Анди Макдермът
Свещената крипта (27)

26.

— Подкрепяй Кит! — нареди Еди на Джирилал и се понесе към портала. Останалите пазители вече тичаха към входа, за да проверят какво става.

Нина тръгна след тях.

— Какво ще правим? Ще ни трябва много време, за да изнесем сандъка от долината!

— Мисля, че дори няма да имаме възможност да го направим — не, върнете се! — извика той на мъжете.

Твърде късно. Звукът на роторните перки се засили, приближаваха се пулсиращите бумтежи, които се усещаха дори физически — но един друг, по-смъртоносен звук накара Еди да блъсне Нина и да се хвърли до нея под една от древните бойни машини. Картечница откри огън и през портала влетяха трасиращи куршуми. Стрелецът заля Криптата с поток от смърт и от телата на пазителите рукна кръв.

Шанкарпа се метна назад когато куршумите загракаха по каменния под. Той пропълзя до Нина и Еди зад солидния, покрит с шипове валяк на удгхатимата.

— Сандъкът! Къде е?

— Там! — посочи Нина. Двамата мъже, които го носеха, го бяха оставили до рампата и се бяха скрили зад вратите.

Хеликоптерът се снижи и студен вятър изпълни пещерата. Еди надникна иззад валяка. Хеликоптерът беше „Чинук“; грамаден двумоторен летателен апарат, предназначен за повдигане на тежки товари — и голям брой войници. Задната рампа, която беше обърната към тях, беше свалена напълно, в търбуха му лежеше картечар, който пускаше откоси от монтираната на стойка лека картечница М-249. Зад него имаше поне дванайсетина мъже, облечени в черни бойни униформи, въоръжени с картечни пистолети „Хеклер и Кох МП-5“.

Оцелелите пазители се опитаха да намерят прикритие, но картечарят ги покоси. Един от мъжете се опита да скочи от върха на срутеното стълбище върху най-горната тераса. Разнесе се откос от картечен пистолет и краката му избухнаха, разпръсвайки кървави парчета месо, а той се строполи с писъци на земята.

Стрелбата спря. Двигателите на хеликоптера увеличиха оборотите си и той се издигна, изгубвайки се от погледа им. Зад него Еди забеляза вертолета с червени и бели райета, който беше прелетял над долината по-рано, както и трети въздушен апарат, компактен сребристо-черен „Хюз 500“. Точно този модел беше разработен на база на армейския щурмови хеликоптер „МН-6 Литъл бърд“ — и хората в него се възползваха от предимствата на бойното му наследство. Едната от вратите на кокпита беше отворена и оттам към долината беше насочено дулото на още една М-249.

Еди побърза да се скрие зад валяка.

— Господи, докарали са три хеликоптера! Нямам представа колко хора има в тях, но ми изглеждат доста.

— Трябва да скрием ведите на някое сигурно място — каза Нина, поглеждайки към сандъка. Прикрит зад каменната рампа, той беше оцелял при яростната атака, но сега й изглеждаше ужасяващо крехък.

— Никога няма да успеем да го изнесем навън — не и без да ни надупчат на решето. — Той отново огледа удгхатимата. — Трябва да… мамка му!

Върху терасата се спуснаха въжета. Чинукът кръжеше точно над надвисналите скали. Всеки момент по тях щяха да се спуснат войници. Картечницата също висеше над долината, готова да осигури огън за прикритие.

— Идват — каза Еди каза на Шанкарпа. Въжетата се нагънаха като змии, когато наемниците започнаха да се спускат по тях. Ако уайлдито му беше под ръка, той щеше да ги сваля един по един в мига, когато докоснеха земята, но сега единствените оръжия, с които разполагаше, бяха ножове и мечове.

Освен ако…

Той погледна към гигантския валяк, зад който се криеха.

— Нина, ти каза, че тези неща били готови за действие — как можем да ги задействаме?

— Откъде да знам? Ти си експертът по смъртоносни машини! — Те бързо огледаха машината. Щом ръчката се дръпнеше и се освободеше клинът, тежестта, закачена за веригата, щеше да падне, задвижвайки зъбното колело, което щеше да завърти валяка.

Но разбивачът на стени нямаше да им помогне срещу нападателите. Той щеше да запълзи на малките си колела — но не беше насочен към входа, а не се виждаше нищо, с което да могат да го управляват.

— Това не става — каза Нина, — но можем да използваме някое от другите, за да ги отблъснем. Ако успеем да стигнем до тях преди…

— Няма да успеем — прекъсна я Еди. — Нямаме време. — Появи се първият от облечените в черно наемници, който с лекота се спусна по въжето и стъпи на перваза. Вдигна оръжието си и се прикри отстрани до входа.

Еди го разпозна. Това беше Зек.

Последваха го още наемници. Зек се появи на вратата, за да огледа интериора, сигнализирайки на един от хората си да го прикрие, докато заедно с партньора му влязоха вътре.

— Какво да правим? — прошепна Нина.

Шанкарпа извади меча си от ножницата на гърба му.

— Ще се бием с тях.

— Ще бъдеш мъртъв още преди да си направил три крачки — каза Еди. Но с приближаването на наемниците вариантите им за бягство намаляваха. Единствената посока, в която можеха да поемат, без да ги забележат, беше навътре, към дълбините на Криптата на Шива — а с всеки допълнителен наемник, който се спускаше пред Криптата, шансовете да се измъкнат неусетно намаляваха.

Нямаха друг избор.

— Не ми е приятно да го кажа, но можем само да се скрием.

— Но те ще вземат сандъка! — възрази Нина.

— Не виждам как можем да ги спрем — не и без да ни убият. Хайде. Ти също — обърна се той към Шанкарпа, който изглеждаше готов да се впусне в самоубийствена атака. — Размърдай се.

Той насочи Нина и Шанкарпа към задната част на Криптата на Шива, като се стараеше да се движат така, че гигантския валяк да стои между тях и наемниците, които оглеждаха телата в търсене на оцелели. Тримата подминаха миниатюрния дворец, платненото тяло на спихналия балон и извитата задна стена, зад която се надяваше да ги чакат Джирилал и Кит. Трудната част щеше да е да стигнат незабелязано до тях; мангалите горяха по-ярко и горещо от всякога, а в петролните каналчета все още пробягваха пламъци.

Той надникна през дървената рамка на една бойна машина. Чинукът се беше издигнал, отнасяйки въжетата със себе си. Това означаваше, че поне за момента нови наемници нямаше да влизат в пещерата. Но това въобще не беше успокояващо: въоръжените им противници ги превъзхождаха повече от два пъти.

Наемниците се разделиха на екипи от по трима и се пръснаха, за да огледат обширното пространство. Еди забеляза Джирилал, който предпазливо надничаше иззад една статуя на слон. Предположи, че Кит е с него; старият йога не изглеждаше от типа хора, които биха изоставили ранен човек.

— Добре, трябва да стигнем до Кит и Джирилал и да намерим място, където да се скрием — прошепна той. — Може би под някоя от тези машини.

— А как ще стигнем до тях? — попита Нина. Щеше да се наложи да прекосят откритото пространство около петролните канали, което се виждаше пряко от входа.

— Ще трябва да издебнем точния момент. — Най-близката група наемници беше стигнала до удгхатимата, и осветяваше с фенерчетата си грамадния валяк. — Само ако се излъжат да минат зад нея…

— Аз ще ги накарам — каза Шанкарпа. Преди Еди да успее да го спре, индиецът грабна едно златно бижу и го хвърли. То отскочи от нещо, което се намираше близо до удгхатимата. Лъчите на фенерчетата се насочиха в посока към шума.

— По дяволите! — изсъска ядосано Еди. — Сега ще разберат, че има останали живи! — Двама мъже се приближиха, за да разследват, но третият остана на мястото си, като не спираше да шари подозрително с лъча на фенерчето си. — Добре, ще се наложи да рискуваме. Пригответе се. Щом се обърна…

Той се наведе, за да се скрие от лъча, огледа пътя до Криптата и се обърна към валяка.

— Тръгвайте! — Той бутна първо Нина, след което побягна след Шанкарпа по пътеката…

Лъчът на фенерчето се върна обратно и ги освети, преди да са успели да стигнат и до средата.

— Мамка му! — Еди се хвърли зад една статуя на слон; виковете и стрелбата от автоматични оръжия достигнаха едновременно до него. Куршумите надупчиха стената зад гърба му. От всички страни се разнесоха викове и стъпките на останалите наемници.

Кит беше заедно с Джирилал. Той се опита да се изправи, но изпъшка от болка и кракът му се подгъна. Трябваше да го носят — което превръщаше и него, и останалите в лесна мишена.

Нина подаде глава от другата страна на статуята и видя още хора да влизат в пещерата.

— Еди, идват!

Бяха попаднали в капан; превърнаха се в лесна мишена на приближаващите се от всички страни наемници. Еди се огледа отчаяно за оръжие, но не можа да намери нищо, което да успее да докопа, без да се разкрие пред нападателите.

Нямаше никакъв изход. Най-близката група наемници се намираше на няколко секунди от тях и се приготвяше да заобиколи статуята и да простреля всички, които откриеше там…

— Зек! — извика Еди, изненадвайки другарите си. — Зек, аз съм Еди Чейс! Чуваш ли ме?

Не се чу никакъв отговор, само тропането на приближаващи се ботуши — след което един глас с балкански акцент изкомандва: „Не стреляйте!“ и трима мъже изскочиха иззад ъгъла с вдигнати оръжия…

Но изстрели не последваха.

От другата страна на статуята се появи друга група наемници и петимата оцелели се оказаха обградени отвсякъде. Проблясваха лазерни мерници, по главите и гърдите им танцуваха зелени точки. Дочуха се нови стъпки, този път маршируващи. Появи се Зек, който изгледа с любопитство Еди.

— Чейс. Каква изненада.

— За мен също — отвърна Еди и вдигна ръце. — Мислех, че Коил ще те уволни.

— На косъм бях. Но за тази операция му трябваше човек с опит, който бързо да сформира бойна група.

— Макар да е сбъркал в преценката си за теб, Хюго явно е смятал, че си разбираш от работата, така че в това има смисъл.

— Хюго ли? — попита объркано Нина. — Какво е това, сбирка на наемници?

Той й изшътка.

— А къде са беднякът — милиардер и неговата съпруга?

Коментарът развесели Зек.

— Намират се на един от хеликоптерите. Мисля, че те също ще бъдат изненадани да те видят. — Той заповяда на наемниците да продължат с претърсването на Криптата и махна с ръка на пленниците си да вдигнат Кит и да го отнесат до входа.

— Какво правиш? — попита тихо Нина, след като въоръжените мъже ги подкараха към изхода. — Това е негодникът, който ме отвлече — защо се държиш толкова приятелски с него?

— Защото иначе всички щяхме да сме мъртви — отвърна Еди. — Като го заговорих, успях да опазя всички ни живи.

Лицето й грейна.

— Имаш план, нали? Кажи ми, че имаш план!

— Ами… само ако приемеш за план „да видим дали ще се случи нещо хубаво, преди да ни застрелят“.

— Ясноооо… — рече тя и надеждата й се изпари също толкова бързо, колкото се беше появила. — Исках нещо, нали се сещаш, по-конкретно.

Стигнаха до рампата. Нина погледна към сандъка, в който се намираха ведите на Шива. Наемниците очевидно нямаха представа колко е ценен, но Коил едва ли щеше да го подмине. Дали нямаше някакъв начин да го скрият от него?

Зек ги отведе до края на рампата, където оставиха Кит облегнат на нея. Наемниците продължиха да ги държат на мушка, докато останалите мъже оглеждаха пещерата. Накрая всички се събраха около тях и докладваха, че няма други оцелели. Босненецът предаде думите им по радиостанцията.

— Семейство Коил идват — каза той на Нина и Еди. Червено–белият хеликоптер прелетя над долината.

— Очаквам ги с нетърпение — отвърна кисело Нина. Телата на пазителите лежаха наблизо, подът бе покрит със съсирена кръв, и макар че се опитваше да не ги гледа, само при мисълта за разкъсаните им от куршумите тела й ставаше лошо.

Но Еди не сваляше поглед от тях; по-точно от оръжията им. Повечето от изпуснатите мечове се намираха твърде далеч от него, но имаше една кама с дълго острие, която беше паднала само на няколко фута от каменната рампа. Ако някой отвлечеше вниманието на наемниците, може би щеше да успее да промуши някой от тях и да грабне пистолета му…

Той забеляза, че Джирилал го гледа; йогата беше уловил погледа му към камата. Мисълта, че светият старец знае плановете му някак си го накара да се почувства неловко. Той извърна глава, наблюдавайки камата с периферното си зрение.

През отворените врати влетя още сняг. Появи се нова фигура: Тандон. За разлика от наемниците, той не слезе по въже, а го спуснаха с люлка. Зек даде знак на двама от мъжете, които излязоха бързо навън и го придърпаха към терасата. Разкопчаха каишите на люлката и тя бързо беше изтеглена нагоре. Малко по-късно отново се появи; този път в нея седеше грамадният брадат Махаджан. Двамата бодигардове заеха позиции в очакване на третия човек.

Прамеш Коил.

Двамата му служители бързо го освободиха от каишите. Той слезе от люлката и влезе в Криптата. Триумфалният му марш секна изведнъж, когато забеляза кой го чака вътре.

— Доктор Уайлд — каза той, без да успее да прикрие изненадата си. — И господин Чейс. Вечно проявяващите се бъгове в иначе безупречната ми програма.

— Нали ти казах, че познанието и опитът са по-полезни от който и да е компютър — отвърна Нина. — Закъсня — ведите на Шива вече ги няма. АСН ги отнесе с хеликоптер.

На лицето му се появи самодоволна усмивка.

— Позволете ми да не ви повярвам. Климатичните условия бяха ужасни досега — а единствените хеликоптери, които са навлизали в това пространство, са моите. Къде са те? — Той не получи никакъв отговор. — Няма значение. Ще ги намерим. — Той огледа обширната пещера с широко отворени очи. — Това е тя, наистина съществува…

— Прозвуча ми така, сякаш сте имали някакви съмнения — рече Нина.

— След като не успях да открия нищо в планината Кайлаш, наистина се притесних.

— И какво ви доведе тук?

Нова усмивка.

— По ирония на съдбата — вие. Или по-точно господин Джиндал — продължи Коил, посочвайки изненадания Кит, — и мобилният му телефон. Хората ми научиха, че сте напуснали Делхи, което ме накара да се замисля: къде сте отишли? Накарах моят телеком да проследи телефона му в клетъчната мрежа и открих, че е отишъл в Гаурикунд. Единствената причина да дойдете тук би била ако вярвате, че сте намерили Криптата. Щом вкарах тази нова информация в Кексия, всичко се изясни. Чувствам се леко смутен, че не се досетих по-рано за връзката с планината Кедарнат.

— Боклук на входа, боклук на изхода — рече язвително Нина. — Обработвали сте лоши данни. Така става, когато разчитате само на технологията.

— Но точно технологията ми помогна да ви намеря. Както и да намеря Криптата. — Вятърът отново се засили и той се обърна, за да види спускането на Ванита. Тандон и Махаджан я придърпаха към терасата.

— Страхотно, тя е тук. Купонът вече може да започне — промърмори Еди.

Коил се накани да отвърне нещо в нейна защита, когато за пръв път забеляза Джирилал, който стоеше зад Шанкарпа.

— Пашупати? — попита заинтригувано той.

— Джирилал Митра, на вашите услуги — рече старецът; гласът му подозрително се беше завърнал към маниакалните си тонове. Той затанцува около сина си, приближавайки се към Коил. Зек и наемниците му вдигнаха оръжията си, но Коил им махна да се успокоят. — Значи вие сте господин Коил, компютърният човек.

— Да, аз съм.

— Ха! — Джирилал се облегна на тоягата си и погледна неодобрително милиардера. — Вие сте много лош човек.

За голяма изненада на Нина, Коил, изглежда, се засегна много.

— Не! Аз съм верен служител на господаря Шива, също като вас. Изпълнявам волята му!

— И това е волята му? — попита Джирилал, посочвайки труповете на пазителите. — Защо едните му верни служители ще убиват другите му верни служители, а?

— Всеки истински служител на Шива ще знае, че смъртта няма никакво значение — обяви гръмогласно Ванита, която влетя в пещерата, следвана от Махаджан и Тандон. Тя се беше навлякла с дебели дрехи и изглеждаше особено раздразнена, че е тук, дори не погледна чудесата в Криптата. — Особено когато ще ни помогне да сложим край на Кали-юга. Така, къде са ведите? — Тя изгледа ледено Нина. — Предполагам, че тя знае.

— Тук някъде са, любов моя — увери я Коил.

— Тук някъде не е достатъчно. Веднага ги намерете!

Коил се обърна към Джирилал.

— Не искам да се карам със светеца. Знаете ли къде да намерим ведите? Ако ми кажете, ще ви пусна да си вървите.

— А приятелите ми? — възрази Джирилал. — И те ли ще могат да си тръгнат?

— Боя се, че това не е възможно.

— Ха! — изсумтя Джирилал и удари с тоягата си по пода. — Наистина сте лош човек! Много лош. — Той махна презрително с ръка. — Шива не иска да има нищо общо с вас. Нито пък аз. — Без да обръща внимание на оръжията, той мина покрай наемниците и седна сърдито на рампата с гръб към Коил.

Зек погледна въпросително своя работодател, но Коил поклати глава, като изглеждаше наистина озадачен от отказа на йогата.

— Претърсете Криптата. Намерете ведите.

— Как изглеждат? — попита Зек.

— Според документа от Атлантида представляват каменни плочи с надписи на ведически санскрит. Сигурно се намират в защитен контейнер, кутия или сандък.

Зек и всички останали, без двама, се пръснаха из пещерата и започнаха да я претърсват.

— Никога няма да ги намерите — каза Нина, когато Ванита започна нетърпеливо да крачи напред-назад, а съпругът й погледна възхитено към виманата. — Пещерата е голяма, а те могат да бъдат нав…

— Намерих ги — извика Зек от рампата.

— Дявол да го вземе!

Зек и още един мъж донесоха сандъка пред Коил и го отвориха.

— За това ли става въпрос? — попита той.

С треперещи от вълнение ръце Коил вдигна една от плочите и прегледа древния текст.

— Да! — ахна той. — Ведите на Шива! Думите на самия господар Шива! — Той погледна към Ванита с фанатичен блясък в очите. — Намерихме ги! Ще изтрием напълно покварата на Кали-юга! Ще започне нова епоха — и ние ще поставим началото й! — Той внимателно върна плочата в сандъка и затвори капака. — Чапал, Дхирен! Пригответе го за транспортиране!

Двамата бодигардове се приближиха до него, докато останалите наемници се връщаха при тях. Махаджан носеше раница, от която извади намотана здрава пластмасова мрежа и вързоп от ремъци. Двамата с Тандон омотаха хубаво сандъка, за да могат да го вдигнат с лебедката.

— Така, а сега какво ще правим с тях? — попита нетърпеливо Ванита, сочейки пленниците им. — Мисля, че и без това са живели твърде дълго.

— Съгласен съм — отвърна Коил.

— Добре. Убийте ги! — Тя погледна Зек. — Веднага!

Зек кимна, готов да даде команда…

Шанкарпа изрева гневно и се хвърли към Коил.

Зек измъкна картечния си пистолет, удари пазителя през лицето и го събори в основата на рампата. Друг наемник го ритна в гърдите и насочи пистолет в лицето му…

Джирилал грабна камата и я заби до дръжката в гърлото на наемника.

Зек пусна един откос по възрастния мъж. Куршумите се забиха в гърдите и корема на стареца и го събориха на пода.

В настъпилия момент на объркване Еди се задейства…

Той хвана пистолета в ръката на един от наемниците, завъртя го и притиска пръста му върху спусъка. Изстрелите покосиха друг наемник от упор, дори бронежилетката му не успя да го спаси от куршумите, които се забиха в гърдите му. Той се завъртя и политна към земята, събаряйки други двама наемници.

Еди заби юмрук в челюстта на първия мъж, чувайки как зъбите му изтракват при удара, след което се опита да изтръгне пистолета от хватката му. Въпреки пронизващата болка, окървавеният наемник издържа, заби лакът в гръдния му кош и го отхвърли назад. Еди се спъна в ранения крак на Кит, от което индиецът изрева от болка, и се строполи тежко на земята.

Останалите стрелци се приготвиха за стрелба, но Зек пръв опря пистолета си в лицето на Еди и затисна гърдите му с ботуша си.

— Не мърдай — изръмжа той.

Всички бяха вперили погледи в двамата мъже.

С изключение на Нина.

Внезапният хаос бе отворил поне за кратко път за бягство. Тя се възползва от шанса и се прехвърли през рампата в канала между двете й половини. Някои от наемниците се обърнаха при движението, но когато стреляха, тя вече се беше прикрила зад извисяващите се стени. По главата й се посипаха каменни отломки.

— Убийте я, убийте я! — изпищя Ванита. Наемниците хукнаха към рампата и засипаха тесния коридор с куршуми, но Нина беше дръпнала напред и тичаше към дълбините на Криптата на Шива.