Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (41)

41

Обстановката беше напрегната. Стаята се пълнеше бързо, а новите снимки, окачени на таблото на Декстър, напомняха на всички за последиците от провалите. Дори Дженсън бе изгубила част от присъщата си жизнерадост, след като бе видяла снимките. Най-напред Луси Харингтън, а сега и Елизабет Дръри — вестниците щяха да разкъсат полицията на парчета. Отгоре щяха да им окажат силен натиск, а нечистотията винаги се разплисква надолу по хълма. Блед и задавян от пристъпи на кашлица, Андъруд влезе в стаята и кимна на Лийч, който събра бележките си и излезе напред. Хедър Стасман стоеше заедно с Декстър до стената отзад. Много мъжки погледи се стрелкаха към нея, но тя не им обръщаше внимание.

— Така — поде Андъруд, — всички знаете какво се случи тази сутрин. В девет часа бе намерена убита Елизабет Дръри, трийсет и седем годишна, водещ диетолог. Обстоятелствата около смъртта й са същите като в случая с Луси Харингтън. Д-р Лийч ще ви каже повече. Трябва да насочим вниманието си към три неща: първо, как я е открил убиецът? Ние за малко изобщо да не успеем. Второ, как е влязъл в дома й? Къщата има чисто нова алармена система, охранителни светлини и скрит бутон, а няма следи от влизане с взлом. Трето, има връзка между имената на жертвите. Убиецът явно е обзет от мания по отношение на поет на име Джон Дон. Преди четиристотин годни Джон Дон е познавал жени с имената Луси Харингтън и Елизабет Дръри. Д-р Стасман, която стои отзад, ни снабди със списък на хората от най-близкото обкръжение на Дон. Декстър използва списъка и за малко да залови убиеца тази сутрин. Д-р Стасман, искате ли да добавите нещо по отношение на имената?

Сърцето на Хедър Стасман подскочи, когато вниманието на всички присъстващи в залата се насочи към нея.

— Ами… Мога само да добавя, че убиецът е съсредоточил вниманието си върху идеята за кръг от посветени. По време на създаването на тези стихотворения преди около четиристотин години, те са били написани и са били четени на глас пред конкретна публика, която е била в състояние да оцени и да се възхити на остроумието и на логиката на поезията. — Забеляза празните погледи и за миг й се стори, че отново е на лекция в Уисконсин. — Не съм специалист по престъпленията, но смятам, че убиецът е избрал тези жени и мен, най-вероятно, като такава аудитория от познавачи. Той ни предлага изпълнението си, иска да оценим остроумието му.

— Остроумие ли? — сухо се обади Харисън. — Не виждам някой да се смее.

— Остроумието не е непременно свързано с хумор — обясни Стасман. — На латински, например, остроумие се означава със същата дума, която значи и сол — „sal“. Това е така, защото в Древен Рим остроумието е било свързвано с остротата на мисълта, а солта има остър вкус, нали? По сходен начин, за аристократичната котерия от познавачи, пред които изпълнявали творбите си Дон и останалите поети метафизици, остроумието не е било свързвано единствено с нещо смешно, а с дръзки и понякога дори шокиращи образи, които утвърждават дадена теза.

— Можете ли да ни дадете пример? — явно започваше да схваща Харисън.

— В едно стихотворение със заглавие „Сбогуване: За сълзите“ срещаме прочутото сравнение, с помощта, на което Джон Дон представя двамата влюбени като двойка компаси. Когато стрелката на единия компас се отклони, стрелката на другия веднага прави същото. В съзнанието на Дон това е символ на душата на влюбения, който търси своя партньор, когато двамата са разделени. — Стасман се огледа и остана доволна от дращенето на моливите върху хартията. — Това е остроумие, разбирате ли?

Възцари се мълчание. Андъруд се опита да прогони Джулия от мислите си и отново се обърна към Лийч.

— Докторе, бихте ли ни представили предварителния доклад от огледа на местопрестъплението и от аутопсията на жертвата?

— Разбира се — отвърна Лийч и отвори бележника си. — Съдейки по кървавите следи, бих казал, че жертвата е убита долу и след това е била завлечена до банята. Лявото око е отстранено след настъпването на смъртта, както и в случая с Луси Харингтън, но този път операцията е извършена по-успешно. — Лийч погледна към Андъруд. — Става все по-добър.

Декстър потръпна при тези думи. На таблото можеше да виси нейната снимка. Лийч продължи:

— Смъртта е настъпила по-рано сутринта, някъде към осем часа. Жертвата се е обадила в офиса си в осем без двайсет, а в стомаха й намерихме остатъци от непреработени зърнени храни.

— Този начин на действие е различен, сър — изтъкна Дженсън пред Андъруд. — Харингтън беше убита през нощта.

— Алармата — обади се Декстър. — Сигурно я е изключила сутринта, преди да излезе за работа.

— Само дето не е тръгнала за работа — отвърна Лийч, — защото и двете гуми от едната страна са били съвсем спаднали. Вероятно е дело на убиеца.

— Може би й е попречил да тръгне, а след това я е ударил, докато се е връщала към къщата — развиваше сцената в главата си Харисън.

— Извън къщата няма никакви следи от борба. Изглежда е била нападната вътре — отбеляза Лийч.

— Но защо ще пуска непознат в къщата си в осем часа сутринта? — попита Дженсън.

Лийч се замисли и отвърна:

— Ти какво щеше да направиш на нейно място, Дженсън? Жена, която живее сама, трябва да тръгне рано за работа, но установява, че и двете й гуми са спукани.

— Сигурно щях да извикам такси — отвърна Дженсън. Мобилният й телефон иззвъня силно и тя се засуети, за да го изключи.

Декстър я стрелна с изпепеляващ поглед. Изведнъж й хрумна нещо:

— На стъклото имаше лепенка на някаква фирма за „Пътна помощ“.

— Проверете я — нареди Андъруд, но не успяваше да се съсредоточи. — Продължавайте, докторе.

— И в двата случая смъртта е предизвикана от няколко удара в тила. Бих допуснал, че е бил използван същият инструмент, както и при Луси Харингтън.

— Видях чуковете на леглото, преди да ме удари — каза Декстър. — Единият беше с разцеп, а другият беше по-тежък, може би зидарски чук.

— Ако е от онези зидари, масоните, никога няма да го хванем — заяви Харисън. Разнесе се смях.

След малко Декстър продължи:

— Върху леглото имаше и някаква кутия. Правоъгълна черна кожена кутия. Горе-долу с такива размери — показа с ръце тя.

— Това е интересно — каза Лийч. — Отгоре пишеше ли нещо? Нещо като герб, например?

— Какво предполагате, докторе? — попита Андъруд.

— Трябва да държи някъде ножовете си. По главата на жената имаше леки нарези — четири резки до лявата вежда. Мисля, че убиецът използва клампи, за да придържа окото отворено, да издърпа клепача и да го задържи в това положение. Според мен е успял отнякъде да се сдобие с комплект истински хирургически инструменти.

Същата идея бе хрумнала и на Декстър предишния ден. Скастри се наум, задето не бе тръгнала по следата.

— В Лондон има специализирани доставчици, но е рисковано да се купува от тях, защото човек трябва да удостовери, че е лекар, а и те водят всички продажби на отчет. — Лийч се замисли за миг. — Кутията изглеждаше ли старинна? — попита той Декстър.

— Може би. Не я разгледах добре. Какво имаш предвид?

— Просто си помислих, че съвременните клампи не биха разрязала кожата така — каза Лийч. — Нашият човек си пада по историята. Може да е пазарувал от антиквар.

Декстър кимна и си записа. Този път щеше да провери.

— Нещо друго? Оставил ли е следи, от които можем да извлечем ДНК проба? — неспокойно попита Андъруд.

Лийч помълча, преди да отговори на въпроса му. Не знаеше как точно да го каже.

— Има една добра, една лоша и една евентуално много лоша новина. Добрата новина е, че Дръри се е борила с него и под ноктите й са останали малки късчета от кожата му. Водата във ваната не е успяла да отмие всичко. Разполагаме с достатъчно, за да сверим пробите, ако заловим този тип. Не знам дали доказателството ще издържи в съда, защото адвокатите могат да твърдят, че водата и кръвта на Дръри са замърсили пробата, но да не прибързваме. Лошата новина е, че никъде няма отпечатъци от пръсти — освен от Дръри и от сержант Декстър, разбира се. През цялото време е бил с ръкавици.

Андъруд се замисли за миг и попита:

— А много лошата новина?

— Кръвната група на Елизабет Дръри е А. На сержант Декстър е нулева, положителна. На местопрестъпление то са открити проби от още две кръвни групи — АБ отрицателна и нулева отрицателна. Има следи по шията на Дръри и по пода на банята.

— По дяволите! — схвана Харисън. — Още двама души.

— Бих предположил, че това е кръв, останала по ръкавиците му. Знаем, че в даден момент е стиснал Дръри за гушата, защото от двете страни на трахеята й открихме леки охлузвания. Не достатъчно силно, за да я удуши — отбеляза Лийч.

— А пода на банята? — попита Декстър.

Лийч се опита да даде обяснение:

— Ако е чакал на двора, вероятно е носил дебели ръкавици. След като се е заловил с окото на горката жена, е трябвало да прояви много по-голяма сръчност. Според мен тогава си е сложил хирургически ръкавици или обикновени гумени домакински ръкавици. И в този случай наличието на много кръвни проби на местопрестъплението може да подкопае тежестта на ДНК доказателствата в съда.

— Повече ме тревожи вероятността някъде да има още два трупа с изтръгнати очи — заяви Андъруд. — Някой да я обявен за изчезнал през последните два дни?

— Не помня подобно нещо, сър — отвърна Харисън. — Ще проверим.

— Поема повече от необходимите рискове — отбеляза Андъруд. — Защо го прави? Убил е двама, а вероятно дори четирима души за три дни. Твърде много са. Постарал се е да превърне местопрестъплението в дома на Луси Харингтън в истински ад за следователите. Намира къщата й, убива я посред нощ и бяга през гората — никой не е чул или видял нищо. На практика няма никакъв риск. След това тази работа с имената. Никога нямаше да се досетим за тяхното значение без помощта на д-р Стасман, а убиецът се свързва с нея и я кара да ни обясни. Най-вероятно е знаел, че д-р Стасман ще успее да установи връзката между намереното в дома на Луси Харингтън стихотворение и името й. Вероятно е допускал и това, че д-р Стасман ще ни изготви списък с подобни имена. Поел е огромен риск и в резултат на това Декстър се е натъкнала на него. Убива Дръри рано сутринта, а тя би трябвало да отиде на работа — служителите й ще се зачудят къде е. Това е риск. Сутрин движението е по-оживено дори в Афтън, следователно и вероятността да го забележат, е по-голяма. Риск. Може да се е представил като шофьор на такси или като механик, за да успее да влезе в къщата. Риск. Явно е бил убеден, че трябва да убие Дръри точно днес.

Декстър следеше логиката на мисълта му.

— Освен това кръвта. В дома на Харингтън нямаше никакви ДНК улики. У Дръри намираме много — поне от три неидентифицирани източника. Защо допуска да се случи всичко това? Рискува да успеем да направим връзка. Колкото повече връзки правим, толкова по-уязвим става той и толкова по-вероятно е някой да е видял или да си спомни нещо.

— Но все пак е сложил Дръри във ваната, нали? — намеси се Харисън. — Опитал се е да унищожи веществените доказателства. Д-р Лийч твърди, че пробите от кожа под ноктите на жертвата може и да не свършат работа в съда. А това означава, че донякъде е постигнал целта си, както и при Луси Харингтън.

— Кръвта напълни цяла вана със сълзи — някак нелепо прозвуча американският акцент на Стасман. — И при двете убийства е оставил текст, свързан с водата. Не сбирай океани да ме удавят в твоето кълбо беше другият откъс. Според мен слага телата в банята повече заради верността към поетическия образ, отколкото, с цел да унищожи уликите.

— Вярност към поетическия образ ли? — изви вежди до върха на челото си Харисън. — Моля ви се!

— Разбира се. Той вади очите на момичетата, нали така. А очите произвеждат сълзи. И в двата цитата става дума за наводнение, предизвикано от сълзи, заредено с много болка. Едно кончето трябва отначало да изглежда абсурдно, но след това да ни убеди в гениалността си, да ни накара да осъзнаем посоката на логиката му. Нали точно това правим в момента? Сглобяваме последователността на действията му, търсим причините за тях. Може би поема рискове, за да е сигурен, че ще разберем какво прави.

Стаята притихна, докато всички се опитваха да осмислят значението на казаното. Андъруд схвана пръв:

— Времето го притиска.