Клайв Къслър
Преследването (35)

34

— Вие сте глупак, ако смятате, че ще ви се размине отвличането ми — заяви презрително Кромуел. — Нямате никаква власт да ме арестувате без прокурорско решение. Веднага щом се върнем в Сан Франциско, адвокатите ми ще настоят за освобождаването ми. След като детективска агенция „Ван Дорн“ стане за смях, ще си тръгна свободен като птица. След това ще поведа серия от дела, които ще съсипят агенцията ви и ще я удавят в море от скандали.

Кромуел седеше окован за голямо канапе в центъра на салона — вагон. Китките му, краката и дори вратът му бяха стегнати в стоманени пранги, вързани с вериги за халките, затегнати на пода на предната багажна секция на вагона. Бяха взети всички предохранителни мерки. Четирима тежковъоръжени агенти на Ван Дорн от офиса в Лос Анджелис седяха на по-малко от три метра от бандита с рязани карабини на коленете, заредени и със запънати ударници.

— Сигурно ще имаш шанс да демонстрираш наглото си самочувствие с приятелите си в съда, но ще вървиш свободен само като прасе към кланицата — подхвърли Кел.

— Невинен съм — заяви сухо Кромуел. — Мога да докажа, че съм бил далече от банковите обири, за които ме обвинявате. Къде са доказателствата ви? Къде са ви свидетелите?

— Аз съм свидетел — отвърна Бел. — Видях те дегизиран като жена в Телърайд, преди да ме простреляш.

— Вие ли, господин Бел? Пред кое съдебно жури в Сан Франциско ще мине свидетелството ви? Процесът ще бъде фарс. Нямате нищо, с което да повдигнете обвинение, още по-малко да ме осъдите.

Бел се усмихна хитро.

— Не съм единственият свидетел. Има други хора в градовете, където си убивал, и те могат да те разпознаят.

— Сериозно? — Кромуел се отпусна безгрижно на канапето, все едно че нищо на света не можеше да го притесни. — Според това, което съм чел за Бандита касапин, винаги е бил маскиран по време на престъпленията си. Как може да бъде разпознат?

— Почакай и ще видиш.

— Имам огромно влияние в Сан Франциско — заяви с пълна увереност престъпникът. — Допринесъл съм силно за избора на всеки висш градски и федерален съдия. Длъжници са ми. Същото се отнася и за добрите граждани на Сан Франциско. Дори да успеете да ме изправите на съд, никое съдебно жури от мои съграждани няма да ме осъди, не и след многото хиляди долари, които съм похарчил заради тях.

— Залагаш, преди да си видял ръката си — отвърна Бел. — Ще бъде пратен федерален съдия от Вашингтон, за да слуша делото и процесът ще бъде преместен другаде, където няма да си любимецът на града.

— Мога да си позволя най-добрите адвокати в страната — продължи високомерно Кромуел. — Никое жури от съдебни заседатели, който и съдия да седи на банката, няма да ме осъди за престъпления с толкова нищожни свидетелства, не и с репутацията ми на човек, който е обичан от бедните и бездомните жители на Сан Франциско.

Лицето на Бронсън беше помръкнало от отвращение. Едва се сдържаше да не забие юмрук в наглата физиономия на бандита.

— Това го кажи на семействата на жертвите, които застреля хладнокръвно. Кажи им как парите, които открадна, отидоха за разточителния лукс в банкерското имение на Ноб Хил.

Кромуел се усмихна цинично и замълча.

Влакът започна да забавя. Бронсън се приближи до един от прозорците и надникна навън.

— Влизаме в Санта Барбара. Машинистът вероятно ще спре, за да налее вода.

— Бих искал да сляза на гарата — каза Бел. — Има един дребен проблем, който бих искал да уредя.

Щом влакът спря, Бел скочи от стъпалата на перона и бързо изчезна в гаровото депо. Десет минути по-късно, когато машинистът наду свирката, за да предупреди, че включва задвижващите колела, агентът притича обратно и се качи отново на вагона „Пулман“.

— За какво беше това? — попита Бронсън.

Кромуел моментално заподозря, че става нещо неприятно за него. Размърда се на канапето и се наведе напред да слуша.

— Телефонните линии над пролома, където пороят ги беше съборил, са поправени — отвърна Бел. След това погледна Кромуел с язвителна усмивка. — Обадих се до офиса на Ван Дорн и наредих на агентите ни да задържат сестра ти като съучастничка.

— Вие сте полудели! — извика престъпникът.

— Мисля, че можем да докажем, че тя е замесена в убийствата, извършени от Бандита касапин.

Кромуел скочи от канапето с изкривено от гняв и омраза лице, но веригите го задържаха на място.

— Мръсна свиня — изсъска той. — Маргарет нямаше нищо общо с всичко това. Тя не знаеше нищо за моите… — Поколеба се, преди да се е самообвинил. Отпусна се бавно на канапето, овладял се и възвърнал самоувереността си. — Ще платиш скъпо задето въвличаш невинна жена в нелепите си обвинения. Ще я освободят и ще се върне в гостната си час след като бъде обвинена лъжливо за престъпления, за които не знае нищо.

Бел се взря в очите на Кромуел с увереността на пантера, готова да разкъса антилопа.

— Маргарет ще проговори — заяви той твърдо. — Ще каже каквото знае в усилие да спаси брат си. Ще лъже, разбира се, но ще се оплете в хиляда подробности, на които не може да отговори. Маргарет ще бъде свидетелката, която неволно ще те прати на бесилото.

— Дори да бях виновен, Маргарет никога няма да изрече и една дума срещу мен — отвърна Кромуел убедено.

— Ще каже, ако знае, че отива в затвора до края на живота си. Да не говорим за луксозния живот. Превръщането й в държавен свидетел ще е съвсем просто при толкова тежка цена, която би могла да плати.

— Ужасно подценяваш Маргарет.

— Не мисля — отвърна тихо Бел.

— Ще свържеш Маргарет с престъпленията толкова, колкото ще убедиш журито, че аз съм виновен.

Бел погледна банкера в очите.

— А виновен ли си?

Кромуел се изсмя и се огледа из вагона.

— Да призная, че съм твоят Бандит касапин пред свидетели? Хайде стига, Бел. — Този път нямаше „господин“. — Пързаляш се на тънък лед и го знаеш.

Бел дръпна ръкавицата на лявата ръка на Кромуел и оголи метална тръбичка на мястото на единия пръст.

— Ще видим — обеща агентът на глас. — Ще видим.

* * *

Бел не рискуваше. Когато наближиха Сан Франциско, нареди на машиниста да подмине главното депо и да продължи на страничен коловоз. Бронсън разполагаше с цяла малка армия агенти, които да ескортират Джейкъб Кромуел до една линейка, където го вързаха на носилка за превозването през града.

— Не мога да си позволя риска да оставим Кромуел в окръжния затвор — каза Бел. — Прав е, че приятелите му ще го измъкнат за час. Прехвърлете го през залива в щатския затвор в Сан Куентин. Ще го държим в кърпа вързан, докато се подготвим да внесем официалния обвинителен акт.

— Всеки репортер на всеки вестник в града ще съобщи за събитието — предупреди Бронсън.

— Ще разпространят историята из страната по телеграфа до всеки вестник от тук до Бангор, Мейн — отвърна Бел ухилен. — Сега трябва само да го държим да не се изплъзне от ръцете ни. Кромуел ще се опита да подкупи всеки пазач, който се доближи до него.

— Познавам началника на затвора в Сан Куентин — каза Бронсън. — Железен е. Кромуел само ще си хаби дъха ако мисли, че може да го подкупи да го пусне.

— Няма начин да не се опита. — Бел се озърна към Кромуел, докато го вдигаха грубо в линейката. — Сложете му качулка на главата, за да не го познае никой. Началникът да се закълне да пази тайна и го накарай да заключи Кромуел в единична килия, далече от другите затворници. Сутринта ще дам на началника на затвора нужните документи.

— А Маргарет? Съмнявам се, че някой съдия, бъркал в джоба на Кромуел, ще попълни документите за ареста й.

— Изпълни формалностите — нареди му Бел. — Окажи й натиск. Щом разбере, че брат й е задържан и че може да загази с него, се обзалагам, че ще събере всички пари, които може, и ще побегне. Тогава ще кацне право в ръцете ни.

Преди да се запъти към офиса на Бронсън, Бел се отби в една телеграфна станция и прати дълго съобщение на Ван Дорн за задържането на прословутия Бандит касапин. Помоли също така за помощта, която можеше да им окаже полковник Дензлър от федералното правителство.

* * *

Кромуел беше прав за едно. Маргарет напусна полицейския отдел по-малко от трийсет минути, след като двама от агентите на Ван Дорн я придружиха до там. Адвокатите на Кромуел вече бяха там и уреждаха освобождаването й под гаранция, когато тя пристигна. Дори шофьорът й беше под ръка, за да я откара у дома с чакащия отпред ролс-ройс, паркиран в зона, забранена за превозни средства. Един окръжен съдия като по чудо се появи, за да подпише необходимите документи за освобождаването. На един репортер, окачал се случайно там заради дело за кражба с взлом, му се стори, че арестът и почти моменталното освобождаване на Маргарет са инсценирана формалност.

Междувременно Бронсън и агентите му качиха линейката с Кромуел на ферибота, който ги превози през залива до окръг Мейрин. След като слязоха на кея, подкараха към щатския затвор в Сан Куентин. Както беше заявил Бронсън, началникът бе много отзивчив и дори горд, че ще държи в затвора си прочутия Бандит касапин, докато обвинителният акт бъде уреден.

След като Бел напусна телеграфната служба, отиде до банката на Кромуел. Взе асансьора до главния офис и се приближи до бюрото на Марион.

— Вземи си шапката — каза й без предисловия и с тон, нетърпящ възражения. — Останалата част от деня си в отпуск.

Тя се сепна, напълно изненадана от внезапната му поява след цели три дни. Страстта й към него се върна и я заля като вълна. Осъзна, че не би могла да спори, но все пак отвърна:

— Не мога да напускам просто когато ми хареса. Може да загубя работата си.

— Вече си загубила работата си. Шефът ти е зад решетките.

Заобиколи бюрото и издърпа стола й, за да може да стане.

Тя се надигна бавно и го изгледа стъписана.

— Какви ги говориш?

— Шоуто свърши. Задържал съм Кромуел, докато получим нужното разрешително за ареста му и документите за обвинението.

Като в мъгла тя взе шапката и чантичката си от бюфета зад бюрото, а след това стана, без да знае какво да прави. Извърна очи и зяпна в пода невярващо. Не беше си и помисляла някога, че е възможно Джейкъб Кромуел, независимо от престъпленията му, да се окаже уязвим.

Бел бе забелязал как се изчерви лицето й в началото и отново го трогна свенливата й реакция. Взе шапката от пръстите й и я постави кривната весело настрани върху главата й.

— Така ми харесва — каза й със смях.

— Е, на мен не — отвърна тя с женско раздразнение и я постави както трябва на красивата си коса. — Къде ме водиш?

— Долу на плажа. Ще се поразходим по пясъка и ще поговорим дълго за последните събития.

— С разкошния си автомобил ли ме взимаш?

Изненада я тъжното изражение, преминало по лицето му.

— Боя се, че няма да се возим с него скоро.