Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Evening News, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008–2009)

Издание:

„Интерпринт“, София, 1992

Художник Александър Алексов

Коректор Людмила Стефанова

ISBN 954-8026-05-8

Печат: ДФ „Полипринт“, Враца

История

  1. — Добавяне

13

Още щом Хари Партридж обяви в сряда следобед решението си да замине за Перу рано на другата сутрин, „групата за бързо реагиране“ в Си Би Ей превключи на по-висока скорост на действие. Паралелното му решение да отвори шлюзите на информационния поток 36 часа преди заминаването си създаде необходимостта от срещи и консултации за уточняване и приемане на приоритетна програма за следващите три дни. Първото, което предстоеше, бе да се запише съобщението на Партридж, за да бъде поставено в центъра на петъчния вечерен осведомителен бюлетин. То щеше да съдържа всичко, известно до този момент във връзка с отвличането на тримата от семейство Слоун, включително най-новите сведения за Перу и „Сендеро Луминосо“, идентификацията на терориста Улисес Родригес, наречен Мигел, ковчезите и собственика на погребално бюро, Алберто Годой, банката „Американ Амазонас“ и съмнителното убийство-самоубийство на Хосе Антонио Салавери и Хелга Еферен, за което вече се предполагаше, че е двойно убийство.

Но преди да започне работа, Хари Партридж посети Крофърд Слоун в кабинета му на четвъртия етаж. Той смяташе, че водещият пръв от всички трябва да бъде информиран за всяко ново нещо в развоя на събитията и плана за действие.

През тринайсетте дни, изминали от отвличането, Крофърд Слоун не бе престанал да работи, макар понякога да личеше, че е само телом там, а сърцето и умът му са другаде. Днес изглеждаше още по-изтерзан, с уморени очи и видими бръчки. Разговаряше с една журналистка и един продуцент, когато се появи Партридж.

— Аз ли ти трябвам, Хари? — И когато Партридж му кимна, помоли другите двама: — Имате ли нещо против да довършим по-късно? — После предложи с жест на Партридж да седне.

— Изглеждаш много сериозен. Лоши вести ли има?

— Боя се, че да. Установихме, че твоите хора са вън от страната. Държат ги като пленници в Перу.

Слоун се отпусна напред с лакти върху бюрото си, прекара длан през лицето си и едва тогава отговори:

— Очаквах нещо подобно… По-точно, боях се. Знаеш ли кой ги държи в плен?

— Предполагаме, че е „Сендеро Луминосо“.

— О, господи! Тези фанатици!

— Утре сутринта заминавам за Лима, Кроф.

— Ще дойда с теб! Партридж поклати глава.

— И двамата знаем, че това е невъзможно. А и компанията няма да позволи.

Слоун въздъхна, но не възрази.

— Имаш ли представа какво искат ония лешояди от „Сендеро“? — попита той.

— Още не, но съм сигурен, че скоро ще разберем. — След известно мълчание Партридж продължи: — Свикал съм съвещание на групата в пет часа. Мислех, че ще искаш да присъстваш. След това ще останем да работим през нощта. — И той разказа набързо какво се бе случило през деня, обявявайки и намерението си да предаде в новините цялата получена информация.

— Благодаря ти. Ще дойда на съвещанието — каза Слоун и преди Партридж да си тръгне, го попита: — Имаш ли няколко минути?

Партридж се поколеба. Чакаше го работа, а времето течеше, но долови у другия силно желание да поговорят. И вдигна рамене.

— Добре, мога да остана няколко минути. Слоун мълчеше и търсеше подходящите думи.

— Не знам точно как да ти го кажа, а и дали изобщо би трябвало… — неловко започна той. — Но в такива моменти си мисля какво ли не. — Партридж търпеливо, но и озадачено го изчака да продължи. — Както и да е, Хари, чудех се какво изпитваш към Джесика. Нали бяхте толкова близки преди много, много години…

Това било значи! Мисълта тайно го е измъчвала през цялото време. Партридж започна, подбирайки внимателно думите си, защото съзнаваше, че моментът е много важен:

— Да, много се тревожа за Джесика, донякъде и защото бяхме близки, както казваш, навремето. Но безпокойството ми е главно заради приятелството с теб, чиято съпруга е тя. Колкото до онова, което е било някога между Джесика и мен, то свърши в деня, когато се оженихте.

— Казвам ти го сега заради случилото се, но всъщност съм си го мислил много пъти през всичкото това време.

— Предполагах, Кроф. И много пъти аз също съм искал да ти кажа това, което току-що чу. Както и че никога не съм ти завиждал, че се ожени за Джесика и направи кариера като водещ. Нямах никаква причина да ти завиждам. Но все ми се струваше, че и да ти го кажех, нямаше да ми повярваш.

— Сигурно си прав — каза Слоун и замълча, мислейки. — Но ако те интересува, Хари, да знаеш, че сега ти вярвам.

Партридж кимна. Казаха си достатъчно много, а и той трябваше вече да върви. На вратата се обърна.

— Чудо ще направя, като стигна в Лима, Кроф. Ще видиш.

* * *

Още като влизаше в кабинета на Слоун, Партридж забеляза отсъствието на агента от ФБР Отис Хавилок, който им се натрапваше през последната седмица. И докато съобщаваше на Чък Инсън за спешното съвещание малко по-късно, го попита къде е отишло ченгето.

— Още е наоколо — отвърна програмният директор на информационния бюлетин. — Но може би е тръгнал по други следи.

— Знаеш ли дали ще се върне днес?

— Нямам представа.

Партридж се надяваше служителят на ФБР да си гледа работата другаде до края на деня. Така по-лесно щяха да запазят само помежду си намеренията си за тази вечер и плановете на Партридж за утре. Защото, ако в петък подочуеше нещо за оживление в Информационния отдел на Си Би Ей, ФБР вероятно щеше да иска да разбере какво става и нямаше да могат да запазят информацията си до вечерната емисия. Но дотогава Партридж щеше да е в Перу и някой друг щеше да поеме отговорността. Така или иначе, той реши, че контактите с ФБР щяха да бъдат още един елемент в плановете за следващите два дни.

* * *

На съвещанието в пет часа имаше много присъстващи. Лес Чипингъм и Крофърд Слоун също бяха там. Чък Инсън остана само петнайсет минути и си тръгна, за да подготви първата емисия на вечерните новини, но на негово място дойде един продуцент от „подковата“. Партридж седеше на председателското място, а до него бе Рита Ейбръмс Айрис Евърли пристигна няколко минути по-късно, след като бе приготвила кратка подборка от новини около отвличането за вечерната емисия, но без да включва най-новите факти от деня. Там беше и Теди Купър, след като бе прекарал целия ден с временно назначените млади журналисти, обикалящи все още безрезултатно редакциите на местните вестници. Пристигнаха и Мин Ван Кан, и продуцентът Норман Йейгър, и Карл Оуънс. Новият член на групата бе Дон Китъринг. Джонатан Мони бе неизменно с него и го представиха на някои от присъстващите. За всеки случай бяха дошли и хора от помощния персонал.

Партридж започна с изложение за развоя на събитията през деня, съобщи за намеренията си да замине за Перу рано на другата сутрин и обяви решението сряда вечер да бъдат излъчени всички известни до този момент сведения.

Рита Ейбръмс бе прожектирала още преди това силуетното интервю на Алберто Годой и бе видяла записа на интервюто на Дон Китъринг с директора на банката „Американ Амазонас“ — Емилио Армандо, който бе пристигнал тъкмо навреме, малко преди съвещанието. Беше ентусиазирана и от двата записа. След това тримата с Партридж и Китъринг имаха кратка дискусия, на която решиха да не излъчват кадъра с лицето на Годой, а да запазят първоначалното споразумение с него, тъй като той не е знаел технически какво прави, разкривайки самоличността си пред камерата.

Всички присъстващи на съвещанието бяха съгласни, че времето в ефир, отделено за редакция „Новини“, могат да посветят на историята с отвличането, без да се консултират с програмното ръководство на компанията. Рубриката „Анализи“ се излъчваше в девет часа петък вечер и неин продуцент бе Норман Йейгър. Чипингъм реши в себе си да не докладва веднага на Маргот Лойд-Мейсън за това решение, а да я уведоми по някое време на следващия ден.

След това минаха на други въпроси. Партридж обяви, че Мин Ван Кан и Кен О’Хара, тонтехникът, с когото бяха работили на „Форт Уърт“, Далас, преди две седмици, щяха да го придружат в Перу.

Рита се обърна към Чипингъм:

— Лес, кореспондентското бюро чартира един „Лиърджет“ за Хари и другите, който ще излети от „Титърбъроу“ в шест часа утре сутринта. Трябва ми окей от теб.

— Сигурна ли си… — поколеба се Чипингъм, пресмятайки допълнителните разходи, които щяха да са необходими — че няма да стане с редовен полет? — Но като улови стоманения поглед на Крофърд Слоун, вперен в него, реши и кратко отвърна: — Имаш го.

Уточнено бе Рита да остане в Ню Йорк, за да следи хода на съобщението в петък вечер, както и едночасовото предаване „Анализи“, а след това, през нощта, да последва Партридж и другите в Лима. Мястото на Хари като ръководител на операциите на групата в Ню Йорк щеше да заеме Дон Китъринг, а неговите задължения на икономически кореспондент да поеме асистентът му.

Партридж изрично предупреди, че нито в емисията на новините, нито в „Анализи“ след това, където той щеше неколкократно да се появява, не бива да има и намек дори за пребиваването му в Перу. Нещо повече, трябваше да се създаде впечатлението, че той предава „на живо“, без разбира се, да се правят каквито и да е фалшификации.

В качеството си на президент Чипингъм обобщи:

— И нека не правим и не казваме нищо, което да издаде предварително сведенията ни и да лиши Хари от двайсет и четирите часа преднина, така необходими му в момента. Помнете преди всичко, че са заложени няколко човешки живота… — И поглеждайки към Крофърд Слоун, добави: — … на хора, които са ни близки и имат голямо значение.

За по-голяма сигурност бе решено през следващите два дни пред студията и апаратните, където щяха да се подготвят двете предавания, да бъдат поставени пазачи, допускащи вътре само хората по списък, изготвен лично от Рита. Освен това обичайните видеовръзки с останалите работни места щяха да бъдат прекъснати, така че никой друг от екипите да не следи на монитора си какво става вътре. Едва в петък през деня периодически щяха да бъдат пускани съобщения за зрителите, че във вечерния информационен бюлетин и в „Анализи“ ще бъдат разкрити нови подробности около отвличането на тримата Слоун. Същата информация щеше да се подава и на другите телевизионни мрежи, както и на печата, без да им се разкриват повече подробности. Накрая Партридж попита:

— Има ли още нещо за уточняване, или да се залавяме за работа?

— Само една малка подробност — обади се Рита с леко закачлив глас. — Лес, моля те да се съгласиш да наемем един „Лиър“ и за в петък през нощта, когато е мой ред да отлетя за Перу. Ще взема със себе си и един монтажист, Боб Уотсън, с цялата му апаратура. Освен това ще нося и много пари.

Някои от насядалите около дългата заседателна маса зацъкаха, а Слоун дори се усмихна. Рита почти си бе опекла работата за частния самолет, взимайки монтажист и обемистата му машинария, която трудно се транспортираше по друг начин. Пък и да се пътува по редовните линии с голямо количество американска валута бе съвсем неуместно; макар Рита да не бе споменала сумата, нямаше да е под петдесет хиляди долара. Твърдата валута бе най-важното нещо в страна като Перу, където местната бе почти обезценена, а с долари можеше да се купи всичко, включително специални привилегии, каквито непременно щяха да бъдат необходими.

Чипингъм въздъхна наум. Рита го поставяше натясно, колкото и просперираща да бе компанията им.

— Давай — съгласи се той неохотно. — Наеми си и ти „Лиър“.

* * *

Няколко минути след края на съвещанието Партридж седеше пред екрана на своя компютър и пишеше встъпителните думи за водещия вечерния осведомителен бюлетин в петък.

„Няколко поразителни нови факта, свързани с отвличането преди петнайсет дни на съпругата, сина и бащата на водещия Крофърд Слоун, бяха разкрити в последно време. Разследванията, направени от Си Би Ей, ни дават основание да смятаме, че тримата похитени са прехвърлени в Перу, където са пленници на маоистката партизанска организация «Сендеро Луминосо», или «Сияйна пътека», която от много години тероризира големи райони на Перу. Мотивите за това престъпление още не са известни.

Установихме обаче, че един дипломат от ООН е теглил пари от сметка в нюйоркска банка, които е давал на похитителите за тази и други техни терористични акции. Както обикновено се случва, нишката, водеща до множеството ни разкрития, започна да се разплита именно от тези пари. Ето какви сведения е събрал икономическият кореспондент на Си Би Ей, Дон Китъринг.“

* * *

Докато препрочиташе написаното, Партридж си мислеше, че това е само първото от цяла поредица подобни встъпления, които трябваше да съчини и запише, преди да напусне Манхатън, за „Титърбъроу“ в пет часа сутринта.