Читателски коментари

Гневът на ангелите от Сидни Шелдън

dimi7777 (17 февруари 2012 в 14:31), оценка: 6 от 6

Невероятна книга, много дълкбока, ярки, запомнящи се образи…иска ми се да имаше по-щастлив край…..

Златното божество от Роберт ван Хюлик

svetoslava_valkova (17 февруари 2012 в 14:14), оценка: 6 от 6

Страхотен е! За кратко време стана един от любимите ми автори. Бих го подредила до други велики автори на криминални истории. Стилът е страхотен, изказът също а историите са увлекателни и интересни. За всяка книга не ми е бил необходим повече от ден за да я прочета от кора до кора. А това запленяване не го умее всеки.

Загадката на лабиринта от Роберт ван Хюлик

svetoslava_valkova (17 февруари 2012 в 14:06), оценка: 6 от 6

Страхотен автор и криминалист. Всички книги и истории са страшно увлекателни и приятни за четене, а освен това има и доста информация за обогатяване на общата култура. Препоръчвам книгите на всеки, интересуващ се от криминални истории и заплетени случаи. Гвоздеят в черепа е един от най-уникалните начини за убийство и предизвикателство за всеки разследващ. Страхотен е!

Далечно царство от Алън Кол, Крис Бънч

drackon (17 февруари 2012 в 13:30)

Прочети и двете продължения…

Далечно царство от Алън Кол, Крис Бънч

тан тан (17 февруари 2012 в 11:18)

Много завладяваща чисто фентъзи книга. Държи те в напрежение до последно. Преди години я бях чел, сега отново и не съжалявам.Може само да се препоръча.

Демон, юда и магьосник от Хедер Меспи

Димо (17 февруари 2012 в 06:52)

И моето мнение е противоречиво, но по-скоро ми хареса. Важно е как ще се развие историята, защото е обещаваща.

Кралят-маг от Крис Бънч

Thrashbringer (17 февруари 2012 в 00:30)

Книгата е страхотна, сега пак почнах пак да я чета!

А отностно тея сцени — поне е различно! Във повечето фентъзита сцената започва с думите „устните му/и се долепиха до неговите/нейните“ или нещо подобно, и свършва с „.“ няколко думи по-нататък!

Единствената ми забележка е, че става малко тегаво когато са в Саяна и докато се върнат …

Азазел от Борис Акунин

natispain (16 февруари 2012 в 17:58), оценка: 6 от 6

Така е. Аз извадих всичките му недообработени книги от работилницата и ги четох някакси, но като не съм в България да си ги купя… Акунин е уникален, което не е лесно в нашия век с толкова много автори пояавили се през многовековното развитие на литературата. Завиждам на всички, които тепърва ще го четат. Аз съм на последната книга, уви. Жалко че Акунин не е написал повече книги за Ераст Фандорин.

Частен клуб от Нелсън Демил

Bbingo (16 февруари 2012 в 17:38), оценка: 5 от 6

Четете Нелсън Демил няма да съжалявате!

Азазел от Борис Акунин

Bbingo (16 февруари 2012 в 17:13), оценка: 5 от 6

Изчетох и още неготовите книги на Акунин.Един от най — добрите съвременни автори! Дори само да четеш бележките под линия си заслужава.Велик!

Черният рицар от Кони Мейсън

Цвети (16 февруари 2012 в 16:26)

Това е любимата ми книга, чета я за втори път и мога да я прочета още 100 пъти без да ми омръзне! Наистина е много увлекателна и се чете на един дъх. Много се радвам, че я има и в он-лайн вариант.

Метро 2033 от Дмитрий Глуховски

angel_soul (16 февруари 2012 в 15:46), оценка: 6 от 6

Завладяваща! Скоро не бях попадала на толкова увлекателен роман. Не съм почитателка на руската литература, но това не беше причина да не почна да чета Метро 2033. Тази книга си има всичко — и философия, и динамика. Като я започнеш няма спиране.

Демон, юда и магьосник от Хедер Меспи

Ева (16 февруари 2012 в 12:57)

Така както се чудех, дали ще я дочета тази книга, взех че я прочетох. Сега чакам следващата. Естествено, чувствата са ми противоречиви, но да не забравяме:"Habent sua fata libelli"

Демон, юда и магьосник от Хедер Меспи

Венета Въжарова (16 февруари 2012 в 11:50)

Здравейте, Ева,

иска ми се да ви отговоря, защото е напълно възможно да се появят и други критики, относно използването на таро, кабала и реални исторически събития.

Първо за таро и арканите. Съществуват толкова много разновидности на таро,

достатъчно е човек да потърси из нета съответната информация и ще го залеят — ангелско таро, таро на златната зора, таро на света на духовете и т.н. и т.н., да не изреждам.

Таро, също така, не е точна наука и нямам скрупули, относно спазването на някакви закономерности. Със същото право можеше да ме обвините, че ако в книгата си имах елфи, те не могат да са с розова кожа и жълти очи, защото в никое друго фентъзи не са. Естествено розовата кожа и жълтите очи на елфите могат да ви дразнят, но аз имам правото да си измисля именно такива елфи.

За богомилството — вие казвате, че не сте дочели книгата и това е ваше право, което не оспорвам. Но ако я бяхте прочели, мисля, че нямаше да твърдите, че в книгата има богомилски нишки. Най-вече, защото в книгата ми не съществува христянството като религия, а богомилите са еретици по отношение на христянството. Също така развитието на съответния конфликт в книгата пък съвсем няма нищо общо с богомилството.

Държа да подчертая, че „Демон, юда и магьосник“ е фентъзи. Книгата няма абсолютно никакви претенции за историческа или каквато и да е била друга достоверност. Вдъхновена е както от българския фолклор, история и обичаи, така и от много други и различни източници, но само толкова. Тя не е научно-историческа, не е трактат по употребата на карти Таро, а е художествена измислица.

До Аце — благодаря за интереса. Още не съм измислила заглавие на втората част, но се надявам скоро да си изясня този въпрос и ще пиша.

Бризингър от Кристофър Паолини

preti (16 февруари 2012 в 10:57)

Първите две книги от поредицата бяха много увлекателни. Третата на моменти имаше увлекателност на моменти много бавно се развиваше действието. Това се повтаря и в последната част. Като цяло се оказва, че поредицата не струва вече толкова, има други автори, които успяват да те държат в напрежение докрай, без да се забравят в описателни повествования.Последните две книги от поредицата просто едва дочетох и на моменти като станеше скучно ги оставях за дни, докато пак се насиля да ги дочета.

Бризингър от Кристофър Паолини

haripetrov (15 февруари 2012 в 22:19), оценка: 4 от 6

Прочетох и четвъртата последна книга (Inheritance) от поредицата. Тя, както и „Бризингър“ ме разочароваха не само заради начина, по който завърши историята, а и заради изключително бавното развитие на събитията. Личи си че Паолини, в желанието си да напише прекрасна поредица, се е олял с взаимстването от Толкин, но точно поради тази причина е пропуснал няколко съставки от „рецептата“ и човек остава с усещането за нещо недовършено.

Отбелязвам си че е започнал поредицата на 15 годишна възраст, което е похвално, така че се надявам следващи негови книги да бъдат на по-високо ниво.

Демон, юда и магьосник от Хедер Меспи

Ева (15 февруари 2012 в 21:24)

Все още не съм дочела книгата, а и се чудя дали ще го направя, като тийнейджър бях запалена по подобни истории, в началото това, че има доста вплетени нишки от богомилството и кабалата ми се стори забавно, но точно и това ме издразни и по-специално факта, че се използват картите таро, а дори не е спазена номерацията им, но може би това пък да е идеята на автора, а аз просто не я разбирам.

Въртележката от Белва Плейн

Йорданова (15 февруари 2012 в 21:15)

Книгата си заслужава четеното. Като изключим поразтегнатото действие, неочакваният край е удовлетворителен. Няма да съжалявате за отделеното време.

Пясъчна буря от Джеймс Ролинс

Йорданова (15 февруари 2012 в 21:11)

Книгата е много добра. Държи в напрежение от първата до последната страница. Заслужава си отделеното за четене време.

Вагинаторът от Алек Попов

Боряна (15 февруари 2012 в 20:18)

Един от любимите ми разкази от бълг. автор!!!