Е. Антонов
Тяхната борба (1) (Или как евреите завладяха света)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
андре15 (2021)

Издание:

Автор: д-р Е. Антонов

Заглавие: „Тяхната борба“

Издател: Лаков Прес

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Редактор: Васил Лаков

Коректор: Стефан Стефанов

ISBN: 984-483-029-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15817

История

  1. — Добавяне

„Judaeorum mos absurdus sordidusque“

„Обичаите на евреите са безсмислени и презрени. Мойсей (Моше) въвежда нови обичаи, които са напълно противоположни на обичаите на останалите смъртни. При тях е безбожно всичко, което за нас е свещено, и обратно, на тях им е позволено всичко онова, което за нас е противно.“

Тацит (55–120 г.)[1]

„И ти (Израел), ще даваш назаем на много народи, и сам няма да взимаш назаем, и ще владееш над много народи, и над тебе няма да владеят.“

Тората [Втор, 15: 6]

„Подготовката за настъпващия нов световен ред се прави много отдавна… Някои съзнателни писатели и историци се опитват да изнесат на показ истинската история на нашето хилядолетие, но тя не излиза на бял свят, тя стои скрита…

Аз също съм убеден в пренаписването на една друга, истинска история, за която и аз със скромните си възможности ще допринеса с нещо.“

акад. Никола Николов

Увод

Изминаха доста години, откакто вечно преследваният Солженицин обяви война на лъжата и неговите думи — истината, само истината, отекнаха по цялата земя.

Днес ние ще се опитаме, заедно с вас, да разкрием само една малка част от една огромна измама, оплела света от векове, поради което ще си зададем няколко най-елементарни въпроса с понижена трудност:

А именно, защо римските папи налагат през 1215 година жълтия знак, а малко по-късно и гетата за юдеите? И каква голяма тайна е знаел великият Достоевски, когато заявява през 1877 г. „Да, не случайно навсякъде… господстват евреи. Приближава тяхното царство, тяхното пълно царство.“

Точните отговори можете да получите от тази книга, базирана изключително върху официалните юдейски[2] източници — Библията, Талмуда и историята на Самуелс[3], както и на изказванията на много високопоставени евреи от различни епохи, между които министър-председателя на Британската империя лорд Дизраели, министъра на външните работи на Германия Ратенау и президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт (Розенфелд).

Днес всеки се пита, защо „скитащото“ племе е приказно богато и как така поставя и сваля президентите, правителствата и парламентите на САЩ и на абсолютно всички т.нар. „демократични“ държави.

Но първо е необходимо да научите откъде идва този „избран“ народ, каква е неговата религия и по какъв начин, разпръснат по цялата земя, успява да запази своята „националност“ и своето тайно управление в продължение на почти две хиляди години. От друга страна ще разберете основата на древния план на Моше, стриктно спазван от стотици поколения фанатични евреи, които стъпка по стъпка, постепенно завладяват света, като използват най-безскрупулно всички възможни и престъпни средства.

Това е една вечна, тотална война срещу народите, което ще докажем като цитираме най-известния географ на античността Страбон (63 г. пр.н.е. — 19 г. н.е.), най-големия римски историк Тацит (55–120), откъси от речите на Цицерон пред Римския сенат, както и възгледите на великия Достоевски, заедно с тези на много други изявени представители на европейската наука, култура и политика.

Друго потвърждение на тази хилядолетна борба са указите, издавани срещу юдеите от фараоните на Египет (Рамзес II), царете на Асирия (Саргон II), Вавилония (Навуходоносор), Персия (Ксеркс IV), Египет (Птоломей Филопатер), последвани от римските императори Тиберий, Калигула, Клавдий, Нерон, Веспасиян, Тит, Траян, Адриан и византийските монарси (Теодосий II, Ираклий) и т.н.

За да защитят своите страни, подобни антиюдейски закони са прилагали през средновековието, Възраждането, а и в по-ново време, кралете на Испания, Португалия, Франция, Англия, Бургундия, Ломбардия, както и повечето руски царе: Иван Грозни, Алексей Михайлович, Петър Първи, Екатерина I, Елисавета Петровна, Екатерина II, Николай I, Александър III, заедно с наследилият ги диктатор Йосиф Сталин след 1937 година.

Към същите мерки прибягва и Наполеон Бонапарт, когато подготвя своя основен проект за „Изменение положението на евреите“, малко преди да бъде предаден от последните в битката при Ватерлоу.

А може би искате да знаете как се появяват първите християни, ересите, сектите, исляма, реформатора Лютер, масоните и комунистите, за някои от секретите на които, ще получите за съжаление само бегла представа.

Не се споменават оспорваните от евреите източници, като „Протоколите на Сионските мъдреци“, а възгледите на Адолф Хитлер се посочват само за сравнение с тези на създателя на юдаизма Моше (Мойсей), с цел да се докаже тяхната идейна близост.

Така ще разкриете много от „тъмните места“ в историята, когато напълно необяснимо за логиката, големи и силни държави неочаквано загиват, цветущи икономики западат, а революции, войни и финансови кризи избухват най-ненадейно, и то по волята на една невидима сила, която засяга пряко и вас, смятам в момента.

 

 

Забележка: Тази книга не е насочена срещу еврейския народ като цяло, а само срещу неговите „водачи“, които от няколко хиляди години също го манипулират и държат в робска зависимост, като разпалват непрекъснато юдейския расизъм, ксенофобия и религиозен фанатизъм. Но кой може да твърди, че за крайностите на национал-социализма трябва да отговарят всички германци? Затова я препоръчвам и на обикновените, честни евреи, които знаят твърде малко за своята история, настояще и бъдеще.

Бележки

[1] Tazitus: Historien, V. 5.

[2] Евреи, юдеи, иуда, скитащото племе, „избраният“ или „борещият се с Бога народ“ са исторически наложените названия на днешните израелци.

[3] Напечатана под заглавието „По пътеките на еврейската история“ от издателския център на евреите в България „Шалом“ и финансирана от световната „Мемориална фондация за еврейска култура“ Тук се цитира съкратено като „Шалом“.