Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il pendolo di Foucault, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 55 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
waterjess (2015 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2015 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Източник
sfbg.us

Издание:

Умберто Еко. Махалото на Фуко

Френска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

Редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954-04-0027-9

 

Umberto Eco

Il pendolo di Foucault

© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988

 

Встъпителна студия © Ивайло Знеполски

Превод © Бояна Петрова

 

Ч 830–3

Литературна група — ХЛ

Излязла от печат: юни 1992 г.

Формат 60×90/16

Печатни коли 34. Издателски коли 34

 

Набор ДФ „Народна култура“

Печат ДФ „София-принт“ — София

История

  1. — Корекция
  2. — Сканиране на още картинки от NomaD
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Махалото на Фуко от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа. За експеримента вижте Махало на Фуко.
Махалото на Фуко
Il pendolo di Foucault
АвторУмберто Еко
Създаване1988 г.
Италия
Първо издание1988 г.
Италия
ИздателствоБомпиани
Оригинален езикиталиански
Жанрроман
ВидСпекулативна фантастика

Махалото на Фуко (на италиански: Il pendolo di Foucault) е роман от италианския писател и философ Умберто Еко, публикуван през 1988 г. Романът е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, да демонстрира въртенето на Земята.

Външни препратки

72

Нашите така наречени невидими са (както казват) тридесет и шест на брой и са разделени на шест групи.

(„За ужасните договори, сключени между Дявола и така наречените Невидими“, Париж / Effroyables pacions faictes entre le diable et les pretendus Invisibles Paris, 1623, p.6)

— Може би опитват двойна операция. От една страна, целят да изпратят сигнал до французите, а от друга, да възстановят мрежата на германското ядро, вероятно разкъсана от лутеранската реформа. Но точно в Германия се забърква най-голямата каша. От разпространяването на манифестите до 1621-ва приблизително авторите на манифестите получават прекалено много отговори… Споменах няколко от безбройните брошури, които се бяха появили на тази тема и с които се бяхме забавлявали с Ампаро онази нощ в Салвадор. Навярно между тези господа е имало някой, който е знаел нещо, но той се загубва сред множеството екзалтирани и ентусиазирани, приели буквално манифестите, и разни провокатори, които може би са се мъчели да осуетят операцията… Англичаните се опитват да се намесят в спора, да го канализират, неслучайно Робърт Флъд, друг английски Тамплиер, за една година написва три книги, подсказващи как правилно да се тълкуват манифестите. Но реакцията е вече неуправляема, започнала е Тридесетгодишната война, Палатинският електор е разгромен от испанците, Палатинатът и Хайделберг са плячкосани, Бохемия е в пламъци… Англичаните решават да се обърнат отново към Франция и да опитат там. Ето защо в 1623 година Розенкройцерите се появяват с манифестите си в Париж и отправят към французите приблизително същите предложения, каквито са отправили към германците. И какво четем в една от тези книжки, написани срещу Розенкройцерите в Париж от един, който не им се е доверявал или е искал да мъти водите? Че били поклонници на Дявола, разбира се. Но тъй като истината се промъква и в клеветата, става ясно, че те се събират в квартал Маре.

— И какво от това?

— Нима не познавате Париж? Маре е кварталът на Храма и, каква случайност, на еврейското гето. Като не говорим за това, че тези книжки подчертават връзките между Розенкройцерите и една секта на испански кабалисти, наречени Алумбрадос! Може би памфлетите срещу Розенкройцерите се стремят под претекст, че нападат тридесет и шестте невидими, да улеснят тяхното разпознаване… Габриел Ноде[280], библиотекар на Ришельо, пише своите „Разяснения за Франция относно истинната история на Братята Розенкройцери“. Какво представляват тези разяснения? Дали авторът им е говорител на Тамплиерите от третото ядро, или е чисто и просто авантюрист, който се вмъква в чужда игра? От една страна, изглежда, и той иска да представи Розенкройцерите като съмнителни мистификатори, от друга, прави намеци, че съществуват три розенкройцерски общности, нещо, което е вярно, защото след третото ядро съществуват още три. Уточненията му са почти фантастични (една от общностите била в Индия на някакви плаващи острови), но между другото казва, че друга от тях се намирала в подземията на Париж.

— Мислите ли, че всичко това обяснява Тридесетгодишната война?

— Без никакво съмнение — казах. — Ришельо получава специални сведения от Ноде, иска да се намеси в тази история, но обърква всичко, използува военна сила и още повече размътва водите. Но не бих пренебрегнал и два други факта. През 1619-а, след четиридесет и шест годишно мълчание, се събира конгресът на Христовите рицари от Томар. Последното му събиране е било през 1573-та, няколко години преди 1584-та, навярно във връзка с подготовката на съвместното им пътуване с англичаните към Париж, и след историята с Розенкройцерските манифести те се събират отново, за да решат какво да правят, дали да се присъединят към операцията на англичаните, или да опитат други пътища.

— Така е било — обади се Белбо. — Били са като заблудени в лабиринт. Един тръгва в една посока, друг — в друга, трети вика, но не може да се разбере дали отговорите, които се чуват, са гласове на други или ехо… Всички се движат пипнешком. А какво ли правят в това време павликяните и йерусалимците?

— Кой ги знае? — каза Диоталеви. — Но не бива да забравяме, че по това време се разчува за Кабалата на Исаак Лурия и се заговаря за пръсването на съдовете… И по същото време все повече се разпространява идеята за Тората като незавършено послание. Има един полски хасидически текст, който гласи: „Ако, напротив, се случи друго събитие, биха се породили други комбинации от букви.“ Но трябва да ни е ясно, на кабалистите не се харесва това, че германците са се опитали да изпреварят събитията. Вярната последователност и редът на Тората са останали скрити и са известни само на Светеца, да бъде благословен. Но не ме карайте да говоря глупости. Ако и Свещената Кабала се окаже включена в Плана…

— Ако Планът съществува, трябва да включва всичко. Или е глобален, или нищо не обяснява — каза Белбо. — Но Казобон спомена и за втори факт.

— Да. Дори поредица от факти. Още преди да се провали срещата от 1584-та Джон Дий бил започнал да се занимава с картографски науки и да организира морски експедиции. И в съюз с кого? С Педро Нунес[281], кралски космограф на Португалия… Дий съдействува за пътуванията, целящи откриването на северозападния път към „Катай“. Влага пари в експедицията на някой си Фробишер, който се отправя към Полюса и се завръща с един ескимос, когото всички взимат за монголец, амбицира Франсис Дрейк да извърши своето околосветско пътешествие, настоява да се пътува винаги на изток, защото изтокът бил в дъното на всяко окултно познание, и призовава ангелите при отплаването на не знам каква експедиция.

— И какво следва от всичко това?

— Струва ми се, че Дий не се е интересувал толкова от откриването на нови земи, колкото от тяхното картографско представяне, и затова е работил в съдружие с великите картографи Меркатор[282] и Ортелий[283]. Сякаш от късчетата на посланието, което му попаднало в ръцете, разбрал, че пълното възстановяване на посланието ще го доведе до откриването на една карта на света, и е искал да изпълни сам задачата. Дори нещо повече, както би казал господин Гарамонд. Възможно ли е на един учен от неговата класа да е убегнало несъответствието между календарите? Ами ако го е направил нарочно? Изглежда, че е искал да възстанови сам посланието и да изпревари другите ядра. Подозирам, че от Дий тръгва идеята да се възстанови посланието по магичен или научен път, без да се изчаква осъществяването на Плана. Синдром на нетърпението. Ражда се буржоата завоевател. Опорочава се принципът на солидарността, върху който се е крепяло духовното рицарство. Щом Дий е стигнал до тази идея, да не говорим за Бейкън. От този момент англичаните се насочват към откриването на тайната, като използуват всички средства на новата наука.

— А германците?

— За тях най-вероятен е бил пътят на традицията. Така ще можем да обясним поне два века от историята на философията — англосаксонския емпиризъм срещу романтичния идеализъм на германците…

— Полека-лека възстановяваме историята на света — ентусиазира се Диоталеви.

— Пишем отново Книгата. Харесва ми, харесва ми.

Бележки

[280] Габриел Ноде (1600–1653) — библиограф и придворен лекар на Луи XIII.

[281] Педро Нунес (1492–1577) — перуански математик, географ и астроном, по-известен с латинизираното име Петрус Нониус.

[282] Герардус Меркатор (1512–1594) — фламандски математик и картограф.

[283] Авраам Ортелий (1527–1598) — фламандски географ.