Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (1)

I

20 октомври 1947

3:13 часът следобед

В хотелската стая цареше сумрак. Мръсни венециански щори омекотяваха следобедната светлина. Тътенът на движението под прозорците в центъра на града създаваше ленив контрапункт на дърдорещото радио.

В съседната стая спеше дете. Майка му бе заявила, че няма сила, която да го събуди.

— Спи като заклана — твърдеше тя, докато събуваше чорапите си. — Това е единственото й хубаво качество.

Той прие уверенията й, защото нищо не разбираше. Добре съзнаваше, че увлечена в задоволяване на апетитите си, жената е готова да твърди всичко, ала гъделът в слабините го лиши от смелостта да не й вярва.

В края на краищата това си беше неин проблем. Омъжена жена с едва проходило дете… не можеше да не знае какво върши.

— Хайде. Ще се позабавляваме — беше настояла тя в кафенето, впила в него поглед на дете, втренчено в бучка захар на масата. — Съдбата ни срещна отново по странен начин. Грехота ще е да не се възползваме от тази възможност.

На чувствените й устни изплува едновремешната усмивка на копнеж и триумф и той усети как потръпва под панталона си.

— Липсваше ми — добави тя.

— Мислех, че добре си се уредила с твоя… как го нарече? С твоя провинциален благородник — беше възразил той. — А какво ще правим с… — Вдигна вежди към детето.

— Това, което съпругът ми не знае, не може да му навреди. — В гласа й се промъкна презрение. — Тук никой не ме познава. Намираме се на сто километра от дома ми. А и без това е време за следобедния й сън. — Погъделичка детето по гушката със студена усмивка. — Нали, миличко?

Тъй че сега се намираха тук.

Лежеше гола до него и ръцете й шареха по тялото му с опитността на стари познати. Възбудата му бързо нарасна, подпомогната от силните напитки, които бе налял от плоското си шише в издрасканите хотелски чаши.

Чу одобрителното й мъркане, когато усети твърдостта му. Познаваше всеки сантиметър от тялото му. Два пръста се плъзнаха по вътрешната страна на бедрото и закачливо се залутаха в лабиринта от косми.

За секунда помисли за съпруга й. Зачуди се защо ли се е свързала с провинциален адвокат без никакви перспективи. Би могла да постигне много повече. Можеше да си пробие път до върха на всичко, което пожелаеше, като скача от легло в легло. Нещо не се връзваше.

И това дете? Смяташе я за прекалено умна, за да му позволи да се пръкне на бял свят. Дали не беше го използвала, за да обвърже мъжа си? Или пък беше поредният резултат на странната й извратеност, която я правеше почти нереална и малко плашеща при мисълта, че е истинска?

Когато тя смъкна бельото си в полумрака, той забеляза пораженията, които раждането бе нанесло на фигурата й. Беше очевидно, че усилено се бори да ги сведе до минимум.

Странна работа, помисли си той. Жените винаги носят следи от ражданията, а мъжете могат да станат бащи на хиляди деца и да приличат на девствени.

Така или иначе, привлекателността й далеч надхвърляше формите на плътта. Извираше от очите й. Те бяха най-ясните и най-съвършено себични очи, които бе виждал или можеше да си представи.

Жаждата й за власт, много по-могъща от нуждата от секс, я правеше толкова съблазнителна. Тъй като в нея нямаше нищо друго, освен алчност, умелите й ласки бяха изумително чувствени. Времето, прекарано с нея, беше като докосване до повърхността на нещата, нямаше дълбочини и висоти, изчезваха добро и зло, съществуваше само лудостта на допира…

Каква щастлива случайност, размишляваше той, че пътищата ни отново се кръстосаха. От колко време не бяха се срещали? Три години? Две? Спомените му бяха смътни, защото отдавна живееше само чрез въображението си, което го издигаше в странни висини над всекидневния живот на хората.

Но може би беше права, като каза, че това е съдба. Може би никога не би се върнал в този град, ако случайността не беше го отпратила тази седмица да провери от любопитство продукцията на „Сивик“.

И отново тя, жадна за секс с него! Лежеше на кревата и се плъзгаше надолу по стомаха му, за да го поеме в устата си. Плътта му се пробуждаше от ласките й, изненадана и незабравила.

Изумително, мислеше той. Смяташе, че никога вече няма да я види. Но дори най-разминаващите се траектории намираха начин да се пресекат. А миналото никога не остава минало. Тайничко се промъква в настоящето и се прокрадва в бъдещето. Всичко, което става, някъде и някак си се е случвало и преди, подобно на устните, които си играеха с връхчето му.

Имаше ли въобще нещо ново под слънцето? Може би. Въпреки това човек никога не е напълно готов за връщането на старото. То неизменно го връхлита изневиделица.

Мислите му бързо се претопиха в чисто удоволствие, защото люлеенето на тялото й без усилие го насочи дълбоко в нея.

— Ммм — прошепна театрално тя, актриса до мозъка на костите си. — Хайде, миличък. Искам го целия.

Пръстите, които си бяха играли с мъжествеността му, сякаш бяха заменени от невидими пръсти вътре в нея. Не беше срещал жена, чиито мускули толкова опитно да обвиват мъжа, да го възбуждат и изсмукват семето му в ритъма на пълно господство.

Гърчеше се плавно под него. Той се чудеше на безскрупулността й. Беше олицетворение на измамността. В тялото й нямаше капчица почтеност. Тъкмо затова бе толкова сексуална и затова навремето беше изпитвал перверзно удоволствие от общуването си с нея.

Чу пантите на вратата да скърцат.

Твърде късно разбра, че детето е застанало зад гърба му.

Видя в очите на майката, насочени покрай него, да светва безмълвно предупреждение. Не смееше да погледне зад себе си. Досега не беше му се случвало подобно нещо.

Чакаше шокиран. Не знаеше какво да прави.

Чу още веднъж изскърцването на пантите. Вратата се затвори.

Беше спаднал рязко и макар че още се намираше в нея, бе напълно омекнал.

Но тя се раздвижи отново, заизвива се, ръцете й засноваха по тялото му.

— Ммм, а така, момчето ми. — Почти се изкиска от щастие, когато започна отново да се втвърдява. Чувството му за вина бе затъмнено от неоспоримата й лудост. — Хайде, хайде… искам го целия.

Пръстите й се прокраднаха между краката му и за един безумен миг се усети обгърнат и милван, а смехът й кънтеше в ушите му.

Тогава семето му изригна в нея и той изпусна дълбока въздишка. Беше още по-неистов заради невидимото дете, вече будно от другата страна на вратата и осъзнало реалния факт, че е изпъдено от сладострастието на майка си.

Но под горещия блясък на усещанията си, подобно на гузен юноша, не можеше да не съжалява, че я бе срещал отново.

Подобни изживявания не са полезни за един мъж.