Уилям Шекспир
Ричард II ^[0] (17)

Трета сцена

 

БОЛИНБРУК

Не може ли да каже някой нещо

за моя блуден син? Не съм го виждал

три месеца. Ако над мен виси

бич Божи някакъв, това е той!

Милорди, потърсете го във Лондон

из кръчмите, защото всеки ден

ги посещавал, чувам, в обществото

на буйни и разпуснати другари

от тези даже, дето дебнат нощем

зад ъглите, нападат караула

и грабят минувачите; а моят

разгулник и разсипник дори прави

въпрос на чест за себе си от туй

да покровителства подобна шайка.

 

ПЪРСИ

Преди два дни видях го, господарю,

и му разказах за турнира в Оксфорд.

 

БОЛИНБРУК

Какво ти отговори хубостникът?

 

ПЪРСИ

Че щял да иде в първия вертеп

и там от някоя продажна кукла

да вземе ръкавица и, накичил

със нея шлема си, да победи

най-славния участник във турнира.

 

БОЛИНБРУК

Безпътен, колкото и безразсъден!

Но и през тези две черти аз виждам

във него лъч надежда, който може

да ни зарадва с нещо подир време…

Кой иде?

 

ОМЪРЛ

        Де е кралят?

 

БОЛИНБРУК

                        Какво иска

със тоз безумен поглед братовчед ни?

 

ОМЪРЛ

Небето да ви пази, господарю,

ще ви помоля да ми разрешите

беседа с вас на четири очи!

 

БОЛИНБРУК

Да бъде!… Оставете ни за малко!

Да чуем какво има, братовчеде!

 

ОМЪРЛ (коленичи)

Коляното ми да врасте в земята,

езикът ми да се слепи с небцето,

ако се вдигна или кажа дума,

преди от вас да съм получил прошка!

 

БОЛИНБРУК

Извършен ли е твоят грях или

замислен само? Ако е така,

дори и да е бил ужасно черен,

простен ти е, за да ми бъдеш верен.

 

ОМЪРЛ

Тогава позволете да заключа,

за да говоря, без да ме прекъсват!

 

БОЛИНБРУК

По твоему да бъде!

 

ЙОРК (отвън)

Кралю, бъди нащрек! Кралю, пази се!

Говориш със предател!

 

БОЛИНБРУК (измъква меч)

                Ах, мерзавец!

Сега ще те обезвредя навеки!

 

ОМЪРЛ

Кралю, възпри мъстящия си меч —

ти нямаш основания за страх!

 

ЙОРК (отвън)

Отваряй, безразсъдни господарю!

Безумец, не ме карай да те хуля

предателски от преданост към теб!

Отваряй или чупя!

 

БОЛИНБРУК

Какво ви става, чичо? Говорете!

Вземете дъх и ни кажете где е

опасността, за да я срещнем с меч!

 

ЙОРК

Не мога още! Туй, кралю, чети

и сам измяната ще видиш ти!

 

ОМЪРЛ

Кралю, помни, четейки, свойта дума!

Не виждай мойто име между тях!

Разкайвам се! Сърцето ми не е

съюзник на ръката ми!

 

ЙОРК

                        Било е,

когато тя е слагала тоз подпис!…

От страх се той разкайва, господарю —

не му прощавай, ако не желаеш

да бъде милостта ти пепелянка,

която ще те клъвне във сърцето!

 

БОЛИНБРУК

О, заговор коварен и опасен!

О, доблестен баща на долен син!

От тебе, чист, прозрачен, бистър извор,

е тръгнал тоз поток, но след това,

през калища отбил се е, замътил

кристалните си струи и така

преливащата в тебе добродетел

е породила зло. Ала доброто,

обилно във бащата, ще измие

вината на престъпния му син.

 

ЙОРК

И мойта добродетелност, кралю,

ще сводничи на неговия срам

и той честта ми с него ще прахосва,

както развратен син — имот, натрупан

от пестелив баща! Едно от двете:

срамът умира — мойта чест е жива,

срамът живее — мойта чест загива.

Към тоз предател ако бъдеш мек,

убиваш мене, честния човек!

 

ДУКЕСАТА (отвън)

О, господарю! Моля ви, за Бога,

пуснете ме да вляза! Господарю!

 

БОЛИНБРУК

Кой може да е тоз писклив молител?

 

ДУКЕСАТА

Жена, кралю, и твоя леля също!

Изслушай ме, смили се, нека вляза!

От тебе проси просякиня, още

непросила до днес!

 

БОЛИНБРУК

                Какво е туй?

Високата ни драма се разваля —

започва „Просякинята и краля“^[31]…

Стани и отвори на свойта майка —

тя иде като твоя ходатайка.

 

ЙОРК

Прощаваш ли на всеки, който проси —

таз прошка нови грехове ще носи!

Крака за да опазим, който гние,

човека цял нерядко губим ние.

 

ДУКЕСАТА

Недей го слуша, господарю мой!

Не от любов към теб говори той —

не може други да обича, който

над всичко друго не обича свойто!

 

ЙОРК

Безумна жено, искаш този враг

от старата ти гръд да суче пак?

 

ДУКЕСАТА

Смили се, Йорк! Кралю, на колене

аз моля те!

 

БОЛИНБРУК

        Станете!

 

ДУКЕСАТА

                Още не!

Така, на колене, в сълзи залята,

ще се влека, нещастна, по земята,

додето не простиш заради мен

на моя син, пред тебе провинен!

 

ОМЪРЛ

До нея свивам колене и аз!

 

ЙОРК

И аз ги свивам срещу тях тогаз!

Кралю, ще страдаш, ако му простиш!

 

ДУКЕСАТА

Нима е искрен? Погледа му виж!

Сълза една не може да изстиска,

защото едно проси, друго иска!

Молбата в него — виж го! — външен вид е

а чувай нашата издън гърдите!

Той скочил би със радост на крака,

а ний ще пуснем корени така!

Молбата му те моли външно, хладно,

а нашата — горещо, страстно, жадно —

по-силна тя е: дай й ти тогава

наградата, която заслужава!

 

БОЛИНБРУК

Станете, лельо.

 

ДУКЕСАТА

                Не, преди „станете“

„прощавам“ казват винаги кралете!

Да бе дете, език да ти предавам,

бих почнала със думата „прощавам“!

Не съм жадувала до днеска аз

за друга дума, както жаждам таз!

Кажи „прощавам“ — тя е толкоз кратка,

но не тъй кратка, колкото е сладка,

и най-приляга туй небесно слово,

на който може да мъсти сурово!

 

ЙОРК

Тогаз, кралю, кажи й „да прощава“!

 

ДУКЕСАТА

О, строги мъжо, о, душа корава,

не принуждавай сладостната дума

над себе си сама да прави глума!

Кралю, кажи „прощавам“ — просто, ясно

без всякакво двусмислие ужасно!

С очи го вече казваш! Още миг

и, чувствам, ще го кажеш и с език!

В противен случай още слух ни дай

да молим с реч и плач, дорде накрай,

размекната, не вложи милостта

това „прощавам“ в твоите уста!

 

БОЛИНБРУК

Станете, лельо!

 

ДУКЕСАТА

                Аз не ща да ставам,

аз искам само твоето „прощавам“!

 

БОЛИНБРУК

Прощавам му. Ти, Боже, прости мене!

 

ДУКЕСАТА

О, щастие, добито на колене!

Но още ме е страх. Кажи го пак!

Сложи върху му двойния си знак

за сигурност!

 

БОЛИНБРУК

                Охотно и изцяло

прощавам му!

 

ДУКЕСАТА (изправя се)

                Ти бог си в земно тяло!

 

БОЛИНБРУК

Но с милия ни шурей, със абата,

и с другите от мръсната им шайка

ще бъде иначе: тях вярна гибел

ще гони по петите! Драги чичо,

пратете още днес войска във Оксфорд

или във който град се крият те!

Кълна се, разбера ли ги къде са,

присъдата не ще им се хареса!

Вървете, чичо!… Братовчеде наш,

простихме ти — бъди ни предан страж!

 

ДУКЕСАТА

Момче непревъзпитано, върви

и Бог дано духа ти обнови!