Станислав Сивриев
До съмнало (3) (Разговори с Илия Бешков)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Диалог
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Karel (2018)
Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149

История

  1. — Добавяне

2.

19 февруари ’53

Приказваме какво приказваме — пак при Левски.

Бешков все се вглежда отвъд видимото — там, където Апостолът не е исторически факт, а историческо осмисляне на националното битие.

Днес се навършват 80 години от обесването на Апостола. Зиморничав февруари с изяловени снегове. Кахлена камина ни олизва с топло дишане. Бешков ходи из хола по топли пантофи и приказва:

— Ботев беше преди всичко политик. Той с вестници бе разделил България на две и се ожесточаваше срещу отречената от него половина. Като всеки политик — и той имаше своите илюзии. И заглушаваше здравия си инстинкт с полемични възпламенявания. Аз мисля: Ботев в същност се съпротивяваше на собствената си интуиция, която му подсказваше, че накрая ще изстене от своите. Това е интимният край на политическото качало. И, моля ти се, не стана ли тъкмо това?…

Левски не полемизираше — той вярваше в своето изповедание. И правеше комитети! За него работата беше толкова свято вътрешна, че я вмести под един български опушен таван, пред револвер и кама накръст! Неговият допир с реална и робска България бе толкова плътен и физически, че неминуемо следваше да се превърне в символ. Това е парадоксът на метаморфозите, които или овеществяват символиката, или превръщат опредметеното в символи…

Ботев с гения си схвана тъкмо това. Той безпогрешно усети, че целостта на България в съзнанието на Левски е в същност собствената му цялост. И когато Дяконът увисна на бесилото, той изписа тъкмо това в най-хубавото си стихотворение: „И твой един син, Българийо!“ Не единствен, а един. Това не е противопоставяне на единия срещу останалите, а обобщена синовност; оназ — задължителната като органично съответствие с единна и неделима в съзнанието България!…

Затова всички останали са герои и мъченици на изкуплението, а той — единственият Апостол! Не зная чия уста първа изрече тази дума, кой в божествено озарение с една дума каза всичко. Стигането до библейския й смисъл е във възможностите само на един неопорочен народ — без дори да е чел Библията! Така той покри цялото человеческо време чрез един свой син!