Сабрина Джефрис
Падението на виконта (8)

Глава 7

Изражението на Джейн подсказа на Дом, че тя знае за състоянието на Нанси. Разбира се, че знаеше. Навярно бе знаела през цялото време.

Усети как го пронизва чувството, че е предаден.

— Кога щеше да ми кажеш?

С натежали като олово крака той тръгна към прозореца и погледна към оживения двор отдолу.

— Кога разбра?

— Съвсем наскоро — побърза да отговори Джейн. — Освен това Нанси изобщо не беше сигурна. Каза, че може да е бременна. Ако бях сигурна, щях веднага да ти кажа, но реших, че не е разумно да предизвиквам смут, ако излезе, че не е така.

— Не, много по-добре беше да се преструваш, че това изчезване е само някаква нейна приумица. Много по-добре беше да пропуснеш най-важната част от цялата тази история.

Едва успяваше да говори — толкова силен натиск усещаше в гърдите си. Нанси може би очакваше сина на Джордж.

— Много по-добре беше да ме оставиш да продължа да мисля, че имам нов живот, когато този живот може да свърши още преди да е започнал.

— О, Дом, толкова съжалявам… — започна тя с тих глас.

— Недей.

Дом се обърна с гръб към прозореца и я изгледа заплашително.

— Да не си посмяла да ме съжаляваш.

Тя потръпна.

— Не те съжалявам, кълна се. Но не мисля, че ситуацията е такава. Нанси вече зачева три пъти и така и не успя да износи нито едно от децата повече от няколко месеца. Няма причина да мислим, че този път ще е различно.

— Няма ли? Този път детето може да не е заченато от неадекватното семе на Джордж, което означава, че ситуацията е съвсем различна. Защото може да значи, че Нанси има по-голям шанс да го износи до раждането.

Това я накара да замръзне.

— Аз… не разбирам.

— Естествено, че разбираш!

Дом закрачи из стаята, неспособен да стои на едно място.

— Нанси е дотичала тук, при Самюъл Барлоу, в мига, в който ти си напуснала Ратмур Парк. Сигурно е искала да му каже лично, че ще става баща.

Челюстта на Джейн увисна.

— Това е абсурдно! Ако очакваше дете от Самюъл, щеше да се опита да го прикрие. Нямаше да се втурне да се среща с него и така да събуди подозренията на всички наоколо.

В разсъжденията и имаше известна логика, но Дом просто не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че Нанси е бременна. Че Нанси може да роди син, който може да мине за син на Джордж.

Че синът на Нанси може да наследи Ратмур Парк, а Дом отново да загуби всичко.

Тази мисъл засили нарастващата ярост в гърдите му.

— Ако очаква детето на Джордж, защо да не го разкрие пред целия свят? Защо да го пази в такава голяма тайна?

— Нали ти казах защо! Още не беше сигурна! — отговори Джейн и вдигна брадичка. — И не го е пазила чак в такава тайна. Аз знаех. Госпожа Пач знаеше. Камериерката на Нанси определено знаеше.

— Да, но нито една от вас не спомена пред мен нищо за това.

Джейн осъзна колко горчиво звучи гласът му и на лицето и се изписа виновно изражение.

— Имахме причини.

— О? И какви бяха тези причини?

Джейн извърна глава и в стомаха на Дом се сви ледена топка.

— Проклятие, какви причини би могла да имаш, за да…

— Страхувахме се какво може да направиш, ако разбереш!

— Какво мога да направя! — извика той и се дръпна назад, за да избяга от ножа, който тя току-що бе забила в корема му. — Какво например? Да я отвлека? Да я убия?

— Не! Разбира се, че не!

Но енергичното й настояване не притъпи острието на предателството й. Дом стоеше и я гледаше. Бузите и се зачервиха.

— Но знам, че в такива случаи е обичайно… дамата, за която става въпрос, да се подложи на медицински преглед, за да се потвърди, че наистина носи възможния наследник.

Той се скова.

— Така е. И защо си искала да ме лишиш от тази възможност? Това е мое право.

— Знам, но такъв преглед, както и бъркотията, която новината за възможния наследник ще предизвика сред семейството и прислугата, може да стане причина Нанси пак да пометне.

Джейн прикова погледа си върху него.

— Просто се опитвах да предпазя братовчедка си, това е всичко.

— От мен? — Дом не можеше да си поеме въздух, толкова силна бе болката, когато ножът се завъртя в корема му. — Наистина ли ме мислиш за такова чудовище? Че след като веднъж узная истината, ще принудя бременна жена да се подложи на преглед, който може да стане причина да загуби детето си?

— Не! Ами…

Тя започна да разтърква ръцете си.

— Можеше да решиш, че нямаш друг избор. Не исках да те поставям в положение да трябва да решаваш, когато може би нямаше да има причина за това. И определено не исках да рискувам Нанси да загуби бебето.

Тя сведе очи към пода.

— Знам какво ще си помислиш — че е ужасно от моя страна, но исках да го роди — дори ако това означава, че ти пак ще станеш само господин Мантън.

Това беше истината, изречена с най-прости и сурови думи. Джейн не се интересуваше дали той отново ще загуби всичко, стига безценната и братовчедка да роди дете. Детето на Джордж.

Или може би не на Джордж.

Яростта го стисна за гърлото. Би трябвало да прояви повече съчувствие към снаха си. Но беше трудно, когато това можеше да означава края на всичките му надежди. Особено когато тази бременност можеше да бъде част от заговор между Барлоу и Нанси да измъкнат имението от ръцете му. Имението, което заслужаваше, по дяволите!

Той заби нокти в дланите си.

— Значи в стремежа си да предпазиш Нанси реши, че е приемливо да не обръщаш внимание на всичките й измами.

Джейн го стрелна с бунтовен поглед.

— Какви измами? Говорих с прислугата едва снощи…

— Снощи?!

За миг тя заприлича на заек, хванат в капан. А после чертите и се изгладиха.

— Когато се върнах в Ратмур Парк да си прибера нещата, да…

— Отишла си в имението посред нощ — промълви Дом невярващо. Още едно нещо, за което не му беше съобщила. — Кажи ми, че не си пътувала два часа сама на кон, така както дойде в Уинбъро.

— Разбира се, че не. Това би било безразсъдно.

Дом тъкмо бе започнал да диша малко по-спокойно, когато тя добави:

— Тръгнах с каретата на лейди Зоуи и взех един прислужник.

— И това изобщо не е било безразсъдно — отбеляза саркастично той. Кръвта му се смразяваше при мисълта, че е пътувала часове наред сама късно през нощта, пазена само от един прислужник. — Ти луда ли си? За бога, можеше да ти се случи какво ли не!

— Не ми крещи, лорд Ратмур! — сложи тя ръце на хълбоците си. — Нямаш право да ми раздаваш заповеди. Ако искам да се кача на някой кораб до Индия, та бедуините да ме научат на лов с тръби, мога да го сторя със или без одобрението ти.

Той вдигна вежда.

— В Индия няма бедуини. Те живеят в Арабия. И не е „лов с тръби“. Според мен става въпрос за тръби за издухване на стрели, но…

— Не ме интересува! Въпросът е, че нямам нужда от твоето разрешение, за да направя каквото и да било.

Тя наклони глава.

— Пък и прислужникът и кочияшът на лорд Оливиер са били войници. Сигурна съм, че при схватка щяха да ми бъдат точно толкова полезни, колкото всеки изискан джентълмен.

Дом се намръщи. Тя навярно имаше право.

— Във всеки случай — продължи Джейн, — сестра ти реши, че няма нищо лошо.

— Не се учудвам — каза сухо той.

Лизет бе готова да направи всичко, та Джейн да е щастлива, стига това да означаваше да я събере с него. Вчера и той изпита същото. Онези целувки, за които не спря да мисли цяла нощ, го накараха да се почувства почти сигурен, че Джейн все още изпитва чувства към него.

Очевидно обаче грешеше. Щом бе могла да запази толкова важно нещо в тайна от него, макар да знаеше какво може да означава то за бъдещето му.

— Би трябвало да се радваш, че отидох там — продължи Джейн. — Научих много неща. Прислужниците потвърдиха това, което вече подозирах — че винаги просто са предполагали, че госпожа Пач е придружавала Нанси на пазар, но така и не са го разбрали със сигурност. Всъщност не знаят със сигурност по какъв начин Нанси е прекарвала времето си в Йорк.

— Това подкрепя и моята теория, не само твоята. Възможно е Нанси да е прекарвала това време с Барлоу.

— Връщала се е с покупки — отговори упорито Джейн.

— Камериерката й е била с нея, нали така? Възможно е Мередит да е пазарувала вместо нея, докато Нанси е била с Барлоу.

Устните на Джейн се превърнаха в тънка черта.

— Ти си твърдо решен да смяташ Нанси за блудница.

— Ти си твърдо решена да я смяташ за светица.

Той преплете ръце зад гърба си, за да потисне желанието да я разтърси и да й влее малко здрав разум.

— А какво разбра за Мередит? Нея не можем да разпитаме, защото вече не е на служба при Нанси — колко удобно! Кога се е случило това? След смъртта на Джордж? По-късно?

— Малко преди пристигането ми в Ратмур Парк — отвърна Джейн намусено. — Но настоящата камериерка ми даде адреса на Мередит в Лондон, което означава, че можем да я разпитаме, когато пожелаеш.

Усмивката и беше хладна.

— Виждаш ли? Готова съм да тръгна по тази следа, докъдето и да ни отведе тя, стига да правим заключенията си въз основа на факти, а не на очевидната ти предубеденост към Нанси.

— Не съм предубеден към Нанси — процеди Дом през зъби. — Но като се има предвид какво е заложено на карта, а и тази нова информация за детето, което очаква…

— Може би очаква. Дори не сме сигурни за това! Новата й камериерка каза, че господарката и е имала признаци, че е бременна, но не толкова очевидни, та да е сигурно. А и дори сред хората, които я заобикаляха, Нанси внимаваше да не заяви със сигурност, че очаква дете.

— Това не означава, че не е очаквала.

— Разбира се, че не. Но човек би предположил, че ако с била сигурна, е щяла да пише на предполагаемия си любовник, за да му съобщи. А според камериерката си Нанси никога не е водила кореспонденция с никакви джентълмени.

Дом поклати глава.

— Само защото камериерката й не е видяла подобни писма, това не означава, че никога не е имало такива. Може би точно затова Нанси е била толкова добре запозната с маршрута на пощенската карета — защото е предпочитала да изпраща и да получава лично пощата си.

Джейн вдигна очи към небето.

— Някога минавало ли ти е през ума, че може би познанството и със Самюъл не е било романтично? Те се познават от години. Така че може би е заминала с него за Лондон, защото… не знам.

— Защото не е имала никаква представа какво впечатление ще създаде, като замине за Лондон с един всеизвестен негодник — каза студено Дом.

От гърдите и се изтръгна въздишка.

— Знам как изглежда ситуацията, но ти не разполагаш с нищо друго, освен с думите на един съдържател на странноприемница и на един коняр. Ами ако са възприели погрешно ситуацията? Или ако са излъгали? Или…

— Стига, Джейн! Не си толкова наивна — каза тихо Дом. — Това няма да е първият път, когато някоя жена решава да представи детето от любовника си като дете от съпруга си, за да получи наследство.

— В това няма никаква логика! Първо, ако Нанси наистина е… споделяла леглото си с любовник по същото време, по което е споделяла леглото на Джордж, никой не може да каже със сигурност чие е детето, което ще роди. Защо тогава да бяга в Лондон с любовника си, за да роди там, и по този начин да привлече внимание към себе си? По-добре би било да остане в Ратмур Парк.

— Освен ако не е знаела, че е заченала прекалено дълго след смъртта на Джордж, за да представи детето като негово.

Кръвта се оттече от лицето на Джейн.

— Това твърдение е наистина ужасно.

Той закрачи към нея.

— Помисли, Джейн! Ако Нанси изчезне за следващите шест или осем месеца, ще е невъзможно да я подложим на преглед. Може просто да се появи с бебе, за което твърди, че е на Джордж, и никой няма да е в състояние да докаже противното, каквото и да подозира.

Тя изсумтя.

— Никой свестен доктор няма да сбърка тримесечно бебе с новородено.

— Да, но не е нужно разликата да е толкова голяма, за да я разтревожи. Според закона детето трябва да се роди до четирийсет седмици след смъртта на съпруга, за да се смята за негово, което означава, че Нанси не може да го роди дори една седмица по-късно. Защо тогава да поеме риска да го обявят за незаконородено, когато може да обвие въпроса в съмнения, като роди тайно когато му дойде времето, а после да излезе от скривалището си и да заяви, че детето се е родило, преди четирийсетте седмици да са изтекли?

Джейн го прониза с каменен поглед.

— Не мислиш ли, че все някой ще присъства на това раждане? И ще заяви под клетва каква е истината?

— Свидетелите се подкупват лесно, скъпа моя. Повярвай ми.

— Ти наистина си станал много циничен — промълви Джейн с глух глас, — щом твърдиш, че братовчедка ми, жена с аристократично възпитание, е прибегнала до измама от такива размери, че да се превърне в истински злодей! Ти може и да вярваш, че е способна на такова нещо, но аз знам, че не е.

Дом я изгледа така, сякаш се опитваше да я накара да отклони погледа си.

— Една жена е способна на много неща, за да подсигури бъдещето си, ако почувства, че е застрашено. При сегашното положение на нещата Нанси ще наследи само вдовишката си част — една трета от рентите. Ако роди незаконородено дете, то няма да получи нищо. Никакви приходи, никакви земи, никаква титла. Ако синът й се роди копеле, той…

— Или тя — прекъсна го Джейн. — Ти постоянно забравяш, че нито едно от тези неща не е сигурно по никакъв начин. Дори и Дом Всевишни не може да предскаже пола на неродено дете.

— Вярно — съгласи се той и се опита да не настръхва при определението „Дом Всевишни“. Тя наистина ли го смяташе за такъв надут глупак? — Но след като видя до какво доведе нехайството на татко, Джордж се погрижи собственото му завещание да е желязно. Ако не му се роди син и не може да ми попречи да наследя титлата и имота, който върви с нея, той разпореди всичко, което не е обвързано с титлата, да премине към дъщеря му.

Джейн примигна — очевидно не беше запозната с подробностите от завещанието на Джордж. Дом продължи безмилостно:

— А ако Нанси му роди син? — и преглътна яростта, която го обзе при тази мисъл. — Момчето ще получи всичко. Това е огромно изкушение за всяка жена, която иска най-доброто за детето си.

Джейн пребледня, но остана непоколебима.

— Все едно, Нанси не би направила нищо неморално, за да го получи.

Упорството и пред лицето на фактите започваше да го дразни.

— Така ли? Дори и ти, която си толкова принципна, си готова да се омъжиш за мъж, когото не обичаш, просто за да си осигуриш по-добро бъдеще. Колко повече ще е готова да направи Нанси, ако е.

— Един момент! — прекъсна го Джейн и го изгледа с присвити очи. — Защо, по дяволите, си мислиш, че не обичам Едуин?

Въпросът го стресна… докато не осъзна какво е казал.

Дори не беше сигурен защо го каза. Може би защото искаше да бъде истина. Защото искаше да мисли, че въпреки годежа и той все още има шанс с нея. Защото беше глупак — безразсъден запленен глупак.

Не, не ставаше въпрос само за това, което искаше да си мисли той. Сигурен беше. Тя нито веднъж не каза, че обича Блекбъро.

Но пък и Дом не я попита. Може би трябваше да направи точно това, вместо да си завира главата в пясъка. Защото ситуацията ненадейно бе придобила много по-големи измерения от изчезването на Нанси. На карта бе заложено бъдещето на виконтската титла и имението. Насред кипежа на цялата тази бъркотия той трябваше да знае едно нещо със сигурност.

Да разбере какви са отношенията му с Джейн.

— Дом, отговори ми на следния въпрос — каза Джейн с напрегнат глас. — Поради каква причина мислиш, че не обичам Едуин?

— А обичаш ли го?

Ако беше така, Дом вече я бе загубил. Но ако не беше…

Бузите й се обагриха в яркочервено.

— Ще се омъжа за него, нали така?

Само за секунда целият свят на Дом се промени. Тя не бе казала „да“. Дори не бе дала истински отговор на въпроса му. Той го знаеше и ако се съдеше по начина, по който отклони погледа си, тя също го знаеше.

Значи все пак имаше шанс с нея. Може би не особено голям, тъй като можеше да загуби точно тези неща, които щяха да го направят по-равностоен съперник на Блекбъро, но все пак по-голям от преди.

— Не е нужно да го обичаш, за да се омъжиш за него.

Реши да рискува и застана съвсем близо до нея.

— От дълго време съм детектив и мога да разпозная кога една жена е влюбена. У теб не забелязвам никакви такива признаци, що се отнася до годеника ти.

Тя го стрелна с възмутен поглед.

— Моля?

— Не изричаш името му с онази мекота, с която една жена изрича само името на своя любим, не споменаваш мнението му по всевъзможни въпроси и сякаш не гориш от желание да се върнеш при него.

Тя изпъна гръб — очевидно се подготвяше за несъмнено разпален отговор — и Дом бързо добави:

— Освен това вчера не ме целуна така, сякаш си влюбена в Блекбъро.

Нека отрече това, проклета да е!

Над лицето й се спусна хладна маска.

— Виж ти какви интересни наблюдения! — каза тя с мразовит тон. — Трябва да се запитам що за долнопробни разследвания си извършвал през всички тези години, след като си научил как „една жена изрича само името на своя любим“ и как да разчетеш толкова много неща в една целувка.

Пак се опитваше да го предизвика, но този път Дом бе подготвен. Бе прекарал половината нощ в анализ на вчерашните и думи, усмивки и целувки и в опити да разбере на спокойствие, без да се обърква от присъствието и, какво означават те.

Съчетани с начина, по който реагира на думите му за годежа си, означаваха, че Джейн изпитва към него по-силни чувства, отколкото смее да покаже.

— Не съм разчел в целувката ни нищо, което го е нямало там.

Погледът му се прикова в нейния.

— Но мога да подложа теорията си на още една проверка. Което ще ти даде нова възможност да докажеш, че греша.

Проблясването в тъмнобронзовите и очи му подсказа, че знае: сега той я предизвикваше. Джейн се поколеба, очевидно разкъсвана между желанието да побегне и желанието да приеме предизвикателството му.

Но това не беше онази Джейн, която избяга от него преди години, когато той я прогони. Тази Джейн не бягаше: тя оставаше и се сражаваше.

Точно сега изглеждаше решена да се сражава с него, но нищо. Нека си излее гнева. А после може би, ако Дом внимаваше и извадеше голям, много голям късмет, можеха да продължат заедно към бъдещето. Ако преди това Джейн не го убиеше.

На лицето и се изписа напрегната усмивка.

— Не съм длъжна да ти доказвам нищо.

— Не си. Стига да нямаш нищо против сам да си вадя заключения.

Усмивката и се стопи.

— Които са…

Той вдигна рамене.

— Че отказваш да ме целунеш повторно, защото си нямаш доверие. Защото се боиш, че не си успяла да умъртвиш докрай чувствата си към мен.

В очите й заблестяха яростни пламъци. Тя се наклони към него и прошепна в ухото му:

— Представа нямаш до каква степен умъртвих чувствата си към теб.

В гласа и определено се долавяше перчене.

— Ами да видим тогава до каква степен, става ли?

Той я хвана за брадичката и наклони главата и назад.

Джейн застина. Дом обви ръка около кръста и, придърпа я към себе си и я целуна пламенно.

Странно, но тя нито се опита да се съпротивлява, нито откликна. Просто го остави да я целува, сякаш го чакаше да свърши.

Да я вземат дяволите! Дом се надяваше, че с изненадващо нападение ще има предимство, но очевидно я бе настроил твърде, твърде отбранително. Това го докара до лудост. Сигурен беше, че безстрастното и примирение е маска. Но и той беше виновен — защо изобщо превърна целувката в предизвикателство?

Така да бъде! Щеше да промени предизвикателството.

Когато се отдръпна, видя, че на лицето й е изписан изпълнен със самодоволство триумф, и изписа отегчение на собственото си лице.

— Ти май наистина си умъртвила чувствата си към мен. А сега едва не умъртви и моите към теб, защото това със сигурност беше най-блудкавата целувка в целия ми живот. Но какво ли можех да очаквам от стара мома на възраст?

Тя го изгледа с присвити очи.

— Стара мома? — гласът й се повиши. — На възраст? О, типично в твой стил да прехвърляш вината на мен, сякаш аз съм виновна, че не се омъжих. Какво ще кажеш следващия път — че моите „блудкави целувки“ са причината толкова лесно да ме захвърлиш?

Джейн изпъна рамене.

— Е, добре, Дом Всевишни, когато приключа с теб, никога вече няма да кажеш, че съм „стара мома на възраст“. Но много ще ти се иска да можеше.

Тя стисна главата му с две ръце и го привлече обратно към себе си за целувка, която бе всичко друго, но не и блудкава.

Така вече беше по-добре. Устните й бяха меки, устата — сочна, а ароматът и на лавандула го обгърна така, че му се зави свят от удоволствието отново да бъде толкова близо до нея.

Той потисна свирепия порив да я придърпа към себе си и да я целуне с цялата страст, натрупана през годините на раздяла. По-добре да я остави тя да контролира целувката дотогава, докато може да го понесе.

Но отвори уста. Когато Джейн прие тази покана да направи целувката им по-интимна, като проучи вътрешността и с тези леки тласъци на копринения си език, Дом възликува.

Когато ниско в гърлото й се надигна стон и тя прокара пръсти през косата му с маниера на собственик, той не издържа. Обви ръце около кръста й и я привлече към себе си, както си беше изчервена.

Тя застина и за частица от секундата Дом се уплаши, че е избързал. Но после Джейн се разтопи срещу него и обви ръце около врата му, за да го задържи здраво до себе си, и умът му се изпразни от всякакви мисли.

Единственото, което съществуваше, бе Джейн отново в прегръдките му, Джейн, която пак го целуваше… Джейн, единствената жена, която бе желал истински, изостряше желанието му като острие, което режеше през миналото и го оставяше открит, кървящ и жадуващ единствено за нея.

Как я бе пуснал да си отиде? Трябва да е бил луд. Тя беше всичко, което той си спомняше, и още повече — пищна, женствена и страстна, съзряло копие на някогашната му млада любима. Не можеше да й се насити.

Устата и го опиваше. Ръцете му се плъзгаха по гърба и, припомняха си извивки, намираха отново женствената форма, скрита под катовете дрехи.

Тя откъсна устни от неговите.

— Ти… ти ме измами.

— Така ли? — попита Дом и подуши ухото й. — Доколкото си спомням, ти ме целуна.

— Ти на практика ме предизвика да го направя.

— След като ти ме подлуди със студенината си — близна той ухото и с език. — След като отказа да отговориш на въпроса ми.

— На кой въпрос? — прошепна тя срещу бузата му.

— Обичаш ли Блекбъро?

— Аха. Този въпрос.

Джейн притисна гърдите си към неговите и Дом изпита желание, стигащо до болка, да ги докосне, да ги погали.

Тя навярно го бе направила нарочно, лукавата хитруша! При това с голям успех, тъй като сега, когато мисълта да докосне гърдите и се бе загнездила в ума му, той не можеше да мисли за нищо друго.

Помъчи се да се освободи от мъглата на желанието.

— Искам отговор, Джейн — изрече задавено той и я гризна по ухото.

— Нямаш право на отговор. — Сега тя го гризна по ухото.

— Точно това каза вчера за целувките, но виж какво правим днес.

Дом обсипа линията на челюстта и със страстни целувки.

— Целуваме се. Много.

— Знам, проклет да си! Но… но не трябва да го правим.

Той зарови лице в шията и.

— Когато кажеш, ще спра.

Джейн обаче не го каза, макар че простена страстно, когато той прокара език над пулса, който биеше диво в гърлото и. Възпламенен, Дом се опита да продължи целувките си по-надолу. Когато най-горната част на корсажа и се озова на пътя му, той я откъсна от роклята, изпълнен с отчаяно желание да види меката извивка на горната част на гърдите и, която не бе спряла да измъчва паметта му от бала на семейство Кийн преди три месеца.

— Дом! Какво, по дяволите.

Той обсипа с целувки луничките по изящно изложеното и на показ деколте.

Дъхът на Джейн секна.

— За бога, Дом! Роднините ти могат да влязат всеки момент!

— Знаят, че не трябва.

Сестра му със сигурност щеше да му остави достатъчно въже, на което да се обеси, ако това означаваше да го събере с Джейн.

— Да, но… Ти не бива… Това не е…

Протестите и заглъхнаха, когато той бавно зацелува всеки сантиметър от отчасти откритите и гърди.

Но скоро се оказа, че това не е достатъчно. Скоро Дом поиска забраненото. Тласкан от пожара, който гореше в кръвта му, изпепеляващ огън от цяло десетилетие, той обхвана меката и гърда с длан през роклята.

Очите и се разшириха, бузите и станаха яркочервени и Джейн покри ръката му със своята, сякаш искаше да я отскубне. Но преди да успее, Дом започна да разтрива гърдата и с длан, знаейки, че това може да е единствената му възможност някога да го направи. Трябваше да я докосне интимно. Да я опознае по-интимно.

За негово удивление тя не го спря. Гледаше го с разширени очи, а после прошепна с глас, изпълнен със стъписване и страхопочитание:

— Ооо! Боже, Дом.

Какво можеше да направи? Обхвана гърдите й с две ръце и отново завладя устата и.