Джоан Роулинг
Хари Потър и огненият бокал (5)

ГЛАВА ПЕТА
МАГИЙКИ ШЕГОБИЙКИ ОТ УИЗЛИ

С прилепени към тялото лакти Хари все по-вихрено се въртеше и пред погледа му пробягваха неясни отблясъци от камини, докато не започна да му се повдига и той затвори очи. После, когато най-сетне усети, че забавя ход, протегна ръце и се спря миг преди да изхвърчи с главата напред през кухненското огнище в дома на Уизли.

— Изяде ли го? — попита развълнувано Фред, като подаде ръка на Хари да му помогне.

— Аха — кимна Хари, изправяйки се. — Какво беше това?

— Карамелки „Тонезик“ — безгрижно поясни Фред. — Двамата с Джордж ги изобретихме и цяло лято търсим върху кого да ги изпробваме…

Малката кухня сякаш избухна от смях. Хари се огледа и видя, че Рон и Джордж седят около изтърканата дървена маса заедно с двама червенокоси младежи — Хари никога не ги беше виждал, но веднага се сети кои са. Това бяха Бил и Чарли, най-големите синове на семейство Уизли.

— Как си, Хари? — поздрави го седящият по-близо до него, ухили се и подаде голямата си ръка, която Хари разтърси, а пръстите му усетиха по другата длан мехури и мазоли.

Това сигурно бе Чарли, който изследваше змейове в Румъния. Нисък и набит, той приличаше повече на близнаците, отколкото на Пърси и Рон — и двамата високи и слаби. Широкото му, излъчващо добрина лице, бе обветрено и толкова луничаво, че изглеждаше като загоряло от слънцето. Ръцете му бяха мускулести, а на едната лъщеше голям белег от изгаряне.

Бил се изправи и с усмивка се здрависа с Хари, който остана изненадан. Знаеше, че Бил работи в магьосническата банка „Гринготс“ и че е бил отличник на „Хогуортс“. Беше предполагал, че Пърси, който строго следеше за всяко нарушение и обичаше да командва, е негово копие. Обаче Бил се оказа — и това бе най-точното определение — готин. Той бе висок, с дълга коса, вързана на опашка. На ухото си имаше обица, от която се поклащаше нещо като зъб. Беше облечен като за рокконцерт, само че обувките му, както Хари забеляза, не бяха от естествена, а от змейска кожа.

Преди някой от тях да успее да каже каквото и да било, се чу леко изпукване и до рамото на Джордж се появи господин Уизли. Хари никога не го бе виждал по-ядосан.

— Това не беше смешно, Фред! — изкрещя той. — Какво всъщност даде на мъгълчето?

— Нищо не съм му давал — ухили се хитро Фред. — Просто го изпуснах… Сам си е виновен, че го е изял. Аз не съм го карал.

— Нарочно го изпусна! — изрева господин Уизли. — Знаеше, че ще го изяде, знаеше, че е на диета…

— Колко дълъг стана езикът му? — нетърпеливо попита Джордж.

— Вече беше над метър, когато мъгълите ми позволиха да го смаля!

Хари и братята Уизли отново избухнаха в смях.

— Не е смешно! — извика господин Уизли. — Такова поведение сериозно накърнява магьосническо-мъгълските отношения! Половината от живота си съм посветил на борбата срещу лошото отношение към мъгъли, а собствените ми синове…

— Ние му го дадохме не просто защото е мъгъл! — възмути се Фред.

— Да, а защото е голям гадняр — добави Джордж. — Нали, Хари?

— Така си е, господин Уизли — искрено потвърди Хари.

— Не е там работата! — побесня господин Уизли. — Само почакайте да кажа на майка ви…

— Да ми кажеш какво? — обади се един глас зад гърба му.

Госпожа Уизли току-що бе влязла в кухнята. Тя бе ниска закръглена жена с много мило лице, но сега очите й бяха подозрително присвити.

— А, Хари, здравей, миличък! — каза тя, като го видя, и му се усмихна. После погледът й рязко се върна към съпруга й. — Да ми кажеш какво, Артър?

Господин Уизли се поколеба. Хари подозираше, че колкото и да бе ядосан на Фред и Джордж, той нямаше никакво намерение да разказва за случилото се на госпожа Уизли. Настъпи тишина, сред която господин Уизли нервно гледаше жена си. В този момент две момичета се появиха на кухненската врата зад госпожа Уизли. Едното, с много буйна кестенява коса и доста едри предни зъби, бе Хърмаяни Грейнджър, приятелката на Хари и Рон. Другото, нисичко и червенокосо, бе Джини, по-малката сестра на Рон. И двете се усмихнаха на Хари, той също им се усмихна в отговор, от което Джини поруменя — тя го бе харесала още при първото му посещение в „Хралупата“.

— Да ми кажеш какво, Артър? — потрети госпожа Уизли с глас, който вещаеше опасност.

— Нищо особено, Моли — измърмори господин Уизли. — Фред и Джордж само… но аз си поговорих с тях…

— Какво са направили този път? — тревожно попита жена му. — Ако има нещо общо с Магийки шегобийки от Уизли…

— Рон, защо не покажеш на Хари къде ще спи? — обади се Хърмаяни откъм вратата.

— Той знае къде ще спи — отвърна й Рон. — В моята стая, където спа миналия път…

— Да идем там всички — подхвърли многозначително тя.

— А, добре — схвана идеята Рон. — Хайде.

— И ние идваме — викна Джордж…

— Вие останете по местата си! — изръмжа госпожа Уизли.

Хари и Рон се измъкнаха от кухнята и заедно с Хърмаяни и Джини тръгнаха по тесния коридор, после поеха по скърцащата стълба, която минаваше на зигзаг през къщата към горните етажи.

— Какво е Магийки шегобийки от Уизли! — попита Хари, докато се изкачваха.

Рон и Джини се засмяха, но Хърмаяни дори не се усмихна.

— Мама открила тесте формуляри за поръчки, докато чистела стаята на Фред и Джордж — тихо започна Рон. — И дълги списъци с цени за неща, които двамата са изобретили. Разни шегобийства, нали разбираш, фалшиви магически пръчки и бонбони, които погаждат номера, най-различни неща… Направо върховно! Не съм допускал, че са толкова изобретателни…

— Чувахме експлозии от стаята им, но не ни е минавало през ум, че изработват такива неща — обади се Джини. — Мислехме, че просто обичат да вдигат шум.

— Само че повечето от нещата… е, всъщност всичките… бяха малко опасни — продължи Рон. — Те искаха да започнат да ги продават в „Хогуортс“ да изкарат някоя пара, но мама направо побесня. Каза, че им забранява да правят такива неща, и изгори формулярите до един. Още им се мръщи. Нали не взеха и всичките изпити за СОВА, както тя очакваше.

СОВА бяха дванайсет изпита за степента Специалист по особена вълшебническа активност, на който учениците в „Хогуортс“ се явяваха, след като навършеха петнайсет години.

— А после имаше и голям скандал — добави Джини. — Защото мама иска да работят в Министерството на магията като татко, а те й казаха, че не желаят да се занимават с нищо друго, освен да си отворят шегобийница.

Точно в този момент на втората площадка се открехна една врата и се показа сърдито лице с очила с рогови рамки.

— Здрасти, Пърси! — поздрави Хари.

— А, здравей, Хари! — отвърна Пърси. — Чудех се кой вдига целия този шум. Опитвам се да работя тук, нали разбираш? Трябва да довърша един служебен доклад и ми е трудно да се съсредоточа, когато някои трещят нагоре-надолу по стълбите.

— Ние не трещим — подразни се Рон. — Ние вървим. Съжалявам, ако сме смутили твоята строго поверителна работа за Министерството на магията.

— Над какво работиш? — попита Хари.

— Доклад на Отдела за международно магьосническо сътрудничество — самодоволно обясни Пърси. — Опитваме се да въведем общ стандарт за дебелината на дъната на котлите. Някои от вносните са малко по-тънки и течовете се увеличават с около три процента на година…

— Този доклад ще промени света, слушай какво ти казвам — обяви Рон. — Скоро ще четем за продънени котли на първа страница на „Пророчески вести“.

Пърси поруменя.

— Подигравай се, Рон! — разпали се той. — Но ако не наложим международен закон, пазарът ни ще бъде залят от неустойчиви плиткодънни продукти, което сериозно ще застраши…

— Да, да, добре — измърмори Рон и продължи нагоре по стълбата.

Пърси затръшна вратата на стаята си. Хари, Хърмаяни и Джини следваха Рон още три отклонения на стълбата нагоре сред ехтящите крясъци, долитащи от кухнята на първия етаж. Явно господин Уизли все пак бе разказал на жена си случката с бонбоните.

Стаята на Рон под покрива на къщата изглеждаше така, както я завари Хари последния път. Играчите на „Чъдли кенънс“, любимия отбор на Рон по куидич, се вихреха и махаха от същите плакати по стените и скосения таван. Аквариумът до прозореца, в който преди имаше попови лъжички, се обитаваше сега от една невероятно голяма жаба. Скабърс, стария плъх на Рон, го нямаше вече, но вместо него тук бе мъничката сива сова, която бе долетяла с писмото за Хари на „Привит Драйв“. Тя подскачаше нагоре-надолу в малката си клетка и цвъртеше лудо.

— Млъкни, Пиги! — нареди Рон, като се промъкна между две от четирите легла, едва побрали се в стаята. — Фред и Джордж ще спят при нас, понеже Бил и Чарли са в тяхната стая — обясни той. — Пърси се шири сам в своята, защото трябвало да работи.

— Ама… защо казваш на совата Пиги? — попита Хари.

— Прави се на интересен — обади се Джини. — Истинското й име е Пигуиджън^[1].

— И кое му е интересното? — заяде се Рон. — Джини я нарече така — заобяснява той на Хари. — Така й харесвало. Опитах се да променя името на совата, но бе много късно — тя вече не отговаряше на нищо друго. Така че сега е Пиги. Държа я тук, защото досажда на Ерол и Хермес. Всъщност и на мен ми досажда.

Пигуиджън хвъркаше щастливо в клетката си и оглушително цвъртеше. Хари не прие сериозно приказките на Рон, тъй като добре го познаваше. Приятелят му непрестанно се бе оплаквал от своя плъх Скабърс, но ужасно се разстрои, когато помисли, че Крукшанкс, котаракът на Хърмаяни, го е изял.

— А къде е Крукшанкс? — сети се Хари.

— Сигурно е навън в градината — отговори Хърмаяни. — Обича да преследва гномове. Досега не беше ги виждал.

— Пърси харесва работата си, така ли? — продължи да разпитва Хари, като седна на едно от леглата и се загледа в играчите от „Чъдли кенънс“, които се стрелваха в стаята и отново се прибираха в плакатите по тавана.

— Дали я харесва? — мрачно отвърна Рон. — Мисля, че едва ли щеше да се прибере, ако татко не го бе накарал. Направо се е вманиачил. Само не отваряй дума за шефа му. Според господин Крауч^[2]… както казах на господин Крауч… Господин Крауч смята, че… Господин Крауч ми каза… Всеки момент очакваме да обявят датата на годежа си.

— Добре ли прекара лятото, Хари? — смени темата Хърмаяни. — Получи ли колетите ни с храна и всичко останало?

— Да, много благодаря! — каза Хари. — Тези торти ми спасиха живота.

— А имаш ли вести от… — подхвана Рон, но Хърмаяни го спря с поглед.

Хари разбра, че приятелят му искаше да попита за Сириус. Рон и Хърмаяни заедно с него бяха помогнали на Сириус да избяга от преследвачите си от Министерството на магията и се притесняваха за съдбата на кръстника му почти колкото и той самият. Но не биваше да говорят за него пред Джини. Никой друг освен тях тримата и професор Дъмбълдор не знаеше как бе избягал Сириус и никой не вярваше в неговата невинност.

— Мисля, че спряха да се карат — опита се да разсее неловкото мълчание Хърмаяни, а Джини любопитно местеше поглед ту към брат си, ту към Хари. — Да слезем и да помогнем на майка ви за вечерята.

— Добре, хайде — съгласи се Рон.

Четиримата излязоха от стаята и се върнаха в кухнята при госпожа Уизли — сама и страшно ядосана.

— Ще вечеряме в градината — каза тя. — Тук няма място за единайсет души. Ще изнесете ли чиниите, момичета? Бил и Чарли слагат масите. А вие двамата — ножовете и вилиците, моля!

След тези думи към Хари и Рон тя насочи доста по-енергично, отколкото беше нужно, магическата си пръчка към една купчина картофи в мивката, които се изстреляха вън от кожите си толкова скоростно, че рикошираха от стените и тавана.

— О, как можах! — ядоса се госпожа Уизли и обърна пръчката си към лопатката за смет, която скокна и се плъзна по пода, загребвайки картофите. — Ах, тези двамата! — избухна тя, докато вадеше тенджери и тигани от шкафа, и Хари разбра, че става дума за Фред и Джордж. — Не знам какво ще излезе от тях, наистина не знам. Никакви амбиции, ако не се смята желанието им да създават колкото може повече неприятности…

После тропна една голяма медна тенджера върху кухненската маса и завъртя пръчката си в нея. Докато бъркаше, от върха на пръчката й започна да се стича гъст сос.

— Не че нямат акъл в главите си — продължи ядно тя, като занесе тенджерата до печката, където запали огън само с едно докосване с магическата си пръчка, — ама го пилеят и ако не се стреснат, наистина ще загазят. Получих повече сови от „Хогуортс“ за тях двамата, отколкото общо за всичките ми други деца. Както е тръгнало, ще се озоват някой ден пред отдела „Злоупотреба с магии“.

Госпожа Уизли махна с пръчката към чекмеджето за прибори и то се отвори. Хари и Рон отскочиха назад, за да направят път на няколко ножа, които изхвръкнаха оттам, прелетяха през кухнята и започнаха да режат картофите, току-що хвърлени от лопатката обратно в мивката.

— Не знам къде сбъркахме с тях — не млъкваше госпожа Уизли, остави пръчката си и продължи да вади тенджери. — Все едно и също толкова години, беля след беля, и не щат и да чуят… О, ЕТО ПАК!

Беше посегнала да вземе пръчката си от масата, но тя силно изцвърча и се превърна в гигантска гумена мишка.

— Отново една от техните фалшиви магически пръчки! — извика тя. — Колко пъти съм казвала да не ги разхвърлят наоколо!

Госпожа Уизли грабна истинската си пръчка и се обърна точно навреме, за да види, че сосът на печката загаря.

— Хайде! — припряно рече Рон на Хари и грабна в ръка колкото можа прибори от отвореното чекмедже. — Да идем да помогнем на Бил и Чарли.

Оставиха госпожа Уизли и излязоха на двора през задната врата.

Бяха направили само няколко крачки, когато Крукшанкс, кривокракият риж котарак на Хърмаяни, се метна от градината с щръкнала нагоре наежена опашка по петите на нещо, което приличаше на кален картоф с крачета. Хари веднага се сети, че това е гном. Висок около двайсет и пет сантиметра, с бързо ситнещи малки груби крачета, той притича през градината и се шмугна в един от гумените ботуши, които лежаха разхвърляни пред вратата. Хари чу как гномът се разкикоти диво, когато Крукшанкс провря лапата си в ботуша и се опита да го хване. От другата страна на къщата долитаха силни трясъци. Причината се изясни още щом влязоха в градината и видяха как Бил и Чарли с вдигнати пръчки омагьосваха две очукани стари маси, които летяха високо над поляната и се блъскаха. Всяка от тях се опитваше да нокаутира другата и да я свали на земята. Фред и Джордж се заливаха от смях, Джини се кикотеше весело, а Хърмаяни обикаляше около живия плет и се чудеше дали да се забавлява, или да се притеснява.

Със силен трясък масата на Бил блъсна масата на Чарли и откъсна единия й крак. Високо над тях нещо изхлопа, всички погледнаха нагоре и видяха главата на Пърси да се подава от прозореца на втория етаж.

— Свалете ги най-после! — изрева той.

— Извинявай, Пърси! — изхили се Бил. — Как са дъната на котлите?

— Много зле — ядосано отвърна Пърси и силно затръшна прозореца.

Бил и Чарли триумфално приземиха масите една до друга на тревата, а после с махване на пръчката си Бил прикрепи откъснатия крак към масата на Чарли и измагьоса покривки.

В седем часа двете маси вече пъшкаха под многобройните прекрасни блюда на госпожа Уизли. Семейство Уизли, Хари и Хърмаяни седнаха да вечерят под безоблачното тъмносиньо небе. За човек, който се бе хранил с все по-застояли торти цяло лято, това бе рай, и отначало Хари повече слушаше, отколкото говореше, като си досипваше пилешко-шунков пай, варени картофи и салата.

В единия край на масата Пърси подробно разказваше на баща си за доклада, посветен на дъната на котлите.

— Обещах на господин Крауч да приключа до вторник — гръмко обяви той. — Това е по-скоро, отколкото се очакваше, но аз държа да съм изряден. Мисля, че ще е доволен, ако го завърша по-рано, като се има предвид, че в отдела точно сега сме изключително заети с всички тези приготовления за Световното първенство. Отделът за магически игри и спортове не ни оказва нужното съдействие. Людо Багман^[3]…

— Харесвам Людо — меко каза господин Уизли. — Точно той ни намери такива хубави места за Световното. Бях му направил малка услуга — брат му Ото се беше забъркал в някакви неприятности… за една косачка с необикновени възможности… Е, аз покрих цялата история.

— О, Багман е доста симпатичен, разбира се — отвърна Пърси презрително. — Но как изобщо е станал началник на отдел… като го сравня с господин Крауч! Не мога да си представя някой от отдела на господин Крауч да се изгуби и той да не направи всичко възможно да разбере какво се е случило. Знаеш ли, че Бърта Джоркинс изчезна преди повече от месец? Отишла на почивка в Албания и не се върнала.

— Да, питах Людо за нея — намръщи се господин Уизли. — Той ми каза, че Бърта и преди се е губила много пъти… макар че, право да си кажа, ако това се бе случило с някой от моя отдел… бих се притеснил…

— О, Бърта е била непоправима, наистина — продължи високомерно Пърси. — Чувам, че са я местили от отдел в отдел години наред, създавала е повече неприятности, отколкото полза… но все пак Багман би трябвало да се опита да я издири. Господин Крауч се заинтересува лично — тя е работила и в нашия отдел известно време — и мисля, че господин Крауч е държал на нея… А Багман само се подсмихва и казва, че сигурно е объркала картата и е отишла в Австралия, вместо в Албания. Както и да е… — Пърси въздъхна тежко за по-силен ефект и отпи голяма глътка вино от бъз, — достатъчно работа си имаме в Отдела за международно магьосническо сътрудничество и без да се налага да издирваме служители от други отдели. Както знаеш, веднага след Световното трябва да организираме и още едно важно събитие.

Пърси се прокашля многозначително, погледна към другия край на масата, където седяха Хари, Рон и Хърмаяни, и каза с леко повишен тон:

— Ти знаеш за какво говоря, нали, татко? Онова, строго секретното.

Рон извъртя глава и прошепна на Хари и Хърмаяни:

— Откакто започна работа, все се опитва да ни накара да го попитаме какво е това събитие. Сигурно е изложба на котли с дебели дъна.

В средата на масата госпожа Уизли спореше с Бил за обицата му, която явно бе нова придобивка.

— …с този ужасен висящ голям зъб… наистина, Бил… А какво казват в банката?

— Мамо, никой в банката не се интересува как изглеждам, стига да осигурявам достатъчно приходи — търпеливо обясни Бил.

— И косата ти стои зле, миличък — отбеляза госпожа Уизли, като поглаждаше магическата си пръчка. — Ако ми позволиш, бих я пооформила…

— На мен ми харесва — каза Джини, която седеше до Бил. — Толкова си старомодна, мамо! Пък и неговата е далеч по-къса от тази на професор Дъмбълдор…

От другата страна на госпожа Уизли двамата близнаци и Чарли разпалено обсъждаха Световното първенство по куидич.

— Ирландците трябва да спечелят — изломоти Чарли с пълна с картофи уста. — Те разбиха Перу на полуфинала.

— Да, ама в отбора на България е Виктор Крум! — включи се Фред.

— Крум е единственият им свестен играч, а в отбора на Ирландия всичките са такива — отсъди Чарли. — Щеше ми се англичаните да бяха продължили. Беше толкова нелепо!

— Какво е станало? — запита Хари нетърпеливо, съжалявайки повече отвсякога, че „Привит Драйв“ е напълно изолирана от магьосническия свят.

Хари беше страстен любител на куидича. Той играеше като търсач в отбора по куидич на дом „Грифиндор“ още от първата си година в „Хогуортс“ и летеше на „Светкавицата“ — една от най-добрите скоростни метли в света.

— Паднаха от Трансилвания с триста и деветдесет на десет — унило отвърна Чарли. — Отчайваща игра! Уелс загуби от Уганда, а Шотландия бе премазана от Люксембург.

Преди да дойде ред на специалния десерт (домашно приготвен сладолед с ягоди), господин Уизли измагьоса свещи, с които освети смрачаващата се градина, и към края на вечерята нощните пеперуди вече пърхаха ниско над масата, а топлият въздух ухаеше с аромата на трева и на билката орлови нокти. Най-сетне сит и спокоен, Хари наблюдаваше как няколко гнома, преследвани по петите от Крукшанкс, пробягват с див кикот през розовите храсти.

Рон внимателно огледа масата, за да се увери, че другите от семейството са потънали в разговорите си, и много тихо го попита:

— Е… получи ли новини от Сириус?

Хърмаяни се огледа, наострила слух.

— Да — приглушено отвърна Хари, — два пъти. Изглежда се чувства добре. Аз му писах онзи ден. Може да ми отговори, докато сме още тук.

Внезапно си спомни защо бе писал на Сириус и за малко да разкаже на Рон и Хърмаяни за болката в белега и за съня, който го беше стреснал, но не му се щеше да ги тревожи точно когато и самият той се чувстваше толкова щастлив и спокоен.

— Я вижте колко е часът! — сепна се госпожа Уизли, като погледна часовника си. — Всички трябва да си лягате. Нали ще ставате много рано сутринта за мача! Хари, ако ми оставиш списъка с нещата си за училище, утре ще ти ги взема от „Диагон-али“, Ще се погрижа за всички. Може да не ви остане време след мача — миналия път финалът продължи цели пет дни.

— Уха, дано и сега стане така! — ентусиазирано викна Хари.

— А, само това не! — наперено възрази Пърси. — Изтръпвам при мисълта в какво състояние ще заваря служебната си поща, ако липсвам пет дни от работа.

— Ами да, някой може пак да пъхне в нея змейска тор, нали, Пърси? — небрежно вметна Фред.

— Онова беше обогатителна проба от Норвегия! — лицето на Пърси пламна. — Не беше лично за мен!

— Напротив — прошепна Фред на Хари на ставане от масата. — Ние му я пратихме.