Винс Флин
Списъкът на обречените (23)

Двайсет и втора глава

Париж, Франция

Беше неделя следобед и ресторантът на хотел „Балзак“ беше пълен. В заведението винаги имаше много клиенти, тъй като се намираше на удобно място и беше идеално за срещи на туристи, дипломати и представители на висшата класа. В Париж имаше само няколко хотела, предназначени за свръхбогатите, и този беше един от тях. Управителят на ресторанта беше платен сътрудник на Фурние, както и няколко от по-старшите сервитьори. При особени случаи Фурние прибягваше до хитрината да преоблече няколко от своите подчинени в униформите на сервитьорите, за да могат да подслушват по време на вечеря определени високопоставени обекти. Не и днес обаче. Шефът на Службата за действия на ДЖСЕ беше наредил на хората си да проверят за подслушвателни устройства ъгловата маса и периметъра около нея. Един от хората му стоеше на метър и половина от тях и ги скриваше с тялото си от останалата част от ресторанта. Той беше обучен да открива микрофони с насочено действие и на всяка половин минута леко се преместваше в полукръг, за да блокира вероятните подслушвачи.

Фурние имаше солиден бюджет за служебни разходи точно поради тази причина. От него се искаше да поддържа контакти с необходимите хора и с много редки изключения тези хора имаха доста скъпи вкусове. Швейцария беше известна с банковите си услуги, а Париж беше градът, в който бизнесмени от цял свят сключваха крупни сделки. Той нямаше проблем да се срещне с Макс Вега на публично място. Всъщност дори беше добре да легитимира деловите им взаимоотношения. Промишленият шпионаж беше приоритет в работата на Фурние и още по-добре, ако успееше да се сдобие с информация за чуждестранни компании, които правеха бизнес с Франция или които бяха конкуренти на френски компании.

Вега беше в борда на директорите на един от най-големите испански телекомуникационни гиганти. Смятаха го за изгряващата звезда на преживяващия бум пазар на мобилните телефони. Вега имаше малко противоречива съдба. Майка му беше испанка, а баща му — заможен саудитски шейх. Майка му не беше приела добре факта, че бащата си беше взел втора съпруга. Остана с него още около година и когато шейхът се ожени за съпруга номер три, седемнайсетгодишна йеменка, испанската гордост и достойнство взеха връх. Испанката напусна саудитеца заедно със сина си и се върна да живее в Мадрид. После законно промени името на малкия Омар на Макс Вега, като го кръсти на баща си, който още от самото начало се беше противил на брака й със саудитеца. Две години по-късно, на десет години, Макс беше изпратен в частно училище пансион в Швейцария и на осемнайсет постъпи да следва в Лондон Скул ъф Икъномикс. Когато завърши, набързо смени четири инвестиционни и консултантски фирми, като в същото време се представи отлично и натрупа солиден капитал.

Фурние не следеше внимателно какво говори Вега по мобилния си телефон. От ДЖСЕ се бяха опитали да установят на колко възлиза състоянието на трийсет и осем годишния бизнесмен, но се оказа трудно. Собственото му богатство като нищо стигаше до двайсет милиона, но най-добрият финансов анализатор на Фурние смяташе, че Вега получава средства и от баща си, който беше известен с радикалните си ислямистки възгледи. Двайсет милиона беше добра сума за повечето хора, но Вега водеше разточителен живот. Официално той беше талантлив икономист с добро състояние, но в действителност баща му беше платил, за да го изберат в съвета на директорите на „Телефоника“. Фурние се досещаше какво е накарало Вега да поднови взаимоотношенията си със саудитския си баща. Но го глождеше и любопитството. Сигурен беше, че психолозите от ДЖСЕ, единият от които беше ревностен привърженик на теорията на Карл Юнг, а другият — на Зигмунд Фройд, с часове биха му разяснявали, че причината за постъпката на Вега се корени в колективното подсъзнание или в неговото незадоволено его и неоформено самосъзнание, самоидентификация, както и с някаква фиксидея, залегнала в подсъзнанието му още от дете. Фурние се отегчаваше от подобни теории. Него не го интересуваше толкова защо хората стават такива, колкото просто кои са тези хора. Той не се занимаваше с промяната на личности, а с извличане на ценна информация от тези хора и със склоняването им да работят за благото на Републиката.

Ако питаха Фурние, всички радикални ислямисти бяха душевно нестабилни. Но това, което още се мъчеше да разбере, беше на какъв етап Вега е тръгнал по пътя на религията и какви цели преследва. Привидно изглеждаше като класическия елегантен европейски бизнесмен, но разузнавачът се боеше, че под костюма за пет хиляди долара, ушит на Севил Роу, се криеше фундаменталист, който можеше да му създаде доста големи проблеми. Фурние не обичаше да бъде в неведение и да не разполага с достатъчно информация за някого или за нещо. Обикновено той беше този, който мамеше и лъжеше, пренареждаше по свое усмотрение колодата с карти и правеше сценария така, че резултатът винаги да е в негова полза. Не можеше да се отърси от неприятното чувство, че Вега го манипулира. Сделката, която сключи с него, щеше да му излезе през носа, ако не вземеше нещата под контрол, и то час по-скоро.

Такива мисли занимаваха Фурние, докато отпиваше от втората си чаша шираз и погледна Вега в черните му очи. Лесно беше да предпочетеш Вега, когато го сравниш с двамата дебили Рафик и Самир. Фурние още беше ядосан, че Самир се беше издънил толкова лошо. Беше дал на глупаците всичко, което му бяха поискали, а и Тарек — този алчен идиот — беше идеалната примамка. От гледна точка на ДЖСЕ щеше да убие два заека с един изстрел. Щеше да се отърве от Тарек и в същото време радикалите щяха да му обещаят, че техните атентатори камикадзета няма да безпокоят Франция. Шефовете му щяха да го разберат и да го похвалят за проявената инициатива. Колкото до парите, той вече беше прехвърлил сумата от една швейцарска банка в друга. Нямаше да могат да проследят движението на финансите. А и за разлика от останалите разузнавателни служби в ДЖСЕ не бяха много придирчиви към пенсионните сметки на служителите си. Щом интересите на Републиката бяха запазени, значи и вълкът беше сит, и агнето цяло.

Що се отнасяше до тайнствения убиец, Фурние още нямаше категорично мнение. Беше чел списъка с ликвидираните от него лица и за никого от тях той и колегите му по борбата с тероризма не биха пролели сълзи. Но макар и да не изпитваше любов към ислямистите, той беше длъжен да опази Франция от възмездието на фундаменталистите. Това означаваше да защити Франция както отвън, така и отвътре. Ако Вега и хората му желаеха смъртта на този убиец, това не засягаше Франция. Но за беда убиецът не беше мъртъв. Всичко завърши с грандиозен провал. Фурние беше използвал връзките и източниците си на информация, за да разбере, че либийският петролен министър е в списъка за ликвидация. После им помогна да устроят засадата. Първоначално, когато разбра, че убиецът е очистил не само Тарек, но и четирима от хората на Самир, Фурние изпадна в паника. Уплаши се, че ликвидаторът е дяволски добър. Но с времето се оказа, че причината за провала е съвсем друга. Самир беше идиот, а значи и ликвидаторът не беше чак толкова добър.

Той отпи от виното и се запита къде ли беше сега убиецът. Почти сигурно беше избягал от Франция. Фурние беше сигурен, че неговата роля в касапницата в хотела никога няма да излезе на бял свят. Но първо трябваше да заличи и малкото оставени следи. Щом Вега приключеше с разговора по телефона, той щеше да му постави ребром условията си. И щеше да внесе някои промени в сделката им.

Вега най-накрая затвори телефона и го остави на масата.

— Извинявай, но разговорът беше важен за мен.

Французинът отвърна:

— Макс, за мен беше удоволствие да работим заедно.

— За мен също. — Вега се усмихна и вдигна чашата си с перие.

Любезността изчезна от лицето на Фурние.

— Обаче не ми беше приятно да работя с двамата ти помощници.

Събеседникът му отново се усмихна, сякаш ставаше дума за някаква дреболия.

— Малко са грубовати и неошлайфани.

— Това е меко казано. — Фурние остави чашата си на масата. — В момента в твоята стая ли са?

Вега имаше чувството, че французинът вече знае отговора на въпроса, но не желаеше да изглежда твърде сговорчив.

— Не ми е разрешено да ти кажа.

Фурние изсумтя.

— Не ти е разрешено. Не се занасяй с мен, Макс. След всичко, което се случи онази нощ, гостоприемството ми взе да се изчерпва. Имах към вас само една молба — Самир да напусне незабавно страната.

Вега кимна.

— Ако искаш да продължим взаимоотношенията ни, трябва да си наясно с някои неща. Когато ти кажа, че искам да се направи нещо, и то незабавно, значи наистина трябва да се направи.

— Разбирам те, но има известни усложнения.

— Единственото усложнение според мен е, че Самир още е във Франция. Полицията разшири разследването. Само въпрос на време е да разберат кой е бил петият човек. Самир се превърна в проблем. Не мога да стоя и да гледам как спокойно се разхожда. Знае прекалено много.

— Мисля, че тревогите ти са неоправдани. Самир е лоялен. Нищо няма да излезе от това.

— Самир е лоялен към теб и към твоята организация, но не и към мен. Той дори ме заплаши. — Фурние поклати глава, за да изрази престореното си възмущение. Той оглавяваше Службата за действия на ДЖСЕ, а някакъв си нищо и никакъв арабин сипеше закани към него, и то в собствената му страна. А сега Вега искаше да изкара всичко като дреболия. Цялата нелепост на ситуацията го подтикна да вземе прибързано решение: — Макс, мисля, че не ме приемаш достатъчно сериозно. Вече започвам да губя вяра в теб и в хората ти…

— Но?

— Няма „но“. Моите хора заплашиха ли те?

— Не.

— Дори не смеят да разговарят с теб. Ти обаче позволи на този некадърен и некомпетентен Самир да ме заплашва. Не злоупотребявай с доброто ми възпитание и не си мисли, че търпението ми е безгранично. Съгласих се да работя с теб, защото беше в интерес и на двама ни. Сега обаче си мисля, че сътрудничеството ми с теб далеч не е в интерес на Франция.

— Не е така…

— Не ме прекъсвай — продължи с леден тон Фурние. — Ти ми харесваш, Макс, но ме тревожи неправилната ти преценка. Щом не можеш да удовлетвориш една обикновена молба, тогава няма да мога да работя повече с теб. И никога не забравяй, че тук е Франция. — Той се приведе напред, на сантиметри от Вега. — Ако Самир не е напуснал страната до утре сутринта, ще се запознаеш и с другата страна от характера ми.

Вега усети как космите на врата му настръхнаха. Той се покашля и отмести стола си назад.

— Получи се усложнение.

Фурние едва не се изсмя, очаквайки някакво нелепо и глупаво оправдание.

— Моля те, просветли ме.

— Съобщиха ми, че аз също съм в списъка.

— Списъка? — Нужни му бяха само няколко секунди да асимилира думите на Вега. — Същият списък, в който беше и Тарек ли?

— Да — отвърна събеседникът му и мрачно кимна.

В съзнанието на Фурние веднага изплува нов потенциален проблем.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Как разбра?

— Чрез баща ми. Заръча на Самир и Рафик да не ме изпускат от очи… И изпраща още хора, за да ме пазят.

Французинът не си направи труда да прикрие колко неприятно му е да го чуе.

— И кога възнамеряваше да ми кажеш за това?

— Аз самият разбрах едва днес следобед.

— По телефона? — Фурние посочи черния апарат на масата.

Вега кимна.

Той направи кисела гримаса.

— Нали съм ти казал, че трябва да си по-предпазлив с тези устройства. Могат да прехванат разговорите. Ние, руснаците, британците или американците.

— Имаме си кодове — отвърна Вега и поклати глава. — Могат да подслушват колкото си искат. Ще чуят само как един баща разговаря по работа със сина си.

Фурние не споделяше това спокойствие и увереност. Той много добре знаеше на какво е способна неговата организация, а тя не можеше да стъпи и на малкия пръст на американците. Тази среща беше взела крайно лош обрат. Фурние се замисли върху възможностите си за действие. Тъкмо се канеше да заяви на Вега, че присъствието му във Франция е нежелано, когато до масата им се приближи един много нежелан гост.