Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fallen Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 46 гласа)

Информация

Сканиране, допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2009)

Издание:

Катрин Харт. Падналият ангел

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Юлия Бързакова

ISBN: 954–19–0002-X

История

  1. — Добавяне

Седма глава

Тори влезе в спалнята си, но внезапно спря.

— Ана, какво правиш?

Младата прислужница се обърна и се усмихна, като продължи да вади дрехи от скрина.

— Добро утро, сеньора. Как е майка ви?

— Много по-добре е тази сутрин, gracias. Защо изваждаш дрехите ми?

— О! Синьор Джейкъб ме помоли да помогна при преместването на тези неща в новата ви стая — неговата стая. Той предполагаше, че ще искате да прекарате по-голямата част от деня с майка ви.

— Разбирам — смутено промърмори Тори. — Е, да речем, че е прав. Благодаря ти, че правиш това вместо мен.

Зашеметена, тя се обърна да излезе от стаята — дори не си спомняше за какво е влязла. От думите на Ана в главата й нахлуха объркани мисли. При всичките събития в къщата, изобщо не й бе хрумнало, че след като е млада булка, ще трябва вечерта за пръв път да сподели леглото на своя съпруг. А сега вече не можеше да мисли за нищо друго!

През следващите няколко часа Тори бе с опънати нерви. Къде беше спокойната, мъдра, разумна жена, която така уверено бе разговаряла с отец Ромеро тази сутрин. Никога преди Тори не се бе чувствала толкова млада и несигурна. Израснала в ранчо, тя не бе съвсем невежа по въпросите на половото сношение, но все пак знанията й се свеждаха само до размножаването на животните. Дори и онова, което знаеше, не бе много, тъй като Рой се бе опитвал да я предпази от тази страна на живота в ранчото, като не я допускаше до оборите и манежите, където кобилите бяха пускани за разплод. Той винаги гледаше да й намери някаква друга работа, когато добитъкът се чифтосваше. Общо взето неговите опити не бяха успешни, но въпреки всичко, познанията й за тези неща при хората бяха много оскъдни и сега въображението й се развихри.

О, да имаше с кого да си поговори! Не й се искаше да пита Роза, колкото и да беше близка с нея — живяла бе в тяхното семейство, откакто се помнеше. Пък и никоя от предишните й приятелки не я бе навестявала, или защото не знаеха, че Тори си е вкъщи, или заради болестта на Кармен. Самата Кармен бе прекалено болна, за да я посъветва, а и Тори бе сигурна, че докато майка й оздравее, съветът й вече няма да е необходим. Джейкъб очевидно имаше намерение тя да сподели леглото му още тази вечер!

Тори се опита да мисли за други неща. Макар че майка й спа през по-голямата част от деня, тя седя до леглото и чете. Но рано следобед вече не я свърташе на едно място, също като ерген на вечеринка на стари моми. Ужасно я сърбяха ръцете за някаква по-активна дейност и затова занесе кофи, четки и метли с дълги дръжки в предната библиотека, която също така се използваше като втора всекидневна, и започна да чисти камината.

Все още се занимаваше с това, когато Джейк влезе в стаята, погледна я и избухна в смях.

— Какво, за бога, правиш, скъпа? Изглеждаш като малък коминочистач!

Тори се намръщи, зелените й очи святкаха на фона на почернялото й от сажди лице. Главата й беше омотана с някаква стара кърпа, уж за да я предпазва от мръсотията, но това не беше помогнало много. Беше изцапана от главата до петите. Когато отвори уста, за да му подхвърли някакъв унищожителен отговор, зъбите й проблеснаха като маяци и Джейк отново гръмко се засмя.

— Вземам си думите назад. По-скоро изглеждаш като маймунката на латернаджия!

— Продължавай да ми се подиграваш, глупчо! Нали ти ме накара да чистя!

— О, мила — сподави той смеха си. — Само гледай малкото ти сладко носле да не се изкриви от работа. Просто дойдох да ти кажа, че Кармен е будна и иска да те види за минутка.

— Сега? В този момент? — изписка тя ужасена и дръпна кърпата от главата си. Отдолу изскочиха немирните тъмни къдрици на късата й коса.

Нов изблик на смях обхвана Джейк.

— Ако бях на твое място, поне щях да си направя труда да си измия лицето, скъпа, иначе майка ти няма да може да те познае.

Като повика на помощ цялото си самообладание, Тори величествено мина край него и заяви:

— Я се овладей, Джейкъб. Може и да изглеждам като маймуна, но ти заприличваш все повече и повече на ревящо магаре.

Няколко минути по-късно тя застана край леглото на майка си. Джейк също беше извикан. Този път обаче случаят не бе спешен. Кармен посочи към нощното шкафче и тихо каза:

— Отвори го. — Когато Тори се подчини, тя промълви: — Верижката. Подай ми златната верижка.

Докато Джейк наблюдаваше как съпругата му отваря нощното шкафче, някаква мисъл проблесна в съзнанието му, но изчезна, преди да я осъзнае. Тори прерови чекмеджето и намери верижката, която майка й винаги бе носила на врата си. Не помнеше Кармен някога да е сваляла тази верижка преди пожара. Сега, вместо кръстчето, което винаги бе предполагала, че се крие в деколтето на майка й, тя установи, че на синджирчето виси пръстен. Беше красив. Искрящ четвъртит рубин украсяваше сребърната халка от великолепно изработен филигран.

Кармен взе пръстена и го подържа в бинтованата си ръка. Светлокафявите й очи заблестяха от сълзи.

— Твоят роден баща ми го даде, Тория — изхриптя тя. — В деня на нашата сватба. Откакто той умря, винаги съм го носила до сърцето си.

Сълзи избликнаха и започнаха да се стичат по бузите й. Полека и с голямо благоговение тя подаде верижката на Джейк и каза:

— Не мога да разкопчая клипса. — Дългите пръсти на Джейк се потрудиха над малката златна закопчалка, докато най-сетне успя, но когато понечи да й го върне, Кармен поклати глава.

— Само верижката, Джейкъб. Бих искала да вземеш пръстена — спря за момент да си поеме дъх, после продължи. — Ще се радвам, ако сега дадеш на Тория този пръстен вместо брачна халка.

Джейк не знаеше какво да каже. Всъщност, дори и животът му да зависеше от това, нямаше да може да пророни дума в този момент, затова просто кимна — само очите му издаваха колко е трогнат. Когато срещна погледа на Тори, видя, че и тя се чувства по същия начин. От вълнение хапеше треперещата си устна.

Кармен продължаваше да ги наблюдава. Джейк нежно взе малката ръка на Тори и постави пръстена. Без да изпуска ръката й, той я вдигна и целуна пръстите й. Топлината на устните му възпламени цялото й тяло.

— С любов, Тори — промълви младият мъж. — Завинаги.

Сърцето на Тори подскочи в гърдите й, когато погледите им се срещнаха.

— Завинаги — прошепна с разтреперан глас тя. Солени сълзи се стичаха по бузите й и когато нейният поглед се премести от съпруга към майката, сърцето й едва не се пръсна.

Изведнъж й дойде наум, че вече за втори път стои тук и дава тържествени клетви в най-необичайно за подобни случаи облекло. Беше се омъжила по нощница; сега получаваше брачната си халка, облечена като мърлява просякиня. Роклята й бе почерняла от сажди, косата й — разрошена, самият пръст, току-що украсен с великолепния пръстен, бе все още изцапан. Това я накара да се замисли дали всички важни събития в живота й са обречени да преминават по този начин. Искрено се надяваше да не е така! Вече почти се виждаше как по време на кръщавката на детето й ще бъде облечена в дрипи и обута в ботуши за езда. Ами че дори и първата й брачна нощ бе прекарана върху диван!

Ярки червени петна избиха по бузите й, когато се сети за наближаващата нощ. Вече беше време за вечеря, а тя, разбира се, не искаше да прилича на коминочистач, когато Джейкъб предяви съпружеските си права.

Целуна Кармен по бузата и признателно промълви:

— Благодаря ти, мамо. Пръстенът е красив като теб. Винаги ще го пазя, както ти си го пазила.

После бързо се извини. Трябваше да се изкъпе и оправи. О, защо ли бе избрала точно днешния ден да чисти тази камина?

 

 

Тори лежеше в огромното легло на Джейк и трепереше, обхваната от нервно очакване. Мислите й бяха объркани и имаше чувството, че докато той дойде, тялото й ще се разпадне — така силно се тресеше. Това беше истинско мъчение. Като огледа стаята, тя си спомни времето, когато беше малка и се страхуваше от гръмотевици. Тогава се промъкваше в леглото на Джейкъб и, докато премине бурята, се сгушваше под завивките до него. Сега всичко това й се струваше толкова отдавна. Стаята й изглеждаше чужда, а нейният по-голям заварен брат й беше съпруг! Как можа всичко в нейния живот да вземе такъв неочакван и решителен обрат?

Тори може би щеше да се чувства малко по-добре, ако знаеше, че в този момент и Джейк е изнервен почти колкото нея. Той сновеше насам-натам из градината, несъзнателно тъпчеше цветята и дърпаше от цигарата си така, сякаш беше последната преди екзекуция. Този храбър и смел гангстер, който не помнеше с колко жени е спал, се бе превърнал едва ли не в пълен идиот.

Никоя от неговите досегашни любовници не бе девствена, а и не можеше да понесе мисълта, че ще причини болка на Тори. От толкова време я бе желал, а сега, когато моментът беше дошъл, Джейк Бенър, изключителният любовник, се бе превърнал в кълбо от нерви, докато вървеше към къщата при своята изпълнена с очакване съпруга. Щеше ли да я възбуди достатъчно, за да заглуши болката, която може би ще й причини? Ами ако тя охладнее в последния, най-важен момент? Може би чаша вино или бренди ще помогнат — колкото да я отпуснат, но не и да я упоят.

Джейк понечи да отвори вратата на своята стая, но се обърна и се отправи към барчето в кабинета. Насред път избърса потта от челото си и отметна кичур коса, все още мокра след банята. По дяволите! Потеше се като кон! И се чувстваше като някакъв неопитен младеж, комуто предстои да обладае жена за първи път в живота.

Тори се напрегна още повече, когато чу стъпките на Джейк зад вратата и после, когато усети, че отново заглъхват, едва не припадна от разочарование. Гръм и мълния! Не разбира ли той какво й причинява това безкрайно чакане? Ако не дойде скоро, съпругата му ще получи обриви от притеснение. Ще бъде прекрасна гледка! Очите й се приковаха към вратата. Тя чакаше. Едва не изгуби съзнание, когато видя, че най-накрая дръжката се завъртя.

Джейк тихо затвори вратата след себе си. Без малко да се изсмее при вида на Тори, дръпнала завивките до брадичката си. Много пъти си бе фантазирал как ще я намери в леглото си, но никога не си бе представял, че ще я завари така. В мислите си я бе виждал в прелъстителни френски коприни и атлаз, дори напълно гола, но никога точно в такова положение. Тъмнозелените й очи бяха огромни и зорко следяха движенията му, пръстите й стискаха завивките така здраво, че кокалчетата й бяха побелели. Обзе го съчувствие, когато разбра, че колкото и да е нервен, тя направо е ужасена и без съмнение много по-несигурна от него в онова, което трябва да очаква.

Джейк се приближи до леглото и седна в долния му край.

— Вземи — каза той тихо, като й подаде чашата с вино. — Може да те поуспокои. Само не го изпивай наведнъж, иначе, преди да си се усетила, ще се натряскаш като каубой в събота вечер. — Той не бе пропуснал да забележи как беше омела храната от чинията си на вечеря.

— Бла… благодаря ти, Джейкъб. Знам, че е глупаво от моя страна да се притеснявам толкова, но струва ми се, че просто не мога да се сдържа.

Той взе другата й ръка и стопли ледените й пръсти в своята.

— Горкото ми бебче. Всичко стана толкова бързо за теб, че сигурно се чувстваш като след нападение на индианци. Разбирам, скъпа, съвсем естествено е младоженката да е нервна през първата си брачна нощ. Чувал съм, че винаги е така.

Докато Тори пиеше виното си, Джейк започна да си сваля дрехите. Отначало, докато откопчаваше едно по едно копчетата на ризата си, девойката беше приковала поглед към пръстите му. Гледаше с широко отворени очи как сяда на края на леглото, за да си свали ботушите и чорапите. Но когато ръцете му стигнаха до токата на колана, тя сведе поглед към чашата с вино в треперещите си ръце и остана загледана в нея. Дълго и упорито се взираше в проблясващата течност, докато Джейк свали панталоните си и се мушна под завивките при нея.

Младият мъж вътрешно се тресеше от смях. С престорено любопитство се надвеси над вдървеното й тяло.

— Да не би нещо да плува вътре, скъпа? — подразни я, като погледна чашата.

Тори не отговори, а само поклати глава, но Джейк забеляза, че по устните й пробягва лека усмивка. Глупавият му опит да я разсмее, бе излязъл успешен и напрежението помежду им значително намаля.

Той внимателно освободи вкопчените й в столчето пръсти и постави чашата на нощното шкафче до леглото.

— Ела тук, любима. — Притегли я към себе си и положи главата й върху голото си рамо. — Хайде да се погушкаме, искаш ли? — Тя кимна, после въздъхна облекчено и крайниците й малко се поотпуснаха. С безкрайна нежност Джейк започна да гали меката й като перушинка коса. — Вече започва да расте — отбеляза той небрежно.

— Следващата година по това време няма и да си спомняш, че е била остригана — отвърна Тори и топлият й дъх погъделичка кожата му.

Следващата година по това време Тори можеше да му роди дете. Тази мисъл го зарадва, но предпочете да я запази за себе си, защото не му се искаше да каже нещо, което пак да я накара да се стегне тъкмо когато започваше да се отпуска. Ръката му леко погали през нощницата рамото и гърба й, започна нежно да масажира стегнатите сухожилия на врата й! Устните му се плъзнаха по главата й, спряха се на слепоочията и усетиха как сърцето й заби малко по-бързо.

— Имай ми доверие, ангелче — прошепна той. — Знаеш, че никога няма да ти причиня болка.

Тори вдигна лице към него и срещна погледа му.

— Джейкъб, ти си държал ръката ми, когато съм прохождала. Ти ме научи да яздя първото си пони. Винаги, когато е трябвало да се уча на нещо ново, ти си бил човекът, който ме е ръководил. Сега — въздъхна тя плахо — трябва да ми покажеш как да стана жена, защото изобщо не знам какво да правя. Не че толкова се страхувам, просто не знам какво да правя.

Детинската й откровеност, доверчивостта, с която говореше, го трогнаха до дън душа.

— Ти само се отпусни и ме остави да те любя, Тори. Позволи ми да те докосвам и целувам. Това е всичко, което трябва да правиш. Останалото ще свърша аз.

— Но къде да дяна ръцете си? Боже мой, чувствам се толкова неловко. Сякаш цялата съм само лакти и колена!

В гърдите му напираше смях.

— Можеш да ме докосваш, когато и където поискаш, миличката ми — прошепна той. — Няма да имам нищо против, повярвай ми.

След като й каза това, Джейк побърза да я целуне, преди тя да успее да измисли някой друг момичешки въпрос. Добре я познаваше и беше сигурен, че може да прекара цялата нощ в приказки, докато той умираше от желание да й покаже всичко.

Огнените устни на Джейк уловиха нейните и прогониха всяка друга мисъл от главата на Тори. Сега съществуваха само неговите устни върху нейните и галещите му ръце. Когато устата му се разтвори предизвикателно, устните й леко се открехнаха и езикът му се стрелна между тях. О, тя бе сигурна, че дори раят не е по-прелестен. Обля я топлина, когато езикът му се завъртя около нейния, като я приканваше да се включи в играта му.

Тя се притисна още по-плътно до него. Искаше й се да се слее с Джейк. Сякаш светкавица порази и двамата, когато пръстите й се вплетоха в тъмните косми на гърдите му. Джейк простена от наслада, а Тори се задъха от удивителния трепет. Под пламналите си длани усети как зърната на гърдите му се втвърдяват още повече и моментално си помисли какво ли ще изпита, ако ръцете му погалят нейните гърди.

Като че прочел мислите й, Джейкъб повдигна гърдите й и ги обхвана в шепи. После палците му погладиха зърната през плата на нощницата. Приятното усещане накара Тори да издаде сподавен вик, изпълнен с желание. Сякаш току-що я бе възпламенил. Устата му изостави нейната и потърси щръкналото връхче. Горещото влажно подръпване изпрати истински огнени потоци чак в стомаха й. Тя дори и не помисли да се съпротивлява, когато Джейк изхлузи нощницата през главата й и я захвърли на пода. Единствената й цел в този момент беше да се приближи до него колкото е възможно повече.

Когато устата му подири гръдта й, между тях нямаше нищо друго, освен топлина, а насладата бе невероятна. Пръстите на Тори се вплетоха в тъмната му коса и притиснаха главата му. Тя едва дишаше от желание. Съвсем смътно, със замъглено от страст съзнание, усети възбудата му до бедрото си и грубите му космати крака до нейните. Телата им се докосваха във всяка точка, кожата й гореше, всеки сантиметър от плътта й сякаш бе по-жив и по-чувствителен от всякога.

Джейк положи огромната си ръка върху корема й — този невероятно властен жест я дари с нови тръпки, от които й се свиха чак пръстите на краката. Другата му ръка бавно галеше тялото й — от рамото до бедрото, като спираше само за да подразни гърдите, които устните му сега бяха изоставили. Те проправяха нова пътечка от шията до рамото, и обратно, като лениво хапеха ухото й.

През цялото време Джейк й шепнеше нежни думи — казваше й колко е очарователна, колко е съвършена, колко е привлекателна, а Тори се разтапяше от неговите слова и ласки. Ръцете й милваха горещия му гол гръб, усещаха как мускулите му се стягат от допира, наслаждаваше се на истинската мъжка сила под върховете на пръстите си.

— О, ангел! — гласът му беше пресипнал от желание. — Колко си красива, мека и гладка като стоплен от слънцето мед!

Тори бе вече напълно омагьосана, когато ръката му се плъзна към вътрешната страна на бедрото й и остави огнена диря между краката й. Пръстите му се заровиха в тъмните къдри, за да открият източника на нейната страст, онази скрита там пулсираща точка на желанието. Още едно стенание спря в гърлото й при тази нова атака, това изпепеляващо докосване там, където ничия ръка не се бе осмелявала да проникне. Тори дори забрави да диша, докато съпругът й нежно галеше копринената й плът. Чувстваше се, сякаш кръвта й кипи във вените; насладата нарастваше все повече. Боеше се, че ще се побърка от копнеж, шепнеше безспир името му.

Краката й сами се разтвориха още повече и му осигуриха по-лесен достъп, докато дългите му тънки пръсти я подготвяха да го приеме в тялото си. Тори изви тялото си като дъга. Умоляваше го да свърши с това блажено мъчение, да изпълни болезнената празнота в нея.

— Джейкъб! Моля те!

— Сега, любима. Сега.

После тя усети как Джейк се повдигна и се премести върху нея, сетне внимателно проникна в нея, за да я превърне в жена. Но стана точно онова, от което той се страхуваше. Тялото й отново се скова и се наложи Джейк да употреби ценни минути и неописуемо търпение, за да разсее страховете й. Трябваше да й шепне мило, да я целува нежно, докато тя отново започна да потръпва нетърпеливо под него.

Едно-единствено втурване напред, един-единствен момент на болка и той бе проникнал вече плътно в нея. Още една малка пауза, за да позволи на тялото й да се приспособи към неговото, сетне той ритмично се задвижи — дълги, плавни удари, които засилваха възбудата й и я караха да забрави болезнения миг отпреди малко. Инстинктивно Тори се повдигаше, за да посреща неговите тласъци, плътно го притискаше до себе си и въодушевено потъваше в огнения облак на страстта.

После изведнъж тялото й едва не се взриви от екстаз. Двамата лудо се понесоха в някаква въртележка от ослепителни пламъци; искри хвърчаха край тях, над тях, в тях. Тори изкрещя и чу как нейният вик се слива с неговия. Остана зашеметена, вкопчена в него, докато всичко наоколо постепенно се върна на мястото си.

Задъхани, смаяни, те не намираха думи да опишат страстта, която току-що бяха споделили. Въпреки целия си предишен опит, Джейк бе онемял, а Тори изобщо не се опитваше да изкаже какво бе изпитала. Тя само обърна към него очи, изпълнени с благоговение и прошепна:

— О, Джейкъб!

После притегли устните му към своите и го дари с такава прелестна целувка, за каквато дори и не бе сънувал, че може да съществува на тоя свят.