Стив Олтън
Мегалодон (42)

Зазоряване

Чакаха цяла нощ, закотвени близо до брега, като сборище последователи на някаква секта или зловещ бог, събрани сякаш по призив на чудовището. Някои от тях бяха учени, но повечето бяха туристи и търсачи на силни усещания, уплашени, но и готови да рискуват, само и само да станат свидетели на историческото събитие. Лодките им бяха различни, от скутери и яхти до надуваеми лодки и риболовни траулери. Присъстваха и всички фирми от района, които предлагаха морски разходки, като сега цените им бяха доста по-високи от обикновено. Повече от триста видеокамери бяха готови за снимки.

Андре Дюпон се облегна на парапета на двайсетметровия риболовен траулер, на който се бе качил, и насочи бинокъла си към хоризонта, който вече светлееше. Видя силуета на „Кику“, все още на около миля северозападно от входа на лагуната. Свали бинокъла и се отправи към мостика.

— Етиен, вече е близо — каза той на помощника си. — На какво разстояние ще ни доближи нашият капитан?

Етиен поклати глава.

— Съжалявам, Андре. Отказва да се приближи повече до чудовището. Не желае да рискува кораба си. С него си вади прехраната, нали разбираш?

— Разбирам. Не го обвинявам. — Дюпон се огледа. Вече се бяха събрали неколкостотин лодки. Поклати глава. — Опасявам се обаче, че останалите няма да проявят същата предпазливост.

Франк Хелър наблюдаваше „Кику“, който напредваше мъчително бавно към лагуната. Той не изпитваше вълнението на Андре Дюпон. Стомахът му се бе свил на топка, бе изпълнен с гняв. Крайниците му започваха да треперят. Усещаше как мускулите на врата му се стягат.

— Време е, мистър Харис — каза той, без да отделя поглед от хоризонта.

Бъд запали двигателите. Яхтата оживя и се понесе напред.

Първата утринна светлина започна да се процежда и под водата. Постепенно туловището на мегалодона започна да се вижда — смъртоносен дирижабъл, който трябваше да бъде транспортиран в нов хангар. Джонас приближи прозрачния нос на глайдера на метър от дясното око на мегалодона. Зеницата все така бе скрита и се виждаше само осеяна с капиляри бяла мембрана.

— Джонас — изпращя гласът на Тери по радиото. — Струва ми се, че нещо става с нея.

Адреналинът окончателно го разбуди.

— Слушам, Тери.

— Пулсът се покачва много бавно. Сега е осемдесет и седем… стана деветдесет удара.

— Джонас, говори ДеМарко. Презаредих харпуна. Това е последната заповед на Масао. Ако мегалодонът се събуди, ще стрелям дори с риск да го убия. Предупредих те.

Джонас понечи да възрази, но размисли. ДеМарко беше прав. Ако мегалодонът се съвземеше, преди да достигнат лагуната, „Кику“ и целият екипаж щяха да са изложени на сериозна опасност. Вторачи се в отворените челюсти на гигантската акула. В гените й беше записано наследството от седемдесет и пет милиона години живот. Хищникът не можеше да разсъждава или взема решения — можеше само да реагира в съответствие със строго зададени предварителни условия. Самата природа бе решили това същество да владее океана и го бе принудила вечно да ловува, за да оцелее.

— Трябваше да те оставим на мира — прошепна Джонас.

— Джонас! — Гласът на Тери прониза тъпанчето му. — Не ме ли чуваш?

— Съжалявам, бях се…

— Към нас приближава „Магнат“! На петстотин метра е и приближава с пълна скорост!

— „Магнат“?

— Бъд, какво ли си намислил сега? — зачуди се Джонас.

ДеМарко насочи бинокъла си към яхтата и след малко видя какво става на палубата. Двама души крепяха метален варел върху задния парапет.

— Какво ли са намислили? — каза ДеМарко гласно. Триста метра. Двеста… тогава видя една физиономия.

Хелър! Насочи бинокъла към варела и разбра…

— Джонас! Джонас! — извика, след като измъкна микрофона от ръцете на Тери. — Ще пуснат дълбочинен взрив точно върху теб. Потапяй се дълбоко! Веднага!

Джонас направи десен завой и свали глайдера под туловището на мегалодона.

Мак дръпна лоста към себе си и хеликоптерът подскочи от палубата на „Кику“. Зави рязко наляво и се спусна към приближаващата яхта, сякаш нападаше северновиетнамски патрулен катер.

Бъд вдигна поглед и видя появилия се изневиделица хеликоптер, който летеше право срещу яхтата му, сякаш искаше да се блъсне в нея. Милионерът изкрещя и рязко сви вляво, миг след като камерата, монтирана на корема на хеликоптера, откърти антената на радара.

По палубата като дъжд се посипаха отломки. Даниелсън и Хелър се проснаха на палубата, сякаш бе избухнала граната, и изоставиха варела с експлозив. Покриха главите си с ръце, за да се предпазят от падащите парчета. Варелът остана за миг върху задната преграда, но при резкия завой падна във водата. Водата проникна през шестте отвора и го потопи. Яхтата започна да се отдалечава от „Кику“. Хелър се надигна и видя как хеликоптерът завива и се връща с бръснещ полет. Този път идваше откъм кърмата.

— Този кучи син е луд! — изкрещя Хелър.

— Наведи се! — извика Даниелсън.

Мак дръпна лоста и изрева с всички сили, ухилен до уши:

— Атака стил Мак!

БУУУМ!

Взривът го свари неподготвен. Той дръпна отчаяно лоста, но опашката на машината се завъртя. Колелото се блъсна в горната палуба на яхтата и откърти покрива на луксозната каюта. Част от корема на машината също се откъсна. Хеликоптерът се завъртя около оста си и падна странично във водата преди Мак да успее да реагира.

Детонаторът на дълбочинния взрив бе задействал на около сто метра под повърхността. Най-напред се образува вакуум, след това отекна страховита експлозия. Въпреки че прякото въздействие на заряда не се простираше на повече от десет метра, взривната вълна беше опустошителна.

Невидимата водна стена блъсна глайдера на Джонас странично и го преобърна няколко пъти въпреки стабилизиращите криле на апарата. Джонас полетя напред, главата му се блъсна в прозрачния конус на носа и той едва не загуби съзнание.

На борда на „Кику“ се разлетяха електрически крушки и хора. Капитан Бар се разкрещя да затворят машинното отделение херметически, но гласът му бе заглушен от хеликоптерите на медиите.

Тери Танака падна на колене на палубата. Първата й мисъл беше за Джонас. Намери радиостанцията.

— Джонас, Джонас, обади се, моля те! — Чу само шум. — Ал, няма сигнал…

— Тери… — Масао се изкачи по стълбата и се свлече на най-горното стъпало. Тери изтича при него.

— Повикайте лекаря! — изкрещя тя и видя ръцете си. Бяха облени с кръвта на баща й.

ДеМарко грабна микрофона на корабната радиоуредба и нареди на лекаря да се яви при него. Не забеляза, че пулсът на мегалодона се е покачил на над сто удара в минута.

Студената вода накара Мак да се съвземе. Той отвори очи и видя, че машината му е под водата, легнала на една страна. Трескаво освободи предпазния колан и се измъкна, докато хеликоптерът се плъзгаше към дъното.

Джонас изчака, докато водата се успокои след експлозията, и се опита да изправи глайдера. Нямаше захранване. Той изруга мислено и започна да се люлее. След малко амплитудата стана достатъчно голяма и машината застана с дъното надолу. Глайдерът бе по-лек от водата и постепенно започна да се издига.

— Тери, обади се. — Но радиостанцията, както и всичко останало, не работеше.

Вдясно от него се появи бяло сияние и освети кабината. Джонас се обърна и видя, че е само на метър от голямото колкото топка за баскетбол сляпо око на мегалодона.