Л. Рон Хабърд
Черно сътворение (48)

Глава трета

Вниманието ми, съсредоточено в екрана, бе отвлечено от почукване по тайната врата, която водеше към офиса. Бях трил толкова сол на главата на Фахт, че той най-сетне бе проумял с тъпата си тиква, че трябва да изпраща пратеник на Апарата да ми носи всички сводки, които пристигаха от Америка. Получили са още една. Издърпах я от процепа на вратата. С треперещи пръсти отворих листа. Може би Рат и Търб са поумнели. Може би щяха да ми помогнат. Прочетох:

Смятаме, че с него е свършено. Проследихме го до градското сметище и сега е някъде на дъното на Атлантическия. Бъди спокоен, действаме по задачата.

Идиоти! Просто са изхвърлили от онзи магазин дрехите с микрофоните!

Но гневът само затвърди решителността ми да действам. Внимателно ще наблюдавам района на „Грейшъс Палмз“, стаите, ще разбера точно къде си държи нещата и какви навици си създава. След това ще се предреша като турски офицер, изпратен в ООН, ще проникна в мястото, ще взема кодовата хартия от багажа му, ще поставя една бомба и ще изчезна.

Планът беше блестящ. Хрумна ми изведнъж. Ако успея, Хелър ще бъде мъртъв, мъртъв, мъртъв, а аз ще бъда жив!

С непоклатима решителност седнах пак пред екрана. Хелър няма да се бави с разопаковането на багажа, бях сигурен. Пиколото бе оставил всичко върху количката.

Хелър продължаваше да се разхожда из апартамента и да разглежда. Макар че не можеше да става и сравнение с апартамента му в Офицерския клуб на Волтар, мястото имаше свое специфично очарование — момичета! Всички лампи бяха под формата на голи тела, на всички килими имаше златни момичета.

Хелър се приближи до една от няколкото картини на стената, вгледа се в нея и каза нещо на волтариански, което не можах да чуя. Картината беше красива. Тъмнокожо момиче, облечено главно в червени цветя, бе застанало на фона на палмови дървета и морето. Човек, който разбира от изобразително изкуство, би могъл да я определи като концептуална живопис, която преобладава в модерното изкуство.

Хелър се наведе да прочете името на автора. Гоген.

Знам как вървят цените на картините: всеки знае, ако се интересува от пари в брой. Ако тази картина е оригинална, струва цяло състояние!

Бързо върнах записа там, където бе казал нещо. Знаех, че моята реакция щеше да е да открадна картината. Може би щях да включа и нея в плана си. Във връзка с това трябваше да знам какви са неговите намерения относно картината.

Той бе казал: „Лодкари!“ Аха. Това беше една от расите на Аталанта, за която той и Крек бяха говорили.

Сега разглеждаше втори Гоген.

В стаята се разнесе непознат глас:

— Не, не, не!

Беше мадам Сесо. Мустаците ѝ бяха настръхнали. Закани му се с пръст.

— Не! Малките момчета не трябва разглеждат мръсни рисунки! Тук няма тебе позволя правиш извратени неща! Ако младият сеньор иска гледа голи жени, ще го прави както трябва!

Тя го избута с пръст в ъгъла, грабна телефона и избълва лавина италиански в слушалката. Затръшна я.

— Ти мене вкараш в голяма беля, ако някой разбере, че теб научила гледаш мръсни рисунки! Мамма миа! Какво помислят клиенти!

Чуха се тичащи стъпки. Дребна жена нахлу в стаята почти в паника.

Имаше малък нос, красиви зъби, гарваново черна коса и високи стегнати гърди. Кожата ѝ беше златисто кафява. Беше обута в дълги чорапи и къс комбинезон и се бе наметнала с копринена роба. Очевидно беше полинезийка.

Много апетитна!

— Какво има?

— Хванала този млад синьор гледа мръсни картинки на стена. Хайде, Минет, веднага скача в леглото му. Бързо, бързо!

— Не, не — каза Хелър. — Само исках да погледам.

— Аха — каза Минет. — Воайор.

— Не, не — каза Хелър. — В моята… родна страна има хора, които изглеждат точно така. Само исках да погледна…

— Аха, визда, мадам Сесо — каза Минет. — Воайор! Значи му става хубаво само гледа!

Мадам Сесо мълчаливо се приближи до нея.

— Значи дадеш на младия синьор гледа!

И дръпна робата ѝ. Тя се смъкна, като почти изцяло оголи стегнатите гърди на Минет. Като златни пъпеши!

Но Минет отстъпи.

— Мадам Сесо. Вие жестока. Тези дни бизнес нищо, нищо. За три седмици, аз няма мъж. Мой легло празен. Аз почти полудяла. Всички момичета, те говори за това момче. Ако аз съблека, аз падна по него, мадам Сесо.

Мадам Сесо се ядоса. Хвана за рамото копринената ѝ роба и я дръпна. Тя изхвърча и застана върху лицето на Хелър.

— Ти веднага се събличаш, веднага! — Викна мадам Сесо.

Хелър се опитваше да свали робата от лицето си.

— Добре! — изпищя Минет. — Отивам всема полата от трева, отивам всема зветя в косата. После съблека. Но само при едно словие, че после той…

Екранът стана на снежинки. Звукът се превърна в рев.

Не виждах какво става. Само чувах силен шум.

Какъв шок!

Някаква външна намеса.

Първата повреда в тази система.

Апаратурата бе дала дефект.

Проверих захранването. Беше добре. Отново увеличих звука. Още по-силен шум. Не беше спокойното черно, което се появяваше, като заспи.

Зачудих се за момент дали това не е емоционално претоварване на обекта.

Опитах се да разгледам всички възможни причини, сетих се за всичко, на което бях способен. Най-сетне измъкнах указанието за употреба. Никога не го бях чел цялото.

Чак на предпоследна страница, открих следния текст:

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ Понеже апаратурата се използва във въглеродо-кислородно тяло, тя неизбежно е чувствителна към въглеродните атоми и вълнови молекулни конфигурации.

Единственото известно влияние върху използвания двойно-вълнов метод може да дойде от източник на излъчвания в спектъра на въглерода. Това са изключително редки устройства, но шпионинът трябва да бъде предупреден да стои поне на сто фута от източник на такава енергия, ако има такива в културата, където е изпратен.

Само това пишеше. И понеже Хелър не знаеше, че е такъв шпионин, естествено, нямаше как да бъде предупреден.

Но за какво да бъде предупреден? Какво, по дяволите, представляваше този източник на излъчвания в спектъра на въглерода? Това бе един от редките случаи, в които съжалявах, че не съм се постарал да оставам буден в часовете в Академията. Вероятно сега имаше такъв източник на по-малко от сто фута от Хелър. Но нима е възможно на такава примитивна по отношение на електрониката планета като Земя да има такъв източник?

Каквото и да беше, върза ми ръцете! Намалих звука. Погледнах набраздената от ивици бъркотия на екрана. С отчаяна безнадеждност стоварих юмрук върху апаратурата.

При мен беше полунощ. Дългите напрегнати дни ми се отразяваха.

Влязох през тайната врата в спалнята. Вдигнах готвача и го накарах да ми приготви топла супа. Най-накрая изпаднах в неспокоен сън.

Изведнъж се събудих. Беше посред нощ. Тишина! Нямаше го тихият шум от екрана, който идваше от тайната ми стая.

Веднага скочих и се втурнах натам.

Картината беше хубава колкото искаш!

Хелър седеше в апартамента си и гледаше телевизия! Погледнах часовника. Там сигурно беше към седем вечерта. Даваха новини.

Какво се беше случило с Минет?

Дали не са я изгонили?

Дали е направила стриптийз на Хелър и след това си е легнала с него, както искаше?

Не знаех. Нямаше как да разбера.

По телевизията новинар с вид на испано-американец говореше ли говореше за убийства, след което каза: „Нюйоркските шофьори, движещи се по тунела «Линкълн» на път към Джърси днес имаха възможността да видят огромна огнена топка, издигаща се във въздуха. Телефонната компания била затрупана от обаждания с въпроса дали е започнала Третата световна война.“ Леко се засмя. „Обаждащите се бяха успокоени, че е избухнала само компанията за боядисване на коли «Акме». Според документацията в помещенията са били складирани хиляди галони боя. Застрахователните агенти твърдят, че пожарът е станал вследствие на умишлен палеж, тъй като неотдавна компанията е направила застраховка за сто хиляди долара. В района са намерени единадесет тела. Нито едно от тях не е идентифицирано.“ Новинарят се усмихна. „Но такъв е животът оттатък в Джърси.“ Предположих, че това е някакъв манхатънски канал.

Чакай, какво беше това? Сянка? Не, черна ръка близо до лицето на Хелър! Появи се от лявата му страна! Погледът му не бе фокусиран на нея. Държеше нещо.

Вилица!

Някой го хранеше, докато той гледаше телевизия!

Ръката изчезна и аз започнах да чувам само звучно дъвчене.

Не беше сам. Дали това е Минет?

Дали е спечелила в крайна сметка?

Новинарят монотонно редеше имената на някакви знаменитости, които били очистени. Списъкът беше доста дълъг.

Хелър бавно обърна глава на дясно. Чакай! Какво е това? Нещо бяло вдясно от телевизора!

Успях да видя какво е с периферното му зрение. Два чифта бели крака! Единият обут в пантофи, с копринени топчета, другият бос.

Отдясно също се чуваше тих говор. Заради новините бях пропуснал да го чуя. Бързо върнах записа на, помощния екран с увеличен звук. Гласове на две момичета. Дали едната не беше Минет?

Успях да различа всред новините една реплика: „… и скъпа, да ти кажа, той е много, много добър! Мисля, че беше най-доброто…“

След това се чу тихият глас на другото момиче. Дали не е Минет? Увеличих звука и го регулирах.

„… ами аз мислех, че не е възможно да имаш толкова много оргазми в едно…“ Английски акцент. Това бяха две съвсем различни момичета!

Новините продължаваха. Последва борсова информация, след това говорителят каза: „Говорител на Държавната данъчна служба съобщи днес следобед, че шефът на службата в Ню Джърси, Узопополис и още няколко служители са изчезнали. Беше отречено да липсват суми в сметките им, макар че е добре известно, че Узопополис е имал интензивни връзки с банки на Бахамските острови. Наблюдават се летищата от тази страна на реката.“ Отново се засмя. „Но такъв е животът в Ню Джърси, нали така, драги зрители?“

Хелър се наведе напред и натисна копчето да го изключи. Звукът от екрана автоматично се регулира до нормалното ниво. Хелър се обърна наляво. Зад малката масичка се бе протегнала една страхотна азиатка. Беше почти гола. На раменете ѝ бе метнат прозрачен шал, през който ясно се виждаха гърдите ѝ.

Къде беше Минет?

Какво правеше тук това момиче?

Смееше се и показваше хубавите си зъби.

— Така е, скъпи, вярвай му. Най-добре стой далеч от Джърси. Просто се навъртай тук.

Чувствено поклати гърди. Мушна вилицата в огромна кристална купа със салата „Цезар“. Извади я, докосна салатата с устни и изкусително подаде вилицата през масата.

— Като приключиш с хапването, хубавецо, искаш ли да ти покажа как се прави в Харлем?

Гърлен прелъстителен смях. Направо влудяващо. След това очите ѝ се премрежиха:

— Всъщност достатъчно си вечерял. Остави вилицата и се изправи.

Беше облечена само с прозрачния шал, нищо друго!

Протегна ръка…

Отново се появи смущението в екрана!

Изстенах. Изчаках да премине.

Не мина.

След няколко минути, крайно разочарован, се върнах в спалнята и легнах.

Толкова издържа плътта!

След малко успях да овладея мислите и емоциите, от които ми се виеше свят.

Едно нещо беше пределно ясно. Имаше някакво смущение. Ту се появяваше, ту изчезваше.

Хелър сигурно бе разопаковал багажа и си бе подредил нещата в многобройните шкафчета и гардероби. Ако бях достатъчно търпелив, без значение колко време ще отнеме, можех да разбера къде точно е оставил кодовата хартия.

Въпреки всичко ще изпълня плана си!