Трима приятели, два противодействуващи заговора, една демонична секта, едно махало-убиец в сянката на Айфеловата кула и още много съставки от алхимичната смес на тайнствената история на мистиката от всички времена.

 

След „Името на Розата“ „Махалото на Фуко“ утвърди славата на италианския културолог Умберто Еко като един от най-четените романисти в света през последните години. Неотстъпващ със седмици първите места в литературните класации в множество страни, където бе преведен след излизането му през 1988 година, вторият роман на Еко само в най-общи линии може да се сравни с познатия на българския читател първи роман „Името на Розата“ — „Махалото“ не отстъпва на „Розата“ нито по отношение на невероятната ерудиция (съчетана с неуморима изследователска дейност) на автора, нито на особеното му отношение (смесица между преклонение и ирония) към историческия факт и документ, нито на дарбата му да увлича читателя в буйния поток на своя разказ, чиито води тук с още по-голяма сила скачат от една епоха към друга, от един континент към друг, от философия към мистика, от индивидуални поведения към световни идеологии… Но макар погледът на Еко формално да е обърнат към миналото, той е преди всичко съвременен писател, способен да поднесе най-изненадващ гледни точки към Историята, към Философията, към Литературата.

В „Махалото на Фуко“ читателят ще открие отговори на множество житейски въпроси, които си задава днес, а и ще научи безброй любопитни факти около кабалата, франкмасонството, алхимията, прераждането…

Съдържание

Щастлив съм и признателен на издателството и на преводачката, осъществили появата на моя роман в превод на български. Миналата година, когато ви гостувах, за да получа званието „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет, открих за себе си вашата чудесна страна, за която споменавам на няколко места в този роман (както и в „Името на Розата“), тъй като в нея са се зародили религиозни движения, оказали по-късно силно влияние върху целия западен свят.

Обичам България, защото я виждам днес да води усилена борба за опазване на своето велико минало и да търси през хиляди трудности новите си пътища към бъдещето.

 

u_eko_podpis.png

Умберто Еко

Милано, 20 ноември 1991 г.


Информация

Издание:

Умберто Еко. Махалото на Фуко

Френска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

Редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954-04-0027-9

 

Umberto Eco

Il pendolo di Foucault

© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988

 

Встъпителна студия © Ивайло Знеполски

Превод © Бояна Петрова

 

Ч 830–3

Литературна група — ХЛ

Излязла от печат: юни 1992 г.

Формат 60×90/16

Печатни коли 34. Издателски коли 34

 

Набор ДФ „Народна култура“

Печат ДФ „София-принт“ — София

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавен предговор

Библиоман