Джулиана Багът
Сраснати (28)

Преша
Лед

Преша е притиснала ухо до гърдите на Брадуел и тревожно се вслушва в слабия ритъм на сърцето му, сякаш е часовник, увит с плат. Дъхът му е лек. Вече не я прегръща, ръката му е отпусната на земята. Притискайки я до тялото му, забелязва, че е покрита с лед. Нейната ръка също проблясва от снега, като фина нова кожа от блещукащи бели кристалчета. Съвсем е изгубила гласа си. Миглите й са натежали от снежинки. Иска й се да затвори очи. Снегът да покрие и двамата със сиво одеяло. Да бъдат погребани под снежната дантела.

Не може да си поеме дъх. Изморена е. Вече е нощ.

— Лека нощ — прошепва тя с ясното съзнание, че това може да са последните думи, които изрича.

Опитва се да държи очите си отворени. Когато ги затваря, знае, че не заспива. Сигурна е, че умира, тъй като вижда светлинки сред дърветата. Призрачните момичета, превърнали се в ангели… Чува гласовете им, те се носят към нея, сякаш довяти със снега.