Читателски коментари (за „Гордост и предразсъдъци “ от Джейн Остин)

Прочетох с интерес всичките 39 мнения преди моето. Всички са в див възторг и общо взето казват едно и също. Допускам че са писани от жени, които в голямата си част са чели и четат любовни романи, т.е. познават един жанр напълно неизвестен за мен, чийто ранен вдъхновител е вероятно настоящата книга.

Прииска ми се да кажа няколко думи за моето преживяване и наблюдения, просто понеже са леко по-различни.

Въпреки заглавието, напомнящо Дързост и красота, Гордост и предразсъдъци не е сапунен сериал.

Очакванията ми не бяха високи. Общо взето — отегчавам се бързо от класическа литература. Чел съм много от тези като млад, преди да се запозная с модернистите, с един по-лек и естетически различен стил на писане.

Очаквах също нещо доста наивно. Преди няколко години препрочетох Граф Монте Кристо и макар и забавна, намерих я за детско-юношеска във всяко отношение.

За моя приятна изненада Гордост и предразсъдъци се оказа че не страда нито от прекалена наивност, нито от досадни описания, нито от остаряла дидактичност.

Четох за забавление и удоволствие през една глава на български и английски. Английският е поостарял и това също беше интересно. Българският превод ми се стори добър, но някак неуловимо изпуска атмосферата на диалозите и от там характерите като че ли леко избледняват. Неуловимо и вероятно невъзможно. Не бих могъл да посоча точната причина. Просто усещане.

Любовни драми има; има и ескалиращо действие. Но най-вече има остроумни и интересни диалози, деликатна психологическа наблюдателност, няколко добре развити персонажа.

Също така читателят се пренася доста убедително в провинциална Англия от началото на XIX век.

Книгата ми напомня най-много за Оскар Уайлд, друг велик английски автор.

Гордост и предразсъдъци е четиво за възрастни, саркастична, остра сатира на английското общество от онова време. Джейн Остин с мистична усмивка, почти като една Джоконда, деликатно и без видимо да се намесва показва фалшът, арогантността, подмазвачеството, глупостта и користолюбието, движещи всички прослойки на обществото. Това е нормата.

На този фон, главната героиня контрастира рязко със свето поведение, мисли и ценностна система. Допускам че тя олицетворява вижданията на самата Остин за една по-еманципирана, но също така балансирана, справедлива, смела и умна жена. Елизабет е такава и то на 21!

Без да искам да започвам спор с почитателките на мистър Дарси, ще завърша това мнение с моя любимец сред мъжките персонажи: мистър Бенет. Той просто кърти мивки!