Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (66)

63.

Чу се изщракването от свалянето на предпазителите от автоматите, последвано от малко по-силен звук, докато Оукли завърташе ключа в ключалката.

Вратата се отвори с шумно проскърцване. Вперихме погледи над дулата на автоматите към мрачния бетонен коридор.

— Мама все ми повтаряше, че ако правилно си разиграя картите, един ден ще стигна до Пето авеню — прошепна Оукли, докато си нахлузваше очилата за нощно виждане. Сетне пристъпи напред, насочил към мрака своя автомат „Хеклер и Кох MP5“.

Когато нагласих очилата за нощно виждане, тъмният тунел се озари в тайнствена зеленикавожълта светлина. След около шест метра трябваше да се наведем, за да се пъхнем под дебел сноп от ръждясали скари за кабели. А още девет метра по-нататък се натъкнахме на паропровод, горещ като чайник и голям колкото цистерна за превоз на бензин.

Наклонът на тунела стана още по-стръмен и не след дълго стигнахме до спираловидна стълба, водеща още по-надолу.

— Винаги съм се питал как изглежда Адът — обади се Оукли, докато се спускахме. — Сега вече знам как се чувстват онези, когато видят оня с рогата и тризъбеца да раздава заповеди, преди да се захлопне капакът на казана.

В дъното на стълбата, висока колкото два етажа, ни очакваше здраво залостена метална врата. В центъра й се виждаше масивно колело. Човек можеше да си помисли, че е попаднал в машинното отделение на някой параход.

Оукли завъртя колелото и вратата се отмести навътре, без да се вдигне шум, сякаш пантите й бяха добре смазани. Внезапно се озовахме в малко бетонно помещение. Намирахме се в подземна църква с циментов олтар и износени бетонни скамейки. Единственото, което не бе от бетон, беше разпятието на стената от тъмносив метал, може би олово. Отдясно на разпятието се виеше друга желязна стълба, водеща нагоре към някакво подобие на комин, само че изрязан в бетонния таван.

Оукли даде знак с вдигане на ръка да пазим тишина, докато напредвахме към стълбата.

Изкачването бе на височина около два етажа. Гледката наоколо наподобяваше някакъв странен силоз, само че кой знае защо изваден под земята. Не зная дали специалните отряди към ФБР тренират бързо катерене по стълби, но ако имаше такъв олимпийски спорт, момчетата от Отряда за спасяване на заложници със сигурност щяха да спечелят златните медали в тази дисциплина.

Макар още да бях на дъното на стълбата, успях да погледна как най-отгоре — на върха на комина, малко над главите на най-предните командоси, — се очерта още едно метално колело за отваряне на капака.

После зърнах как колелото се завъртя с леко проскърцване.

Но само след секунди вече нищо не виждах, понеже отгоре светна огнен обръч и аз останах напълно заслепен и оглушал, когато светът около мен се разтърси от бясната стрелба.

Джак и хората му ни посрещнаха с дъжд от куршуми.