институт „Карл Маркс“, а за тези специалности тогава никой не беше и чувал. Въобще доста анахронизми установих, но най-големият за мен е сребърната сватба на Марая. По най-груби сметки: 2016 г. + 25 години от сватбата = 2041 година. Направо скок в бъдещето! Няма ли редактори в това издателство, за да установят всичко това?

„The gentlemen from the West had at last been constrained to acknowledge that a college for the training of diplomats was as necessary as law schools are for the training of barristers“

barrister e преведно като „барман“ — това наистина ли е официален превод?

книгата е хубава. малко късичка ми се видя обаче

Благодаря.Ползвах първия ви стих в Спасители на плажа 7 сезон 22 последна серия.

Много скучна! Едва я прочетох!

Да ви кажа чесно не ми хареса не любовен роман за мен а една приказка за тая авторка и писателка е слаба книга.

До Asi,

Изобщо не сте прав(а). Това, че хората са дали единица, не значи, че се недобронамерени, нито че не обичат да четат. Това, че авторът е Нобелов лауреат, не значи нищо. Жан-Пол Сартр например е отказал своята Нобелова награда. Защо хората, които не са харесали романа, да си спестят оценките? Като не им е харесал, е по-добре да кажат, за да може хората, които ще четат романа, да знаят, че има хора, на които той не е харесал.

много хубава книга с неочакван край. има си всичко — романтика, интриги, убийства.

Е, прочетох я.Но съм съгласна с „amor“.Бавно действие ,скучна книга.

В романа преобладават няколко чувства: безнадеждност, нещастие, разкаяние, срам. Читателят на XXI век трябва да се помъчи, за да прочете романа, докато го чете ще си казва ,,много скучна книга" но накрая ще усеща величието на ,,Престъпление и наказание".

Това е първата книга на Достоевски, която прочетох. Много красива книга!

романът започва като по Агата Кристи, но за съжаление не е много интересен. Главния герой е описан като ужасен егоист и гадняр, а тя въпреки че е много наранена не му се дърпа изобщо. леко абсурдно е. става интересно чак на края когато убиеца се разкрива.

Чудесна книга за прехода в България през 1990 — 1991 г., за университетския живот и нравите човешки у нас и в Америка.

Благодаря!

На мен ми хареса, забавна и приятна.

историята беше интересна. до края не се сетих кой е убиеца, но като цяло ми беше малко скучна и излишно разтеглена. и тук отново се повтаря едно от любимите на Нора Робъртс проблеми с майката на главната героиня. иначе много ми допадна любовната история. тя беше най-добре изпипана.

Тази книга я прочетох на 24 години. Помня, че ми хареса и допадна. Кърт си е майстор на моменти, но не винаги. Тази беше топла творба за забранена любов и отчаяние. Добре написана с лични подскоци и забивки. Алейййй хоп! Хубава книга!

Придържайте се към мнение за книгата, а не коментари на потребители. Различието в мненията не е основание за нападки. И никой не е длъжен да харесва същото, което се харесва на друг. Всеки има право да каже, че нещо не му харесва, без значение дали има принос, дали е безплатно/платено и т.н. Нарушавате точки 2, 3, 4 и 5 от правилата!

@ slawkow -> След като сте компетентен по темата съвършенство, защо не преведохте книгата безплатно и не доказахте още преди месеци, какво е съвършенство и съвършен превод на целия свят? Колко книги преведохте съвършено и предложихте безплатно? На много места по света хората благодарят за благотворителната или безплатна дейност, ценят я и я уважават.

Който не харесва чужд несъвършен превод, не обижда несъвършения по негово виждане безплатен превод, а просто не го чете или доказва, какво е това съвършен превод на света.

Който не харесва сам си купува книгите в оригинал и си ги чете, ако пожелае превежда и предлага безплатно труда си, за да оценят другите съвършенството му. Една книга

днес не струва кой знае какво на книжния пазар, примерно 20 евро, така че не си струва щом някой не харесва да си спести 20-те евро и да чете несъвършени фен преводи…

Който не харесва или не цени, просто подминава и чете друго или сам влага пари и си купува това, което е съвършено по негов вкус и убеждение.

Колкото хора по света, толкова и различни гледни точки.

Едва ли някой професор по филология или лингвистика в университетите (дори в България) би си позволил да твърди, че съществува съвършен превод :)

За жалост подобни „философски“ дискусии зачестяват в читанка (примерно Алекс Кош).

И още веднъж благодаря за превода.

Аз не бих седнала да превеждам за българския читател безплатно нови книги от чужд език. Бих си купила книгата и прочела, но не и вложила толкова труд и време за превод за други чужди хора. Затова и ценя труда, жертвата и ентусиазма на такива фен преводачи :)

П.С.: За роба, свободата и перфекционизма има десетки цитати през вековете, те не биха допринесли нищо за даден фен превод в читанка или другаде.

Яне Сандански е казал : — Робът се бори за свобода , а свободният за съвършенство . Не знам в коя от всички чужбини живеете , но няма такова място по света в което ще ти кажат Браво за лошо свършена работа . Критиката не е оплюване , а начин да се постигне съвършенство .

Благодаря за превода.

До критиците: Не мога да разбера манталитета в България. Живея от от години в чужбина и такова неблагодарно „нещо“ няма. Някой сяда, губи време, превежда без пари… и публикува без пари. Веднага ще се намери някой в България да има претенции и който ще тръгне дребнаво да критикува. Който не харесва, не чете без пари. Или си купува сам книгите в оригинал или си ги намира по друг начин. Или сам сяда и превежда и предлага своя превод.

Не знам дали ми харесва точно тази авторка, но при този кът на исторически любовни романи

в Читанка ,които въобще ми харесват, си ги препрочитам през 7–8 години. Добре ,че с руския и испанския съм добре и си свалям от руски и испански сайтове . Тъй като в последно време книгите ги слушам на слушалки от телефон ,който използва само Wi-Fi, докато пътувам,ще се съгласите ,че е по удобно книгите дава на български език. Друго си е.И се питам защо преводачите не използват руските и други сайтове.Толкова много хубави непредвидени книги има от всички жанрове.