Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (70)

Самоделните червени обувки

Детето изгубва червените обувки, които само си е ушило и които са го карали да изглежда богато. То е бедно, но находчиво и се е справяло с живота. Сдобило се е с обувки, които са радвали душата му, въпреки трудностите във външния живот. Самоделните обувки са символ на неговото издигане от тежко психично съществуване към пълноценен самостоятелен живот. Те са огромна крачка към реализирането на неговата изобретателна женска природа в ежедневния живот. Няма значение, че животът му е несъвършен. Момичето има своята радост. И ще се развие.

Можем да разбираме типично бедния, но находчив герой от приказките като психологически мотив за духовно богатия човек, който постепенно се осъзнава и придобива сила. Може да се каже, че той е точен портрет на всички нас, защото ние напредваме бавно, но сигурно.

От социална гледна точка обувките пращат сигнал, те са начин за разграничаване на един тип човек от друг. Творците често носят обувки, съвсем различни от обувките на инженерите, да речем. Обувките говорят за това какви сме ние, понякога дори към какво се стремим, каква персона изпитваме, т.е. как сме маскирали личността си.

Архетипната символика на обувките датира от древни времена, когато те са били белег на власт: носили са ги владетелите, не робите. Дори съвременният човек често съди за интелигентността и способностите на хората по това какви обувки носят.

Този вариант на приказката идва от студени северни страни, където обувките са средство за оцеляване. Те пазят краката сухи и топли. Леля ми ми е разказвала, че да откраднеш през зимата чифт обувки било престъпление, равносилно на убийство. Съзидателната и страстна женска природа е изложена на същата опасност, ако не използва вродения си потенциал за развитие и щастие. Това е нейната топлина, нейната защита.

Символът на обувките може да се разбира като психологическа метафора. Те защитават онова, на което стоим — краката ни. В архетипната символика краката представляват подвижност и свобода. В този смисъл да имаш обувки, означава да си убеден в позициите си и да действаш на тяхна основа. Без „психичните“ обувки жената не е способна да реагира на промените във вътрешната и външната среда, които изискват остри сетива, предпазливост и издръжливост.

Животът изисква жертви. Червеното е цветът на живота и жертвата. За да водим пълноценен живот, трябва да правим различни жертви. Ако искате да следвате в университет, трябва да жертвате време, пари и концентрация. Ако искате да творите, трябва да жертвате повърхностност, известна сигурност и често желанието да ви харесват, да призовете цялото си проникновение, най-дивите си фантазии.

Проблемът възниква, когато има прекалено много жертви, но без никакъв напредък в живота. Тогава червеното се превръща в цвят на кръвта — загуба, а не на кръвта — живот. Точно така става в приказката. Когато старицата изгаря самоделните обувки, момичето изгубва един вид жизнено и любимо червено. Това поражда копнеж, мания и накрая пристрастеност към друг вид червено: онзи на бързите, евтини удоволствия, секс без чувства, онзи, който обезсмисля живота.

Ако приемем всички аспекти на приказката за елементи на психето, ние виждаме, че като ушива червените си обувки, детето постига сериозен успех: то черпи живот от робския си статус — просто продължава напред, забило нос в земята, без да се озърта настрани — и новата му осъзнатост му дава възможност да твори, да забелязва красотата и да изпитва радост… Всички неща, съставляващи цялостната природа, която наричаме „дива“.

Червеният цвят на обувките показва, че процесът ще доведе до пълноценен живот, който изисква жертви. Това е естествено. Фактът, че обувките са самоделни и са ушити от парчета плат, ни насочва към творческия дух на детето, което макар и сираче, ги е направило само с помощта на вродената си схватливост. Възхитително! Прекрасно духовно постижение!

При идеални условия това положение ще се развие благополучно за творческата същност. В приказката детето изпитва наслада от успеха си — от факта, че го е постигнало, че е имало търпението да търси и събира, да измисли, да шие, да даде материален израз на идеята си. Няма значение, че резултатът е груб — много от боговете творци във всички култури и през всички епохи отначало не са се представили блестящо. Първият опит винаги може да подлежи на усъвършенстване, а често и вторият, третият и четвъртият. Това няма нищо общо с дарбите и уменията. Просто такъв е животът — предизвикателен и еволюиращ.

Но ако бъде оставено на спокойствие, детето ще направи нов чифт червени обувки, после втори и трети, и накрая те вече няма да са толкова груби. Момичето ще се развие. Ала освен проявата на находчивост въпреки тежките условия, най-прекрасното е, че обувките, които само е направило, му носят огромна радост, а радостта е кръвта на неговия живот, едновременно духовна храна и душевна жизненост.

Жената изпитва такава радост, когато за пръв път излага думите на хартия или изсвирва мелодия, до този момент звучала само в главата й. Господи! Невероятно. Жената изпитва такава радост, когато открива, че е бременна или когато е направила нещо рисковано, когато е постигнала успех — може би фино, а може би не, но го е постигнала, сътворила е нещо или някого. Това е естественото инстинктивно женско състояние. От такава радост произтича Дивата жена. Такова душевно състояние я зове по име.

Един ден обаче в живота на детето със скърцане се появява позлатена карета — пряка противоположност на простите червени обувки, ушити от парцали, на простата житейска радост.