Майкъл Крайтън
Сфера (41)

ПУЛТЪТ

— Джери?

Норман впери поглед, но екрана оставаше пуст, виждаше се само мигащият сигнал на курсора.

— Джери, чуваш ли ме?

Никакъв отговор.

— Чудя се, защо не ни отговаряш, Джери — продължаваше Норман.

— Отново твоите психологически номера? — попита Бет. Тъкмо проверяваше сигналите от външните сензори и преглеждаше таблиците. — Ако питаш мен, по-добре да се заемеш с Хари.

— Какво искаш да кажеш?

— Че не е редно Хари да се бърника в живот-ообезпечаващата система. Според мен, той е психически нестабилен.

— Нестабилен?

— Това е пак един от твоите номера, нали? Да повтаряш последната дума на всяко изречение. Така караш събеседника си да говори.

— Да говори? — рече Норман и се ухили.

— Добре де, може и да съм малко притеснена — продължи Бет. Но, сериозно, Норман, преди да тръгна за кораба, в каютата дойде Хари и каза, че ще поеме наблюдението. Обясних му, че ти си в подводницата и че трябва да внимава, да не изникне от някъде калмарът. Казах му и че искам да отида до кораба. А той ми рече, добре, тръгвай. И аз тръгнах. Сега пък твърди, че не помнел нищо. Това не ти ли се струва странно?

— Странно? — рече Норман.

— Хайде стига, дръж се сериозно.

— Сериозно? — продължаваше Норман.

— Да не се опитваш, да избегнеш този разговор? Забелязах как умело се измъкваш, когато някой разговор не ти е интересен. Непрестанно ни развличаш с разни странични темички и се опитваш да ни отвлечеш вниманието от проблемите. Но мисля, че трябва да се вслушаш в думите ми, Норман. Защото проблемът с Хари е важен.

— Слушам те внимателно, Бет.

— И?

— Не съм присъствал на вашата среща и не знам какво да ти кажа. За мен в държанието на Хари не се забелязва никаква промяна, той си е същият — арогантен, заядлив и много, много интелигентен.

— И не смяташ, че е мръднал?

— Не повече от останалите.

— Божичко! Какво да сторя, за да те убедя? Помня, че съм разговаряла с един човек, а той го отрича. Това според теб нормално ли е? Нима смяташ, че можеш да се довериш на такъв човек?

— Бет. Аз не бях там.

— Искаш да кажеш, че причината може и да е у мен.

— Аз не бях там.

— Значи смяташ, че аз съм мръднала, а не той? Твърдя, че е имало разговор, а с никого не съм разговаряла.

— Бет.

— Норман, послушай ме. Нещо не е наред с Хари, а ти въобще не му обръщаш внимание.

В коридора се чуха стъпки.

— Отивам в лабораторията — заяви Бет. — Помисли върху онова, което ти казах.

Тя се изкачи по стълбата и в този миг влезе Хари.

— Знаеш ли какво? Бет се е справила чудесно с живото-обезпечаващата система. Всичко изглежда нормално. Разполагаме със запаси от въздух за петдесет и два часа, при настоящия темп на консумация. Това би трябвало да ни стигне. Разговаряш с Джери?

— Какво? — стресна се Норман.

Хари посочи екрана, където пишеше:

ЗДРАВЕЙ НОРМАН.

— Не знам кога се е появил. Одеве го нямаше.

— Е, сега вече е тук — рече Хари.

ЗДРАВЕЙ ХАРИ.

— Как си, Джери? — попита Хари.

БЛАГОДАРЯ ДОБРЕ. А ВИЕ КАК СТЕ? С ГОЛЯМО НЕТЪРПЕНИЕ ОЧАКВАХ ДА РАЗГОВАРЯМ ОТНОВО С ВАС. КЪДЕ Е КОНТРОЛНОТО СЪЩЕСТВО ХАРАЛД БАРНС?

— Не знаеш ли?

НЕ ДОЛАВЯМ ВЕЧЕ ПРИСЪСТВИЕТО МУ.

— Ами той… си отиде.

РАЗБИРАМ. НЕ БЕШЕ ОСОБЕНО ДРУЖЕЛЮБЕН. НЕ МУ БЕШЕ ПРИЯТНО ДА РАЗГОВАРЯ С МЕН.

Какво иска да ни каже, помисли си Норман. Че го е премахнал защото Барнс не бил особено дружелюбен?

— Джери, — заговори Норман, — какво се случи с контролното същество?

ТОЙ НЕ БЕШЕ ДРУЖЕЛЮБЕН. АЗ НЕ ГО ХАРЕСВАХ.

— Да, но какво стана с него?

СЕГА ГО НЯМА.

— А другите същества?

И ДРУГИТЕ СЪЩЕСТВА. ТЕ СЪЩО НЕ ОБИЧАХА ДА РАЗГОВАРЯТ С МЕН.

— Как мислиш, това значи ли, че той ги е премахнал? — попита Хари.

НЕ МИ БЕШЕ ПРИЯТНО ДА РАЗГОВАРЯМ С ТЯХ.

— Значи той е премахнал хората от Флотата? — запита Хари.

Не само тях, помисли си Норман. Той премахна и Тед, а Тед се опитваше да общува с него. Или с калмара. Дали гигантският калмар бе свързан с Джери? Как да го попита?

— Джери…

ДА НОРМАН. ТУК СЪМ.

— Хайде да поговорим.

ДОБРЕ. ОБИЧАМ ДА ГОВОРЯ.

— Разкажи ни за калмара, Джери.

СЪЩЕСТВОТО КАЛМАР Е ТВОРЕНИЕ.

— Откъде се взе?

ХАРЕСВА ЛИ ВИ? МОГА ДА ГО СЪТВОРЯ ОТНОВО.

— Не, не, моля те, не го прави — побърза да отвърне Норман.

НЕ ВИ ЛИ ХАРЕСВА?

— Не, не. Харесва ни, Джери.

ВЯРНО ЛИ Е?

— Да, така е. Харесва ни. Наистина.

ДОБРЕ. РАДВАМ СЕ, ЧЕ ВИ ХАРЕСВА. ТО Е МНОГО ВПЕЧАТЛЯВАЩО СЪЩЕСТВО С ГРАМАДЕН РЪСТ.

— Да, така е — кимна Норман и изтри потта от челото си. Боже, помисли си той, това е като да разговаряш с дете, което държи заредена пушка.

ТРУДНО МИ Е ДА СЪТВОРЯ ТОЛКОВА ГОЛЯМО СЪЩЕСТВО. РАДВАМ СЕ ЧЕ ВИ ХАРЕСВА.

— Много впечатляващо — съгласи се Норман. — Но не бива да го създаваш отново.

ИСКАТЕ ДА СЪЗДАМ НОВО ТВОРЕНИЕ?

— Не, Джери. Засега не искаме нищо, благодаря ти.

ЗА МЕН Е ЩАСТИЕ ДА СЪТВОРЯВАМ.

— Да, сигурен съм в това.

ПРИЯТНО МИ Е ДА СЪТВОРЯВАМ ЗА ТЕБ НОРМАН. А СЪЩО И ЗА ХАРИ.

— Благодаря ти, Джери.

АЗ СЪЩО МНОГО ХАРЕСВАМ ВАШИТЕ ТВОРЕНИЯ.

— Нашите творения? — Норман погледна към Хари. Очевидно Джери смяташе, че хората в станцията са сътворили нещо в отговор. Джери гледаше на това, като на някаква размяна.

ДА АЗ СЪЩО МНОГО ХАРЕСВАМ ВАШИТЕ ТВОРЕНИЯ.

— Разкажи ни за нашите творения, Джери — предложи Норман.

ТЕЗИ ТВОРЕНИЯ СА МАЛКИ И НЕ СЕ ПРОСТИРАТ ОТВЪД ВАШИТЕ СЪЩЕСТВА НО ЗА МЕН ТЕ СА НОВИ. И ТЕ МЕ ПРАВЯТ ЩАСТЛИВ.

— За какво говори той? — попита Хари.

ЗА ТВОИТЕ ТВОРЕНИЯ ХАРИ.

— Какви творения, за Бога?

— Не се ядосвай — предупреди го Норман. — Запази спокойствие.

МНОГО МИ ХАРЕСВА ТОВА ТВОРЕНИЕ ХАРИ. СЪЗДАЙ ОЩЕ ЕДНО.

А може би той възприема чувствата ни, мислеше си Норман. И ги окачествява като творения? Не, в това няма никаква логика. Джери не може да чете мислите им, вече го провериха. Да не провери ли отново? Джери, помисли си той, чуваш ли ме?

ХАРЕСВАМ ХАРИ. НЕГОВИТЕ ТВОРЕНИЯ СА ЧЕРВЕНИ. ТЕ СА МНОГО ДУХОВИТИ.

— Духовити?

ДУХОВИТИ = НАДАРЕНИ С ДУХ?

— Разбирам — кимна Хари. — Той смята, че сме много смешни.

СМЕШНИ = НАДАРЕНИ СЪС СМЯХ?

— Не съвсем — отвърна Норман. — Нашите същества са създали концепцията за… — той се поколеба. Как да обясни, какво означава „смешно“? Какво всъщност е шегата? — Нашите същества са създали концепцията за ситуация, която предизвиква смущение, и ние наричаме подобна ситуация смехотворна.

СМЕХО ТВОРНА?

— Не. Една дума — Норман я повтори буква по буква.

РАЗБИРАМ. ВАШИТЕ ТВОРЕНИЯ СА СМЕХОТВОРНИ. СЪЩЕСТВОТО КАЛМАР СЪЗДАДЕ МНОГО СМЕХОТВОРНИ ТВОРЕНИЯ ОТ ВАС.

— Ние не мислим така — рече Хари.

АЗ МИСЛЯ ТАКА.

Е, това вече обяснява всичко, мислеше си Норман, седнал зад пулта. По някакъв начин трябваше да обяснят на Джери за сериозните последствия от неговите действия.

— Джери, — поде Норман, — твоите творения нараняват нашите същества. Някои от тях вече ги няма.

ДА ЗНАЯ.

— Ако продължаваш да ги създаваш…

ДА АЗ ОБИЧАМ ДА СЪЗДАВАМ. ЗА ВАС ТОВА Е СМЕХОТВОРНО.

— …тогава съвсем скоро всички наши същества ще си отидат. И няма да има кой да разговаря с теб.

НЕ ИСКАМ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ.

— Зная. Но много същества вече си отидоха.

ВЪРНЕТЕ ГИ ОБРАТНО.

— Не можем да го направим. Те си отидоха завинаги.

ЗАЩО?

— Не можем да ги върнем обратно.

ЗАЩО?

Съвсем като дете е, мислеше си Норман. Кажи на едно дете, че не можеш да направиш това, което иска, че не можеш повече да си играеш с него и то ще откаже да го приеме.

— Нямаме тази сила, Джери. Силата да ги върнем.

ИСКАМ ВЕДНАГА ДА ВЪРНЕТЕ ДРУГИТЕ СЪЩЕСТВА.

— Той си мисли, че не искаме да играем с него — подхвърли Хари.

ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО СЪЩЕСТВОТО ТЕД.

— Не можем, Джери — рече Норман. — Ако имахме тази възможност, щяхме да го сторим.

АЗ ХАРЕСВАМ СЪЩЕСТВОТО ТЕД. ТОЙ Е МНОГО СМЕХОТВОРЕН.

— Да — кимна Норман. — Тед много те харесваше. И се опитваше да разговаря с теб.

ДА АЗ СЪЩО МНОГО ХАРЕСВАХ НЕГОВОТО ТВОРЕНИЕ. ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО ТЕД.

— Не можем.

Настъпи продължителна пауза.

ОБИДИХ ЛИ ВИ?

— Не, ни най-малко.

НИЕ СМЕ ПРИЯТЕЛИ НОРМАН И ХАРИ.

— Да, така е.

ТОГАВА ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО СЪЩЕСТВАТА.

— Той просто отказва да разбере — рече Хари. — Джери, за Бога, не можем да го направим!

ТИ СИ МНОГО СМЕХОТВОРЕН ХАРИ. НАПРАВИ ГО ОТНОВО.

Той определено възприема по-силните емоционални реакции като творения, помисли си Норман. Може би това е неговата представа за игра — да предизвика отсрещната страна и след това да се забавлява с нейния отговор? Нищо чудно нашите реакции, при появата на гигантския калмар, да са му доставяли истинска наслада. Значи това била представата му за игра.

ХАРИ НАПРАВИ ГО ОТНОВО. ХАРИ НАПРАВИ ГО ОТНОВО.

— Ей, човече — ядоса се Хари. — Я ме остави на мира!

БЛАГОДАРЯ ТИ. МНОГО МИ ХАРЕСА. И БЕШЕ ЧЕРВЕНО. А СЕГА МОЛЯ ВИ ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО СЪЩЕСТВАТА КОИТО СИ ОТИДОХА.

На Норман му хрумна едно идея.

— Джери, — заговори той, — щом толкова искаш да се върнат обратно, защо ти не ги върнеш?

НЕ МИ Е ПРИЯТНО ДА ГО ПРАВЯ.

— Но можеш, стига да поискаш.

МОГА ДА ПРАВЯ КАКВОТО ПОИСКАМ.

— Да, знам че можеш. Тогава защо не върнеш съществата, които толкова искаш да видиш?

НЕ. ТОВА МЕ ПРАВИ НЕЩАСТЕН.

— Защо? — попита Хари.

ЕЙ ЧОВЕЧЕ. Я МЕ ОСТАВИ МЕ НА МИРА!

— Не се обиждай, Джери — побърза да вметне Норман.

Никакъв отговор от екрана.

— Джери?

Отново нямаше отговор.

— Пак си отиде — рече Хари и поклати глава. — Един Господ знае какво ще направи следващия път това копеле.