Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2016)

Издание:

Хаим Оливер

Часът на невидимите

 

Редактор: Атанас Звездинов

Художник: Борис Димовски

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Технически редактор: Маргарита Лазарова

Коректор: Василка Минева

 

Първо издание. ЛГ V. Тематичен №13 95373/6056-29-79

Дадена за набор на 14.II.1979 година.

Подписана за печат на 3.V.1979 година.

Излязла от печат на 10.V.1979 година.

Поръчка №91. Формат 1/16 60X90.

Тираж 23 000 броя.

Печатни коли 12,25. Издателски коли 12,25.

Цена на книжното тяло 0,55 лева. Цена 0,65 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Тодор Димитров“, София — 1979

История

  1. — Добавяне

Девета глава

в която тенетемистите превъзпитават леля Гица

Тъй, в разговори и подтичвания, те стигнаха до кооперация „Лале“. Тук пред тях отново изникнаха насъщните задачи на деня.

— Кога ще правим отмъщението? — попита мрачно Гошо Йогата, който живееше само с тази мисъл.

— Най-напред превъзпитанието — спокойно рече проф. Кънчо. — Марти, готова ли си?

— Да — каза тя. — Само че знаете ли кой е коминът на леля Гица?

— Какво общо има коминът на леля Гица с нейното превъзпитание? — попита раздразнен Йогата, който считаше тази превъзпитателна акция за напълно излишна.

Марти се изкиска, каза „След малко съм тук“ и хукна на един крак към дома.

Върна се скоро. Носеше Ракамаг.

— А сега да се качим в „Нострадамус“!

С помощта на всевъзможни маскировъчни мерки те минаха незабелязано покрай зловещия трети етаж. Александър Трети го нямаше и те влязоха в обсерваторията.

Всички с нетърпение чакаха какво ще предприеме Марти. А тя застана в средата на помещението, пъхна ръце в джобчетата на панталонките и безапелационно каза:

— Знаете ли какви сте вие, момчетата?

— Какви? — попитаха момчетата, очаквайки добра дума.

— Глупави! — отвърна тя.

— Ей, я не обиждай! — изръмжаха момчетата.

— Ами да! — подхвана тя, без да се смути от заплахата. — Вие понеже сте само тенетемисти, не знаете, че музиката прави хората добри и дори ги лекува от най-различни болести като например безсъние или сънливост. Разбрахте ли?

— Ражбрах — отговори Митко Пеле. — И на мене вшяка вечер ми се дошпива, когато по телевизията Съншо пее „Лека нощ, дечица“.

Марти продължи:

— Леля Гица е лоша, защото сигурно е била нещастна като дете и оттогава пие вишновка. Значи трябва да я облагородим и тя сама ще се откаже от лошите си навици. Вижте сега! Тук имам една касета. В нея са записани песните на Олимпия Рилска, най-великата наша певица на песни. Ще ги пускаме една след друга на леля Гица, докато оздравее от болестта си. Разбрахте ли?

— Разбрахме — отвърна кисело Йогата, — ама песните ще идеш да й ги пуснеш ти в стаята.

— А, не! — засмя се Марти и извади от кутията на Ракамаг високоговорителчето. — Ще й ги пуснем през комина.

— Вярно бе! — възкликна проф. Кънчо, който си спомни сутрешното бърборене на високоговорителчето под леглото след посещението в Рим.

Последва кратко съвещание за уреждане на техническите въпроси. Първият бе спускането на високоговорителя през комина на леля Гица, така че да опре точно до стената на стаята й. Тази задача пое Сисулу Софийски. Вторият въпрос бе по-сложен. За да имат превъзпитателен ефект върху леля Гица, трийсетте песни на Олимпия Рилска трябваше да звучат не по-малко от осем-десет часа, тоест от сега до полунощ. Следователно някой трябваше да дежури край Ракамаг, за да обръща касетата с магнетофонната лента.

В края на краищата след бурни спорове бе решено да дежурят всички до окончателното оздравяване на леля Гица.

Пристъпиха към действие. Свързаха посредством дълъг проводник високоговорителчето с радиомагнетофона, Сисулу го пое, излезе през прозорчето на покрива и полази върху керемидите. Наоколо бе красиво. Вляво се извисяваше Витоша, долу зееше пропастта с улиците, колите и пешеходците.

Без да се оглежда встрани, Сисулу стигна до комина, изправи се внимателно и спусна в отвора високоговорителчето, точно толкова, колкото бяха изчислили, за да стигне до третия етаж. После, лазейки отново покрай жицата, той се върна. От челото му се стичаха капчици пот.

Сега вече можеха да почнат с най-главното: излъчването на песните. Марти пъхна касетата в апарата и се готвеше да натисне клавиша за звука, когато я спря Гошо Йогата:

— Чакай! Нека за по-сигурно да направя и едно заклинание!

— Метафизически глупости! — изсмя се презрително проф. Кънчо.

— Ще видиш ти дали са глупости, когато леля Гица оздравее — възрази Йогата и без повече приказки с гробовен глас произнесе:

— О, велики Вишну Девананда помогни на Олимпия Рилска да излекува леля Гица от лошевината, за да стане тя добра и нека вече не ни залива с кофи вода и не праща Александър Трети да разгромява моята обсерватория, защото иначе ще го препарираме в спирт! Джиана-самаджи-джарани!

Чиракът-магесник тихичко припя:

— Джиана-самаджи-джарани! Амиин! — И въодушевено добави: — Иха, сега йогите ще превъжпитат леля Гица, а ние ще препарираме…

— Почвай! — прекъсна го безцеремонно проф. Кънчо.

Марти установи по зелената лампичка, че високоговорителчето в комина работи, каза „Давам звук“ и натисна клавиша.

Моторчето безшумно забръмча, ролката в касетата се завъртя.

Предаването започна.

Часът беше 17,20.