Малкълм Роуз
Убийства по списък (3)

Трета глава

Люк се почувства добре. Нямаше напредък по случая, но заедно с Джейд бяха на празненството за посрещане на новата година в Шефийлд. Знаеше, че тя се радва да го види, но се правеше на нацупена.

— Не сме се виждали от цели два месеца, а ти ме водиш да гледам Емили Уондър — измрънка тя. — Да ти направя ли списък с всичките неща, които можехме да правим сега, вместо да седим тук? Можехме да забиваме в някой клуб.

— Но това трябва да е културно събитие, нали? — опита се да я залъже, скривайки истинската причина да я заведе на концерт на оперната дива.

— Страхотно канарче. И ще ни чурулика чак до полунощ.

— Но ти обожаваш музиката.

— Да, предполага се, че трябва да се възхищавам на гласа й. И е така, страхотен е. Но не искам да я слушам цели два часа! Страхотен е и перфектен, но ми е неприятен и неслушаем. Както и да е, ти откога започна да слушаш опера? Да не си прихванал нещо в мърлявия, стар Лондон.

Люк избегна въпроса, като сви рамене.

— Просто си помислих… нали разбираш. Празник за нова година и всичко останало. Трябваше да направим нещо.

Джейд направи гримаса. Ясно си личеше, че не му вярва.

— Знаеш ли, че писъкът й може да счупи стъкло. Сигурно ще причини същото и на тъпанчетата ми. И по-добре внимавай с Малк. Току-виж му гръмне обкова и му прекъснат електрическите вериги, докато извива на по-емоционалните части, които са почти през цялото време.

— Това не е възможно — отвърна Малк. — Няма такива честоти в човешкия глас, които да създават вредни резонанси…

— Забравѝ, Малк — прекъсна го Люк.

— Аз не забравям никога. Човешката памет е слаба, защото хората губят средно около трийсет милиона клетки през живота си. Мен често ме ъпгрейдват и така нараства капацитета ми за обработка на информацията.

— Фукльо — измрънка Люк. — Сега, млък! Шоуто започва.

Джейд повдигна леко вежди:

— Звучиш ми като Барбара Бакли.

Люк щеше да попита коя е тази Барбара Бакли, но в този момент завесата се вдигна и на сцената се появи певица, облечена в пищна зелена рокля. Джейд се зареди с търпение.

Докато слушаше ненадминатия глас на звездата, Люк се замисли за двете млади жени, които носеха същото име. Чудеше се дали убиецът е сбъркал жертвите с оперната певица. Малк изобщо не помагаше. С неговата усложнена система за разпознаване на лица не би ги объркал, тъй като имаше способността да измерва многобройни точки на несходство. Но не това беше важно. Хората имат поглед над нещата и затова Люк пожела сам да види певицата на живо.

Беше разпитал познатите на Емили в Уобърн и мъжът, открил тялото й в гората. Никой от тях не будеше подозрение и никой не беше избягал от Уобърнския затвор онзи ден. Люк не долавяше никаква следа. Докладът на патолога не помогна за откриване на оръжието, с което беше прободена жертвата. Нямаше следи по тялото й, освен прободната рана, която беше причинена от неизвестен объл инструмент. Неизвестен. Беше му писнало да чува тази дума. От раната патологът беше заключил, че Емили била прободена с нещо чисто с големина около сантиметър в диаметър. Било е остро, но не е одрало костите й.

Бележките на патолога бяха разкрили една мистерия. Емили е била необикновен човек, защото е имала диагноза situs inversus totalis. На всеки осем хиляди нормални раждания има по едно бебе, което се ражда с тази причудливост. Всичките й вътрешни органи бяха огледално разположени, сърцето й беше от дясната страна на гръдния кош, вместо от лявата. Убиецът й или е знаел това, или е имал невероятен късмет. С непознатото оръжие била пробита дясната камера на сърцето, което е причинило бърза смърт поради вътрешен кръвоизлив.

Люк не беше официално назначен за случая с ЕУ-1 в момента, когато двамата с Малк проучваха младата жена от Дънди, но направи няколко неофициални запитвания тук-там. В изтънчения Север здравето на всички се следеше постоянно. Интелигентни тоалетни взимаха пробите и те се пращаха в модерни лаборатории за диагностика и анализ. Всеки необичаен резултат се изпращаше на съответния здравен център на човека. Според здравния й картон ЕУ-1 е починала при неизяснени обстоятелства, била е в перфектно здраве. Но за криминалния следовател Люк Хардинг причината за смъртта не бе естествена.

На сцената друга ЕУ чуруликаше и кряскаше. Люк се опитваше да не трепери, както се случваше, когато се доближеше до мъртво тяло. Цялата публика около него изглеждаше изпълнена с благоговение. А Джейд беше пред психически срив. Люк предположи, че е изнервена. Най-малкото защото я беше замъкнал на това събитие и също така, защото не си беше взела тапи за уши.

Загледа се в нея, усмихна се и я стисна за лявото рамо. Почти всеки ден, когато беше на Юг, гледаше лика й на монитора, докато чатеха, но от близо изглеждаше толкова по-привлекателна. Близостта й накара сърцето му да забие по-силно. Ако Джейд имаше навика да задоволява прищевките на Люк, на тази среща щеше да е с червена коса. Но той знаеше, че тя е много заета в своето музикално студио и прекалено независима, за да му прави това удоволствие. Косата й имаше няколко нюанса на синьото. Много не се връзваше с тена на кожата й, който беше по-светъл от нормалното, но той я харесваше, защото се беше върнала към общоприетото.

Последните два часа от годината сякаш бяха безкрайни, но накрая силовото изпълнение на Емили Уондър приключи с една ужасно дълга песничка, която явно смути мозъчните клетки на Люк. Свърши тъкмо на време, когато часовникът удари дванайсет. Публиката възхитено я аплодира, а Люк и Джейд посрещнаха раждането на новата година с целувка, докато Емили Уондър се покланяше на своята публика.

Когато аплодисментите най-накрая утихнаха, Люк промълви в ухото на Джейд:

— Мисля, че трябва да отидем зад сцената да я поздравим лично.

— Какво? Но… — спря се за малко и кимна подозрително. — Тук става нещо, което е свързано със случая ти, нали? Затова доведе и Малк. Каза, че има убита жена на име Емили Уондър. И също така каза, че ще дойдеш да ме видиш, за да празнуваме заедно идването на нова година, но всъщност си дошъл да видиш нея! Е, тази Емили Уондър е жива и здрава. Горките ми уши могат да го докажат.

Не можеше да отрече. „Беше добро извинение, това е. Исках да те видя, тя имаше концерт тук и… ето ме и мен, възползвам се от ситуацията колкото се може повече.“

— Ще бъде оградена от охраната. Няма да можеш да припариш до нея. Известна е с това, че държи на личното си пространство.

Люк измъкна значката си.

— Не забравяй възможностите на криминалния следовател.

Джейд се оказа от части права. Коридорът беше претъпкан с фенове, хора носещи огромни букети, и естествено с много охрана. Люк, Малк и Джейд си проправиха път през тях. В гримьорната превъзбуденият управител на концертната зала възторжено описваше представлението. Барбара Бакли се беше хванала за лицето, изпълнена с емоции. „Вие сте уникална. Неповторим глас. Брилянтен! Благодаря ви много!“. Но с влизането на тримата, тя се обърна и с почуда запита:

— Вие пък кои сте?

Имаше упрек в гласа й. Изглеждаше подразнена от факта, че всеки нахълтва, докато тя се опитва да сипе хвалебствия към певицата. Сякаш искаше Емили само за себе си. И все едно се опитваше да предпази звездата, било то и от криминален следовател. Но виждайки Джейд Върнън, понеже знаеше, че е местна музикантка, смекчи тона си.

— А, Джейд. Така се радвам, че си тук да я видиш.

Друга жена се приближи до Емили и й поднесе декоративна картичка. Тя прочете съобщението и се засмя.

— Благодаря ти, Фрея. Остави я при другите.

Като разбра, че Фрея е асистентката на певицата, Люк показа значката си и се представи на управителя и на самата Емили Уондър:

— Люк Хардинг, криминален следовател.

— Какво желаете? — запита грубо Барбара.

— Искам да ви попитам някои неща — обърна се той към Емили.

Тя кимна, сякаш вече бе разбрала какви ще са въпросите.

— Да?

— Чудя се, заплашвали ли са ви в последните няколко месеца?

Лицето на Емили се промени внезапно.

— Но аз си помислих, че…

— Какво? — попита Люк.

— Реших, че просто използвате позицията си, за да дойдете да ме поздравите и да ме питате нещо свързано с операта и моите интерпретации. Така правят всички, не знаех…

— Аз съм следовател — отвърна Люк. — Аз разследвам.

— Какво разследвате? Часът е дванайсет и половина, два часа съм била на сцената.

Барбара се намеси:

— Сега не е нито времето, нито мястото…

На вратата Фрея получи още един букет и благодари на някой, когото Люк не можа да види. Затвори вратата и постави цветята при огромния куп с букети.

— Съжалявам — застъпи се Люк, — но ако не ви питам сега, може да няма друга възможност. Затова кажете ми, заплашвал ли ви е някой, опитвали ли са се да ви наранят?

Емили направи гримаса.

— Имам тайни обожатели, но не врагове. — Махна към купчината с букети: — Виждате ли? Хората ми носят цветя, нищо друго.

После се обърна към Барбара и каза:

— Всичко е наред. Можеш да ни оставиш. Сигурна съм, че няма да се бавим много.

Намръщена, Барбара мина покрай Люк, набързо се усмихна на Джейд и излезе.

— Какво искаш да знаеш? — Гласът й беше тих и обикновен, не като силните вокали на сцената.

— Това са само обичайни мерки за сигурност.

— Фрея се грижи за мен. Тя щеше да знае, ако съм получила някакви заплашителни съобщения.

От другия край на стаята асистентката на Емили поклати глава.

— Провери всички писма, ако искаш. Всички са от почитатели. Повечето ми казват, че съм ангел. Доста от тях пишат, че искат да спят с мен — усмихна се сладко тя.

— Догодина ще бъдеш на двайсет. Искам да кажа, тази година. Скоро ще дойде Времето.

— Така е.

Тя поседна, защото беше много изморена. Изглеждаше леко закръглена, но не чак толкова, колкото със сценичната си рокля. Люк прецени от тази перспектива, че не е и много висока. Беше почти колкото Джейд.

— Значи никой не те е притеснявал?

— Само един следовател след изтощително представление — усмихна се вяло.

— Почти приключих — отвърна Люк. — Предполагам пътуваш много.

Емили поклати глава и си сръбна от сока, който Фрея й беше подала.

— Ходила ли си в Уобърн?

— Уобърн? — изглеждаше шокирана от това изказване. — Това не е ли затвор? Никога не съм била по-надолу от Ковънтри. Не мисля, че там ще ме приемат добре. Аз тях също.

— Ами в Дънди?

Тя кимна.

— Там имат прекрасна концертна зала.

— Много добра акустика — добави Джейд.

Емили я погледна и каза:

— Ти си музикантка. Затова се познавате с Барбара.

Джейд кимна одобрително.

— Била ли си в Дънди това лято? През юли? — запита Люк като се опитваше да я върне към предишния разговор.

Емили попи потта по челото си с хавлиена кърпа и сви рамене.

— Ще трябва да питаш Фрея. Тя следи графика ми.

— Няма значение — прецени Люк. — Мога да проверя в базата данни. Исках да знам дали си била там, за да се видиш с приятели или нещо подобно?

— Не — направи пауза и после добави, — музиката е моят приятел.

— Добре. Оставям ви на мира.

Люк тъкмо излизаше, когато Емили го извика:

— Следовател Хардинг?

— Да?

— Не казахте дали ви хареса рециталът ми.

— Ами, беше… изумителен глас.

Емили се засмя, виждайки неудобството му.

— Радвам се, че не ми каза, че е било фантастично, след като не ти е харесало. Оценявам честността. Ами ти, Джейд?

Джейд се усмихна:

— О, съгласна съм с теб. И аз оценявам честността.