Сирил Норткот Паркинсон
Законът на Паркинсон (1) (Или по следите на прогреса)

Предговор на автора

За твърде младите, за учителите от училищата, както и за тези, които съставят учебници по история на икономическото развитие, текуща политика или дипломация, светът е повече или по-малко място на здравия разум. Те си въобразяват как командирите на индустрията, свободно избрани от притежателите на акции, избират помежду си тези, които са се показали способни ръководители в критични моменти.

Съществуват книги, в които такива допускания се правят смело или се разбират от подтекста.

От друга страна, за онези, които имат що-годе опит по въпроса, такива допускания са просто смешни. Тържествени и тайни съюзи на умните и добрите представляват само приумици на учителите. Заслужава поздравления, следователно, едно случайно направено предупреждение по този въпрос.

Господ да ни е на помощ, ако студентите престанат да четат книги по административно управление и организация на промишлеността, освен ако книги, подобни на тази, се разглеждат като художествени произведения. Такива книги, поставени наред с романите на Райдър Хагард^[1] и Хърберт Уелс и размесени с томове, описващи човекоподобни маймуни и междупланетни кораби, никому не ще навредят. Поместени обаче другаде — между учебници и ръководства, те могат да причинят повече вреда, отколкото това личи на пръв поглед.

Слисан от заблужденията, които други смятат за истина по отношение на британския Бизнес или съставянето на плановете му, аз на места се опитах да дам на онези, които се интересуват, бегла представа за действителността. Проницателният читател ще схване, че тази представа не се основава върху обикновен опит. Още повече като имам пред вид, че някои читатели ще бъдат по-малко проницателни от други, аз се постарах тук-там и от време на време, да намекна за огромната изследователска работа, върху която е изградена моята теория. Нека читателят сам си представя таблици и диаграми, окачени по стените, картотеки, сметачни машини и литературни източници, които могат да бъдат приети като основа на такова изследване. Нека тогава той — читателят, да се убеди, че действителността изкълчва цялото му въображение и че истините, открити тук, представляват труда не само на една общопризната одарена личност, но и че почиват върху работата на огромна и скъпа изследователска лаборатория. Случайният читател може би ще чувствува, че трябва да бъдат приведени повече подробности върху експерименталната работа и пресмятанията, върху които е изградена теорията. Нека обаче той сам съобрази, че ще се получи твърде дебел том, който изисква дълго време за четене и много пари, за да се купи.

Безспорно е, че всяко от есетата тук съдържа резултати от дългогодишна търпелива изследователска работа, но не трябва да се предполага, че всичко вече е казано. Последното откритие в една област на военното дело показва, че числото на убитите войници на противника е обратнопропорционално на броя на командуващите настъплението генерали — това откритие отваря изцяло ново поле за изследователска дейност. Ново значение напоследък се предписва и на нечетливостта на директорските подписи, след като се прави опит да се установи оная точка в кариерата на директора, при която писането с ръка става безсмислено дори за самия директор. Нови открития се появяват всеки ден и наистина те дават увереност, че по-нататъшни издания на тази книга бързо ще заместят първото издание.

Бих искал да благодаря на издателите, които ми разрешиха да препечатам някои от тези есета. На първо място на издателя на „Икономист“ — списанието, което първо откри Законът на Паркинсон на човечеството.

Най-накрая искам да отбележа благодарността си към висшия математик, с чиято наука читателят от време на време се заслепява и на когото (и поради други причини) тази книга се посвещава.