Джанин Фрост
На крачка от гроба (13)

Глава 12

Спряхме веднъж, преди да стигнем пещерата. Боунс се обади по телефона и отби от пътя край най-тъмната и залесена част на гората. Не минаха и пет минути, когато зад нас спря друга кола.

— Хей, друже! — провикна се Тед.

— Бърз както винаги, приятелю. — Боунс го поздрави, излизайки от пикапа ми.

Той отиде до каросерията и чух как премести мотора си. Беше го поставил върху тялото на Стефани. Така то нямаше как да изпадне по пътя. Останах в пикала, нямах настроение да си бъбря. — Какво имаш там? — попита Тед и приятелски ми махна над рамото на Боунс.

— Вечеря за гула, който решиш да ощастливиш, но се погрижи да омете чинията, не искам нито частичка от нея да се появи отново на бял свят.

Стомахът ми се обърна. Леле, какъв начин да се отървеш от труп! Аз пък си бях помислила, че ще я погребем. Дори не ми бе хрумнало да я сервираме на гул.

Тед не споделяше тревогите ми.

— Нямаш грижи, друже. Нещо друго?

— Да. — Боунс му подаде пашкула и Тед го хвърли в багажника си. — Да внимава да не си строши зъбите с куршума.

Ето това вече преля чашата. Отворих вратата на пикапа тъкмо навреме, неотдавнашните събития ме смазваха и аз избълвах съдържанието на стомаха си наведнъж.

— Тя добре ли е? — чух Тед да пита, докато се давех и накъсано поемах дъх.

Боунс издаде звук, подобен на въздишка.

— Ще се оправи. Налага се да тръгваме, приятелю. Благодаря.

— За нищо, друже. За теб винаги.

Затворих вратата, когато Боунс се качи в пикапа. Фаровете на колата на Тед проблеснаха, докато даваше на заден, сетне изчезна.

Боунс бръкна в якето си и ми подаде манерка.

— Уиски. Не е любимото ти питие, но само това имам.

С благодарност взех манерката и изпих всичко до последната капка. Топлината на алкохола започна да топи леда в крайниците ми.

— По-добре ли си?

— Да.

Гласът ми бе дрезгав, уискито все още гореше в гърлото ми, но то ми бе помогнало не само да пропъдя студа. Вцепенението и шокът отминаваха, заменени от порой въпроси.

— Край на проклетата ти потайност, Боунс. Кой е Хенеси и какво общо има той със стрелящата психопатка от групата ми по физика?

Боунс ми хвърли кос поглед, докато подкарваше колата.

— Физика? Срещнала си я в колежа?

— Мисля, че ти пръв трябва да отговориш на въпроса ми, понеже аз съм тази, която за малко да прострелят — сопнах му се.

— Котенце, ще отговоря на въпроса ти, но моля те — кажи ми къде я срещна и какво се случи тази вечер?

Стиснах зъби.

— Беше в групата ми по физика, както вече ти казах. Още от първия ден ме чакаше след часовете. В началото ми задаваше въпроси за лекциите, когато пропуснеше някоя и така нататък. После започна да говори за себе си. Незначителни, смешни неща, като например момчетата, с които се срещала, или разни други историйки… изглеждаше толкова приятелски настроена и добра. После заразпитва за мен и й казах истината. Че съм се прехвърлила от общинския колеж, че не познавам никого тук, че идвам от малък град… Кучката ме е проучвала! — избухнах внезапно. — Каза ми, че търси някой, който да е свободен тази вечер, за да излязат, и аз на практика си залепих голямата червена мишена на задника!

— Какво се случи вечерта? — настоя той.

— О, тя се справи по-добре от простото ровене в миналото ми. — Описах му поканата и целия маскарад с дрехите. — И тогава насочи пистолет срещу мен.

— Спомена ли някакво име?

Мислено си припомних разговора.

— Не. Каза, че си заработва наема и че хазяинът щял да ме хареса. После каза, че колежанките са тъпи и трябвало да се запише… но никакви имена.

Боунс не каза нищо. Чаках, потропвайки с пръст.

— Как това е свързано с Хенеси? Каза, че си го надушил там, него и други вампири. Мислиш ли, че някак е узнал коя съм след онази вечер? Че е искал да довърши започнатото?

— Не — веднага отвърна той. — Тя се е въртяла около теб цяла седмица, нали така? Ако Хенеси бе открил коя си, нямаше да бъде толкова търпелив. Щеше да ти налети на момента, още щом е узнал името ти. Щеше да те докопа, както и всеки, който е имал нещастието да е близо до теб. Затова те попитах какво си пипала и затова избърсах всичко. Макар да се съмнявам, че полицията има отпечатъците ти в системата си, не искам да оставям следи, които да го отведат при теб.

— Ако не е свързано с миналия уикенд, тогава защо Стефани има връзка с него и се опита да ме отвлече? В това няма смисъл!

Той ме изгледа изпод вежди.

— Нека говорим вътре за тези неща. Така ще може едновременно с това да преглеждам вещите й.

Решително го последвах в пещерата. Нямаше да го оставя да се измъкне, без да ми каже всичко. Хенеси ми се бе сторил като обикновена отрепка, но явно беше повече от това. Нямаше да си тръгна, докато не научех цялата истина.

Двамата с Боунс влязохме през входа и отидохме във високата част на пещерата, която бе превърнал в свое жилище. Той изпразни съдържанието на чувала за боклук, а аз седнах на канапето пред него, наблюдавайки го как първо отваря лаптопа на Стефани.

— Чувала ли си за Бенингтънския триъгълник^[1]? — попита ме Боунс, включвайки компютъра й.

Намръщих се.

— Не. Чувала съм за Бермудския триъгълник.

Пръстите му полетяха по клавиатурата. Леле, колко чевръст бе само. След секунда той издаде звук на отвращение.

— Глупачката дори не си е направила труда да сложи пароли на файловете си. Каква небрежност, ала това е добре за нас. Виж, ето те и теб, Котенце. Вписана си при „Потенциални“. Трябва да си поласкана. Била си първа в списъка й.

Надзърнах над рамото му и видях: „Кати — червенокоса — на двайсет и две“, а отдолу имаше и други имена с подобни описания.

— Шегуваш ли се? Кои са тези момичета? Потенциални какви?

Последваха нови светкавични движения върху клавиатурата и после той се облегна назад с усмивка.

— Я, какво имаме тук? Чарли и клуб „Флейм“ на 42-ра улица. Изглежда ми като следа. Да се надяваме, че глупачката е била достатъчно тъпа да напише истинското име и място, без да ги кодира.

— Боунс!

Остротата в тона ми го накара да остави компютъра настрана и да срещне погледа ми.

— Бенингтънският триъгълник е местност в Мейн, където множество хора са изчезнали през петдесетте години. До ден-днешен от тях не е открита никаква следа. Нещо подобно се случи в Мексико преди години. Дъщерята на мой приятел изчезна. Няколко месеца по-късно останките й бяха открити в пустинята, а като казвам останки, имам предвид, че само отделни частици от нея бяха открити. Наложи се да я идентифицират по зъбите. При аутопсията се стигна до извода, че е била жива месеци наред, преди да я убият, и когато поразрових още малко, открих, че това не е чак толкова рядко срещано.

— Какво имаш предвид?

Боунс се облегна назад.

— По това време са били убити или са изчезнали стотици жени от мексикански градчета в близост до границата. И днес никой няма представа кой е виновен за изчезванията. След това, преди няколко години, започнаха да изчезват момичета в района на Големите езера. Наскоро явлението се премести в Охайо. Повечето момичета бяха определени като избягали от дома, проститутки, наркоманки, или просто обикновени, почти без социални контакти девойки, изчезнали без улики за наличие на престъпление. И тъй като повечето от тях са били отхвърлени от обществото, медиите не вдигаха много шум около случаите. Аз мисля, че Хенеси има пръст в това. Затова и дойдох тук. Той е бил близо и до трите района, когато са започвали изчезванията.

— Смяташ, че Хенеси е извършил всичко това? — Огромният брой жертви ме ужаси. — Той не може да изяде толкова много дори и да иска! Какво е той, някакъв… нежив Тед Бънди^[2]?

— О, според мен той е главата на организацията, сигурен съм, но не е обикновен сериен убиец — рече Боунс. — Серийните убийци се отнасят по-собственически. А от парченцата на пъзела, които събрах през годините, не оставам с впечатление, че Хенеси задържа тези хора за себе си. Смятам, че ги е превърнал в свой бизнес.

За малко да попитам какъв бизнес, ала после си припомних какво каза Боунс на Серджо миналия уикенд. Знаех си, че не можеш да пропуснеш красиво момиче… Какво, да не би да ти свършиха парите, че излезе на вечеря, вместо да си поръчаш за вкъщи? После се сетих и за думите на Стефани тази вечер. Просто си заработвам наема и ти, бисквитке, си точно това, което хазяинът харесва… Вие колежанките сте все едни и същи…

— Мислиш, че той управлява бизнес с отвличания — ахнах аз. — И превръща тези хора в ходещи ястия! Мили Боже, Боунс, как му се е разминало досега?

— Хенеси е бил небрежен в Мейн и Мексико, но сега вече е поумнял. Избира жени, от които обществото не се интересува, а ако те не влизат в тази категория, праща вампири, които да предотвратят подаването на сигнали за изчезнали личности. Спомняш ли си момичетата, за които Уинстън ти разказа? Той не е грешал, сладурче, те до една са мъртви. Трябваше ми потвърждение, че липсват повече жени, отколкото са подадените сигнали, затова и те пратих при Уинстън. Един призрак знае кой е мъртъв, дори семействата на самите момичета и да не подозират. Аз ги посетих и всички те са били накарани да вярват, че дъщерите им са заминали да си опитат късмета с актьорската кариера, както са казали и на теб, или че са на пътешествие из Европа, или че са се преместили да живеят при старо гадже, все неща от този сорт. Било им е внушено да не задават въпроси за отсъствието на момичетата, а единствено вампир притежава подобна сила над човешкото съзнание. Напоследък Хенеси кара хората си да отвличат още повече момичета. В колежите, в баровете, клубовете и тъмните улички. Как му се разминава ли? Ти някога вглеждала ли си се в лицата по картонените кутии за мляко^[3]? Хора изчезват непрекъснато. Полицията? Има достатъчно престъпления, от които са пострадали богатите, известните и силните, за да се занимават униформените с изчезването на неколцина бездомници, а за много от жертвите полицията просто не знае. Що се отнася до света на неживите, Хенеси много добре е прикрил следите си. Има само подозрения, но не и доказателства.

Сега, когато узнах какво се случва в моя щат, поведението на Стефани ми се струваше смислено, ако човек притежава морала на крокодил. Огромният, претъпкан колежански комплекс наистина се бе превърнал в нейната сладкарница, просто не тя ядеше лакомствата. Не, тя бе наета да зарежда хладилника на Хенеси. А аз, с идеалната си за случая биография, се бях превърнала в перфектната гозба. С мен Стефани бе улучила право в десетката. Много лесно можех да изчезна, малко въпроси щяха да бъдат зададени и всичко щеше да протече според плана. Само дето имаше една малка подробност, която тя не беше предвидила.

— Откога подозираш всичко това? Каза ми, че преследваш Хенеси от единайсет години. През цялото това време ли си знаел какво върши той?

— Не. Едва през последните две години получих по-ясна информация. Имай предвид, че първоначално не знаех кого или какво преследвам. Наложи се да пречупя две дузини момчета, за да подочуя това-онова за случващото се. И после още една дузина, за да получа името на онзи, който дърпа конците. Както ти казах, той прикрива следите си. После започнах да издирвам негови подчинени с обявени награди за главите им. Така Хенеси нямаше как да се досети, че преследвам именно него. Той мислеше, че става въпрос просто за бизнес. Сега обаче вече ще му е известно, че съм по петите му, и знае защо. Както знаят и всичките му съучастници, понеже е невъзможно Хенеси да е сам в тази работа.

Помислих минутка.

— Значи дори и да отстраниш Хенеси, все пак може това да не е краят. Партньорите му могат да продължат бизнеса. И ти нямаш представа кои са те?

— Няколко пъти бях много близо до това, да разбера, но… ами, все се случваха разни неща.

— Какви?

— Ти например. Ако вече не го знаех със сигурност, можех да се закълна, че си от хората на Хенеси. Имаш лошия навик да убиваш вампири, преди да измъкна някаква информация от тях. Спомняш ли си Девън, онзи, когото промуши в нощта, когато се срещнахме? Преследвах го от шест месеца. Той беше счетоводител на Хенеси и знаеше всичко за него, ала ти прониза сърцето му със сребро, преди да е успял да се раздрънка. Помислих си, че Хенеси е узнал, че съм по петите му, и те е изпратил да му затвориш устата. След това, на следващата вечер, ти тръгна след мен. Защо си мислиш, че не спирах да те питам за кого работиш? А тази вечер…

— Не исках да я убивам! — викнах вбесено, но този път поради друга причина. Каква ли информация бе отнесла Стефани със себе си? Никога нямаше да узнаем.

Боунс се изправи, говорейки ми, докато се скриваше зад една от естествените пещерни стени:

— Повярвай ми, сладурче, знам това. Никога не би убила човек, освен ако не става въпрос за нещастен случай или ако не носи значка „Вампирски слуга“. Ти не си знаела, че Стефани има такива връзки, и от това, как изглеждаше апартаментът, ми стана ясно, че сте се боричкали за пистолета, когато той е гръмнал. А и предполагам, че Стефани доста силно го е стискала. От миризмата й узнах, че е пиела вампирска кръв. Тя дава доста физическа сила, която й е била нужна за работата.

Ето това обясняваше защо малкото й телце притежаваше мощта на ръгбист, играещ в защита. Явно я бях подценявала през цялото време.

— Защо по-рано не ми каза всичко това? Обучи ме да се бия и после ме отстрани от истинската битка.

Отговори ми, все още скрит зад стената:

— Не исках да се замесваш. Дявол го взел, бих предпочел въобще да не преследваш вампири, но понеже това е, което ти искаш да вършиш, те обучих, за да станеш по-добра. И без това нямаше да ме послушаш, ако ти бях казал да си стоиш у дома, нали? И все пак, Хенеси и хората му са от друг калибър. Твоето вземане-даване с тях трябваше да приключи със Серджо, ала тази вечер малката ти състудентка провали това. Трябва да се радваш, че я уби. Всички останали „Потенциални“ със сигурност биха те потупали по рамото, ако имаха представа какво им е готвела тя.

— Безопасността ми ли бе единствената причина да ме държиш настрана, или има още нещо, което не знам?

Чу се звук от наливане на вода.

— Не, има още една причина да те държа настрана. Не исках да ти давам още поводи да мразиш вампирите. И без това вече си предубедена. Ако нямат пулс, имаш склонност да ги съдиш по това, какви са, а не какво вършат.

Останах безмълвна за миг, защото нямаше какво да кажа.

— Трябва да знаеш нещо, Боунс. Излъгах те, когато сключихме сделката си. Исках да те убия при първа възможност.

Дочух сухо кискане.

— Знам това, сладурче.

— Колкото до Хенеси… искам да помогна. Трябва да помогна. Мили Боже, та аз за малко да стана едно от онези момичета, за които никой никога повече нямаше да чуе! Знам, че е опасно, но ако откриеш къде се намира клуб „Флейм“, ако попаднеш на следа, искам да дойда. Хенеси трябва да бъде спрян. — Боунс не отвърна. — Сериозно говоря — настоях аз. — Хайде де, аз съм идеалният вълк в овча кожа! Сериозно, познаваш ли други момичета полувампири в района? Няма да ме разубедиш!

— Виждам това. — Той се върна с купа вода и кърпа, които остави до мен, после ми подаде една от ризите си. — Изцапана си с кръв отпред. Ако се върнеш у дома в този вид, ще уплашиш майка си и тя ще си помисли, че си ранена.

Погледнах се. Червеното петно от кръвта на Стефани бе размазано в кръг по корема ми. В пристъп на угризение, въпреки че вече не се измъчвах така силно от факта, че я бях убила, свалих блузата си и веднага започнах да търкам кожата си.

Едва когато почистих и последното петънце, почувствах тежестта на погледа му. Когато вдигнах очи към него, видях, че неговите бяха приковани в мен и светеха в зелено.

— Ей! — Отдръпнах се от него назад в канапето. — Вечерята не е сервирана. Не откачай от кръвта.

— Мислиш, че кръвта има нещо общо с начина, по който те гледам в момента?

Гласът му имаше странна интонация. Бе пълен с неизказани неща.

Свих рамене, за да не показвам друга реакция, ала сърцето ми запрепуска и при това не заради страха.

— Зелени очи, подаващи се кучешки зъби… доста уличаващо, бих казала.

— Така ли? — Той седна и премести купата. — Явно съм забравил да те информирам какво друго предизвиква такава реакция, но ще ти подскажа — не е кръвта.

Оу! Поех дълбоко дъх.

— След миналия уикенд няма нещо, което да не си виждал, и се съмнявам, че те обзема желание, докато ме гледаш по сутиен.

— Котенце, погледни ме — рече той.

Аз премигнах.

— Гледам те.

— Но не ме виждаш. — Той се доближи и очите му вече изцяло светеха в зелено. — Гледаш право през мен, сякаш не съм тук. Гледаш ме… и не виждаш мъж. Виждаш вампир и заради това ме пренебрегваш. Едно от малкото изключения в това отношение бе миналият уикенд. Прегръщах те и те целувах, и наблюдавах как твоите очи светват от желание и поне веднъж усетих, че ме виждаш какъвто съм. Не само поредното небиещо сърце с черупка около него. Сега искам отново да ме погледнеш така, без повече извинения с наркотици. Аз те желая. — Лека усмивка играеше на устните му, докато се разкриваше. — Искам те от момента, в който се срещнахме, и ако си мислиш, че като седиш до мен по сутиен, не ме възбуждаш до полуда, много се лъжеш. Просто не влизам насила там, където не съм поканен.

В продължение на няколко напрегнати секунди останах занемяла. Толкова много неща се бяха случили тази вечер, че на мозъка ми му бе трудно да ги осмисли. Погледнах Боунс и като че ли чак сега очите ми се отваряха, защото изведнъж го видях. Високите скули, тъмните вежди, засенчващи очите, превърнали се в изумруди, извивката на устните, правия нос, изваяната челюст. Алабастровата кожа, покриваща стройното му мускулесто тяло. Хубавите му ръце и дългите тънки пръсти. Боже Господи, колко красив беше! Абсолютно, невероятно красив и сега, когато най-сетне си позволих да видя това, не можех да спра да го гледам.

— Целуни ме.

Думите ми се изплъзнаха, преди да помисля, и осъзнах, че от известно време тайно бях копняла да ги изрека. Боунс се приведе над мен и устните му леко се притиснаха към моите. Нежно. Даваше ми възможност да размисля и да го отблъсна, но аз не го направих. Плъзнах ръце около шията му и го придърпах по-близо.

Той прокара език по устните ми, докато не ги разтворих. Докосна езика ми със своя за миг, преди да се оттегли. Последва ново трепкащо докосване и ново отдръпване, и после отново и отново. Съблазнявайки ме, убеждавайки ме. Най-сетне моят език се плъзна в устата му и ме обзе невероятно чувствено усещане, когато той го засмука.

Простенах, неспособна да се спра. Драскането на резците му трябваше да ме притесни, но това не се случи. Очевидно не му пречеха, защото той ме целуваше със същата страст, с която ме бе целувал и миналата седмица. Сетивата ми се подпалиха и аз прокарах ръка от врата надолу по ризата му. Разкопчах копчетата едно по едно. Когато дрехата остана напълно отворена, плъзнах ръце по голата му кожа и, о, Боже, усещането бе също така невероятно, както когато я гледах. Като коприна, опъната върху стомана. Боунс се пресегна и дръпна яката надолу, цялата риза се свлече на земята. През цялото време не спираше да ме целува, докато дъхът ми не започна да излиза на пресекулки.

Оставени на воля, ръцете ми се движеха по гърдите и гърба му, пръстите ми проследяваха релефа на мускулите му. Плътта му вибрираше от сила и имах чувството, сякаш под кожата му е скрита светкавица, по която прокарвах ръце. Докато го докосвах, Боунс тихо изръмжа. Приближи се към мен и притисна тяло в моето.

Устните му проследиха линията на врата ми, откривайки безпогрешно пулса ми. Разтвори устни и загали уязвимата ми артерия с език и зъби. Това бе най-опасната ситуация, в която можеше да се окажеш с вампир, но аз не се боях. Вместо това усещането да засмуква кожата на шията ми ме възбуди невероятно. Горещите вълни, заливащи тялото ми, ме накараха да тръпна. Устните му се преместиха към ухото ми и той облиза мидата, преди да прошепне:

— Толкова много те желая. Кажи ми, че ме искаш. Кажи „да“.

Да отрека, че го желая, щеше да бъде очевадна лъжа. Само едно нещо ме възпираше и това бе споменът за Дани.

— Боунс… първият път не ми хареса. Мисля… че ми има нещо.

— Нищо ти няма и ако промениш решението си или ми кажеш да спра, ще спра, без значение кога. Можеш да ми се довериш, Котенце. Кажи „да“. Кажи „да“…

Боунс премести устни върху моите и проникна в тях с такъв глад, че се отпуснах върху му. Ръката му ме придържаше и аз се отдръпнах за миг, само колкото да промълвя думата:

— Да…

Едва напуснала устните ми, той отново ме целуна, вдигайки ме на ръце и пренасяйки ме в спалнята. Матракът хлътна под тежестта ни, когато той ме положи върху него. С едно движение разкопча сутиена ми и обхвана с длани гърдите ми. Сетне склони глава към едното зърно и го засмука силно.

Прилив на чисто желание се разля между краката ми. Той нежно стисна другата ми гърда и пръстите му се заиграха със зърното. Извих гръб и стиснах главата му. Усещанията бяха прекалено наситени, засмукването на устата му, лекото драскане на зъбите. Имах чувството, че ще припадна.

Боунс свали ципа на джинсите ми, издърпа ги надолу, докато не ги свали, и единственото, което остана върху тялото ми, бяха бикините. Той прокара ръка върху тях. Триенето на памука и пръстите му накара нервните ми окончания да завибрират. Той простена, когато свали бельото ми.

— О, Котенце, толкова си красива! Невероятна — прошепна, преди да ме целуне със страст, от която главата ми се замая. Устните му отново се прилепиха към гърдите ми, поемайки всяко зърно, докато ръката му търсеше женствеността ми. Пръстите му милваха опитно, сякаш му бях разкрила съкровените си тайни, и аз прехапах устни, за да не извикам силно. Когато палецът му помилва центъра на желанието ми и дългият му пръст влезе в мен, аз затреперих от неудържим копнеж.

Остър възмутен звук се изплъзна от устните ми, когато той спря. Боунс отдръпна ръката си, а устните му напуснаха гърдите ми, плъзгайки се надолу по корема ми. Чак когато подмина пъпчето ми, се досетих какво възнамерява да направи.

— Боунс, чакай! — ахнах шокирана.

Той спря на мига с устни, все още докосващи кожата на корема ми.

— Да спра ли? — попита.

Бузите ми горяха и аз не знаех как да изкажа възражението си:

— Б-ъ, не спирай, само… ъм, не мисля, че е порядъчно…

Той изсумтя.

— Аз мисля, че е — промълви и приведе още повече глава.

При първото докосване на езика му мозъкът ми буквално се изпари. Дълго, бавно близване ме проучи, подпалвайки плътта ми. Последва ново влажно докосване и после още едно, по-дълбоко, докато свенливостта ми не бе пометена от вълни на истинска жар. Разтвори краката ми, намести се, докато те не обгърнаха раменете му, като през пялото време проучваше меката розова плът.

Повече не го молих да спира, защото не бях способна да говоря. Стонове, в които не разпознавах собствения си глас, се изплъзваха от устните ми все по-силни и по-силни, а в тялото ми се зародиха мощни тръпки на удоволствие. Извивайки се под него, усещах как изучава всеки сантиметър от мен с шокираща интимност. Бедрата ми се повдигаха безпомощно и в мен се появи болезнена празнина, нарастваща с всяка милувка на езика му. Приближавах се до ръба на бездна, все по-бързо и по-бързо, никога досега не бях изпитвала подобно нещо. Боунс усили натиска и силата на езика си и когато устните му най-сетне обхванаха клитора ми, аз изкрещях.

Вълни на екстаз изригнаха в мен и се разляха по цялото ми тяло. Сърцето ми, за което се притеснявах, че ще се пръсне на малки парченца, забави ритъм и дъхът ми стана по-равномерен. Огънят бе заменен от нещо топло и еуфорично, преминаващо през мен, принуждавайки очите ми да се отворят широко от изумление.

Боунс се плъзна нагоре по корема ми и обхвана лицето ми в ръце.

— Никога не си била по-красива — рече и гласът му трепереше от страстта.

Тялото ми още се разтърсваше от отминаващите тръпки, но бе дошъл моментът, от който се страхувах. Напрегнах се, когато той се намести между краката ми.

— Не се страхувай — прошепна той и ме целуна.

За част от секундата се почувствах засрамена, припомняйки си какво беше правил досега.

Сетне открих, че непознатият солен вкус на устните му е силно еротичен. Езикът му се срещна с моя, докато мъжеството му се плъзна по влажната ми сърцевина. Потреперих, ала той ме докосна само отвън, преди отново да се отдръпне и да повтори движението. И отново. Тялото и езикът му се движеха в един и същ ритъм, докато ме милваха, събуждайки предишния копнеж, правейки го по-силен.

— Ти кажи кога — промълви той няколко безкрайни мига по-късно. — Или да спра. Не е нужно да продължаваме. Ще прекарам остатъка от нощта да те вкусвам, Котенце, харесва ми. Нека ти покажа колко много.

Боунс целенасочено прокара устни надолу по тялото ми, ала аз го задържах да остане на мястото си.

— Кажи ми — простена той, когато движението на бедрата му ме накара да извикам.

Сърцето ми биеше тревожно, ала отговорът бе само един:

— Сега.

Той ме дари с омайна целувка и се подпря на ръце. Усещането за твърдата плът, впиваща се в моята, ме накара да ахна. Тръпки плъзнаха по тялото ми, когато той бавно проникна по-навътре, и трепереща зарових лице в гърдите му. Когато влезе докрай, спря и за миг затвори очи, преди да ме погледне.

— Добре ли си, сладурче?

Беше някак интимно по начин, който никога не бях очаквала, да се гледаме в очите, докато той беше в мен. Можах единствено безмълвно да кимна, бях изгубила способността да говоря.

Боунс се раздвижи в мен, отдръпна се леко и после отново проникна. Желанието ме завладя толкова неочаквано, че дъхът ми секна. Той повтори движението, ала този път навлезе още по-дълбоко. Преди да възвърна контрола върху дишането си, той почти се отдръпна, а след това с едно-единствено движение на бедрата си отново проникна в мен, изтръгвайки стенание от гърлото ми. Потта изби по тялото ми и ме завладя пронизващо, първично желание.

Боунс провря дланта си под гърба ми, приплъзвайки я надолу, докато не обхвана ханша ми. Придърпа ме, притискайки ме към себе си, за да последвам ритъма на движенията му. От по-интензивния контакт ми се зави свят от възбуда. Отново усетих вече познатото желание в слабините ми, разгаряйки се все повече с всяко следващо докосване, докато в тялото ми не загоря една-едничка мисъл:

— Още…

Беше стон на искрено желание, а разумната част от мозъка ми не можа да повярва какво бях изрекла. Боунс се засмя тихо и гърлено, сякаш изръмжа, и движенията му станаха по-бързи.

Ръцете ми, които до този момент не бяха слизали под гърба му, сега алчно се плъзнаха към таза му. Пръстите ми се впиха в твърдите мускули без капка стеснение. Сякаш не можех да се наситя да го докосвам, сякаш не можех да се притисна достатъчно до тялото му. Всеки негов тласък увеличаваше напрежението и аз копнеех за твърдото проникване на тялото му в моето, така както никога преди не бях копняла за нещо. Целунах го импулсивно, порязвайки долната си устна на кучешките му зъби. Чух го да простенва, когато вкуси кръвта ми.

— Толкова тръпчива и сладка — дрезгаво промълви той.

— Престани с… това. — Думите ми излитаха на пресекулки между вдишванията.

Той облиза устни, вкусвайки аромата на кръвта.

— Това е достатъчно. Сега и ти си в мен. — И ме прегърна още по-силно, ако това въобще бе възможно.

Задъхах се неконтролируемо, когато тласъците му станаха още по-бързи. Забравяйки за първоначалното си притеснение, аз се заизвивах под него, а ноктите ми набраздиха гърба му. Впих зъби в рамото му, за да преглътна вика, надигнал се в гърлото ми. Захапах го, докато не усетих кръвта.

Той дръпна главата ми назад и езикът му нахлу в устата ми.

— По-силно?

— Божичко, да — изстенах, без да ме интересува как звучи това.

С очевидна наслада Боунс спря да се въздържа. Бедрата му се удряха в моите без задръжки, даряваха тялото ми с най-невероятното удоволствие, което някога бях получавала. Виковете, които бях задържала, сега се превръщаха в крясъци, които го възбудиха още повече. Когато не издържах повече, той просто се раздвижи още по-бързо, прониквайки по начин, който би бил безмилостен, ако не се наслаждавах.

Това някак си ми напомни за действието на наркотиците. Всичко сякаш се въртеше и губеше форма, с изключение на Боунс. Отново чух далечно бучене, но това бяха просто ударите на сърцето ми. Слабините ми горяха в очакване. Те трепваха, свиваха се и се отпускаха все по-необуздано в очакване на мига, когато щяха да изригнат.

За миг се откъснах от тялото си, но в същото време станах по-чувствителна към усещанията му. Не бе възможно това задъхано, извиващо се същество в леглото да съм аз. Ала никога преди този миг не бях усещала по такъв начин кожата си, всеки свой дъх, кръвта, бушуваща във вените ми. Преди и последната опъната струна да се скъса в мен, Боунс стисна лицето ми и ме погледна право в очите. От устните ми се откъсна вик, когато оргазмът ме заля като приливна вълна. Беше по-силен от първия, някак по-дълбок и предизвика трептене под кожата ми.

Над мен Боунс простена, лицето му се изкриви от екстаз, докато влизаше в мен още по-рязко, с очи, приковани в моите. Не можех да отвърна поглед, виждайки как самоконтролът му се изпарява от зеленикавите дълбини. Стисна ме, когато се предаде на страстта, целуна ме едва ли не грубо и потрепери за няколко мига.

Когато се откъснах от него, за да си поема дъх, той смени позата си, така че да легнем един до друг. Обви ръце около мен, без да позволява на телата ни да спрат да се докосват. В дробовете ми сякаш нямаше достатъчно кислород и дори Боунс вдиша веднъж-дваж — а това си бе рекорд, доколкото ми бе известно. Постепенно дишането ми се успокои и сърцето ми вече не препускаше в опасен ритъм. Усмихвайки се, Боунс се пресегна и отмести влажната коса от лицето ми, преди да ме целуне по челото.

— А само като се сетя, че ти наистина вярваше, че ти има нещо.

— Има ми нещо, не мога да помръдна.

Истина беше. Лежах до него и ръцете и краката ми просто не изпълняваха нито една от командите, които им давах. Очевидно мозъкът ми си бе окачил табелка с надпис „Връщам се след пет минути“.

Той се засмя и се наведе, за да оближе зърното на едната ми гърда, засмуквайки го леко. Мястото бе прекалено чувствително от предишните му милувки и хиляди микроскопични иглички на удоволствие минаха през връхчето. Когато стигнах до ръба на възбудата, той спря и повтори същото и с другото.

Нещо привлече погледа ми, когато погледнах надолу.

— Кървя ли? — попитах изненадана.

Не ми приличаше много на кръв, пък и цикълът ми предстоеше след седмица. И все пак нещо розово и влажно се виждаше по вътрешната страна на бедрата ми.

Той спря за миг, за да погледне.

— Не, сладурче, това е от мен.

— Какво…? О! — Глупав въпрос. И преди ми бе казвал, че вампирите плачат с розови сълзи. Явно и останалите телесни течности бяха подобни.

— Пусни ме. Ще отида да се измия.

— Не ми пречи. — Той прошепна думите срещу кожата ми. — Все пак е от мен. Аз ще те изчистя.

— Няма ли да се претърколиш на една страна и да заспиш?

Обикновено не се ли случваше точно това? Освен ако той наистина, ама наистина обичаше да се гушка след секс, защото в противен случай нещата определено ставаха сериозни, тъй като ръката му се придвижваше надолу, търсейки дълбините ми.

Той се спря за миг, засмя се и вдигна глава от гърдите ми.

— Котенце — усмихна се той, — хич не ми се спи. — Погледът в очите му накара тялото ми да потръпне. — Нямаш представа колко пъти съм си те представял така. По време на тренировките, на боевете ни, през нощите, в които е трябвало да те гледам издокарана и как другите мъже те свалят… — Боунс спря да говори и ме целуна толкова дълбоко, че почти забравих за какво говорехме. — И винаги да виждам как ме гледаш със страх в очите, когато те докосвам. Не, не ми се спи. Не и докато не вкуся всеки сантиметър от кожата ти и не те накарам да крещиш отново и отново.

Той отново склони глава върху зърната ми, смучейки и докосвайки ги със зъбите си. Начинът, по който кучешките му зъби дразнеха връхчетата им, бе плашещо еротичен.

— Някой ден ще намеря бившия ти приятел и ще го убия — измърмори той толкова тихо, че едва го чух.

— Какво? — Нима наистина го бе казал?

Силно засмукване на устните му ме разсея, а после последва ново и още едно, докато тревогите ми не се стопиха под чувственото нападение над зърната ми. След малко той ги огледа и се усмихна със задоволство.

— Тъмночервени, и двете. Точно както ти обещах. Виждаш ли? Аз съм мъж, който държи на думата си.

За миг съзнанието ми се обърка. После обаче се сетих за следобеда, когато опитваше да прогони срамежливостта ми с часове наред мръсни разговори. Аленото внезапно подпали бузите ми.

— Нали не си имал наистина предвид всички онези неща?

Разумът ми въстана при мисълта, ала пулсът ми рязко затуптя и предателски показа, че се надявам на противното.

Той отново се засмя, ниско и гърлено. Веждата му се изви с греховно обещание, очите му от чисто черни станаха изумруденозелени и устата му се спусна надолу по корема ми.

— Ох, Котенце, имах предвид всяка дума.

 

 

Събудих се, защото нещо гъделичкаше врата ми. Усещах го, сякаш са пеперуди. Отворих очи и първото нещо, което зърнах, бе ръка, обвита около тялото ми, с цвят, блед почти колкото на моята собствена. Боунс се бе притиснал към гърба ми и бедрата му докосваха моите. Пеперудите бяха целувките, които той залепваше по кожата ми.

Първата ми мисъл бе: Избрал си е грешна професия. Трябвало е да остане жиголо. Щеше да изкара милиони. Следващата обаче изобщо не бе така приятна и аз застинах. Ако майка ми можеше да ме види сега, щеше да ме убие!

— Разкаяние след снощи? — Боунс престанала ме целува и издаде разочарован звук. — Опасявах се, че може да се събудиш и да се самообвиняваш заради това.

Още докато говореше, изхвърчах от леглото, сякаш бях изстреляна с топ. Трябваше да помисля как да постъпя, а не можех да направя това, докато съм в една стая с него. Без дори да спра, за да си намеря гащичките и сутиена, аз само надянах една риза и грабнах джинсите си. Боже, ключовете ми, къде ли ги бях оставила?

Боунс седна.

— Не можеш просто да избягаш и да се преструваш, че това не се е случило.

— Не сега — казах отчаяно, опитвайки се да не го поглеждам. Аха, ключовете! Грабнах ги със сковани пръсти и изхвърчах от спалнята.

— Котенце…

Не спрях.