Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (96)

93.

Кметът Карлсън вече бе пробягал към пет километра върху тренажора, когато Патрик Кипфър, един от помощниците му, надникна през вратата на фитнес салона в сутерена на „Грейси Меншън“.

— Обажда се комисарят — докладва той. — Прехвърлих разговора към вашия мобилен телефон.

Кметът натисна елипсовидния бутон за пауза и намали звука на висящия телевизор, преди да вдигне телефона.

— Какво има, комисар? — попита.

— Съжалявам, че те безпокоя, Морт — заговори комисар Дейли, — но е отвлечен един заложник. Един от нашите детективи от отдел „Убийства“ — Майк Бенет. От семейството му съобщиха, че един мъж нахълтал в техния апартамент и похитил детектива заедно с четиригодишната му дъщеря.

„Бенет ли?“, помисли си кметът. Не беше ли полицаят, с когото се видя в дома на Блатист? Онзи, който искаше да отмени партито?

— Кажи ми, че не е убиецът.

— Допускаме, че е той.

Карлсън избърса изпотеното си лице с кърпа с надпис „Нюйоркски университет“.

— По дяволите! Имаме ли представа накъде са тръгнали? Получихте ли искане за откуп? И въобще установихте ли някакъв контакт?

— Засега нищо — отвърна Дейли. — Случило се е преди по-малко от час. Липсва автомобилът на Майк Бенет, който няма полицейски знаци. Съобщихме за колата на пътните патрули и на нашите момчета.

— Знам, че правите всичко, което можете, комисар — рече кметът. — Ако мислиш, че с нещо мога да помогна, веднага ми позвъни.

— Ще го направя.

Като остави мобилния си телефон, кметът се загледа в бутона „Пауза“ на тренажора. Дали да приключи за тази вечер? Не, реши той и се пресегна към бутона. Никакви извинения. Холестеролът му се беше вдигнал до тавана. Да не говорим колко тесни му бяха костюмите напоследък. Нищо чудно — след толкова много вечери за набиране на средства. Трябваше да продължи и да се отърве от всичкия боклук, натрупал се в организма му. Освен това, какво добро ще може да стори за града, ако получи инфаркт?

Тъкмо се беше върнал към първоначалния ритъм, когато Патрик отново се подаде през вратата.

Този път кметът натисна стоп бутона, преди да вдигне мобилния си телефон.

— Пак ли е комисарят?

— Само че друг комисар — обясни помощникът му. — Франк Питърсън, от охраната на летищата.

Кметът го изгледа озадачено. Господи, като се започне, няма спиране. Какво искаше комисарят от охраната на летищата?

— Франк? Здравей. Какво мога да направя за теб? — попита кметът.

— Един от нашите полицаи — млад мъж, името му е Томи Ви, току-що е бил застрелян в Тетърбъро — съобщи Питърсън мрачно.

Карлсън поклати недоверчиво глава и слезе от тренажора. Първо отвличане, а сега и убийство?

— Това е… — затвори той, но не успя да намери думата. — Какво е станало?

— Точно преди да бъде застрелян, полицай Ви се обадил и съобщил, че детектив от нюйоркската полиция поискал достъп до пистата. След две минути самолет „Чесна“ с два двигателя бил похитен от двама мъже. Наблизо намерихме кола с полицейски радиотелефон, но без опознавателни знаци. Вътре имаше малко момиче, което каза, че баща й е детектив Майк Бенет.

— Господин кмете — обади се помощникът му Патрик, като отново се появи с друг мобилен телефон в ръка. — Важно е.

Господи, още едно обаждане? Та той имаше само две уши.

— Извинявай, Франк, но можеш ли изчакаш една минута? — каза той на комисаря от охраната на летищата.

— Здравейте, господин Карлсън — прозвуча твърд мъжки глас. — Тад Билингс, заместник-министър в Министерството на вътрешната сигурност. Чухте ли за отвличането на един самолет от Тетърбъро?

— Тъкмо ме запознават със случая — отвърна Карлсън рязко.

— Радарите на Еф Ей Ей^[1] проследиха чесната над Хъдсън. Лети на изток, точно към града. Един изтребител Ф-15 бе вдигнат по тревога и лети насам от базата „Макгуайър“ на ВВС в южната зона на Джърси.

— Какво?! Ф-15?

— Това е част от новия статут на Министерството на вътрешната сигурност — обясни Билингс. — От Тетърбъро се свързаха с Еф Ей Ей. После Еф Ей Ей се свърза със Северноамериканската противовъздушна защита. От НОРАД вдигнаха във въздуха изтребител. Току-що говорих по телефона с генерал Хочкис. Пилотът на изтребителя има разрешение да свали отвлечената „Чесна“.

— Не говорите сериозно. Според нас на самолета има полицай, детектив от отдел „Убийства“ към нюйоркската полиция. Именно той е заложникът!

— Военновъздушните сили са уведомени за това. Ще се опитат да установят радиовръзка, но крайно ограниченото време и непредвидимостта на действията на похитителя са важни фактори. Това е голяма заплаха за целия ви град, сър. Колкото и да е жестоко, колкото и да не желаем да жертваме живота на един невинен, ако се наложи, ще го взривим.

А той се тревожеше да не получи инфаркт? Инфарктът беше цвете в сравнение с перспективата напълно да откачи.

— Записва ли се разговорът ни? — попита накрая кметът.

— Всъщност да.

— Тогава ми позволете да заявя за протокола, че всички вие сте банда безсърдечни копелета.

— Ще бъде надлежно протоколирано, ваша чест — заяви Билингс без колебание. — Ще се постарая да ви държим в течение.