Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (20)

Ел Президенте или Диктатора

Центърът на Капитолия

Първи пояс, правителствен квартал

Сградата на президентския дворец бе построена на хълма Мамаев Курган и се извисяваше над целия град. Масивната петдесететажна сградата бе построена от специален армиран бетон и имаше формата на пирамида със скосен, плосък връх. Приличаше по-скоро на крепост, отколкото на президентски дворец. Заради външния вид хората го бяха кръстили Цитаделата. Впечатлението се засилваше от изградените около нея укрепления и защитна стена с многофункционални отбранителни кули, тип Мк.II., разположени по целия периметър. На плоския покрив на сградата бе разположен комуникационен комплекс, включваш в себе си мачтите на радиоантените, както и няколко огромни сателитни чинии. Половината покрив се заемаше от хеликоптерна площадка за хеликоптери и самолети с вертикално излитане и кацане, каквито основно използваха официалните представители на ГДИ. В двора се намираха казармите на републиканската гвардия, личната охрана на президента. Имаше и гаражи с боксове за бронирана техника. Работният кабинет на президента се намираше на последния етаж на дворец. Сградата бе масивна и многоетажна, построена от армиран бетон, подсилен с метална арматура. През еднометровото бронирано стъкло на панорамния прозорец се откриваше чудесна гледка към целия град и разположените зад външната защитна стена бидонвилите на бедняците. Зад тях започваше пустошта, хиляди квадратни километри напукана ерозирала земя в пастелни цветове и постоянно разрастващите се полета със зелен тибериум. В далечината се виждаше военновъздушната база на ГДИ „Навахо“, разположена около летище в Гумрак.

— Аз решавам кой да живее и кой да умре — произнесе на глас президентът Генадий Жилин. От високо и с презрение наблюдаваше пъплещите в подножието на двореца хора, които му изглеждаха като насекоми. Беше облечен в скъп костюм от чиста коприна, който обгръщаше ниското възпълно тяло, имаше месесто червендалесто лице и свински очички. Косата му отдавна бе опадала и темето му беше плешиво. Ако човек не го познаваше, никой не би разпознал в него Диктатора, от когото трепери цяла Източна Крайна. Жилин пое дълбоко въздух. Усещаше се жив, усещаше се пълен с енергия. „Съдбата на милиони е в ръце ми и чувството е като да си бог.“ Всичко, което бе пред погледа му, града, хората, земята, цяла държава Източна Крайна, му принадлежеше. Всичко това, по правото на кръвта е мое, създадено и завещано от баща ми Димитрий Василиевич Жилин. Той създаде с двете си ръце тази държава и я издигна от прахта. И я завеща на мене, неговия единствен син.

Спомни си баща си, чийто маслен портрет висеше над работното му бюрото, строг и взискателен човек с желязна воля. Друг и не би могъл да създаде наново от отделните парчета държава. Още на млади години, преглъщайки гордостта си, баща му постъпи на работа в окупационната администрация на Алианса с мандата на ООН. От обикновен чиновник бързо се издига до бюрократ със среден ранг, благодарение на качеството си да е полезен и гъвкав в зависимост от ситуацията. Постепенно се издигна до представител в демократичната Дума в Москва и зае поста губернатор на Волгоградска област. Започналата през 2030 година Втора тибериумна война разтърси света до основи, а през 2033 година войната прерасна в Бунта на киборгите. Започналата Гражданската война разби Руската федерация на множество републики и автономни анклави. Незаразените от тибериумните територии буквално бяха залети от вълните бежанци, бягащи от източна Европа. Сърби, българи, румънци, гърци, хървати, унгарци, всички те, бягащи от химическите атаки на НОД. На Кавказ избухна война, а голяма част от Западна Украйна и Русия също бяха заразени с тибериум от ракетните атаки на НОД. Когато започнаха метежите и гражданските бунтове, баща му бе готов за такъв обрат на събитията. За разлика от основната част от демократично избраните народни представители, които си хванаха партакешите и побягнаха от разкъсаната от безумието на войната Русия, баща му остана. Другите изоставиха всичко и отпътуваха към страните от Латинска Америка или известните почивни дестинации, използвайки парите си от сметки в чужбина. Баща му разбираше, че риба се лови най-добре в мътни води. Свърза се с Виктор Самсонов, с когото се бе сприятелил през дългите години работа в държавната администрация. Самсонов бе регионалният комисар и думата му все още тежеше сред полицаите и жандармеристите, които не се бяха разбягали. Двамата започнаха да действат, установявайки железен ред първо в няколко от големите градове, а после и по цялото Поволжие. Използвайки полицията и жандармерията, установиха пълен контрол над Волгоград, а след това и по цялата делта на Волга. Градовете и населените пунктове падаха един след друг, Саратов, Самара, Уляновск, Казан, Ижевск и Перм в Сибир. Границите на новооснованата държава Източна Крайна се простираха от Черно и Каспийско море на Юг, до Сибир на север. И от Западна Крайна и Московска Рус на запад, до склоновете на планината Урал на изток. За пет години баща му създаде държавата, която му остави в наследство.

Учтиво покашляне зад гърба му го извади от размисъла за баща му и наследството, което му бе оставил. Време бе да се заеме с належащите дела. Шефът на тайната полиция Николай Крилов ставаше нетърпелив. Обърна се и закрачи по дългия персийски килим, пресичайки обширната зала с мраморни колони, подкрепящи високия таван. Стигна бюрото си и седна на масивния като трон кожен фотьойл.

— Господин президент, генерал Самсонов става нетърпелив — започна първи Крилов.

— Какво иска дъртият козел? — недоволно попита Жилин. Знаеше, че го чакат няколко дълги часа, изпълнени с монотонните доклади на шефа по сигурността. Нямаше как, Стоманения Крилов, както бе известен сред подчинените си, обичаше да е пунктуален и подробен до последната запетайка. Но нямаше по-добър от него за поста шеф на Държавна сигурност. — Казвай какво иска старецът.

— Оплаква се, че танковите части и моторизираните дивизии са неокомплектовани и има сериозен недостиг в танкове и бронирани машини. Пита кога ще бъдат доставени обещаните петдесет танка „Абрамс“ Мк.2?

— Старият глупак не разбира ли, че няма откъде да ги намеря! Няма! Договорките ни с колонел Анри дьо Марие за продажбата на старата бракувана техника отпадна. Главното командване на ГДИ пенсионира колонела предсрочно. А на негово място за комендант на базата „Навахо“ сложиха някакво младо леке, което, отгоре на всичкото, е и шибан натегач. Мисли се за голямата работа и се отнася към нас все едно сме някакви тъпи туземци! Копелето имаше наглостта да ми обясни как да управлявам държавата си! Говорих с него и той категорично отказа да продава старата военна техника, която, така или иначе, гние по складовете. Каза, че по този начин се подривала боеспособността на ГДИ. Шибанякът ми обясняваше, че ще прави инвентаризация на цялата налична техника и ще проверява извършените сделки между Марие и правителството на Източна Крайна.

— Това не е добре, господин президент. Напоследък зачестиха нападенията на монголските банди от Златната орда. Нападат малките градчета и селата по границата ни с Узбекистан, грабят, палят, насилват, убиват. Нашите части са разположени прекалено нарядко и не могат да ги спрат. Докато полицейските ни части реагират, бандитите вече са избягали. — Крилов извади електронния си бележник и продължи доклада: — Докладваха ми за подобни нападения и далече на север. Бандитите преминават през планинските проходи на Урал и действат в района на Казан. Вашият баща, бог да го прости, потуши доста кърваво гладните бунтове в Горен Татарстан и там всички местни мразят централната власт. Навремето голяма част от татарите избягаха на изток, и тези, които оцеляха по пътя, се присъединиха към Монголската орда. А тези, които останаха в състава на Източна Крайна, не са лоялни към властта. Местните помагат на бандитите, дават им подслон, храна и най-важното — информация за нашите сили. Към този момент монголо-татарската орда контролира обширни територии: цяла Монголия, северните части на Китай, североизточен Сибир, както и по-голямата част от Казахстан, Узбекистан и целия Киргизстан. На юг граничат с Персийския Халифат. Пробваха да сложат ръка върху ресурсите и промишлеността на цял източен Урал, но си строшиха зъбите в нашия не особено любим източния съсед Магнитогорско-Челябинския протекторат. Съседите ни са сложили цялата си промишленост на военни релси и се готвят сериозно за война с монголците — Крилов замислено почука по електронния бележник. — Според мен монголците проучват северната и южната ни граница, избирайки откъде е най-удобно да ни ударят. Така че има резон в исканията на генерал Самсонов за укрепване на армията.

— Доста мрачновато го описваш, Крилов — поклати глава замислено Жилин.

— За съжаление, такива са фактите, господин президент. Шпионите ми в ордата докладват, че предводителя им, Адай — Бат Хан е казал, че пътят на монголците е на запад. А това значи през нас. Ханът е издал заповед жителите на новозавладените градове да не се избиват, а да се използват при възстановяването на промишлеността и като работници във фабриките и заводите. Колкото и жалко и средновековно да звучи, монголците имат голямо стратегическо предимство, ползвайки конете си. Конете им не са капризни, ядат степна трева. И това осигурява голяма мобилност на цялата им орда. За разлика от тях, ние се нуждаем от петрол или газ за нашите машини.

— Да, но те нямат танкове, бронетранспортьори, артилерия, ракетни установки. В открит бой ще ги смажем като хлебарки, каквито и са! — избухна възбудено Жилин.

— Така е, и затова избягват преките сблъсъци с нашата армия и се задоволяват само с грабителски нападения. Монголците може и да са номади диваци, но не са глупаци. Пределно ясно им е, че за момента нямат шанс срещу нашата армия. Въпросът е докога? Всичката техника, която плячкосат или попадне в ръцете им, се възстановява и ремонтира в предприятията в подчинените им градове.

— Какво искаш да кажеш? Че и ние трябва да преустройваме цялата промишленост като Протектората? Това ще отнеме време.

— Време, което може и да нямаме. Трябва да закупим тежки оръжия, ако не от ГДИ, то от Протектората. Тяхната тежка промишленост е по-добре развита от нашата. Ние основно можем само да ремонтираме и поддържаме, но не и да произвеждаме бойна техника. Голяма част от необходимите за промишлеността ни машини и съоръжения закупуваме от тях срещу храна и петрол. Последните няколко месеца искат все повече петрол, а ние не може да им го доставяме.

— Петрол, петрол, всичко опира до петрола — недоволно измърмори Жилин. — Как върви добивът и какви са нашите запаси?

— След началото на Кавказката война всички доставки на нефтопродукти по петролопроводите от Баку, Сухуми и Грозни спряха. Тибериумът продължава да се разраства върху контролираните от нас находища. Вече е погълнал 75% от петролните полета край Новоросийск и 88% от тези край Майкоп. При останалите находища е по-зле.

— По дяволите, само да имахме технологията, за да обработваме тибериума — изръмжа ядосано Жилин. — Нямаше да имаме нужда нито от петрол, нито от газ. За колко време ще ни стигнат резервите?

— За съжаление, единствените, които разполагат с технологията за преработка на тибериум, са ГДИ и НОД. А нито едните, нито другите, имат желание да я споделят с когото и да е. А що се отнася до миналогодишната война, тя глътна солидна част от запасите ни. Ще имаме гориво половин година, ако почнем да пестим и за цяла. Но тогава всички ще разберат колко сме го закъсали. Крилов не спомена времето. Той лично бе против войната, но президентът вече беше взел решение, което доведе до сегашните катастрофални резултати.

— Дааа, а ние не искаме това да се случи — замислено отбеляза Жилин — какви загуби понесохме по време на войната с Кавказкия емират? Крилов направи справка в електронния бележник.

— Основните ни загуби по време на войната бяха при пресичането на планинските проходи и при опита ни да превземем Грозни. Пътищата на Кавказ са осеяни с разбита наша техника. Вражеските бойци унищожиха 37 танка тип „Grizzly“, 133 бронетранспортьора М-113, 77 артилерийски системи от различен тип и калибър, около 500 камиона и над 6000 пехотинеца убити, без да броим ранените.

— Мамка му, не ми припомняй — изпсува Жилин. — А каква част от щетите сме възстановили?

— Много малка. Преди да отстранят колонел дьо Марие успяхме да получим от него 25 БТР, 30 артилерийски системи и към 200 камиона.

— И нито един танк?

— Нито един. По мои данни, в снабдителните депа край Гумрак ГДИ има още 200 танка „Абрамс“ и „Гризли“ и над 500 БТР М-113.

— Какво богатство има под задника си онова надуто чиновниче от ГДИ — удари с юмрук по масата Жилин. — Толкова близко, а ние не може да го пипнем. А с какво разполага нашата армия?

— Към момента част от машините минават лек и среден ремонт или модернизация, но общо 176 танка, от които 44 са „Абрамс“ и се използват от републиканската ви гвардия. 327 БТР М-113 и почти хиляда камиона по щат. Мобилността на войските ни е осигурена, но имаме малко бронирани машини.

— Откъде мислиш, че ще нападнат монголо-татарите, от север или от юг? — замислен попита Жилин.

— Тази информация ми е недостъпна, никой от шпионите ми не е успял да се инфилтрира в близкото обкръжение на хана. И двата варианта са възможни. Ако монголците изберат север, може да разчитат на поддръжката на местното татарско население. Но затова пък рискуват, минавайки първо през Протектората, и второ, през уралските проходи, където може да ги причакаме и изтребим до крак. Южният маршрут също има плюсове и минуси, ако минат оттам, ще имат достатъчно паша за конете си, както и ще бъдат свободни да маневрират по откритите пространства. Но и рискуват да ги заварим на открито и разбием, ползвайки танкове и артилерия.

— Добре, а какво е отношението на ГДИ и НОД към монголците?

— Никакво, според тях това са проблеми между местните и не дават пукнат кредит. Това е проблем, който не ги засяга, а монголците са достатъчно умни да избягват преки конфронтации, с която и да е от двете глобалните суперсили.

— Ясно, значи ще трябва да се спасяваме сами. Остава ни да преговаряме с Протектората, може да им предложим повече храна и да видим какви оръжия са готови да ни продадат.

— Не знам дали ще проявят интерес, господин президент. При последните преговори искаха по-голяма квота горива. Ясно показаха, че се интересуват основно от петрол.

— Те искат петрол, а ние не може да им го дадем, защото и на нас ни трябва.

— Може би трябва да подходим към нещата по-радикално, господин президент. Да преговаряме с планинските тейпове, те все още имат нужда от много храна. Тибериумът е заразил основната част от обработваемите земи и в Кавказ има голям недостиг на храна. Моите информатори докладват, че цели градове умират от глад. Гладните бунтове са нещо ежедневно, а канибалството се е превърнало в честа практика. Емирът на Кавказ, Руслан Рашидов, също се намира в затруднено положение и ще се вслуша в гласа на разума, ако му направим достойно предложение. Той е…

— Не ми споменавай името на този чеченски изрод! Забрави ли защо започна войната! Копелето се опита да ме изнудва със спиране на доставките! Искаше двойна тарифа в селскостопанска продукция за доставките на нефт от Баку и Грозни. Изнудваше мене — президентът на Източна Крайна!

— Но баща ви щеше да обмисли и тази алтернатива — опита се да възрази Крилов.

— Аз не съм баща ми — изкрещя вбесеният Жилин.

За съжаление, помисли си Крилов. „Баща ти щеше да направи трезва оценка на положението“. Оставаше последният вариант. Извади от джоба си плейър с големината на запалка и го остави на бюрото. Жилин го взе, повъртя го в ръцете си и го включи. В залата се разнесоха викове и писъците на непознат език, често прекъсвани от звука на експлозии и статични шумове. Често се повтаряше една дума: Аллах! Ал-лах!

— И какво точно слушам, възхвала на Аллах ли? — с отегчение попита Жилин, гледайки ноктите си.

— Ако ми позволите, ще обясня — и Крилов изчака лекото кимване на президента и продължи: — Както знаете, Руслан Рашидов не е от хората, които обичат да делят властта с когото и да е. По време на кървавото установяване на Кавказкия Емират и личната си власт над Кавказ той уби не само своите врагове, но изби до крак и техните родове. ГДИ имаше три фортпоста в Кавказ. Рашидов забрани преминаването на ГДИ снабдителните конвои по територията на Кавказкия Емират и по този начин принуди ГДИ да се оттегли. След това се зае с единствената останала реална заплаха за пълната му власт и това бе НОД. Техните емисари проповядваха, че тибериумът ще донесе рай на земята и с тези обещания намериха много поддръжници сред бедните слоеве на населението на Кавказ. Рашидов проведе кратка, но брутална кампания по избиването на всички явни и мними поддръжници на НОД. Публично екзекутираха заловените активисти на НОД. Режеха главите им или ги горяха живи на клади по площадите на селата и градовете. Използвайки тези средновековни, но ефикасни методи, Руслан Рашидов за по-малко от година изкорени цялата организационна структура на НОД, както и всичките им поддръжници. Но пропусна тънкия момент, че НОД нито забравя, нито прощава.

— И какво общо има това с всичките тия викове „Аллах Акбар“ и прочее крясъци, които слушам в момента? — нетърпеливо се поинтересува Жилин.

— Това е радиообмен, прихванат от „ЕШЕЛОН“ — електронната ни шпионската мрежа за прихващане и подслушване на информация. Преводът на нашите арабисти е доста интересен. Това е разговор между капитаните на корабите от търговски конвой, пресичащи Каспийско море по редовен маршрут между Баку и портовете Ноушахр и Амирабад, от една страна, и пристанищната администрация, от друга страна. Пристанищните диспечери питат какво в името на Аллах става, а капитаните отговарят, че са нападнати.

— Какъв е съставът на конвоя? — проблесна заинтересованост в очите на Жилин.

— Пет кораба, от които два „Ахмад Шах“ и „Велика Персия“ са 50000-тонни танкера и принадлежат на Персийския Халифат, а другите три „Кавказки Емират“, „Каспийска гордост“ и „Баку“ за сухотоварни кораби от по 20 до 30000 тона — и добави: — Танкерите са били пълни догоре с петрол, а търговските кораби са били празни. Готови да натоварят селскостопанските стоки и храна, с които заплаща Персийския Халифат за петрола, който получават от Кавказкия Емират.

— Значи чернилките продават петрол срещу храна на други чернилки. А аз се чудех защо Рашидов и неговите изроди не са измрели от глад, след като спряхме доставката на храна. И кой е извършил това добро дело? Кой ги е нападнал?

— Според думите на капитаните, преди да изчезнат от ефира, са били атакувани от НОД.

— НОД? И по какъв начин са извършили атаката?

— Конвоят е атакуван рано сутринта, още преди слънцето да изгрее. Само на сто километра от Персийския бряг. Изненадата е била пълна и НОД не са срещнали сериозна съпротива. Корабите са били въоръжени с по няколко тежки картечници, но в тъмнината разчетите им не са виждали целите.

— Ммм, става интересно. Заинтригува ме, какво чакаш, разказвай нататък.

— Били са нападнати от една пълна ескадрила — дванайсет хеликоптера АН-77 „Harpy“.

Жилин прекара ръка по темето си:

— Ако не се лъжа, „Харпиите“ са леко въоръжени разузнавателни хеликоптери и им липсва солидна огнева мощ?

— Така е. Машините са леко бронирани скаути, но плюсът им е, че са изработени по стелт технология и радарите не ги засичат. Но за сметка на това са въоръжени само с две 30-мм оръдия. Но както изглежда, инженерите на НОД са ги преоборудвали да носят торпеда и блокове с неуправляеми ракети.

По лицето на Жилин плъзна усмивка.

— Лукави копелета са нодовците. Но ми харесва как действат, бързо и безмилостно. Давай нататък.

— Екипажите на корабите не са подозирали нищо почти до самия край. И на корабния радар не е имало нищо. Разбрали са, че става нещо нередно, когато са чули тихото свистене от перките на приближаващите се хеликоптери, но тогава вече е било късно. Нодовските машини са се носили ниско над водата като безшумни черни сенки. А тъмният им камуфлаж ги е правил почти невидими в нощта. Намиращите се на борда на корабите моряци са вдигнали тревога и веднага са поискали помощ от брега. Но вече никой не е могъл да им помогне. Въоръжените с ракети хеликоптери първи са нанесли удар по зенитните установки, унищожавайки ги заедно с разчетите. След което са направили на решето корабните надстройки със своите 30-мм оръдия. Това е позволило на въоръжените с торпеда машини да заемат удобна позиция и да произведат пуск на торпедата. Нито един от корабите не е оцелял, всички са потопени. Според разузнаването ни обхванатите от пламъци танкери са разливали горящ петрол и на това място няколко дена е бушувал огромен пожар.

Развеселения президент доволно потри ръце:

— Тъпи чернилки, нарушили са едно основно правило на този свят! Никога не се ебавай с НОД! Който сее ветрове, ще жъне бури — след което продължи делово: — Това как ще се отрази на общото положение в двете страни?

Крилов сбърчи чело и направи бърза справка в електронния си бележник.

— Това е приблизително една пета от флотовете на двете страни. Вече отдавна никой не строи кораби. Няма ресурси, няма хора и най-важното, няма специалисти корабостроители. Така че това е чувствителен удар върху икономиката и на двете страни. Още няколко такива нападения и с търговския обмен между Халифата и Емирата е свършено. Президентът рязко стана и скръсти ръце зад гърба си, преди да започне да крачи нагоре-надолу по безценния персийски килим, покриващ пода на кабинета му. Когато се движеше, по-лесно намираше решение на проблемите.

— Имат ли други алтернатива, например сухоземен транспорт по брега на Каспийско море?

— Няма как да стане, камионите пренасят твърде малко, а и няма откъде да минат. Южен Кавказ, Турция и голяма част от северен Иран са плътна червена зона. Единственият товарооборот между Халифата и Емирата се осъществява чрез кораби, базирани в няколко големи порта на Каспийско море.

— Знаеш ли, това, което са направили нодовците, е добра идея — въодушеви се Жилин и продължи да развива мисълта си: — И ние може да го направим. Естествено, ние нямаме такава модерна техника като хеликоптери или самолети, но някое друго малко корабче или катер може да сглобим. Ако не се лъжа, навремето един от заводите ни е строял речни кораби и шлепове, така че имаме документацията и необходимите машини за производството на морски съдове. Може допълнително да им сложим броня и да им монтираме по един или два танкови купола с оръдия, торпедни апарати по бордовете или ракетни установки, два или три високооборотни двигатели и „воала“^[1], ще разполагаме със скоростни бронекатери. За колко време ще можем да започнем производството на такива корабчета?

— Тука опираме и до другия въпрос. Трябва да действаме бързо и за целта имаме нужда от Инженера, който е работил в конструкторското бюро на Севастополската корабостроителница и има необходимата квалификация и опит. Без него промишлеността ни страда. Той е човекът, който решава проблемите бързо и ефикасно. За втори път от началото на срещата президентът избухна.

— Серегатов ли?! Това куче, което лае и хапе ръката, която го храни! Този, този… черен неблагодарник, който лично си позволява да критикува пред международните медии мене! Както и моето управление на Източна Крайна! Какво си мисли това нагло псе! Още навремето един велик човек е казал: Няма незаменими хора!

— Това не е точно така — осмели се да се намеси Крилов, — ако позволите да продължа… — изчака президента да възстанови дишането си и да се поуспокои. Само това оставаше — Жилин да получи сърдечен удар и да умре. Тогава всички — армията, тайната полиция и републиканската гвардия щяха да се хванат за гушите в борба за кокала, наречен Източна Крайна. Крилов предпочиташе да е сивият кардинал, дърпащ конците на президента, отколкото мишена на потенциални убийци. Крилов се изкашля, прочиствайки гърлото си, и продължи.

— Както знаете, Инженера е не само близък съратник на покойния ви баща, но и любимец на масите. Всеки обикновен човек свързва неговото име с възстановяването на инфраструктурата и заводите ни. Под негово ръководство построиха първите защитени от тибериум пречиствателни станции за вода. Изграденият монорелсов транспорт във всеки от поясите на Капитолия също е по него проект. — Крилов пое дъх, продължи, като същевременно следеше за реакцията на президента. — А да не говорим за бидонвилите, там хората го боготворят, след като удължи градските водопроводи до гетото и откри с помощта на благотворителните организации от сините зони няколко пункта за оказване на медицинска помощ и раздаване на безплатна храна.

— Каквото и да ми говориш, с удоволствие бих го метнал в някоя душегубка, в която да издъхне като куче — през зъби каза Жилин и мрачно продължи, — или на разходка в тибериумните полета, чисто гол, без защитен костюм.

— И все пак това едва ли ще е разумен ход на действие — продължаваше да упорства Крилов, — хората не биха разбрали, а и ние действително имаме нужда от него. Този човек е гений, просто няма с кого да го заменим.

— Е как, нали имаме специалисти, инженери по заводите и фабриките — упорито продължаваше да твърди Жилин.

— Повечето от тях не стават за нищо, имат определени познания в дадена сфера, колкото да могат да си вършат работата, и това е. Всеки по-умен или що-годе способен при първа възможност бяга в сините зони, а там приемат младите и интелигентни хора като топъл хляб. Не е случайно, че повечето от големите мегакорпорации от сините предлагат стипендии на младите и способни хора, родени в жълтите зони. Кой не иска да живее в синята зона, паркове, дървета, чиста храна, здравословен живот и най-важното — никакъв тибериум! По този начин те обират целия интелектуален елит на жълтите зони, а при нас остава шлаката. Знам, че на няколко пъти Инженера е получавал такива предложения, но ги е отхвърлял. Човекът е патриот и родолюбец.

— Този патриот и родолюбец си позволява неща, за които махам глава! Мисли се за много умен, а аз умниците хич не ги обичам! Все някой трябва да може да изпълнява неговите задължения, нали има заместници, по дяволите, използвайте тях!

— Другите не са толкова добри, за съжаление, учебните ни заведения са под всякаква критика. Хората, които работят с него, го уважават и са му предани. Освен това са и наплашени от вашата реакция. Публична тайна, е, че имате навика да пращате всички, които ви дразнят, на разходка в тибериумните полета. Ето най-свежият пример, преди две седмици няколко инженери подадоха оставка и напуснаха работата си. Заедно със семействата си се изселиха от Източна Крайна. Според моите източници са подписали контракти с фирми от сините зони.

— Е как така! Това е предателство срещу държавата! Къде гледате, Крилов! Нали сте шеф на сигурността, направете нещо! Увеличете заплатите им, затворете ги или взимаме семействата им като заложници и няма да смеят да кажат и „гък“!

— Нашите съюзници от ГДИ едва ли ще погледнат на това с добро око, господин президент. Рано или късно, нашите действия ще се разчуят и пак ще избухне голям скандал в медиите. Все пак имаме подписан договор за свободно движение на хора и стоки, нали сме демокрация. А и с тези действия ще засегнем частните интереси на техните корпорации.

Жилин седна на креслото си и започна да барабани с пръсти нервно по бюрото.

— Добре, добреее, убеди ме, няма да го хвърлям на кучета! Поне засега! Все още не е настъпил пределът на неговата полезност, но един ден и това ще стане. И тогава ще дойде часът на кървавата разплата! А сега какво се иска от мене?

— Вашето съгласие да поднеса на Павел Сергеевич най-искрените Ви извинения, както и молба да заеме поста, който напусна.

Президентът каза през зъби.

— Имаш го!

— Ще говоря с Инженера, той е единственият човек, който може бързо да проектира и да пусне корабите в серия. Трябва да действаме бързо и в режим на пълна секретност. Ще ги построим бронекатерите тук и ще ги транспортираме надолу по течението на Волга до Астрахан. Там ще бъде постоянното им базиране и базата, откъдето ще действат по морските комуникации на врага.

Жилин помисли още малко, след което кимна с глава, съгласявайки се.

— Започни подбора на персонала и моряци за корабите. Но още няколко дена не търси Инженера… нека копелето се поизпоти още малко. Нека да разбере кой държи юздите на властта в тази държава!

— Слушам, господин президент. Сега, ако разрешите, ще напусна.

— Свободен си.

Жилин стана от стола и се приближи към панорамния прозорец. Гледката на града в краката му доставяше почти сексуално удоволствие. Усети възбуда и реши, че сега е моментът да извика секретарките си Маша и Даша. И двете бяха професионалистки в областта си. Малко животински секс с двете млади перверзнички на фона на града щеше да му се отрази добре.