Джули Гарууд
Идеалният мъж (31)

Тридесет и първа глава

Ани не искаше да направи теста за бременност, преди сестра й да се появи.

— Защо се забави толкова?

— Девет часът е — отвърна Ели. — Трябваше да си приготвя багажа, да сменя чаршафите и да помогна да натоварим всичко в колата.

— С Макс ли ще пътуваш?

— Да.

— Но ти не беше ли наела кола? Нали така си дошла дотук?

— Агент Кларк я откара снощи. Ще я върне в офиса на летището, откъдето я наех. А сега стига си отлагала.

Ани взе теста и отиде в банята в другия край на коридора. Ели я изчака в стаята й. Чуваше как лелите си бъбрят на долния етаж. Въпреки всички сътресения, те явно си прекарваха добре.

Ели постоянно поглеждаше часовника си. Минаха пет минути, после още пет. Никой тест за бременност не изискваше чакане от десет минути. Знаеше, че Ани не може да набере смелост. Точно когато реши да отиде да я повика, вратата на стаята се отвори и сестра й влезе. Затвори тихо след себе си.

Ели видя усмивката на лицето й и каза:

— Добре, не си бременна. Знам, че е егоистично, но нещо в мен се надяваше да си.

— Бременна съм — обяви Ани доволно.

— Ти ще бъдеш страхотна майка — прошепна сестра й.

— А ти ще бъдеш чудесна леля. Ели, сериозно ли говореше, когато каза, че мога да дойда да живея при теб? Поне за малко?

— Разбира се, че говорех сериозно, и не само за малко. С удоволствие бих ти помагала в отглеждането на племенника или племенницата си.

Ели й обясни какви витамини за бременни да пие и какво да прави, за да облекчи сутрешното гадене.

— Ще кажеш ли на мама и татко?

— Разбира се. Но не преди сватбата.

— А на Ава?

— Когато се върне от медения си месец. Тя също ще ме подкрепи — каза Ани убедено.

Ели не беше толкова сигурна, но запази това мнение за себе си. Връзката между близначките беше различна от връзката между обикновени сестри. Ава все се хвалеше, че двете с Ани си разменят мисли чрез телепатия, което Ели смяташе за абсурдно, но те наистина имаха странна връзка като деца и понякога общуваха помежду си, без да говорят. Но ако бяха толкова еднакви, как се беше получило Ани да е толкова сладка, а Ава — такава змия?

— Макс ме чака — каза Ели.

— Какво ще стане с него? Много го харесах.

Ели разбра какво я пита сестра й и реши да говори направо:

— Аз също, но…

— Но какво?

— Той не търси дългосрочна връзка.

Ели тръгна към вратата, но Ани я спря.

— Един последен въпрос и повече няма да те питам нищо друго.

— Кажи.

— Влюбена ли си в него?

Ели въздъхна.

— Да.

* * *

Родителите й ги изпратиха до колата. Ели имаше отпечатъци от червилото на лелите и на двете си бузи. Те мислеха, че ще я видят на сватбата, и тя не им каза, че няма да се връща скоро.

Макс изкара колата от алеята, а Ели наблюдаваше лицата на родителите си, докато им махаха за довиждане.

— Изглеждат облекчени — сподели тя.

Макс се съгласи:

— Вече няма да се тревожат заради Патерсън.

— Така е, но освен това няма да се тревожат, че ще проваля сватбата на Ава.

— След като Патерсън вече не е в играта, как би могла да я провалиш? — попита той. Зави на кръстовището и се отправи към шосе 169.

— Не знам. Но все ще се случи нещо и тя ще обвини мен. Макс, когато се върнем в Сейнт Луис, ти ще заминеш ли за Хонолулу?

— Да. Трябва да се върна там веднага. Ще ти липсвам ли?

— Не. Ще бъда прекалено заета.

Ели реши, че се е справила добре. Гласът й не бе потреперил, когато го попита дали ще замине, и мислеше, че е отговорила спокойно и овладяно на въпроса му. Ставаше прекалено добра в спестяването на истината.