Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (124)

LXV

Ани беше уморена.

Сети се, че през последните нощи почти не беше спала. Безкрайният път през пустинята я унасяше в опасна сънливост. Докато гледаше фаровете, осветяващи самотния пейзаж, се почувства по-самотна от всякога.

Но се усмихна, защото знаеше, че отива при Деймън и Марго. Безличието на Лос Анджелис и долините остана зад нея. Отиваше при семейството си.

Опита, се да измисли как да ги изненада и какво да каже, когато Деймън отвори вратата.

„Да сте поръчвали пица, господине?“

Това я развесели. Погледна часовника. Десет и петнайсет.

След половин час щеше да пристигне.